Близо половината (44%) от българите, участвали в допитване на агенция YouGov, вярват, че НАТО изцяло – или в по-голяма степен, отколкото Русия – носи вина за войната в Украйна. Когато се добавят и 13%, отдаващи еднакво на НАТО и Русия вината за случващото се там, до 60% наближава делът на смятащите, че алиансът, в който членува България и на който разчита за отбраната си, е застрашил сигурността на страната.
Запитани колко важна е организацията на НАТО за отбраната на България, цели 22% казват, че изобщо не е важна, а още 15% – че не е много важна. Всеки пети няма отговор, а убедените, че е много важна са само 16%. Крайният резултат е почти поравно поделена оценка – за 42% е важна, а за 38% не е важна защитата от НАТО в най-голямата криза за сигурността на Европа от Втората световна война насам.
Заедно с данните от проучване „Евробарометър“ по поръчка на Европейската комисия отговорите описват България не само като отчетливо русофилска страна. Българите изглеждат в тях като обявяващи се против най-успешния в съвременността отбранителен алианс и против всичко за подпомагане на нападнатата страна, включително против възможността украинците, бягащи от разрухата и убийствата на войната, да работят, за да се издържат в България.
YouGov са разговаряли с над 23 100 души в периода 1-25 април в 16 страни (вкл. такива извън НАТО) и сред тях българите са малко над 500 души. „Евробарометър“ е проведен сред повече от хиляда българи приблизително по същото време и профилът им прави резултатите национално представителни.
Подкепата за Украйна е силна в Европа, но страните не са толкова обединени, колкото изглежда на пръв поглед, казват авторите от YouGov. В проучването си за European University Institute по повод проведената във Флоренция конференция „Състоянието на съюза“ те посочват, че значително мнозинство от европейците обвиняват за войната Русия. В Скандинавия, Великобритания, Полша и Нидерландия тази група е над 70%. България и Гърция се отличават с голям дял на обвиняващите за това НАТО, а към тази група клонят и отговорите от Словакия и Унгария
„Евробарометър“: Отговори на въпроса „Руските власти са най-вече и на първо място отговорни за сегашната ситуация“. България е на предпоследно място п осъгласие с такова твърдение.
Същата картина очертават отговорите на въпроса трябва ли страните от ЕС да инвестират повече в отбрана, отколкото в търговия и дипломация. Агресията на руската армия, шокираща в много моменти с бруталността си, направи подобно убеждение доминиращо в Европа през последните седмици. Не и в България, Гърция, Словакия и Унгария. Там анкетираните продължават да вярват, че Русия може да бъде укротена с търговия и политически разговори.
Така смятат 57% от българите срещу почти три пъти по-малко (20%), посочили отговора „Европейските държави трябва да инвестират повече в отбрана и сигурност, за да се защитят срещу руска агресия“. Още 7% казват, че не вярват в нито един от двата подхода. Средният резултат за 16-те държави от допитването е 48% за повече отбрана, 26% – за търговия и дипломация, 9% не харесват нито един от двата варианта и 17% нямат отговор.
В България са дадени и най-скептичните отговори на въпроса „Бихте ли подкрепили създаването на интегрирана европейска армия?“. Този вариант, предвиждащ Европа да не разчита изключително на САЩ и НАТО за отбраната си, е подкрепен от 42% и не е подкрепен от 38% от анкетираните българи. Това е най-слабият резултат за YouGov с изключение на отговорите на британците, за които от десетилетия трансатлантическата връзка със САЩ в отбраната е фундаментална (34% за европейска армия, 35% „против“ и 72% срещу 9% обвяващи, че за защитата им НАТО е важна организация).
Преди по-малко от месец участниците в допитването в 16-те държави категорично са подкрепяли изпращането на хуманитарна помощ в Украйна (84%), приемане на украински бежанци (80%) и допускането им до националния трудов пазар (71%).
Не и в България. Тук съгласните да бъдат допуснати бежанци са били по това време 49%, а несъгласните – 38%, т.е. четирима от всеки десет българи не желаят дори да отворят страната си за жени, деца и възрастни, бягащи от войната. Сред растящи оплаквания предимно в социалните мрежи защо България дава средства на тези хора, изпаднали в безпомощност и често нямащи къде да се върнат, половината българи (48%) не желаят те да могат да работят у нас, за да се издържат сами. Одобряващи отварянето на трудовия пазар за украинци са 39%, от които силна подкрепа изразяват само 9%. Никъде в тази анкета в Европа силно подкрепящите не са под 21%. Средното съотношение за 16-те страни е 71% „за“ и 20% „против“ възможността тези хора да работят в приютилата ги страна.
Половината българи не желаят украинците могат да работят у нас, за да се издържат сами.
Европейците изразяват най-малка подкрепа за изпращането на свои войски в евентуална операция на НАТО (алиансът непрекъснато заявява, че не предвижда подобен сценарий, за да не се допусне разширяване на войната до международен и световен конфликт). Средно 31% (срещу 51%, които не подкрепят) са склонни да подкрепят такъв сценарий. В България подкрепата е близо три пъти по-малка – 12%, най-ниският показател. Против са 74%.
Малцинство са европейците, готови да приемат по-високи разходи за енергия поради санкциите срещу Русия (средно 42% подкрепа). В България това не се приема от почти две трети (65%), което е близо до Словакия (68%), Румъния (67%) и Италия (61%).
Почти половината (46%) от анкетираните в България се обявяват против варианта за бързо приемане на Украйна в ЕС, а 27% са склонни да го одобрят. Приблизително такива са отговорите и от Гърция, Унгария и Словакия, а средният показател в допитването е 49% одобрение и 30% неодобрение.
Същите четири държави са най-скептични и за изпращането на оръжие или военно оборудване на украинския фронт. Но България ярко изпъква с несъгласието си: 71% са против (61% са казали, че са категорично против), а 17% одобряват (7% – категорично). Това е точно противоположниятрезултат на този в Полша (72% „за“, 16% „против), а средният резултат за анкетираните страни е подкрепа от 58% срещу 315 несъгласие за военна помощ.
Обяснението на YouGov за такива разминавания е в традиционни исторически и културни връзки с Русия, както и на левите и комунистически партии в някои страни – с Москва. Както и в скептицизма към Запада и НАТО, който често придобива формата на антиамериканизъм. Второто е особено видимо при Унгария, но дори там настроенията на обществото са по-различни от действията на собственото правителство, от което хората изискват повече решителност.
„Евробарометър“ дава поне едно допълнително обяснение защо България е толкова проруска в позициите си – ефектът от руската пропаганда и денизнофрация. Сред 27-те държави от ЕС по-малко от една трета от българите (32%) одобряват забраната руски държавни медии да излъчват в Европа. Толкова са категорично искащите да гледат пропагандата на Путин. В Гърция и Кипър подкрепата за руски държавни медии в ефира е малко по-голяма, но разликата там е, че в тези страни се говори доста по-различен език и посланията стигат по-трудно до населението.
В „Евробарометър“ се вижда отново, че българите най-малко в ЕС подкрепят хуманитарната помощ за Украйна (54% съгласни, 36% по-скоро съгласни), военната помощ (14% „да“, 16% „по-скоро да“), финансовата помощ (22% „да“, 33% „склонен съм да подкрепя“).
Българите в това по-обширно и представително проучване са и най-големите противници на икономическо ембарго срещу Русия изобщо (24% одобрение, 24% по-скоро склонни да одобрят), както и сред най-малко подкрепящите санкции срещу богати руснаци (33% „да“, 25% „склонен съм да подкрепя“).
