Година след санкциите „Магнитски“: Чернова на закон и „незаконен“ черен списък

Чернова на закон, „черен списък“, отменен от съда, чести твърдения за нова група санкционирани, отмяна на златните паспорти, един по-беден на хартия депутат, един неосъществен разпит в Дубай, редовни очаквания за повече ефекти.

Така с ключови думи най-кратко може да бъде обобщена ситуацията в България една година след като американското правителство санкционира за корупция шестима българи по закона „Магнитски“ – депутатът от ДПС Делян Пеевски, бизнесменът Васил Божков, бившият заместник-министър на икономиката Александър Манолев, бившият заместник-директор на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков, бившият шеф на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев и бившият главен секретар на агенцията Красимир Томов.

Буквално в навечерието на т.нар годишнина Върховният административен съд (ВАС) отмени като нищожен „черният списък“, изготвен от служебното правителство в отговор на санкциите, в който бяха включени фирми и свързани със санкционираните хора, включително майката на депутата от ДПС Ирен Кръстева и съпругата на Божков – Елена Динева. Окончателните решения са по две от общо над 60 дела, заведени от засегнати и включени в този списък.

Опитите да бъде написан такъв закон започнаха още миналото лято при служебното правителство на Стефан Янев и тогавашния правосъднен министър Янаки Стоилов, а в парламента беше създадена комисия, свързана със санкциите, чийто председател беше настоящият министър Надежда Йорданова. През последните няколко дни се разбра, че са подновени и от настоящото правителство, като към министерството на правосъдието има работна група от различни институции и експерти, които търсят вариант за такъв механизъм, но проект едва ли ще бъде готов и приет скоро.

Топката си стои и в прокуратурата, която след санкциите поиска информация от САЩ и обяви, че ще анализира проверките си спрямо наказаните досега. Междувременно парламентът отмени и т.нар. „златни паспорти“ – схема за даване на гражданство срещу инвестиции, въведена с помощта на ДПС, за която от САЩ твърдят, че е намесен Пеевски.

Със санкциите на Държавния департамент на САЩ всички активи и собственост на Божков, Пеевски и Желязков в САЩ бяха блокирани, забрани се на американски граждани да извършват трансакции с тях и да им се предоставят каквито и да било средства, стоки или услуги. Санкционирани бяха и „мрежите“ на споменатите трима българи, които обхващат 64 организации. Това е вторият случай с български граждани след Андон Миталов, съдия от Специализирания наказателен съд, санкциониран през февруари 2020 г. за „сериозна корупция“.

Кой къде е една година по-късно

Санкционираните по „Магнитски“ влязоха и в списъка на премиера Кирил Петков за случаи на корупция, които той даде на главния прокурор Иван Гешев в началото на февруари. По него досега от държавното обвинение или насочваше към стари свои прессъобщения, или се оправдаваше с липса на данни от МВР.

„Дневник“ не получи отговори докъде е стигнала работата на прокуратурата по темата за една година.

Пеевски (представен в акта, с който се налагат санкциите „олигарх, който регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“), който малко преди обявяването им беше изчезнал от публичното пространство, отново е депутат (издигнат и подкрепен от ДПС на изборите през ноември 2021г.) и може да бъде видян от време на време в пленарната зала. Не е известно как обаче той получава заплатата си, като от парламента отказват информация.

© Юлия Лазарова

За 2021г. Пеевски декларира по-малко средства, а от началото на 2022г. започна да продава имоти (прокуратурата се самосезира за последното, но не откри нарушения). Името му се появи в документите „Пандора“ с три недекларирани офшорни дружества, от което за него нямаше никакви последствия. Антикорупционната комисия доскоро оглавявана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров обяви, че ще провери имуществените декларации на депутата, но и досега няма публична информация за резултатите от тази проверка.

Към юни 2022 година това обаче не е станало, се разбра от отговор на Националната агенция за приходите до „Дневник“ при работата по този текст.

Пеевски обжалва и санкциите в САЩ като е наел една от най-влиятелните кантори във Вашингтон, но няма данни как се развива случая там. В България и Европа фокус на ДПС и работата им стана чистенето на имиджа на депутата и непрекъснати атаки срещу политически опоненти и критици на модела, прилаган от него.

© Дневник

Васил Божков, срещу когото има 18 обвинения (наричан в акта „български бизнесмен и олигарх“, „подкупвал официални лица от правителството в няколко случая“) продължава да е в Дубай, като прокуратурата едва сега се сети, че може да поиска видеоконферентния му разпит (във връзка със сигнала му, че е бил рекетиран от бившия премиер Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и пиара Севдалина Арнаудова, които бяха арестувани по подобна проверка). Проверка на „Дневник“ показа, че все още няма отговор от властите в Обединените арабски емирства.

За останалите санкционирани няма почти никаква публична информация. Срещу Харалампиев и Томов бързо бяха повдигнати обвинения за престъпления по служба, но делата все още са в съдебна фаза. За тях, и за Манолев, в мотивите на Държавния департамент на САЩ се посочва, че те „са участвали в корупционни дейности, които са подкопавали върховенството на закона и доверието на българското общество в техните демократични държавни институции и обществени процеси, включително използвайки политическото си влияние и длъжностни правомощия за лична изгода“. Прокуратурата проверява Манолев за данъчно престъпление.

Една чернова, три варианта

Преди седмица малко след като ДПС се оплакаха, че премиерът Кирил Петков ги е заплашил, че ще ги оправи, в сайта „Епицентър“ се появи проект на закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата. Това припомни темата с необходимостта от нормативна уредба, която да помогне за ефекти от санкциите „Магнитски“ и в България.

За работата по такъв проект беше споменато в началото на 2022 г. от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, който обяви, че се работи по текстове, които да защитават държавата и бизнеса в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.

Проверка на „Дневник“ през последните дни, потвърди, че Министерството на правосъдието в координация с Министерството на финансите е дало инициатива за работна група на двете ведомства, включително НАП, БНБ и МВнР, за изготвяне на проект за закон, който поне създава предвидимост, не осигурява автоматично прилагане на чужди санкции, а защитава на националната сигурност в сферата на икономиката, финансовата защита на банки, държавни органи и структуроопределящи предприятия (сред тях и частни), попадащи в съставения през 2009 г. списък.

Изтичането на чернова, за която нито една институция не пое отговорност, предизвика скандал в коалицията, защото текстовете предвиждат създаването на черни списъци, създавани от изпълнителната власт и в които биха били включени хора, за които има съмнения, че са корумпирани, а имуществото им може да бъде запорирано и отнемано.

Няма информация дали работната група сега е започнала от начало или е ползвала концепцията (както я представя бившия зам.-служебен, а в последствие и служебен министър на правосъдието Иван Демерджиев), подготвена по темата миналото лято и представена и в парламентарната комисия, свързана със санкциите „Магнитски“ в 46-тото Народно събрание. По информация на „Дневник“ има идеи, които се повтарят и си приличат в работата по проектите.

В сряда (1 юни), в правната комисия в парламента, по настояване на депутати беше изслушан заместник-министърът на правосъдието Борислав Ганчев (работната група за закона е в правосъдното ведомство – бел.ред.), който също заяви, че няма никакви конректни текстове и тепърва се обсъжда какви мерки биха съответствали на Конституцията.