Семантиката е много важна, защото изразите, които ползваме, съдържат историческа памет, която не може да се изтрие или да се редактира. Както например името на Василий Българоубиец съхранява спомена за съществуването на българите по земите на днешна Република Македония и това не може лесно да се заобиколи, дори и да имаш цяла академия на науките. Знаете ли, че 8–9 май, който у нас в Източна Европа се казва Ден на Победата, в Англия и Америка се нарича Ден на победата в Европа (VE Day, Victory in Europe Day), а в Западна Европа се нарича просто Ден на Европа. Това са три думи в три различни аранжимента. Англо-американците казват „Ден на победата в Европа“, защото това е закриването само на един военен театър за тях – Тихоокеанският театър срещу Япония няма да приключи чак до септември. За източноевропейците, които нямат отвъдморски интереси, Европа е целият свят, затова за нас денят е просто Ден на Победата. Третият и най-пестелив аранжимент е западноевропейският: Ден на Европа. Но какво празнува Европа на този ден? Рожден ден? Имен ден? Сватба? Празнува една декларация на френския външен министър Робер Шуман, която е от решаващо значение за създаването на Европейската общност за въглища и стомана, която по-нататък ще стане ЕС. Забележете, че западноевропейците, т.е. немците и французите, не празнуват победа във Втората световна война. Хитлер и до днес е смятан там за злодей, но мнозина от неговите колаборационисти, главно чиновниците технократи в Германия и Франция, се пребоядисват и стават дейци на новото европейско икономическо пространство с наднационална технократична власт и обща валута, каквато са замисляли самите нацисти, преди да загубят войната. Накратко, в Англия и Америка победата над нацизма не е от толкова централна важност, а във Франция и Германия не е обект на такъв морален консенсус, както при нас. Моралният консенсус е фасаден, макар и повярван искрено, а зад него се крие манталитет на поражение. Затова и техният празник на 9 май изобщо не реферира към събитията от 1945, а към 1950 година, когато се задейства постепенно проектът за следвоенното реабилитиране на Германия през Европейския съюз.
Англичаните и американците днес тласкат Германия и Франция да се конфронтират с Русия и да отхвърлят Деня на Победата като „руски“ празник, с което ги окуражават да се отърсят от пораженството си. Разделителните линии, начертани от Втората световна война, не са избледнели, а напротив, днес възкръсват под нова форма, която позволява на Западна Европа да избяга от сянката на Хитлер, сякаш нищо не е било. В Германия направиха пропаганден плакат, който казва, че когато караш бензиновия си автомобил, ти се возиш заедно с Путин – препратка към английски плакат от ВСВ, който призовава към икономия на гориво и казва, че който се вози сам, пътува с Хитлер на седалката до себе си. Тази беззъба вулгарност е много по-опасна и ефективна от карикатурните изпълнения на неонацистките маргинали в Европа.
Всяка персонална реабилитация на Хитлер е нелепа днес, но етосът на нацистката тотална държава възкръсва като зомби с помощта на една привидно демократична пропаганда. Без да реабилитират нацистите и Хитлер, те просто ще се освободят от тяхното проклятие и ще го метнат по руснаците. Чиста работа. Подкрепата за западноукраинския национализъм, прогласяването на бандеровския слоган „Слава на Украйна! Слава на героите!“ в залите на европейските институции, въоръжаването на нацистите от „Азов“ и изпращането на съвременния европейски Фрайкорпс (идеологизирани доброволци, воюващи против Русия след формалния край на ПСВ) на украинския фронт щеше да бъде немислимо само допреди няколко десетилетия. Ангела Меркел, която беше бивша комунистка от Източна Германия, разбираше тези неща и се съпротивляваше колкото можеше на късогледото и самонадеяно възкресяване на тези призраци за някаква конюнктурна война срещу Русия. И отговорността да спрат това безумие наистина е на самите европейци, защото англичаните и американците нямат специфичните сетива, за да го разберат. Европейските елити явно виждат в това шанс, място да маневрират спокойно, след като десетилетия са били гледани под лупа. „Какво пък толкова?“, си казват.
За православните и славянските народи обаче паметта за онази война не може да бъде изменена. Ала обикновеният човек от Източна Европа разпознава веднага естетиката и реториката на нацизма. Обикновеният православен славянин ще ви каже, че Сталин е жесток човек и че родителите му са му говорили лошо за него; но никога няма да приеме, че Сталин и Хитлер са едно и също, че 9 май отбелязва „победата на един тоталитарен диктатор над друг“. Враговете на комунистите са били обвинявани в порок на съзнанието, но враговете на нацистите са били уличени в порок на кръвта. Реакционерът, кулакът, буржоата, те могат да се разкаят и да се изкупят, но в очите на нацистката идеология евреите, славяните, циганите, гейовете и пр. са уроди по рождение, техният грях е непоправим и те подлежат само на унищожение. Без прецедент в историята, комунистите и Православната църква се обединяват в Отечествената война (както в България, така и в СССР) срещу тази езическа некрофилия, защото разбират, че залогът е физическото изтребление на целия им народ. Западноевропеецът няма сетивата за това, няма същата травма. Там въпросният „баща на ЕС“ Робер Шуман – който впрочем е бил министър по време на войната и е гласувал „за“ диктаторските правомощия на маршал Петен и колаборацията с Хитлер – после беше вкаран в процедура за беатификация от Римокатолическата църква и миналата година папата го обяви за „преподобен“. Ние и западните европейци просто живеем в различни морални светове. Девети май е денят на поражението на техния.
Автор: Тончо КРАЕВСКИ
