Апелативен съд – Варна изготви и депозира в законоустановения срок мотивите към присъдата по дело за изнудване с подсъдими Веселин Марешки и Красимира К. С оглед обществената значимост на казуса и гарантирането на прозрачност, с настоящото прессъобщение институцията резюмира част от аргументите си.
Пресслужбата припомня, че осъдителната присъда бе произнесена в открито съдебно заседание на 14 септември. Постановеното наказание за Веселин Марешки бе „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и глоба в размер на 8 хиляди лв. Красимира К. бе осъдена да изтърпи 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и да заплати глоба от 6 хиляди лв. Двамата бяха признати за виновни за това, че от 9 октомври до 16 ноември 2014 г. с цел да принудят Асен М. да заплаща ежемесечно сума в размер на 10 хиляди лв., го заплашили с разрушаване на стопанисваното от него заведение и със създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност. Деянието било придружено с унищожаване и повреждане на имущество. Красимира бе оправдана за това, че е извършила деянието с цел пострадалият да поеме имуществено задължение спрямо нея. Въззивната инстанция потвърди присъдата на Окръжен съд – Варна в останалата й част – без уважение остави гражданските искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
В мотивите на Апелативния съд са отразени фактите, установени с доказателства: обясненията на подсъдимите, показанията на свидетели и писмени документи.
Съдът приема обясненията на подсъдимия Веселин М. като негова защитна позиция, тъй като той свежда участието си единствено до отправяне на бизнес предложение към Асен М. за заплащане на наем за ползване на собствената му тераса. Според съда тази версия е опровергана от останалия доказателствен материал. От приложените СРС-та се установява водещата роля на подсъдимия Веселин М. в престъпната дейност. Той не само поискал от свидетеля да му заплаща ежемесечни наеми, но при получения отказ го е заплашил със спиране работата на заведението и разрушаването му. Веселин М. не просто е присъствал на място при демонтажа на тентата, при спиране на ел.захранването и при осуетяване опитите да бъде възстановено, а е играел основна движеща роля при тези действия – осигурил е техника и работници за разрушаването, охранителна фирма, която да обезпечи необезпокояваното изпълнение, бил е постоянно информиран за действията и е заплатил на двете дружества извършената работа.
Подсъдимият М. е изисквал от подсъдимата К. решенията по събаряне на зимната градина да се вземат от него, давал е нареждания какво, кога и как да се разрушава, договарял е лично всички условия за реализирането му, а тя е подписвала нужните договори.
Съдебният състав се спира на повдигнатото обвинение – изнудване. То засяга „отношения, които осигуряват нормалното и свободно формиране на воля у личността, както и отношенията, гарантиращи нормалното упражняване на правото на собственост. Характеристика на изнудването е, че първият предмет на посегателство е физическо лице, по отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, а вторият предмет е имущество, с което физическото лице се мотивира да се разпореди под въздействие на принудата“, е обяснено в мотивите по делото. Събраните доказателства обосновават категоричен и еднозначен извод за това, че двамата са изнудвали управителя на дружеството-наемател на заведението.
За да бъде реализиран съставът на престъплението, трябва да е осъществено заплашване с бъдещо деяние с неблагоприятни последици. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите с различни действия, но насочени към реализацията на преследваната обща цел – да мотивират Асен М. да плаща. Тъй като принудата не е приключила само с отправянето на заплахата, а подсъдимите са пристъпили към реализирането й, деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на дружеството, представлявано от Асен М. След като вербалната заплаха не постигнала желания ефект, двамата подсъдими решили да засилят интензитета на заплахата като преминат към физическата й реализация: с демонтиране на тентата, спиране на тока, събаряне на тентата и остъкленията, и разрушаване на подовите плочки.
Спирането на електрозахранването на заведението може да се характеризира като създаване на пречки за функционирането му, което е изпълнение на заканата, че ако наемите не бъдат плащани, подсъдимият ще направи всичко възможно пицарията да не работи.
Установено е активното участие на двамата подсъдими в планирането, организацията и реализирането на разрушаването. По време на събарянето подсъдимата е била на място и е давала напътствия, информирала подсъдимия и предавала на работниците неговите нареждания. Макар да не е присъствал на разрушаването на зимната градина, Веселин М. бил постоянно държан в течение, а в рамките на около час провел 15 телефонни разговора, свързани със събарянето, сочат данните от СРС.
Съдът не споделя тезата на защитата, че това поведение е законосъобразно, тъй като се събаряла незаконна постройка. Първо, не е имало влязъл в сила административен акт, подлежащ на изпълнение; второ – няма законосъобразно издадена заповед за премахване/събаряне на незаконен строеж; трето – никой от подсъдимите не е бил упълномощен от собственика, нито е получавал правомощия от компетентни органи да извършва принудителното събаряне.
Твърдението, че Веселин М. е собственик на земята, върху която е изградена зимната градина, е лишено от доказателства. Той никога не е бил такъв нито като физическо лице, нито с някое от търговските дружества, в които е имал дялово участие. Терасата се е намирала върху общинска земя в имот, съседен на притежавания от дружество, в което подсъдимият е имал дялово участие.
Асен М. е бил мотивиран да поеме против волята си имуществено задължение, но само спрямо Веселин. Затова съдът оправдава Красимира по обвинението за поемане спрямо нея на задължението.
Апелативната инстанция аргументира и размера на присъдените наказания. Смекчаващо отговорността на всеки от двамата подсъдими обстоятелство е чистото им съдебно минало. Отегчаваща е високата степен на обществена опасност на деянието, механизма на извършването му и проявената упоритост при осъществяването му. При определяне размера на наказанията е съобразена водещата роля на подсъдимия.
Мотивите по въззивно дело №74 по описа на Апелативен съд – Варна са публични.
Източник: pik.bg
