Уважаема госпожо председател,
Скъпи колеги,
Дами и господа,
Срещаме се в труден, драматичен момент. Кризисните явления нарастват и ситуацията в областта на международната сигурност бързо се влошава.
Вместо честен диалог и търсене на компромиси, трябва да се работи с дезинформация, груби драматизации и провокации. Линията на Запада подкопава доверието в международните институции като органи за съгласуване на интересите и в международното право като гаранция за справедливост и защита на слабите от произвол.
Наблюдаваме негативни тенденции в концентрирана форма в стените на ООН, която се появи върху руините на германския фашизъм и японския милитаризъм и беше създадена, за да насърчава развитието на приятелски отношения между нейните членове и предотвратяване на конфликти между тях.
Днес се решава въпросът за бъдещето на световния ред – това е ясно за всеки непредубеден наблюдател. Въпросът е дали това ще бъде ред с един хегемон, принуждаващ всички да живеят според техните прословути „правила“, изгодни само за него.
Или ще бъде демократичен, справедлив свят – без шантаж и сплашване на нежелани хора, без неонацизъм и неоколониализъм. Русия твърдо избира втория вариант. Заедно със съюзници, партньори и съмишленици призоваваме да се работи по неговото изпълнение.
Еднополюсният модел на световно развитие, който обслужваше интересите на „златния милиард“, чието свръхпотребление се осигуряваше векове наред за сметка на ресурсите на Азия, Африка и Латинска Америка, си отива в миналото.
Днес формирането на суверенни държави, готови да защитават националните интереси, води до формирането на равноправна, социално ориентирана и устойчива многополюсна архитектура. Обективните геополитически процеси обаче се възприемат от Вашингтон и напълно подчинилите му се управляващи елити на западните страни като заплаха за господстващото им положение.
САЩ и техните съюзници искат да спрат махалото на историята. Веднъж, след като обяви победа в Студената война, Вашингтон се издигна почти до ранг на пратеник на Господ Бог на Земята, който няма задължения, а само „свещени“ права да действа безнаказано – както и навсякъде. Всяка държава можеше да бъде обявена за зона на подобни действия – особено ако по някакъв начин не е угодна на самопровъзгласилите се „господари на света“.
Всички си спомняме как далеч от американските брегове под фалшиви предлози бяха разгърнати агресивни войни срещу Югославия, Ирак и Либия, които отнеха живота на стотици хиляди цивилни. Наистина ли са засегнати законните интереси на Запада в някоя от тези страни? Забраниха ли английския или езиците на други страни членки на НАТО, западните медии, културата? Обявиха ли англосаксонците за „подчовеци“, използваха тежко оръжие срещу тях? Какви са резултатите от приключенията на САЩ в Близкия изток? Подобряване на ситуацията с човешките права и върховенството на закона? Стабилизиране на обществено-политическата обстановка? Ръстът на благосъстоянието на населението? Посочете държава, в която Вашингтон се намеси със сила и в резултат на което животът стана по-добър.
Опитвайки се да възроди еднополюсния модел под лозунга „ред, основан на правила“, Западът прокарва навсякъде „разделителни линии“ в духа на блоковата конфронтация: „или с нас, или срещу нас“. Трето не се дава, няма компромиси.
Продължавайки необмисления курс на разширяване на НАТО на изток, приближаване на военната инфраструктура на блока до границите на Русия, САЩ сега поставиха задачата да подчинят азиатските пространства.
На срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид този самоопределящ се „отбранителен“ съюз провъзгласи „неделимостта на сигурността на евроатлантическия и индо-тихоокеанския региони“.
Под мотото на Индо-тихоокеанските стратегии се създават затворени формати, които подкопават цялата отворена и приобщаваща регионална архитектура, която се развива около АСЕАН в продължение на десетилетия. Освен всичко започнаха и „игра с огъня“ около Тайван, обещавайки му освен това и военна подкрепа.
Очевидно прословутата „доктрина Монро” придобива глобално покритие. Вашингтон се опитва да превърне цялото земно кълбо в свой „заден двор“. Инструмент за принуда на инакомислещите са незаконните едностранни санкции, които се приемат от много години в нарушение на Устава на ООН и се използват като инструмент за политическо изнудване. Цинизмът на тази практика е очевиден. Ограниченията засягат цивилното население, като им пречат да получат достъп до основни стоки, включително лекарства, ваксини и храна.
Ярък пример е американската блокада на Куба, която продължава повече от 60 години. Общото събрание на ООН отдавна и упорито настоява за незабавното й премахване с преобладаващо мнозинство. Генералният секретар, чиито задължения включват подпомагане изпълнението на решенията на Общото събрание, трябва да обърне специално внимание на този проблем.
Той също така играе специална роля в мобилизирането на усилията за преодоляване на хранителните и енергийните кризи, които избухнаха поради неконтролираното емитиране на пари в САЩ и ЕС по време на пандемията и безотговорните непрофесионални действия на ЕС на пазарите на въглеводороди.
Противно на елементарния здрав разум, Вашингтон и Брюксел изостриха кризисната ситуация, като обявиха икономическа война на Русия. Резултатът е повишаване на световните цени на храните, торовете, петрола и газа. Приветстваме усилията на генералния секретар, които допринесоха за сключването на Истанбулските споразумения на 22 юли тази година. Тези споразумения обаче трябва да се спазват. Засега корабите с украинско зърно не отиват предимно в най-бедните страни, а финансовите и логистични пречки, създадени от САЩ и ЕС по пътя на руския износ на зърно и торове, не са напълно премахнати.
Не за първа седмица напомняме, че в европейските пристанища са задържани 300 000 тона торове. От доста време предлагаме да ги прехвърлим безплатно на нуждаещи се африкански страни, но Европейският съюз не отговаря.
Официалната русофобия придоби невиждани гротескни размери на Запад. Те вече не се колебаят открито да заявят намерението си не само да нанесат военно поражение на страната ни, но и да унищожат и разчленят Русия. С други думи, да се постигне изчезването на твърде независима геополитическа стойност от политическата карта на света.
По какъв начин реално действията на Русия през последните десетилетия са накърнили интересите на опонентите? Може би не могат да ни простят, че благодарение на позицията на страната ни стана възможно военностратегическото „разведряване“ от 1980-1990 г.?
Че някога доброволно разпуснахме Варшавския договор, лишавайки НАТО от смисъла на съществуването му? Подкрепихте обединението на Германия без никакви условия и противно на позицията на Лондон и Париж? Въоръжените сили бяха изтеглени от Европа, Азия, Латинска Америка. Призна се независимостта на бившите съветски републики. Повярвахме на обещанията на западните лидери да не разширяват НАТО „един сантиметър“ на изток и когато процесът започна, съгласихме ли се действително да го легитимираме чрез сключването на Основополагащия акт Русия-НАТО?
Може би сме нарушили интересите на Запада, предупреждавайки го за недопустимостта на приближаването на заплашителна военна инфраструктура до нашите граници?
Арогантността на Запада, американската изключителност придобиха особено разрушителен характер след края на Студената война. Още през 1991 г. заместник-началникът на Пентагона П. Уолфовиц в разговор с командващия обединените сили на НАТО в Европа У. Кларк откровено призна, че след края на Студената война те могат да използват своите военни без страх от наказание …
И какво – имаха пет, може би десет години, за да прочистят онези сурогатни съветски режими като Ирак и Сирия, докато се появи нова суперсила, която да ги предизвика. Сигурен съм, че някой ден ще научим от мемоарите на някой друг как е изградена американската стратегия по отношение на Украйна. Плановете на Вашингтон обаче вече са очевидни.
Може би по никакъв начин не могат да ни простят, че по искане на САЩ и ЕС подкрепихме споразуменията между тогавашния президент на Украйна В. Ф. Янукович и опозицията за разрешаване на кризата през февруари 2014 г.? Споразуменията, които бяха гарантирани от Германия, Франция и Полша, бяха потъпкани на следващата сутрин от ръководителите на кървавия преврат, които унизиха европейските посредници.
Западът само вдигна рамене и мълчаливо наблюдаваше как пучистите започнаха да бомбардират източната част на Украйна, където отказаха да признаят резултатите от държавния преврат, тъй като неговите организатори издигнаха в ранг на национални герои нацистките поддръжници, замесени в бруталните етнически прочистване на руснаци, поляци, евреи през Втората световна война.
Трябваше ли да търпим курса на Киев към пълна забрана на руския език, образование, руските медии и култура, с искания за изгонване на руснаците от Крим, обявяване на война на Донбас, чиито жители бяха обявени от тогавашните и сегашните власти в Киев не за хора, а за „създания“ през устата на своето висше ръководство?
Може би Русия е нарушила интересите на Запада, като е изиграла ключова роля в спирането на военните действия, отприщени от киевските неонацисти в Източна Украйна, и след това е поискала прилагането на „Пакета от мерки“ от Минск, който беше единодушно одобрен от Съвета за сигурност на ООН. през февруари 2015 г., но погребан от Киев с прякото участие на САЩ и ЕС?
Многократно сме предлагали през годините да се споразумеят правилата за съвместно съществуване в Европа, основани на принципа на еднаква и неделима сигурност, утвърден на най-високо ниво в документите на ОССЕ. В съответствие с този принцип никой не би засилил собствената си сигурност за сметка на сигурността на другите. Ние направихме последното си предложение за необходимостта тези споразумения да станат правно обвързващи през декември 2021 г., на което получихме арогантен отказ.
Недоговороспособността на западните страни и продължаването на войната на киевския режим срещу собствения му народ не ни оставиха друг избор освен да признаем независимостта на Донецката и Луганската народни републики и да започнем специална военна операция за защита на руснаците и другите жители на Донбас и премахване на заплахите за нашата сигурност, които НАТО последователно създава на територията на Украйна, всъщност на нашите граници.
Операцията се провежда в изпълнение на договорите за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Русия и тези републики въз основа на член 51 от Устава на ООН. Сигурен съм, че на наше място всяка суверенна, уважаваща себе си държава, осъзнаваща отговорността си към собствения си народ, би постъпила по същия начин.
Сега Западът избухна заради референдумите, които се провеждат в Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област на Украйна, но хората, живеещи там, реагират само на това, което ръководителят на киевския режим В. А. Зеленски им препоръча в един от своите интервюта през август 2021 г. Тогава той посъветва всички, които се чувстват руснаци, да „заминат“ за Русия за доброто на своите деца и внуци. Жителите на споменатите региони сега правят точно това, отнасяйки със себе си своите земи, на които техните предци са живели от векове.
За всеки непредубеден наблюдател е много ясно: за англосаксонците, които напълно покориха Европа, Украйна е само разходен материал в борбата срещу Русия. НАТО обяви страната ни за пряка заплаха по пътя към тоталното господство на САЩ, а Китай определи като дългосрочно стратегическо предизвикателство.
В същото време „колективният Запад“ начело с Вашингтон изпраща плашещ сигнал към всички останали страни без изключение – всеки, дръзнал да не се подчини, може да бъде следващият.
Една от последиците от обявения от Запада „кръстоносен поход“ срещу неугодните е прогресивният упадък на многостранните институции, които САЩ и техните съюзници превръщат в инструменти за реализиране на своите егоистични интереси. Тази линия е внедрена в ООН, Съвета по правата на човека на организацията, ЮНЕСКО и други многостранни структури. Всъщност приватизирана от ОЗХО.
Правят се ожесточени опити да се предотврати създаването в рамките на КБТО на механизъм за осигуряване на прозрачност на стотици военни биологични програми на Пентагона по света, включително по периметъра на руските граници и в цяла Евразия. Че тези програми никак не са безобидни, свидетелстват неумолимите факти, разкрити на територията на Украйна.
Виждаме настойчива линия към приватизация на секретариата на ООН, въвеждане на неолиберален дискурс в работата му, игнориране на културното и цивилизационно многообразие на съвременния свят.
Във връзка с това ви призоваваме да обърнете внимание, както се изисква от Хартата на ООН, за осигуряване на справедливо географско представителство на държавите-членки в структурите на секретариата, като се избягва доминирането на една група държави.
Създава се нетърпима ситуация около неизпълнението на задълженията на Вашингтон по Споразумението между секретариата и правителството на САЩ относно задълженията на „страната домакин“ на централните институции на ООН да осигури нормални условия за участие на всички страни членки в работата на ООН. Съответните отговорности се възлагат с това споразумение на Генералния секретар. Тук не се допуска инерция.
Не можем да не бъдем обезпокоени от усилията на отделни държави, които подкопават прерогативите на Съвета за сигурност. Разбира се, както Съветът, така и ООН като цяло трябва да бъдат адаптирани към съвременните реалности.
Виждаме перспективи за демократизиране на работата на Съвета за сигурност изключително – искам да подчертая това специално – чрез разширяване на представителството на страните от Африка, Азия и Латинска Америка. Особено отбелязваме Индия и Бразилия като ключови международни играчи и достойни кандидати за постоянно членство в Съвета, като в същото време повишаваме профила на Африка.
Днес, повече от всякога, е важно всички държави-членки недвусмислено, безрезервно да потвърдят своя ангажимент към целите и принципите на Хартата на ООН като първа необходима стъпка към възстановяване на колективната отговорност за съдбата на човечеството.
Именно за тази цел през юли 2021 г. беше създадена Групата на приятелите в защита на Хартата, съосновател на която е Русия и която вече включва около две дузини държави. Мисията на групата е да осигури стриктно спазване на универсалните норми на международното право, за разлика от вредните едностранни подходи. Призоваваме всички, които споделят тази позиция, да се присъединят. В този контекст Движението на необвързаните страни, БРИКС, ШОС, АСЕАН имат значителен положителен потенциал.
Западните колеги, агресивно налагащи своето разбиране за демокрацията като модел за организиране на обществения живот на всички страни, категорично не искат да се ръководят от демократичните норми в международните отношения. Пресен пример е ситуацията около Украйна.
Русия подробно обоснова позицията си и го правеше няколко години). Западът декларира несъгласие с нея. Изглежда, че останалите членове на световната общност трябва сами да решат каква позиция да заемат: за едни, за други или позиция на неутралитет. Изглежда, че е така в демокрациите, когато политици, които се противопоставят, защитават своята гледна точка и агитират населението, но САЩ и техните съюзници не дават на никого свобода на избор. Заплашват и извиват ръцете на всеки, който се осмели да мисли за себе си. Те настояват със заплахи за присъединяване към антируските санкции. Не ги бива, но е очевидно, че подобни действия на САЩ и сателитите им не са никаква демокрация, а чиста диктатура, най-малкото опит за налагане на диктатура.
Създава се силно впечатление, че Вашингтон и подчинената му Европа се опитват да запазят своята неуловима хегемония с изключително забранени методи. Много често методите на дипломацията се заменят с незаконни санкции срещу силни конкуренти в икономиката, спорта, информационното пространство, културния обмен и като цяло в областта на контактите между хората.
Поставянето на същия проблем с визите за делегати на международни събития в Ню Йорк, Женева, Виена, Париж също е желание да се премахнат конкурентите, да се предотвратят алтернативни гледни точки в многостранните дискусии.
Сигурен съм в необходимостта от защита на ООН, прочистване на Световната организация от всичко конфронтационно и повърхностно, възстановяване на репутацията й на платформа за честни дискусии за намиране на баланс на интересите на всички държави-членки. Именно този подход ни ръководи при насърчаването на нашите национални инициативи в ООН.
От фундаментално значение е постигането на цялостна забрана на разполагането на оръжия в космоса, каквато е целта на руско-китайския проект на международен договор, който се разглежда от Конференцията на ООН по разоръжаване.
Задачите за защита на киберпространството изискват специално внимание, включително координирането в рамките на Отворената работна група на Общото събрание на споразумения относно начините за гарантиране на международната информационна сигурност, както и разработването на мястото на Специалния комитет на универсална конвенция за борба с използването на информационни и комуникационни технологии за престъпни цели.
Ще продължим да подкрепяме Службата за борба с тероризма и други органи за борба с тероризма от системата на ООН.
Ще продължим да насърчаваме динамичното развитие на отношенията на ООН с ОДКБ, ОНД, ЕАЕС, за да обединим усилията си в пространството на Голяма Евразия.
Русия призовава за по-активна работа по уреждането на регионалните конфликти. Считаме за приоритетни задачи преодоляването на задънената улица в създаването на независима палестинска държава, възстановяването на държавността на Ирак и Либия, унищожени от агресията на НАТО, неутрализиране на заплахите за сирийския суверенитет, установяване на устойчив процес на национално помирение в Йемен и преодоляване на много тежкото наследство на НАТО в Афганистан.
Стремим се да съживим Съвместния всеобхватен план за действие относно иранската ядрена програма в първоначалния му вид, за да осигурим справедливо и цялостно уреждане на проблемите на Корейския полуостров.
Многобройните конфликтни ситуации в Африка изискват изоставяне на изкушението да бъдат превърнати в обект на геополитически „игри с нулева сума“ и консолидиране на външни играчи в подкрепа на инициативите на Африканския съюз. Ситуацията в Косово, Босна и Херцеговина, където САЩ и ЕС упорито се стремят към разрушаване на международната правна рамка, въплътена в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и Дейтънското мирно споразумение, буди безпокойство.
Госпожо председател,
В епоха на промяна е естествено човек да търси опора и утеха в мъдростта на своите предшественици, изправени пред не по-малко изпитания. Според уместния израз на бившия генерален секретар на ООН Д. Хамаршелд, който си спомня ужасите на Втората световна война: „ООН е създадена не за да доведе човечеството в рая, а за да го спаси от ада“.
Тези думи са по-актуални от всякога. Те призовават всички да осъзнаем индивидуалната и колективната си отговорност за създаване на условия за безопасно и хармонично развитие на бъдещите поколения. За целта всеки трябва да прояви политическа воля.
Ние сме готови за такава честна работа и сме убедени, че стабилността на световния ред може да бъде осигурена само чрез връщане към корените на дипломацията на ООН, основана на основния законов принцип на истинската демокрация – зачитане на суверенното равенство на държавите.
