Категория: wow-свят

Президентът на САЩ Джо Байдън обсъди на непланирана среща в Ню Йорк с френския си колега Еманюел Макрон международния дневен ред, включително подкрепата за Украйна, Иран, както и сътрудничеството в Тихоокеанския регион и „трудностите“ от Китай, съобщиха от Белия дом, цитирани от NOVA.

„Двамата лидери потвърдиха продължаващата си подкрепа за усилията на Украйна да се защити срещу руската агресия“, се казва в изявлението. Отбелязва се, че Байдън и Макрон „също са обсъдили усилията да попречат на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, както и продължаващото сътрудничество в Индо-Тихоокеанския регион и трудностите от страна на Китай“.

Повече от 1400 души бяха задържани в Русия при протести срещу мобилизацията. Това сочат данни на правозащитната организация „ОВД-Инфо“, предаде БНР.

По-рано през деня руският президент Владимир Путин разпореди първата военна мобилизация в страната от Втората световна война.

Малобройни протестни акции бяха организирани в Москва, Санкт Петербург, Екатерингбург, Томск, Иркутск, Красноярск и Новосибирск.

Московската прокуратура предупреди, че митингите са незаконни, а участието в тях предвижда административна и наказателна отговорност.

Великобритания ще продължи да доставя военна помощ на Украйна до победата й срещу Русия, обеща снощи пред Общото събрание на ООН новият британски премиер Лиз Тръс, цитирана от Франс прес.

„В този критичен момент от конфликта обещавам, че ще запазим или увеличаваме военната си подкрепа за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо (…)  Ще бъдем спокойни само когато Украйна триумфира“, заяви Тръс от трибуната на ООН.

По-рано снощи във видеопослание до Общото събрание украинският президент Володимир Зеленски настоятелно призова за „справедливо наказание“ срещу Русия, която президентът на САЩ Джо Байдън обвини в „безсрамно нарушаване“ на принципите на ООН.

Тръс заяви, че руският президент Владимир Путин, който вчера сутринта обяви мобилизацията на стотици хиляди резервисти, се „опитва да оправдае катастрофалния си провал“ в Украйна.

„Това няма да проработи. Международният алианс е силен и Украйна е силна“, заяви министър-председателката. „Украинците защитават не само собствената си страна, те защитават нашите ценности и сигурността на целия свят. Ето защо трябва да действаме“, допълни тя.

Тръс се ангажира до 2030 г. Обединеното кралство да изразходва 3% от своя БВП за отбрана, запазвайки водещата си позиция като фактор в областта на сигурността в Европа“.

Накрая тя призова за широк либерален икономически план, нещо като „икономическо НАТО“: „Г-7 и нашите съмишленици трябва да действат като икономическо НАТО, за да защитят колективно нашия просперитет“.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел съобщи тази нощ, че 27-те страни от Евросъюза проучват въвеждането на нови санкции срещу Русия след „ескалацията“, обявена от Москва.

Борел каза това след неофициална извънредна среща на външните министри от ЕС в Ню Йорк, на която те приеха декларация, „осъждаща решително най-новата ескалация от страна на Русия“.

„Ще продължим да увеличаваме нашата военна помощ и да проучваме нови ограничителни мерки“ срещу Русия, каза той.

Северна Корея заяви днес, че никога не е доставяла оръжия или боеприпаси на Русия и не планира да прави това, като наред с това предупреди САЩ „да си затварят устата“ и да престанат да разпространяват слухове, очернящи Пхенян, предаде Ройтерс.

„Напоследък САЩ и други враждебни сили говореха за „нарушаване на резолюция“ на Съвета за сигурност на ООН, разпространявайки „слухове за оръжейни сделки“ между КНДР и Русия… Никога досега не сме изнасяли оръжия или боеприпаси за Русия и не планираме да изнасяме“, посочи в изявление заместник генералният директор на Главното бюро за оборудване към министерството на националната отбрана, цитиран от севернокорейската агенция КЦТА, която не съобщи името му.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Ведант Пател по-рано този месец каза, че Русия „е в процес на покупка на милиони ракети и артилерийски снаряди от Северна Корея, за да ги използва в Украйна“.

По-късно говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби нарече това „потенциална покупка“. Той разясни, че няма индикации, че покупката е била завършена и със сигурност няма индикации, че тези оръжия се използват в Украйна“.

САЩ обвиниха и Иран, че доставя дронове на Русия, за да ги използва тя във войната си в Украйна – нещо, което Техеран отрича. Русия също отрече обвиненията и поиска САЩ да предоставят доказателства.

Наскоро Русия и Северна Корея обсъдиха отношенията си. В писмо, изпратено за Деня на освобождението на Корея, миналия месец руският президент Владимир Путин заяви пред севернокорейския лидер Ким Чен-ун, че двете страни ще „разширят с общи усилия всеобхватните си и конструктивни двустранни отношения“.

Ким също прати писмо до Путин, отбелязвайки, че „стратегическото и тактическо сътрудничество, подкрепа и солидарност“ между двете страни са достигнали ново равнище на фона на общите им усилия да противодействат на заплахите и провокациите на „враждебни военни сили“.

Киев скъса отношенията си с Пхенян, след като през юли Северна Корея призна двете подкрепяни от Русия сепаратистки „народни републики“ в Източна Украйна за независими държави.

Украйна съобщи, че е извършила размяна на пленници с Русия, която е освободила 215 военни, включително командири на отбраната на стоманодобивния завод „Азовстал“ в град Мариупол, превърнал се в символ на съпротивата срещу руската инвазия, предаде Франс прес.

„Успяхме да освободим 215 души“ – най-значителната размяна от началото на руската инвазия през февруари, заяви по телевизията началникът на президентската администрация Андрий Ермак. „Президентът Зеленски си постави ясна задача – да върне нашите герои. Резултатът е, че нашите герои са свободни“, каза Ермак, цитиран от агенция УНИАН. Той каза, че размяната е извършена на няколко етапа и на множество различни места, и че сред освободените от руски плен има военни, граничари, полицаи, моряци, членове на националната гвардия, митничари и цивилни.

На Русия са предадени 55 пленници, включително бившият депутат Виктор Медведчук – близък на руския президент Владимир Путин и обвинен в държавна измяна в Украйна, уточни украинският президент Володимир Зеленски в редовното си обръщение.

Като част от тази „дълго подготвяна операция“ петима военни командири, включително ръководители на отбраната на „Азовстал“, бяха прехвърлени в Турция, подчерта Зеленски.

Според украинския държавен глава те ще останат в Турция „в пълна безопасност и при много добри условия до края на войната“, съгласно споразумението с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Част от тази размяна са 10-те военнопленници, включително петима британци и двама американци, за чието прехвърляне от Русия в Саудитска Арабия съобщи по-рано вчера саудитската дипломация, каза Зеленски.

Украинският президент Володимир Зеленски настоя пред ООН за „справедливо наказание“ срещу Русия, осъди категорично нахлуването на руски войски в страната му и призова за създаването на специален трибунал, предаде Франс прес.

„Срещу Украйна беше извършено престъпление и ние настояваме за справедливо наказание“ срещу Русия, заяви Зеленски във видеообръщение към Общото събрание на ООН. Тъй като не успя да отиде в Ню Йорк, Зеленски получи извънредно разрешение от държавите членки на ООН да  говори пред събранието във видеоизявление.

В своята реч, завършила с бурните овации на присъстващите в залата, Зеленски отправи яростна критика към Русия заради агресията й срещу Украйна.

„Няма да допуснем този обект да надделее над нас“, заяви той и призова за създаване на специален трибунал, който да съди Русия „за престъпната й агресия“ срещу държавата му.

Зеленски използва думата „наказание“ в речта си поне 15 пъти, отбелязва АФП.

Украинският президент призова също за създаване на фонд за компенсация на Украйна и заяви, че Русия трябва да бъде лишена от правото на вето в Съвета за сигурност на ООН.

По-рано на форума американският президент Джо Байдън обвини Русия, че „най-безсрамно е нарушила“ принципите на ООН.

На среща в Ню Йорк американският президент Джо Байдън заяви в присъствието на новия британски премиер Лиз Тръс, че страните им „са решени да бранят достиженията“ на мирното споразумение за Северна Ирландия – изключително деликатен въпрос в двустранните отношения, предаде Франс прес.

Тръс каза, че очаква с нетърпение да обсъдят Споразумението от Разпети петък и начините да се гарантира спазването му в бъдеще. Двамата се срещнаха в кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН.

Още като външен министър на Великобритания Лиз Тръс внесе законопроект, променящ едностранно разпоредбите, свързани със Северна Ирландия, след Брекзит.

Проектът беше остро критикуван както от Европейския съюз, така и от Вашингтон, според който всяка промяна може да застраши мира на острова.

Джо Байдън, който не пропуска възможност да спомене ирландските си корени, вече изрази несъгласието си пред предшественика на Лиз Тръс, Борис Джонсън.

От друга страна американският президент вече неколкократно даде да се разбере, че сключването на споразумение за свободна търговия с Великобритания не е приоритет за правителството му.

„Понастоящем не се водят никакви преговори със САЩ и не очаквам такива да започнат в краткосрочен или средносрочен план“, каза британската министър-председателка пред журналисти в самолета на път за Ню Йорк.

През 1998 г. Споразумението от Разпети петък сложи край на продължил 30 години конфликт между юнионистите (преобладаващо протестанти) и републиканци (голямата част от тях – католици), които искат обединяване с Република Ирландия.

Протоколът за Северна Ирландия, договорен по време на Брекзит, има за цел да запази достиженията на това мирно споразумение, създавайки на практика митническа граница между британската провинция Северна Ирландия и останала част от Великобритания. Поради това текстът, който всъщност досега не е прилаган, предизвиква гнева на юнионистите.