Категория: wow-свят

Британската премиерка Лиз Тръс отпътува за Ню Йорк, където ще участва в Общополитическите дебати на високо равнище в годишната сесия на Общото събрание на ООН, предаде Прес асосиейшън/ДПА.

Тя ще има и срещи с президента на САЩ Джо Байдън и с френския му колега Еманюел Макрон.

Това е първото задгранично пътуване на Тръс, откакто тя бе назначена за британски премиер.

Тръс ще има и среща с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ще произнесе реч пред световните лидери.

Британската премиерка се надява, че по време на визитата й в Общото събрание на ООН основните теми,  по които тя ще дискутира, са енергийната сигурност и войната в Украйна. Но Северноирландският протокол, касаещ пост Брекзит търговията с ЕС, също вероятно ще бъде предмет на обсъждания.

Тръс ще се срещне с Макрон днес, а с Байдън утре. Очаква се британската премиерка да има и срещи с лидерите на Турция, Испания и Израел.

По време на тези срещи британската лидерка ще се стреми да  подтикне международната общност към още действия, за да се сложи край на енергийната зависимост от Русия и да се гарантира, че светът никога повече няма да се окаже в позицията на подобна зависимост.

В речта си пред световните лидери Тръс ще увери освен това, че при нейното ръководство Великобритания ще бъде активен защитник на демократичните ценности и ще работи заедно със съюзниците си за противопоставяне на авторитаризма.

Ураганът Фиона връхлетя Доминиканската република, след като нанесе катастрофални щети в Пуерто Рико, предадоха световните агенции.

В Пуерто Рико стихията предизвика наводнения и лиши много домакинства от ток. Проливните дъждове там продължават.

Фиона връхлетя Доминиканската република  с ветрове със скорост до 150 километра в час и се очаква да се засили в идните дни. Наводнения, повалени дървета и електрически стълбове, непроходими пътища има в района на курорта Пунта Кана, в източната част на Доминиканската република. Бурни ветрове вилнеят и в град Нагуа, в северната част на карибската страна.

Според местното издание „Насионал“ стихията е взела най-малко една жертва. Без ток  са над 11 000 души, а над 1000 души са евакуирани от източните райони на страната.

На островите Търкс и Кайкос също се готвят за връхлитането на Фиона. Магазините на три от островите в британската отвъдморска територия, бяха затворени, а на жителите бе казано да се въздържат от пътуване и да не излизат от домовете си.

Американският държавен секретар Антъни Блинкън призова  за траен мир между Армения и Азербайджан. Той заяви, че е насърчен от липсата на сражения от последните няколко дни след ескалацията между двете страни, която заплаши да провали крехкия мирен процес между тях, предаде Франс прес.

„Ние сме насърчени от факта, че боевете престанаха и че не е имало военни действия в последните дни“, заяви Блинкън, който прие  по негово искане и за първи път колегите си от Армения Арарат Мирзоян и от Азербайджан Джейхун Байрамов.

Блинкън заяви, че е говорил с лидерите на двете страни и поясни, че те са готови да се помирят.

„Съществува един път към траен мир, който ще разреши различията“, заяви Блинкън и пледира за активна дипломация, която е най-доброто решение за всички.

Срещата между тримата дипломати се състоя в голям хотел в Ню Йорк в кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН.

При пристигането си за срещата азербайджанският дипломат заяви, че е отворен за дискусии и каза, че всички трябва да работят за траен мир, като същевременно разкритикува „някои арменски провокации“.

Неотдавнашните сблъсъци са най-интензивните от войната между двете страни за контрола на Нагорни Карабах през 2020 г. В нея тогава загинаха 6500 души и накрая Ереван бе принуден да отстъпи територии на Баку. Преди това двете държани пак се бяха противопоставили през 90-те години отново за Нагорни Карабах, като в този конфликт загинаха над 30 000 души.

Според Съвета за сигурност на Армения над 200 арменски военни са били убити миналата седмица в новата ескалация на конфликта, припомня Франс прес.

Няколко хиляди канадци въпреки дъжда и студа се събраха в столицата на Канада Отава на церемония по сбогуване с кралица Елизабет Втора, предаде Франс прес.

Мнозина бяха довели и коргита, любимата порода кучета на Елизабет Втора, а други пък бяха дошли с бляскави бижута.

Проявата в памет на кралицата включваше парад на канадската кралска конна полиция. След това в катедралата на Исус Христос в Отава отекнаха изпълнения на църковния хор и на гайди. На огромни екрани в центъра на града пък бяха излъчвани кадри от живота на кралицата. Отекнаха и 96 оръдейни изстрела, колкото бяха годините на  Елизабет Втора. Но заради лошото време предвиденото преминаване на военни самолети над града бе отменено.

Елизабет Втора бе държавен глава и на Канада. По време на властването си тя посети 22 пъти Канада – най-много от която и да е друга страна в света. Последната й визита там беше през 2020 г. Тогава пред множество, събрало се в Халифакс, в източната част на страната, тя заяви: „Хубаво е да съм си у дома“.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че образованието в световен мащаб е в дълбока криза, предаде ДПА. Изказването си той направи на дебат на организацията по темата в Ню Йорк, където също така той призова талибаните да осигурят свободен достъп до афганистанските училища за момичетата в страната.

Гутериш направи коментарите си, докато светът отбелязва една година от затварянето на учебните заведения за жени в Афганистан, след като талибаните поеха властта там.

„От тази трибуна искам да се обърна към властите в Афганистан – премахнете всички ограничения за достъп на момичета до средно образование незабавно“, заяви днес Гутериш в началото на дебата по тема образование.

От завръщането им на власт през август 2021 г. талибаните в Афганистан възпрепятстват момичетата след шести клас да получават образование, което стана причина за обсъждания в цялата страна и разочарова милиони млади жени.

В публикувано наскоро становище ООН обяви, че забраната увеличава риска от социално изключване на момичетата, както и от насилие, експлоатация и малтретирането им. Възможността момичетата да се върнат в училище може да помогне на Афганистан и даде надежда на нейния народ, заявиха от ООН, като изказаха безпокойство, че продължаването на подобни мерки ще задълбочи съществуващата криза в страната.

Талибаните в Афганистан заявиха, че момичетата от средните училища след седми клас ще могат да се завърнат при определени условия, в това число носене на хиджаб и обучение в отделни сгради от учители-жени.

В своята реч Гутериш подчерта, че образованието в световен мащаб е в дълбока криза. По думите му 70% от десетгодишните в развиващите се страни не могат да прочетат елементарен текст.

Генералният секретар посочи също, че пандемията е имала опустошително влияние върху образованието и е възпрепятствала неговия подем. Дори в развитите държави, коментира Гутериш, неравнопоставеното поведение спрямо учениците е нараснало вместо да намалее.

Захранването на аварийната линия, снабдявала украинската ядрена централа „Запорожие“ с електричество за съществените й дейности, е било прекъснато вчера. Линията досега бе свързана с украинската електропреносна мрежа, предаде Ройтерс, като се позова на съобщение на Международната агенция за атомна енергия.

Но централата остава свързана с една от основните електропреносни линии, възстановени миналата седмица, допълва МААЕ в съобщението си.

Ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси определи новината за прекъсването на аварийната линия като стъпка назад след напредъка, за който бе съобщено миналата седмица.

Представители на САЩ са признали, че са провеждали биологични изследвания върху граждани с ниски доходи и пациенти на психиатрични клиники в Украйна. Това обяви Игор Кирилов – началник на силите за радиационна, химическа и биологична защита на руските въоръжени сили. Например в началото на септември в Женева се проведе среща на държавите – страни по Конвенцията за биологичните и токсичните оръжия. На тази среща руските представители повдигнаха повече от 20 въпроса относно незаконните действия на Киев и Вашингтон.

„Изключително неубедителни бяха обясненията на САЩ и Украйна относно износа на щамове и биоматериали на украински граждани и спазването на етичните стандарти при провеждането на изследвания върху военнослужещи, граждани с ниски доходи, както и върху една от най-уязвимите категории от населението – пациенти на психиатрични болници. При обсъждането на въпроса американската делегация призна тези факти, като същевременно отбеляза, че прехвърлянето на патогенни проби от биоматериали в САЩ „не е често срещано“, каза Кирилов.

Украинската страна също така отказа да обясни спешното унищожаване на документите за военно-биологичната програма, като заяви, че това не е в съда.

Източник: ria.ru

Обвиненията срещу Руската федерация в предполагаеми военни престъпления в Харковска област се развиват по същия сценарий като в Буча. Това е лъжа, каза говорителят на руския президент Дмитрий Песков пред репортери, съобщава ТАСС. „Това е същият сценарий като в Буча. Всичко се развива по един сценарий. Това е лъжа и, разбира се, ние ще защитим истината в цялата тази история“, каза говорителят на Кремъл.

По-рано президентът на Украйна Володимир Зеленски записа видеообръщение на английски език, в което заяви, че е открит масов гроб в Изюм, Харковска област, и обеща да заведе там представители на чуждестранни медии, добавя ТАСС.

Споразумението между Москва и Анкара за заплащане в рубли на 25 процента от доставките на руски газ ще влезе в сила в близко бъдеще, заяви турският министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Дьонмез, цитиран от вестник „Йени шафак“.

„Турция ще извършва 25 процента от плащанията за природния газ, който получава от Русия, в рубли. Съответното споразумение ще влезе в сила в близко бъдеще. Фактът, че Турция ще купува газ от Русия в рубли, ще намали разходите и зависимостта [на турската икономика] от долара“, цитира вестникът думите на министъра.

На 16 септември руският президент Владимир Путин се срещна с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в кулоарите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, по време на която той обяви, че Анкара ще плаща една четвърт от доставките на руски газ в рубли, припомня ТАСС.

Фатих Дьонмез допълни, че Турция планира да ускори работата по АЕЦ „Аккую“, за да пусне първия й блок през 2023 г.

„Беше постигнато споразумение за атомната електроцентрала “Аккую”. Нашето министерство, както и нашият президент, положиха големи усилия, за да постигнат консенсус [между участващите в проекта] и да преодолеят възникналите трудности. След известно време, работата ще продължи с ускорени темпове. Графикът на проекта е задължителен за нас, тъй като през 2023 г. трябва да пуснем първи блок“, каза той.

АЕЦ „Аккую“ е първата атомна електроцентрала, която се строи в Турция. Проектът се изпълнява въз основа на междуправителствено споразумение, сключено между Русия и Турция през 2010 г. Руската държавната корпорация „Росатом“ е мажоритарен акционер в компанията „Аккую Нуклеар“, която е поела задължения за проектиране, изграждане, поддръжка, експлоатация на централата и нейното извеждане от експлоатация.

Проектът предвижда изграждането на четири енергоблока с руски реактори. Мощността на всеки енергоблок  ще бъде 1200 мВт. След като бъде пусната в експлоатация и достигне пълен капацитет, Аккую ще генерира около 35 милиарда киловатчаса годишно.

Дьонмез съобщи още, че Турция планира до края на годината да завърши изграждането на тръбопровод, който ще свърже находищата на природен газ в Черно море с производствените обекти, разположени на сушата.

През август президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви планове за доставка на газ от десет находища в Черно море догодина. Той припомни, че газовите запаси в Черно море възлизат на около 540 милиарда кубически метра. Най-голямото находището е Сакария със запаси, които надхвърлят 400 милиарда кубически метра. Турция възнамерява да инвестира около 10 милиарда долара в развитието на това находище.