Категория: wow-новини

Незаконната сеч носи около 150 млн. лева годишно на бракониерите в България. През последната половин година само в Световния фонд за дива природа (WWF) -България“ са подадени над 30 сигнала по телефон и по имейл, съобщи пред Радио София Яна Барзова от организацията, предава сайта Fakti.bg. Още около 30 сигнала са подадени и чрез мобилното приложение, пуснато през август 2020 г.

От WWF-България изготвят 5-годишни национални доклади за незаконен дърводобив.

Последният доклад е от 2018-а и според данните в него незаконен е от 25 до 33% от общия дърводобив.

Яна Барзова обясни как можем да подаваме сигнал, след като сме се убедили, че даден дърводобив е незаконен. Добре е да знаем и сайта на Изпълнителната агенция по горите, където са публикувани регистри на позволени сечи.

Случаите, които стигат до съд или до ефективни наказания са изключително малко, а събираемостта на глоби – ниска (около 30% за 2020 г.), а това създава чувство за безнаказаност у извършителите, подчерта Яна Барзова.

Словакия налага вечерен час от днес, страната се бори с най-високата смъртност от Covid-19 в света, предават АФП и БНР

Словаците няма да може да напускат домовете си от 20 часа до 5 часа сутринта, се посочва в указ на правителството.

През деня гражданите са призовани да стоят у дома с някои изключения – посещения при лекар, ходене на работа и разходка сред природата или на домашни любимци.

Вечерният час ще остане до 19 март, но може да бъде удължен.

Страната с 5,4 млн. души население е с най-високо ниво на смъртност от коронавирус – 24 смъртни случая на 100 000 души през последните 14 дни, сочат изчисленията на АФП.

Европейската прокуратура е поискала допълнителна информация за част от българските кандидати за европейски делегирани прокурори, съобщиха за „Хоризонт“ от пресцентъра на прокуратурата

Уточнява се, че все още не е взето решение дали те да бъдат отхвърлени или не, като допълват, че въпроса за тяхното назначаване се решава от колегиума на европейската прокуратура с ръководител Лаура Кьовеши. „Въпросът не стои на дневен ред тази седмица“, подчертават от пресцентъра на институцията.

Според публикация на електронното издание „Юрактив“, на която се позовават и други медии, Европейската прокуратура е уведомила българското министерство на правосъдието с писмо, че има забележки по седем от десетте български кандидатури.

Десетте български кандидати бяха избрани на 13 февруари от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Българските делегирани прокурори ще работят по делата от компетентността на Европейската прокуратура. Това са дела за измами с еврофондове, включително злоупотреби с обществени поръчки.

Новината със сигурност много е зарадвала германската Зелена партия – преди броени дни тя получи дарение от половин милион евро, което е най-голямото в историята ѝ. Дарителят се казва Антонис Шварц – наследникът на известния фармацевтичен концерн „Шварц“. Какво още се знае за младия милионер?

Историята на семейство Шварц

Антонис Шварц е израснал в Мюнхен. Майка му е гъркиня, бащата е от рода Шварц, основал след Втората световна война едноименния фармацевтичен концерн, който навремето се нарежда сред 80-те най-големи акционерни дружества в Германия и има 4200 служители. През 2006 година семейство Шварц продава компанията на белгийския фармацевтичен концерн UCB за сумата от 4,4 милиарда евро. Навремето сделката привлича вниманието не само с високата цена, но и с подаръка за служителите на концерна – по 10 000 евро за всеки, с изключение на ръководството. Предназначението на бонуса е да успокои хората при продажбата. „Като семейна фирма имаме определен ангажимент към нашите служители“, заяви навремето тогавашният шеф на концерна Патрик Шварц-Шюте. Въпросните бонуси излизат на семейството 42 милиона евро.

Антонис Шварц наследява семейното имущество с навършването на 18 години, но докато следва, така и не го докосва. Той учи европейски изследвания в Лондон и мениджмънт в Мадрид, а през 2013 година се премества да живее в Атина. Още по време на следването си богатият наследник размишлява над въпроса как би могъл да промени света към по-добро. Особено след като се сблъсква с апатията на своите колеги, които не се интересували от своята отговорност за бъдещето, а единствено от професионалната си кариера. „Всички искаха да работят в някоя голяма банка и да получават бонуси. А аз осъзнах, че кариерата в концерн не е за мен“, споделя Шварц пред германското издание „Виртшафтсвохе“. Младият милионер се насочва към проекти в социалната сфера. Заедно с други дарители през 2014 основава в Атина портала „Vouliwatch“, който има за цел да направи по-прозрачни не само даренията за партиите, но и дейността на отделните депутати. През 2016 година Шварц основава и фондацията „Guerilla“, която оказва подкрепа на активисти и социални движения в Европа.

Парите като вълшебна пръчица

„Като заможен човек имаш възможност да раздвижиш определени неща. Разполагаш с един вид вълшебна пръчица, която ти позволява да предизвикаш промени към по-добро. И е недопустимо да не го правиш в критични времена като днешните“, обяснява Антонис Шварц. Около 30% от парите му са вложени в т.нар. Impact Investing – инвестиции, които се ръководят от принципите на устойчивостта, екологията и етиката. А от профила на Шварц в Линкедин става ясно, че от няколко месеца работи като мениджър на свободна практика в новосъздадената фирма Curingshot, която предлага здравословни напитки с джинджифил и куркума. Профилът му разкрива и още нещо: Антонис Шварц не за първи път се ангажира с каузата на Зелените – през 2019 година той дарява на партията 65 000 евро. А миналата година Шварц е един от 83-мата милионери, подписали писмо-апел до политиците да ги обложат с по-високи данъци във времената на пандемия.

Източник: Факти

Подвижни избирателни секции за хора поставени под карантина ще бъдат образувани при най-малко 10 заявления от такива избиратели в съответното населено място или община. Това гласи приетият от Централната избирателна комисия правилник за образуването на секциите.

От правилата не става ясно как ще гласуват карантинираните, ако в общината им няма достатъчно заявки за създаване на секция.

Заявлението за гласуване под карантина е достъпно на сайта на ЦИК и до 31 март трябва да се подаде лично, по пощата, чрез имейл или чрез платформа на сайта на комисията, каквато обаче към момента не е налична.

Подвижните секции за карантинираните ще са отделни от тези за хората с трайни увреждания, гласят още правилата.

Членовете на подвижните секции ще бъдат екипирани със защитни костюм, шлем и маска, които ще се осигуряват от властите. Ще им се предостави и възможност за имунизация срещу Covid 19 с две ваксинационни дози, каквато е осигурена и за членовете на обикновените секции.

Източник: БГНЕС, БНР

България е сред страните от Средна и Източна Европа, в които „систематично“ се мами и злоупотребява с аграрните субсидии на ЕС – това се твърди в доклад на фракцията Зелените/Европейски свободен алианс в Европарламента. Освен срещу България, авторите на доклада отправят критики срещу Унгария, Чехия, Румъния и Словакия.

В чии ръце отиват парите на ЕС?

Докладът, озаглавен „Къде отиват парите на ЕС?“, анализира систематичните слабости на структурите за аграрни субсидии и дава примери за корупция и за измами, с чиято помощ се обогатяват бизнесмени и политици от изброените страни. А това, освен всичко друго, подкопава и принципите на правовата държава в тези страни членки, пишат авторите. Депутатката от фракцията на Зелените Виола фон Крамон твърди, че Еврокомисията си затваря очите за случващото се, а и правителствата на държавите от ЕС не взимат достатъчно мерки срещу тези практики.

Един от проблемите е, че общата селскостопанска политика на ЕС насърчава най-вече крупните аграрни структури, твърди фон Крамон и добавя, че европейският бюджет не бива да бъде „магазин на самообслужване за жадни за власт бизнесмени и правителствени ръководители“. Според авторите на доклада, в момента е необходимо радикално преосмисляне на селскостопанските субсидии, защото освен че се стига до множество злоупотреби, в сегашния си вид те вредят и на природата, и на човека. Въпреки че миналата година бяха направени някои промени, от най-сериозното перо в бюджета на ЕС все още печелят предимно онези, които разполагат с най-големи селскостопански площи, даващи и най-много продукция.

14 от общо 84-те страници в анализа на Зелените са посветени на България. Авторът на тази част Димитър Събев посочва, че редом с Чехия и Словакия, България е една от страните, където делът на големи фермерски предприятия е най-висок. Той припомня, че през 2019 година българските фермери са получили 1,144 милиарда евро – значителна сума, която съставлява около 2% от прогнозирания за 2020 година БВП в България. Но преобладаващият дял от тези субсидии се стича в ръцете на няколко големи арендатори, четем още в доклада. Така например през 2018 година 2,4% от бенефициентите в България са получили общо 45% от всички директни плащания.

Някои от най-богатите получават милиони

Авторът на частта за България цитира изводите на разследващи журналисти, неправителствени организации и университетски експерти, според които лъвският пай от аграрните субсидии отива в ръцете на малко едри фермери – около 100 на брой, според тематичния доклад на Института за икономически изследвания. „Този брой може и да е условен, но вън от съмнение остава фактът, че някои от най-богатите хора в страната годишно се субсидират с милиони от парите за общата селскостопанска политика на ЕС. Това циментира тяхната икономическа мощ и политическото им влияние. Има индикации, че публичните институции и агенции осигуряват политически и правен комфорт за най-големите играчи“, пише още в частта за България.

Според критичния анализ на Зелените, крупните арендатори в България често разделят имотите си между няколко компании, които формално са собственост на различни членове от семействата им. В други случаи една холдингова компания контролира директно няколко големи получатели на европейски селскостопански субсидии, четем още в доклада. В края на частта, посветена на България, авторът Димитър Събев обобщава: „Системата за администриране на селскостопанските субсидии в България има редица недостатъци: информационно затъмнение, липса на целенасочена подкрепа за малките фермери, многобройни вратички за избягване на ограниченията за директни плащания, подсигуряване на удобна правна и административна рамка за големите играчи.“ В доклада се изтъква и това: че в България малките предприятия са изправени пред твърде големи бюрократични препятствия. Заради тях те често се провалят още при подаването на молбата за отпускане на директни плащания.

Източник: Дойче веле

Американският актьор Уил Смит, изиграл култови роли като „Лоши момчета“, „Мъже в черно“ и „Обществен враг“, не изключва да се яви на избори за президент на САЩ, съобщи The Hollywood Reporter

Звездата призна, че вече мисли за политическа кариера.

„Определено имам собствено мнение, оптимист съм, вярвам в най-доброто, в разбирателството между хората и във възможността за хармония. Определено ще изиграя своята роля – дали ще е принос като актьор, или – в някакъв момент от кариерата ми – политическа роля“, казва Смит, цитира „Дарик“.