Категория: wow-свят

Председателката на Камарата на представителите на американския Конгрес Нанси Пелоси каза вчера, че планира да направи през уикенда визита в Армения, където втори ден действа режим на примирие след избухването на боеве със съседен Азербайджан, при които бяха убити повече от 200 войници и от двете страни, предаде Асошиейтед прес.

Пелоси каза пред журналисти в Берлин, че ще пътува до Армения днес с делегация, включваща конгресмена демократ от Калифорния Джаки Спайър, която е от арменски произход. Пелоси отказа да даде повече подробности за пътуването, като каза, че пътуващите членове на Конгреса „не искат да стават мишена“.

„Във всеки случай става дума преди всичко за човешките ни права и уважението към достойнството и личността на всеки човек“, каза тя.

Арменското министерство на отбраната съобщи, че ситуацията на границата с Азербайджан остава спокойна, откакто влезе в сила примирието в 20:00 местно време в сряда, и не са регистрирани нарушения. Сключването на примирие дойде след два дни на ожесточени боеве, белязали най-острото въоръжено противопоставяне между двете държави от близо две години насам.

Американският президент Джо Байдън се срещна днес с членове на семействата на баскетболната звезда Бритни Грайнър и на директора по корпоративна сигурност на компания в Мичиган Пол Уилън, които се намират в руски затвори, предаде Асошиейтед прес. Агенцията отбелязва, че това е първата лична среща на президента с роднини на задържаните.

Байдън се срещна поотделно с Елизабет Уилън, сестра на Пол Уилън, и с Черел Грайнър, съпруга на Бритни Грайнър, посочва Франс прес.

В изявление след срещите говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер каза, че Байдън е подчертал пред роднините на задържаните „продължаващия си ангажимент да проучи всички възможни пътища за връщане на Бритни и Пол у дома безопасно“.

„Той попита как се чувстват Елизабет и Черел и техните семейства в тези тежки за тях времена“, каза говорителката и добави: „Президентът използва възможността да научи повече за Бритни и Пол от онези, които най-много ги обичат, и призна, че всяка минута, в която те не са на свобода ни се струва твърде дълга“.

Служители на президентската администрация обаче казаха, че срещите не са сигнал, че преговорите с Русия за освобождаване на задържаните са постигнали някакъв пробив.

По-рано днес говорителят на Националния съвет за сигурност на САЩ Джон Кърби каза, че Русия не е отговорила на, по думите на служители на американското правителство, значимо и сериозно предложение за договаряне на пускането на Грайнър и Уилън на свобода.

„Президентът няма да се откаже“, каза пред журналисти Кърби и добави: „Той е убеден, че този въпрос ще остане сред приоритетите му, както и на неговия екип, и те ще продължат да работят с всички сили за решаването му“.

Грайнър е задържана в Русия от февруари насам по обвинения, свързани с наркотици. Миналия месец тя бе осъдена на девет години затвор, след като пледира виновна. Тя обжалва присъдата. Уилън излежава 16-годишна присъда по обвинения в шпионаж, които той и семейството му определят като изфабрикувани. Американското правителство счита и двамата за неправомерно задържани и повери случаите на службата на водещия преговарящ в САЩ при вземането на заложници.

Американският държавен секретар Антъни Блинкън предприе необичайната стъпка да обяви преди два месеца, че правителството е направило важно предложение на Русия. Въпреки че не разкри подробности около предложението, човек, запознат с материята каза, че САЩ са предложили да освободят осъдения руски търговец на оръжие Виктор Бут.

Американското правителство успя да договори размяна на затворници през април, като Москва освободи тогава ветерана от морската пехота Тревър Рийд в замяна на освобождаването от САЩ на руския пилот, Константин Ярошенко, осъден за заговор за трафик на наркотици.

Съветникът по националната сигурност на американския президент Джейк Съливан участваше и двете срещи на Байдън с роднините на задържаните, посочва АП.

Еколози в Полша предупреждават за негативното отражение върху околната среда на новия канал между Балтийско море и залива на река Висла, даващ възможност корабите да заобикалят руските териториални води. Други се чудят дали този скъп проект изобщо е бил необходим, предаде ДПА.

Хидротехническото съоръжение, дълго един километър, ще бъде открито днес. Планира се и прокопаване на плавателен канал през брега на лагуната.

Според Кшищоф Чибор от „Гринпийс Полска“ на дъното на лагуната са отложени азотни съединения и фосфати, използвани в земеделието. „В момента, когато започне прокопаването на канала, тези субстанции ще се смесят. Това може да предизвика цъфтеж на водораслите, а ние видяхме трагичните последици с умрялата риба в река Одер“, каза той.

С прокопаването на канала Полша се стреми да осигури свободен достъп до Балтийско море от пристанището на град Елблонг. Досега корабите, които искаха да отплават от Елблонг, трябваше да преминат през руски териториални води, защото северната част на лагуната е под юрисдикцията на руския ексклав Калининград.

Правителството във Варшава реши да открие канала на дата, наситена със символика – на 17 септември 1939 г. съветската Червена армия нахлува в Източна Полша по силата на тайно споразумение с нацистка Германия, която на 1 септември същата година вече е нахлула в Полша.

До момента за изграждането на канала са изразходвани 2,2 милиарда злоти (около 464 млн. долара). Транспортният експерт от Гданския университет Влоджимеж Риджковски обаче не вижда смисъл от инвестицията. Според него през канала ще могат да минават кораби с дължина до 100 м, широчина 20 м и с газене не повече от 4,5 м., тоест с товароподемност до 3500 тона. „В Балтийско море не плават толкова малки кораби. Те плават по Рейн“, казва експертът и добавя, че плавателното съоръжение е приумица на лидера на управляващата партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински.

Президентът на САЩ Джо Байдън похвали „значимото партньорство“ между САЩ и Република Южна Африка (РЮА), когато прие днес своя колега Сирил Рамапоса, без обаче да разсее всички различия по въпроса за войната в Украйна, предаде Франс прес.

„Наистина трябва да сме сигурни, че се разбираме напълно“, каза Байдън, седнал до южноафриканския президент в Овалния кабинет, преди срещата им да започне.

„САЩ са важен партньор на Южна Африка“, каза Сирил Рамапоса, имайки предвид стотиците американски компании, установили се в неговата страна.

Той каза, че иска да „разшири“ тези икономически отношения и допълни, че разговорите му с американския президент  ще се фокусират също върху „стабилността и международната сигурност“, имайки предвид джихадистките атаки в съседен на РЮА Мозамбик.

„Целта на тази визита е да укрепим отношенията“ между двете страни, каза южноафриканският президент пред журналисти, изразявайки също благодарността си за американската помощ за борба с пандемията от коронавируса.

В този кратък разговор пред журналисти не беше спомената Украйна, като Южна Африка остава неутрална от началото на инвазията на Русия и многократно е давала да се разбере, че няма да се подчини на западния натиск да осъди действията на Владимир Путин.

Подобно на Южна Африка много африкански страни бяха решили в началото на март да не гласуват за резолюция на ООН, осъждаща нахлуването в Украйна.

Това нарастващо влияние на Русия на континента, съчетано с тесните връзки, изковани между Китай и няколко африкански страни, подтикна САЩ да предприемат дипломатическа офанзива в Африка. Джо Байдън, който досега не е посещавал континента, организира през декември голяма среща на върха във Вашингтон с африкански лидери. И Южна Африка, която е икономическа сила от тежка категория, зае видно място в тази инициатива. Рядко може да се види американският президент да придружи госта си до колата му на изхода от Овалния кабинет, както направи с Рамапоса.

Говорейки пред журналисти след срещата, южноафриканският президент я определи като „много ползотворна и положителна“, като същевременно припомни, че страната му не възнамерява да се отклони от позицията си на неутралитет.

Рамапоса също така разкритикува по този повод законопроект, който в момента е внесен в американския Конгрес, и който има за цел да „противодейства на вредните дейности на Русия в Африка“ („Закон за противодействие на злонамерените руски дейности в Африка“- CMRAAA).

Ако този закон най-накрая бъде приет, „ще създаде впечатлението, че Африка е наказана, защото има Русия за партньор. Повечето африкански страни са необвързани и ние дадохме да се разбере, че би било несправедливо от страна  на САЩ да накажат“ африканските страни, поддържащи отношения с Москва, каза Рамапоса.

„Следователно сме обезпокоени от възможните последици за африканския континент, ако „Законът за противодействие на злонамерените руски дейности в Африка“ влезе в сила (в САЩ), каза южноафриканският лидер.

Влизането в сила на подобен закон би имало „непредвидими последици“ във вид на „наказание на африканския континент за усилията му за постигане на развитие и (икономически) ръст“, предупреди той.

„И САЩ, и Русия са стратегически партньори на Южна Африка. Като суверенна страна, провеждаща независима външна политика, смятаме, че законопроектът наказва онези, които се придържат към независими възгледи“, каза Рамапоса.

Друга деликатна тема на партньорството между САЩ и Южна Африка е Китай, с който Претория има много добри отношения, но на чието влияние Вашингтон иска да противодейства.

Дискусията несъмнено беше по-консенсусна по темата за климата. Белият дом обяви, че двамата президенти ще обсъдят подробно обещаната от Запада помощ за енергийния преход в Южна Африка.

На страната, където въглищата играят много важна роля, бяха предложени 8,5 милиарда долара от няколко развити страни, за да се откаже от въглищата. Но Южна Африка се страхува, че това обещание за финансиране, което е свързано със заеми, ще увеличи дълга ѝ.

„Трябва да говорим за изменението на климата“, каза Рамапоса, като посочи, че в неговата страна „много хора са малко уплашени“ как ще се осъществи преходът към по-чиста енергия.

Европейският съюз е дълбоко шокиран от откриването на стотици тела, погребани набързо близо до Изюм в Украйна, и „осъжда тези жестокости най-категорично“, каза вчера ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел, цитиран от Франс прес.

„Агресивната война на Русия срещу Украйна остави следа от кръв и разрушения … Русия, нейните политически лидери и всички, които участват в продължаващите нарушения на международното право и международното хуманитарно право, в Украйна ще бъдат държани отговорни“ каза в изявление шефът на европейската дипломация.

„ЕС подкрепя всички усилия в това отношение“, подчерта той.

„Хиляди цивилни вече са били убити, много други са били измъчвани, преследвани, сексуално насилвани, отвличани или насилствено разселени. Това нечовешко поведение от страна на руските сили … трябва да спре незабавно“, допълни Борел.

Украинският президент Володимир Зеленски каза вчера, че „повече от 400 тела“ са били открити в масов гроб близо до Изюм – град, който наскоро беше превзет от украинската армия и върнат под контрола на Киев.

Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов каза, че „99 процента от ексхумираните вчера в Изюм тела, носят белези на насилствена смърт“.

„Има много тела с вързани ръце зад гърба, а един човек е погребан с въже около шията. Всичко показва, че тези хора са били измъчвани и екзекутирани“, написа Синегубов в Телеграм, придружавайки посланието си със снимки на стотиците гробове, открити близо до Изюм.

Обменният курс на паунда достигна 1,135 долара в най-ниската точка

Русия ще направи всичко възможно, за да сложи край на украинския конфликт, но Киев отказва да преговаря и се надява да реши проблема по военен път. Това заяви руският президент Владимир Путин в петък, 16 септември.

„Ще направим всичко възможно всичко това да бъде прекратено възможно най-скоро“, заяви той на среща с индийския министър-председател Нарендра Моди в рамките на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

Руският лидер подчерта, че ръководството на Украйна е заявило, че се отказва от преговорния процес. „Тя заяви, че иска да постигне целите си с военни средства“, обясни Путин.

В същото време руският президент заяви, че е запознат с позицията на Индия по конфликта в Украйна и с опасенията на страната във връзка с него.

Срещата на върха на ШОС започна на 15 септември в Самарканд. Лидерите на страните, участващи в срещата на върха, обсъждат глобалното икономическо възстановяване, продоволствената и енергийната сигурност, както и присъединяването на нови членове.

На 11 септември руският външен министър Сергей Лавров припомни, че руската страна не се отказва от преговорния процес с Киев, но колкото по-дълго Украйна отлага този процес, толкова по-трудно ще се преговаря.

На 7 септември руският лидер нарече предоставянето на помощ на жителите на Донбас задължение на Русия. Той подчерта, че Русия не е загубила нищо от руската специална операция за защита на Донбас, а е укрепила своя суверенитет.

Преди това, на 1 септември, Путин определи целта на специалната операция като спиране на войната на Киев срещу сънародниците му. Освен това, каза той, след преврата властите създават мощен антируски анклав в днешна Украйна, който застрашава непосредствената сигурност на самата Русия.

На 24 февруари Русия започна специална операция за защита на Донбас. Решението беше взето на фона на влошаването на ситуацията в региона в резултат на обстрела от страна на украинските военни.

Германия трябва да разполага с „най-добре оборудваната армия в Европа“, заяви днес германският канцлер Олаф Шолц, който призова също така и за засилване на ролята на европейските страни в рамките на НАТО, предава Франс прес.

„Като вземем предвид факта, че страната ни е с най-голям брой на населението, разполага с най-голямата икономическа мощ и се намира в центъра на континента, нашата армия трябва да се превърне в стълб на конвенционалната защита в Европа, в най-добре оборудваната армия на Европа“, каза Шолц в реч пред военни от Бундесвера (германската армия).

Руското нахлуване в Украйна се превърна в повратен момент за германската политика в сферата на отбраната, като Берлин създаде специален фонд на стойност 100 милиарда евро с цел модернизиране на оборудването на въоръжените си сили.

„Един бивш германски министър на отбраната мислеше, че вече сме „заобиколени само от приятели“. Истината е, че политиката, икономиката и голяма част от обществото прегърнаха тази теза и това доведе до сериозни последици. До погрешни последици, както констатираме днес, особено като погледнем състоянието на германската армия“, изтъкна Шолц.

„В същото време ясно и убедително показваме, че Германия е готова да поеме първостепенна отговорност за сигурността на нашия континент“, каза още германският лидер.

Шолц говори и във връзка с положението на европейските страни в НАТО.

„Ние, европейците, трябва да поемем повече отговорности в рамките на НАТО“, подчерта канцлерът.

Шолц заяви също така, че подкрепя идеята за създаване на „европейски генерален щаб“, който да ръководи мисии, подобни на тази по изтеглянето на обикновени граждани от Афганистан или на обучителните мисии на европейски сили в Ирак, Мали или Нигер.

Източник: „Труд“

Руският президент Владимир Путин приветства нарастващото влияние на „новите центрове на властта“ на срещата на върха с азиатски лидери, сред които и китайският Си Дзинпин.

„Нарастващата роля на новите центрове на властта, които си сътрудничат помежду си, става все по-ясна“, заяви Путин на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в бившия съветски Узбекистан.

„В световната политика и икономика се наблюдават фундаментални трансформации, които са необратими. Все по-очевидна става нарастващата роля на новите властови центрове, които си взаимодействат не въз основа на някакви наложени отвън правила, които никой не е виждал, а въз основа на общопризнатите принципи на върховенството на международното право и Устава на ООН, гарантирането на еднаква за всички и неделима сигурност, зачитане на суверенитета, националните ценности и интересите на другите“, цитира АФП думите на руския лидер.

„Ние сме отворени за сътрудничество с целия свят“, каза Путин. „Нашата политика е лишена от всякакъв егоизъм. Надяваме се, че другите ще провеждат политиките си според същите принципи и ще спрат да използват инструментите на протекционизма, незаконните санкции и икономическия егоизъм“, каза Путин.

Срещата на върха събра Путин и Си с лидерите на няколко азиатски държави, включително Индия и Пакистан, като Русия се стреми да покаже, че не е напълно изолирана от света заради конфликта в Украйна.

Путин заяви, че Русия е готова да предостави безплатно на развиващите се страни повече от 300 000 тона руски торове, които – поради санкциите – са блокирани в европейски пристанища, съобщи Ройтерс.

Руският президент също така посочи, че до 90% от руските храни отиват в азиатски, африкански и латиноамерикански страни. Путин отбеляза, че Русия увеличава износа на зърно на световните пазари. „Тази година той ще бъде 30 милиона тона, а догодина ще го увеличим до 50 милиона тона“, обеща той.