Категория: wow-свят

Xиляда кубични метра вече струват над 2500 долара

Иран подписа меморандум за задълженията му във връзка с присъединяване към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), заяви днес пресслужбата на срещата на върха на ШОС в Самарканд, цитирана от ТАСС.

Според комюникето документът е бил подписан от иранския външен министър и генералния секретар на ШОС.

Заместник-генералният секретар на организацията Григорий Логвинов каза за телевизия „Россия-24“, че след подписването на меморандума предстои продължителен процес на присъединяване на Иран към основните договори и нормативни документи на ШОС.

Организацията, основана през 2001 г., е блок за сигурност, в който влизат Русия, Китай, Индия, Пакистан и някои бивши съветски републики. По-рано Иран беше държава наблюдател, посочва Ройтерс.

Източник: БТА

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна днес в Киев на третото си посещение в Украйна от началото на войната с Русия през февруари, предаде Франс прес. Тя ще обсъди с украинските лидери интеграцията на бившата съветска република в Европейския съюз и икономически въпроси.

„Пристигнах в Киев за трети път от началото на войната от Русия“, обяви самата Фон дер Лайен в Туитър. Тя отбеляза, че ще се срещне с президента Володимир Зеленски и министър-председателя Денис Шмигал.

Ще обсъдим „сближаването на нашите икономики и народи в момент, когато Украйна напредва към присъединяване“ към ЕС, добави Фон дер Лайен.

Европейският съюз даде през юни на Украйна статут на кандидат за членство. Бившата съветска република, която амбиции да се присъедини и към НАТО, но евроатлантическите й стремежи предизвикаха недоволството на Русия, която предприе инвазия на нейна територия на 24 февруари.

В отговор на военното нахлуване Западът наложи редица санкции на Русия и започна да доставя на Украйна оръжия, които се оказаха жизненоважна подкрепа за страната и й позволиха да си върне през последните седмици големи територии, които бяха окупирани след инвазията, отбелязва АФП.

Украйна обаче се надява и на финансова помощ, тъй като икономиката й се срина заради войната, а ситуацията с доставките на електроенергия и отоплението се очертава трудна в областите, където се водят сражения.

Украинският министър на финансите Сергий Марченко каза през май, че по негови оценки страната се нуждае от пет милиарда долара месечно, за да може да покрива бюджетния си дефицит.

Източник: БТА

Само ръководството на Украйна може да даде гаранции за сигурност на страната си, е уверен прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, предава ТАСС.

„Гаранции за сигурността на Украйна могат да бъдат дадени само от ръководството на Украйна, което ще разбере безнадеждността на ситуацията за него“, каза пред журналисти Песков. Така той коментира проекта на „Киевско споразумение за сигурност“ – документ за международни гаранции към Киев.

Процесът на получаване на европейски визи за руснаците се усложни сериозно поради факта, че Брюксел „не седи на едно място“ и продължава своята деструктивна антируска линия. В този случай обаче Москва не трябва да отговаря огледално, каза още говорителят на руския президент Дмитрий Песков.

„Има сериозни усложнения в процеса на получаване на визи, свързани с оттеглянето на европейците от съответното споразумение. Те не могат да стоят на място, те продължават деструктивната антируска линия, но знаете, ние казахме, че в този случай няма нужда да действаме сляпо. Трябва да действаме по най-добрия начин за собствените си интереси“, заяви Песков, коментирайки ситуацията с европейските визи.

Сръбският президент Александър Вучич повтори, че докато той е президент, в следващите четири години, Сърбия няма да признае независимостта на „т.нар. Косово“, нито Косово ще влезе в ООН, съобщи Танюг, цитирана от БТА.

Обещанието си той даде пред депутатите в сръбската Скупщина, които приеха на специално заседание за Косово късно оклад за преговорния процес с институциите в Прищина.

За доклада гласуваха 148 депутати, против бяха 57, а двама депутати не гласуваха. Става дума за доклад за преговорния процес с Прищина за периода от 15 юни 2021г. до 1 септември 2022г. Докладът бе представен на заседанието от президента Вучич.

На заседанието сръбският президент отправи посланието, че Сърбия нито индиректно, нито директно ще признае „едностранно провъзгласената независимост на южната сръбска област“.

В края на дискусията в сръбската Скупщина за Косово Вучич каза, че не знае как да се реши косовският проблем. Той каза, че когато е излязъл с нещо реалистично, е бил „смазан от Сърбия“, защото сърбите са искали много повече. Вучич каза също, че не вярва, че може да се получи повече.

„Мога да обещая, че ще помогна на хората, че няма да допусна погром и убиване на нашите хора. Мисля, че това е дори повече от това, което някой друг се е опитвал да обещае“, каза Вучич.

Американски сенатори от Демократическата и Републиканската партия днес внесоха законопроект, с който Русия ще бъде обявена за държава спонсор на тероризма – етикет, за който Украйна настоява, но на който администрацията на президента Джо Байдън се противопоставя, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

„Нуждата от тази мярка е по-належаща от всякога“, заяви сенаторът от Демократическата партия Ричард Блументал, един от вносителите на законопроекта, позовавайки се на убийствата на цивилни и други „брутални и жестоки репресии“ в Украйна след нахлуването на Русия.

Сенаторът от Републиканската партия Линдзи Греъм, също вносител на законопроекта, заяви, че посочването (на Русия) ще изпрати силен сигнал за подкрепа за Украйна към Киев, но също и на съюзниците на Съединените щати, като същевременно наложи строги наказания на Москва, като например да позволи да бъде съдена в американски съдилища за действията си в Украйна и ще затегне санкциите.

Двамата сенатори се застъпват за това действия от месеци, като през юли посетиха Киев, за да го популяризират. Не стана ясно обаче кога и дали мярката ще бъде предложена за гласуване.

Към тях се присъединиха и други законодатели, които изразиха подкрепа за идеята. Председателката на Камарата на представителите на американския Конгрес Нанси Пелоси заяви през юли, че това действие е „отдавна закъсняло“.

Президентът на Съединените щати Джо Байдън заяви, че не планира подобно действия спрямо Русия. Служители на администрацията казват, че не смятат, че обявяването е най-ефективния начин да се потърси отговорност от Русия, както и че то може да попречи на доставките на хуманитарни помощи за Украйна.

Москва вече заяви пред Вашингтон, че дипломатическите отношения ще пострадат сериозно и дори могат да бъдат прекъснати, ако Русия бъде добавена към Иран, Северна Корея, Куба и Сирия.

Законопроектът на Блументал и Греъм включва разпоредба, която ще позволи на президентът на САЩ да отмени обявяването на Русия за държава спонсор на тероризма по причини, свързани с националната сигурност, след като удостовери пред Конгреса, че Русия вече не подкрепя действията на международния тероризъм.

Комисията по външни отношения на Сената на САЩ одобри проектозакон, който предвижда значително засилване на военната подкрепа на Вашингтон за Тайван, в момент, когато демократично управляваният остров е подложен на засилващ се натиск от страна на Пекин, съобщи Ройтерс.

Комисията по външни отношения подкрепи със 17 на 5 гласа предложения тази година Закон за политиката спрямо Тайван, въпреки опасения в администрацията на президента Джо Байдън и гнева, който той буди в китайското ръководство. Силната подкрепа от сенатори от двете водещи партии на САЩ показва ясно подкрепа за промяна в политиката спрямо Тайван, включително третиране на острова като важен съюзник, който не е член на НАТО.

След одобрението на комисията предстои законът да бъде разгледан от пълния състав на Сената. Той предвижда на Тайпе да се отпуснат помощи от 4,5 милиарда долара за период от 4 години, както и да се подкрепи участието му в международни организации, отбелязва Ройтерс.

Администрацията на Байдън одобри вчера за втора поредна година по-голямата част от военната си помощ за Египет, въпреки опасенията относно спазването на човешките права в тази страна, съобщи Франс прес.

„Нашият подход по въпроса отразява загрижеността на администрацията относно правата на човека и основните права в Египет, като в същото време се стремим да запазим ангажиментите и диалога, към които се стремихме в продължение на 20 месеца, за да постигнем по-нататъшен напредък“ в тази област, заяви пред медиите високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ, пожелал анонимност.

Решението е деликатно за Вашингтон, тъй като Египет е стратегически съюзник на САЩ. Помощта за Кайро предизвиква всяка година вълнения в Конгреса и сред неправителствени организации, които критикуват американската помощ за страна, обвинена в нарушаване на правата на човека. права и задържане на хиляди политически затворници.

Американският закон задължава Държавния департамент всяка година да удостоверява или не напредъка на Египет по този въпрос. 300 милиона долара от помощта зависят от напредъка, постигнат в тази област. Тази година държавният секретар Антъни Блинкен реши да откаже на Египет 130 милиона долара от тези 300 милиона, които ще бъдат преразпределени, уточниха служители.

Пряката военна помощ на САЩ за Египет, която не включва продажбите на оръжия, възлиза на около 1,17 милиарда долара през фискалната 2021 година. Египет, който е домакин на срещата на върха за климата COP27 през ноември, е един от основните получатели на американска военна помощ, откакто  през 1979 г. страната стана първата арабска държава, подновила връзките си с Израел.

Вашингтон смята, че Египет е постигнал „ясен напредък“ в съдебната област, въпреки че администрацията на Байдън осъжда твърде ограничения напредък по отношение на човешките права.

По изчисления на някои неправителствени организации в Египет има около 60 000 политически затворници.

Президентът на САЩ Джо Байдън твърди, че прави човешките права и насърчаването на демокрацията са приоритет на неговата външна политика, за разлика от предшественика му Доналд Тръмп. Но този принцип често се сблъсква с интересите на Вашингтон, когато става дума за съюзници, смятани за решаващи, като Египет в Близкия изток, отбелязва АФП.

Автомобилът на украинския президент Володимир Зеленски се е сблъскал с друго превозно средство рано тази сутрин, но той не е пострадал сериозно, съобщи във Фейсбук неговият говорител Сергей Никифоров, цитиран от Асошиейтед прес и Ройтерс.

Зеленски се е връщал след посещение на войските в наскоро отвоювания от руските сили град Изюм, но в украинската столица в президентския кортеж се е блъснал друг автомобил. Шофьорът му е получил първа помощ от медицинския екип на президента и е отведен с линейка. Украинският държавен глава не е получил сериозни наранявания.

Говорителят не уточни дали и какви травми е понесъл Зеленски, но заяви, че причините за случилото се се изясняват.

Инцидентът може да е довел до забавяне в публикуването на вечерното видеообръщение на Зеленски, отбелязва АП.

 Френският вътрешен министър Жералд Дарманен приветства снощи 25-процентния спад в броя на антисемитските прояви, регистрирани във Франция през първата половина на годината, в сравнение с първите шест месеца на предишната година, съобщи Франс прес.

На път за откриването на синагога в Левалоа-Пере, в предградията на Париж, министърът на вътрешните работи потвърди, че от януари до юни са били извършени „227 антисемитски прояви“, извършени от януари до юни. „За първи път е регистриран спад с 25%“ спрямо същия период на предходната година, когато случаите са били 298, добави той, като уточни че 50% от проявите са имали физическо изражение.

Жералд Дарманен смята, че „няма разлика между антисемитски действия и омраза към Израел“. „Трябва да го кажем и да го повторим“, настоя министърът, като получи бурни аплодисменти. „Същите хора, които заклеймяват Израел и същите хора, които заклеймяват грешките – и поставям кавички – на евреите, са същите хора, които заклеймяват полицията. Понякога крайностите се събират“, добави Дарманен.

Министърът на вътрешните работи също подчерта „големия страх на евреите във Франция, които усещат физически, а не просто културно, страха от другия, защото беше позволено да се случи прекалено много“.

Министърът, отговарящ за религиите по силата на функциите си, добави, че „френският секуларизъм не беше отрицание на религиите“ и не означава неутралитет в публичното пространство. „Винаги можем да носим кипи по улиците на Франция“ и никой закон няма да забрани това, обеща той.

„Няма секуларизъм без свобода на вероизповеданието и няма свобода на вероизповеданието без място за вероизповедание“, добави Дарманен. Но макар „свободата на вероизповеданието е почти абсолютна, тя не е абсолютна до степен да унищожи вероизповеданието на другите“, предупреди той.

Тържественото откриване на синагога в Левалоа идва ден след призив от министъра към префектите и началниците на полицията и жандармерията за „засилена бдителност“ около еврейските места за поклонение по времето, когато предстои да започнат няколко религиозни празника.

Според данни на френското вътрешно министерство за 2021 г. във Франция са регистрирани общо 1659 антирелигиозни прояви, включително 857 антихристиянски, 589 антисемитски и 213 антимюсюлмански.