Днес, 25 февруари 2021 г., Конституционният съд образува конституционно дело № 4/2021 г. по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 46, ал. 8, чл. 194, ал. 6, чл. 213а, ал. 2, чл. 411а, ал. 4 относно думите „както и делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 136, ал. 11 от Закона за съдебната власт.
Докладчик по делото е съдия Павлина Панова,съобщиха от КС.
Припомняме, че вчера, само ден след като в Държавен вестник беше обнародван Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който беше създаден особен прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане основни текстове от закона да бъдат обявени за противоконституционни.
В своето искане президентът развива аргументите за противоконституционност на спорните разпоредби, които бяха изтъкнати от него и на 10 февруари т.г., в мотивите за ветото на Закона за допълнение на НПК.
С въвеждането на фигурата на особен прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник и с предаването на подсъдността по тези дела изцяло към Специализирания наказателен съд се засягат основни конституционни ценности като независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и забраната на извънредните съдилища.
В своето искане президентът се аргументира с противоконституционност на спорните разпоредби, които бяха изтъкнати от него и на 10 февруари т.г., в мотивите за ветото на Закона за допълнение на НПК.
Въпреки отрицателните становища на Висшия съдебен съвет прокуратурата, експерти и юристи както в България, така и в европейски институции, както и ветото на президента Румен Радев на 17 февруари мнозинството в парламента гласува и прие повторно промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се създава нова фигура на прокурор, който да води разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници.
Окончателното решение за създаването на такъв специален прокурор бе взето със 125 гласа „за“ (на ГЕРБ, „Обединените патриоти“ и „Воля“), 77 „против“ (БСП и ДПС), както и с трима въздържали се (и тримата от ДПС).
С окончателно гласуваните промени се предвижда да се създаде фигура на нов прокурор, който да има правомощия да разследва не само главния, но и заместниците му. ГЕРБ се отказаха от първоначалното си предложение кандидати за поста да номинират само шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). С последните предложения правото да номинират е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. това могат да правят и членовете на съдийската колегия. Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи и да се самономинира.
При сезирането на Конституционния съд държавният глава Румен Радев е обособил няколко основни проблема, които вижда в промените в НПК. В изложението си до КС държавният глава нарича новата фигура на обвинител „особен прокурор“. Той посочва, че текстовете не е указано точното му място в системата на прокуратурата. „Заслужава отбелязване, че той е поставен изрично извън йерархичната система за ръководство и контрол, установена в прокуратурата“, посочва президентът.
Според президента има нарушение на принципа за независимост на съдебната власт.„Трайно установено разбиране в европейската правна доктрина е, че независимостта на прокурорите е различна по своя обхват и съдържание от независимостта на съдиите. Независимостта на прокурорите се изразява в автономност при вземането на решения – те трябва да могат да вземат решенията си, без върху тях да се упражнява необосновано въздействие. Автономността на прокурорите е гарантирана по определен ред дори в държави, в които прокурорската служба е част от изпълнителната власт или й е подчинена. Тази гаранция важи за обикновените прокурори, но в още по-голяма степен важи за главния прокурор и неговите заместници“, аргументира се президентът.
„Оспорените разпоредби от ЗСВ и от НПК обаче излагат главния прокурор, а оттам – и цялата прокурорска институция, на риск от оказване на неправомерно влияние. Като предвижда особен прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник (чл. 194, ал. 6 от НПК) и като предвижда, че неговите действия не подлежат на ръководство и контрол за законност, които се осъществяват в рамките на самата прокурорска служба (чл. 46, ал. 8 от НПК и чл. 136, ал. 11 от ЗСВ), законодателят премахва важни гаранции за обективност, всестранност и пълнота на разследването. Понеже задачата на особения прокурор е да разследва престъпления, извършени от конкретно длъжностно лице (главен прокурор или негов заместник), той би бил мотивиран да води разследването точно в определена посока, защото така оправдава смисъла и съществуването на длъжността си“, посочва президентът.
„Особеният прокурор обаче, ако е наистина прокурор, трябва да бъде безпристрастен в преценката си и да събира и тези доказателства, които оневиняват конкретното длъжностно лице. В тази хипотеза обаче той рискува да остане без работа, защото длъжността му е да разследва престъпления на конкретни длъжностни лица. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на Европейския съюз“, допълва в искането Румен Радев.
Държавният глава вижда и нарушение в принципа за равенство на гражданите пред закона и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение (чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България)
Според мотивите на президента законодателят въвежда по отношение на главния прокурор и неговите заместници съществени разлики спрямо установения ред за разследване на престъпления, извършени от всички останали граждани. Това, от една страна, е непропорционално спрямо преследваната от законодателя цел, а от друга – допуска се необосновано отклонение от принципа за равенство на гражданите пред закона.
Специално разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 от НПК въвежда и неравно третиране на гражданите на друго основание. Пострадалите от престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, имат право да обжалват отказа на особения прокурор за образуване на досъдебно производство, а всички останали пострадали от престъпления нямат това право.
„Не е справедливо законодателят да въвежда толкова съществени разлики в правното положение на пострадалите от престъпления само с оглед на това, че разследването се води от определен субект и извършителят заема определена длъжност“, подчертава президентът.
В промените в НПК президентът вижда и нарушаване на забраната за създаване на извънредни съдилища (чл. 119, aл. 3 oт Конституцията). Извънредните съдилища са забранени, защото се създават за постигане на определени политически цели и поради това са в конфликт с идеята за независимост на съда, припомня държавният глава.
Според него има нарушение и на на чл. 126, ал. 2 от Конституцията. В българската правна система главният прокурор има статут на конституционно установен орган: Конституцията определя реда за неговото назначаване и освобождаване, статута му на член по право на ВСС и председател на Прокурорската колегия, урежда и неговите правомощия. Според Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство над дейността на всички прокурори.
Конституцията посочва единствено правомощията на главния прокурор, но не и правомощията на председателите на двете върховни съдилища, които се назначават и освобождават по същия ред, т.е. правомощията на главния прокурор се ползват със засилено внимание от страна на конституционния законодател.
Според приетите промени обаче особеният прокурор е поставен извън системата за ръководство и контрол над законността на актовете на прокурорите, като изрично е посочено, че спрямо него главният прокурор не може да упражнява своите правомощия за надзор за законност и методическо ръководство. Това правомощие на главния прокурор обаче е конституционно установено и то може да бъде ограничавано единствено с промени в Конституцията.
