Категория: wow-свят

Парламентарните избори в неделя могат да влязат в историята, като дадат на Италия първата жена министър-председател начело на най-дясното правителство от Втората световна война насам – Джорджия Мелони.

През 2018 г. националистическата партия „Братя на Италия“ (FdI) на Джорджия Мелони едва събра 4% от гласовете, но този път се очаква партията да вземе около 25% и да изведе алианса от консервативни партньори до ясно парламентарно мнозинство.

„В Италия съществува идеята, че сме опитали всички останали, така че нека сега опитаме нея“, каза Волфанго Пиколи, съпредседател на консултантската компания за политически риск Teneo.

Ако Мелони спечели, тя ще бъде изправена под дъжд от проблеми: растящи разходи за енергия, задушаваща планина от дългове, възможна рецесия и все по-опасен конфликт в Украйна.

Досегашният министър-председател Марио Драги беше възприеман като успокояваща фигура от международните инвеститори, но през юли подаде оставка след бунт в правителството на националното единство.

За разлика от всички останали лидери на големи партии, Мелони отказа да се присъедини към коалицията на Драги. Тя остана в опозиция и популярността ѝ растеше, докато критикува всяка крива стъпка на правителството.

„Мелони е чудесен комуникатор, но е изправена пред значителни икономически ограничения и няма голям опит, така че вероятно няма да се радва на дълъг политически меден месец“, казва Пиколи.

Битката не е предрешена

Възможно е Мелони да получи много по-малко мнозинство, отколкото прогнозираха анализаторите или дори да не получи достатъчно гласове. Това отвори пътя за политическа нестабилност, която редовно поразява Италия.

Преди десет дни се смяташе, че десният блок, който включва „Лигата“ на Матео Салвини и партията „Форца Италия“ на Силвио Берлускони, ще получи около 45% от гласовете – резултат, който би трябвало да им осигури над 60% от всички места в парламента.

Но оттогава насам се разпространяват спекулации, че „Лигата“ на Салвини, подложена на постоянни атаки заради исторически близките си връзки с руския президент Владимир Путин, е изостанала, докато лявото „Движение 5 звезди“ се е издигнало.

Към несигурността се прибавя и фактът, че избирателите ще гласуват парламент в намален състав, като броят на местата в долната камара на парламента ще бъде намален от 630 на 400, а броят на местата в Сената ще бъде намален от 315 на 200. Това усложнява усилията за прогнозиране на резултатите.

„Един от ефектите на намаляването на броя на местата в Сената е, че е необходимо сравнително малко в процентно отношение, за да се премине от огромно мнозинство към много намалено мнозинство“, каза Лоренцо Преглиаско, ръководител на социологическата агенция YouTrend.

Неофашистки корени

Десният блок изтърси старите си обещания за намаляване на данъците, понижаване на пенсионната възраст и предотвратяване на достъпа на мигранти до Италия с лодки от Северна Африка. Мелони предложи дори морска блокада.

Опонентите твърдят, че подобна стъпка би била незаконна и неприложима.

Основната лявоцентристка Демократическа партия неведнъж е предупреждавала, че избирането на Мелони е опасно поради неофашисткия произход на FdI и връзките ѝ с унгарския националистически лидер Виктор Орбан.

Мелони омаловажава собственото си крайнодясно минало. Тя твърди, че групата ѝ е подобна на британската Консервативна партия и твърдо подкрепя Украйна във войната ѝ с Русия.

Но по време на предизборната кампания тя внимава да не отчужди онези основни поддръжници, които се асоциират с крайната десница.

Мечтая за нация, в която хората, които дълги години трябваше да свеждат глава, преструвайки се, че имат различни идеи, за да не бъдат осъдени, сега могат да кажат какво мислят“, каза тя на митинг по-рано тази седмица.

Гласуването ще продължи в неделя от 7,00 до 23,00 ч. (0500-2100 GMT), а пълните резултати ще бъдат обявени в понеделник сутринта.

Дори и да има категоричен резултат, следващото правителство едва ли ще встъпи в длъжност преди края на октомври, тъй като новият парламент ще заседава едва на 13 октомври.

Източник: БГНЕС

Взрив в избухна в центъра на Мелитопол. Това съобщи пресслужбата на назначените от Русия власти в града, цитирани от ТАСС.

„В центъра на Мелитопол. Информацията се уточнява“, посочи пресслужбата.

На този фон днес четири района на Украйна, намиращи се под руски контрол, се готвят да произведат референдуми за присъединяване към Русия, гласувания, които бяха масово осъдени на Запад като нелегитимни и прелюдия към анексирането им, отбелязва Ройтерс.

Намеренията за организиране на референдумите бяха обявени във вторник от назначените от Русия власти в тези региони, а произвеждането им е предизвикателство към Запада, което може още повече да изостри военния конфликт в Украйна. Смята се, че резултатите от гласуванията още отсега са ясни и че ще бъдат в полза на анексирането от Русия. Украйна и съюзниците ѝ дадоха да се разбере, че няма да ги признаят.

Гласуването Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област, които представляват около 15 процента от украинската територия, се очаква да продължи няколко дни, от днес до вторник.

От днес до 27 септември се очаква да се проведат обявените от Москва референдуми за присъединяване към Русия на в няколко украински области.

Въпросите, на които хората трябва да отговарят, леко се различават в отделните региони, а в Донецка област те ще бъдат представени само на руски език.

Провеждането на референдумите ще бъде наблюдавано от руската Централна избирателна комисия.

Руските планове бяха осъдени както от Украйна, така и от западните държави. Европейският съюз заяви, че няма да признае резултатите и подготвя нов пакет санкции.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия планира да мобилизира до един милион души, но за това все още се мълчи. Той призова руските граждани да се противопоставят на намеренията на властите.

„Сега е време за избор. За руските мъже това е избор дали да загинат, или да живеят, да бъдат осакатени или да запазят здравето си. За жените изборът е да загубят завинаги мъжете, синовете, внуците си или някак да се опитат да ги защитят от гибел, от войната, от един-единствен човек. 55 хиляди руски войници загинаха в тази война за половин година, а десетки хиляди са ранени и осакатени. Искате още? Не? Тогава протестирайте, борете се, бягайте или се предайте в украински плен. Това са вариантите за вас да оцелеете.“

През изминалата нощ украинският град Запорожие е бил подложен на руски обстрел, като са изстреляни най-малко 10 ракети и са били нанесени материални щети, съобщи ръкводителят на местната администрация Олександър Старух. Обстрелван е и град Николаев.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и висши дипломати заявиха на специалното заседание на Съвета за сигурност, че войната в Украйна носи „неописуеми страдания и опустошения“, предадоха световните агенции.

По повод обявеното намерение за провеждане от днес до 27 септември в самообявилите се Донецка и Луганска „народни републики“, както и в Херсонската област и Запорожката област на референдуми за присъединяването на тези украински територии към Руската федерация, германският външен министър Аналена Бербок настоя за отменяне на допитването и отново призова руския президент да спре войната в Украйна.

 Бербок и други дипломати отправиха критики към първия руски дипломат Сергей Лавров за това, че е напуснал заседанието веднага след своето изказване.

В него той обвини Запада, че пряко се намесва във войната, като снабдява с оръжие Киев и обучава украински войници. По думите му това се прави в опит „боевете да продължат възможно най-дълго независимо от жертвите и разрушенията и с цел сломяване и отслабване на Русия“.

Сръбският президент Александър Вучич, говорейки пред Общото събрание на ООН, припомни актовете на нарушаването на териториалната цялост на Сърбия. Думите му предава RTS .

„От много оратори чухме истории за агресия и нарушаване на териториалната цялост на Украйна, мнозина казват, че това е първият конфликт на европейска земя след Втората световна война. Но истината, която упорито се премълчава, е, че държавата, целостта на която първо беше нарушена в Европа, бе именно Сърбия, която не е нападала никого.

Търсим ясен отговор на въпроса, който задавам на моите събеседници, лидерите на много държави през годините – каква е разликата между суверенитета и териториалната цялост на Украйна и суверенитета и териториалната цялост на Сърбия, която беше грубо нарушена и на които много от вас придават международно признание и легитимност? Никога не съм получавал рационален отговор на този въпрос от никого“,каза Вучич.

Той припомни, че Сърбия не е навлизала в чужда територия и не е заплашвала териториалната цялост на нито една суверенна държава, за да може някой да се намеси или да извърши агресия срещу нея, както беше направено през 1999 г.

„Това обаче не попречи на 19 страни от НАТО да нападнат една суверенна държава без решението на Съвета за сигурност на ООН. Фактът, че след края на въоръжения конфликт беше подписано споразумение с НАТО, чиито разпоредби предвиждаха приемането на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която потвърди и гарантира частичния суверенитет и пълната териториална цялост на Сърбия.

Ала това не пречи на много западни държави да признаят едностранно обявената независимост на „Косово“, което отново нарушава териториалната цялост на страната ни и Устава на ООН“, каза Вучич.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се обяви против призивите за спиране на огъня в Украйна, предаде ДПА, цитирана от БТА..

„Зная, че някои призовават за спиране на боевете, но трябва да кажа, че действителността е следната: ако Русия спре да се бие – край с войната, ако Украйна спре да се бие – няма да има повече Украйна“, заяви тя. Фон дер Лайен говори в Принстънския университет в САЩ, след като взе участие в Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

„Залозите са големи не само за Украйна, но и за Европа, за международната общност и за световния ред“, продължи тя. Фон дер Лайен добави, че постигнатите в последно време успехи от украинската армия да отвоюва територия от силите на Русия поражда оптимизъм, но е необходима консолидация.

По думите ѝ санкциите, наложени на Русия от ЕС и САЩ, дават резултат. „Искам да заявя ясно, че санкциите ще продължат.“

Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел обеща вчера нови санкции срещу Русия, след като президентът Владимир Путин нареди частична мобилизация на резервистите за подпомагане на военната кампания в Украйна. Унгарският премиер Виктор Орбан поиска отмяна на санкциите най-късно до края на годината.

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис ще говори днес пред Общото събрание на ООН, където ще постави въпроса за „ескалацията на турската агресия“, заяви говорителят на гръцкото правителство Янис Иконому на пресконференция в четвъртък, предаде АНА-МПА.

„В речта ще бъде подчертана ролята на Гърция като стълб на стабилността и сигурността в региона и ще бъде специално повдигнат въпросът за ескалацията на турската агресия, провокативните изявления на турския президент и поставянето под въпрос на гръцкия суверенитет“, каза той.

Иконому заяви също, че държавната подкрепа срещу повишаването на цените на електроенергията ще продължи за всички и през октомври, съчетана със стимули за намаляване на потреблението, тъй като пестенето на енергия, по думите му, е национална необходимост както по икономически, така и по екологични причини.

Той обясни, че се създават три нива на субсидии за битовите потребители, както за основните, така и за неосновните жилища, без критерии за доход и независимо от доставчика на енергия.

Мобилизацията в Русия е признание, че нейната кадрова армия, която „десетилетия е била подготвяна за заграбване на чуждото, не издържа и се разпадна“, заявява Володимир Зеленски в своето обръщение тази нощ, цитирано от Укринформ.

В него украинският президент, както често прави, изразява благодарност към всички украинци и украинки, които защищават независимостта на страната си. По думите му Украйна е успяла да промени хода на войната, така че „всеки окупатор, даже и най-неадекватният, да може да усети, че ние можем да победим и се движим към победата“.  Той подчертава, че каквито и да бъдат решенията на руското ръководство, те не променят нищо за Украйна – освобождаване на страната, защита на народа и мобилизация на световната общност за изпълняването на тези задачи.

Зеленски благодари и на европейските съюзници на Украйна „от Исландия до Румъния“, както и на САЩ, Канада, Великобритания, Турция и много други.

В края на обръщението си на украински език президентът преминава на руски език, „за да обясни какво става“. Започва с протестите в Русия против мобилизацията и пита „защо например дагестанци или които и да било други трябва да загиват“ в Харковската област или край Донецк. И отговаря, че това е решил „един човек в Русия от името на всички граждани на Русия“.

„Вие вече сте съучастници в тези престъпления, убийства и изтезания на украинци. Защото вие мълчахте. Защото вие мълчите“, обръща се той към руснаците. И им казва, че сега за тях е време за избор – за мъжете дали да загинат, или да живеят, дали да бъдат осакатени, или да запазят здравето си и за жените дали да загубят завинаги своите съпрузи, синове и внуци, или да се опитат да ги защитят от гибел.

По думите на украинския президент досега 55 хиляди руски войници са загинали в тази война за половин година, а десетки хиляди са ранени. Той отново се обръща към гражданите на Русия: „Искате ли още? Не? Тогава протестирайте. Борете се. Бягайте. Или се предавайте в украински плен“.

Володимир Зеленски завършва тазнощното си обръщение с обичайния си възглас: „Слава на Украйна!“.

Корпорацията „Боинг“ ще изплати 200 милиона долара за уреждане на исковете на инвеститори, подведени от компанията за безопасността на самолетите „737 Max“, два от които катастрофираха и загинаха 346 човека. Това съобщи вчера федералната Комисия по ценни книжа и борси, която каза, че наложила глоби на самолетостроителната компания и нейния бивш президент Денис Мюйленбърг за направени публично подвеждащи изявления за самолета и неговата система за автоматичен контрол на полета, обусловила катастрофите, предаде АП.

Нито корпорацията, нито Мюйленбърг признават, че са извършили нещо нередно, но са се съгласили да платят. Мюйленбърг, който бе отстранен от поста си през декември 2019 г., девет месеца след втората катастрофа, е санкциониран с един милион долара.

От Комисията по ценни книжа и борси заявиха, че компанията и нейният експрезидент са осъзнавали, че системата за контрол на полета има проблеми с безопасността, но са подвели инвеститорите „в опит да реабилитират облика на  Боинг“.

Миналата година корпорацията плати 2,5 милиарда долара по друго споразумение с министерството на правосъдието на САЩ. По-голямата част от тази сума бе преведена на авиокомпаниите, чиито самолети „737 Max“ бяха заземени за близо две години, припомни АП.

Новият самолет „737 Max“ на индонезийската авиокомпания  „Лайън еър“ падна в Яванско море през октомври 2018 г. Друга машина от същия модел на „Етиопиан еърлайнс“ рухна на земята край Адис Абеба през март 2019 г. Установено бе, че ив двата случая въпросната система за автоматичен контрол на полета е насочила носа на самолета надолу поради погрешно разчитане данните от един датчик и пилотите не са успели да възстановят ръчния контрол върху полета.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и висши дипломати заявиха вчера на специалното заседание на Съвета за сигурност, че войната в Украйна носи „неописуеми страдания и опустошения“, предадоха ДПА и АП.

„Последните развития са опасни и смущаващи. Идеята за ядрен конфликт, немислима допреди, стана предмет на обсъждане“, каза Гутериш. Той изрази своето „дълбоко безпокойство“ от съобщенията за предстоящите „така наречени референдуми“ в части на Украйна, които сега не са под правителствен контрол. „Всяка анексия на територия на държава от друга държава в резултат на заплаха или употреба на сила е нарушение на Хартата на ООН и на международното право“, констатира генералният секретар.

Руски медии съобщиха, че от 23 до 27 септември в самообявилите се Донецка и Луганска „народни републики“, както и в Херсонската област и „освободените територии“ на Запорожката област ще се състоят референдуми за присъединяването на тези украински територии към Руската федерация. В гласуването щели да участват и евакуирани в Русия жители на тези територии.

На заседанието на Съвета за сигурност в Ню Йорк германският външен министър Аналена Бербок настоя за отменяне на референдумите и отново призова руския президент Владимир Путин, без да изрича името му, да спре войната в Украйна, като каза, че „няма да спечели тази война“. Тя подчерта, че със зърнената си политика Русия предизвиква глад по света.

Бербок и други дипломати отправиха критики към първия руски дипломат Сергей Лавров за това, че е напуснал заседанието веднага след своето изказване. В него той обвини Запада, че пряко се намесва във войната, като снабдява с оръжие Киев и обучава украински войници. По думите му това се прави в опит „боевете да продължат възможно най-дълго независимо от жертвите и разрушенията и с цел сломяване и отслабване на Русия“.

Когато приключи словото си, Лавров незабавно излезе от залата. Наблюдатели коментираха, че той е закъснял близо с час и половина за заседанието.

Британският външен министър Джеймс Клевърли коментира, че не е изненадан от  напускането на Лавров и изрази мнение, че руският представител явно не е искал да чуе „колективното осъждане в този съвет“. Клевърли каза, че току-що е изслушал „поредната инсталация от списъка на Русия с изопачавания, нечестност и дезинформация“. Британецът отбеляза, че се увеличават доказателствата за руски жестокости срещу цивилни украинци и за опустошителните последици от нашествието на Русия в Украйна.

„Всеки член на този съвет трябва да прати ясно послание, че тези безумни ядрени заплахи трябва да спрат незабавно“, каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън на масата с форма на подкова, на която се провеждат срещите на ръководния орган на ООН. „Кажете на президента Путин да спре ужаса, който е започнал“, повтори два пъти Блинкън. По думите му тази седмица, когато голяма част от света се събира в ООН, президентът на Русия е добавил „масло в огъня“ и е проявил своето „незачитане и презрение към Хартата на ООН, Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност“.

По повод поведението на Лавров външният министър на Украйна Дмитро Кулеба каза иронично: „Днес забелязах, че руските дипломати бягат почти толкова лошо, колкото руските войници“.

Испанското правителство ще въведе временен и извънреден данък за най-богатите хора в страната, възлизащи на 1 процент от населението, предаде Франс прес, като се позова на министъра на бюджетните въпроси Мария Хесус Монтеро.

Със сумата ще могат да се финансират помощи в подкрепа на средната класа и работниците, които пропорционално допринасят най-много за финансирането на обществените служби, каза тя. Данъкът ще е по модела на този, въведен за големите банкови и енергийни групи в страната, и ще влезе в сила догодина за период от две години.