Етикет: русия

Русия поиска да бъде свикано спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН във връзка със събитията в украинския град Буча, където местните власти съобщиха за масови убийства на цивилни, предаде БНР.

Според Дмитрий Полянски, първи зам.-представител на руската мисия към ООН, Съветът за сигурност трябва да види цялата истина за „тази украинска провокация, инцсинирана специално пред западните медии“.

Според руското военно министерство през времето, когато градът Буча е бил под контрола на руските военни, нито един местен жител не е пострадал от насилствени действия.

Междувременно президентът на Украйна Володимир Зеленски покани бившия германски канцлер Ангела Меркел и бившия френски президент Никола Саркози да посетят Буча.

„Западът непрекъснато критикува Русия и подкопава отношенията с нея през последните години, въпреки факта, че самият Лондон се превърна в оазис за престъпници през последните 20 години“, каза прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков в ефира на телевизионния канал „Россия-1“.

В отговор на журналистически въпрос кога отношенията между Русия и Европа започнаха да се „подкопават“, говорителят на Кремъл припомни критиките към Русия, които прозвучаха заради ситуацията в Чечения или тази с бившия офицер от ФСБ Александър Литвиненко.

„Много добре си спомням: пресконференция, с мъчителни въпроси от журналисти: това означава, че Литвиненко е бил отровен. Какво да правим с това? Целият боклук се събира в Лондон, който е откраднал пари някъде и този боклук се събира там през последните 20 години“, отбеляза Песков.

Позовавайки се на ситуацията в Чечня, представителят на Кремъл припомни, че тогава западните страни „не искаха да забележат нищо, не искаха да забележат тероризма“. „Те не искаха да слушат руския президент Владимир Путин, когато той каза: „Днес си затваряте очите за всичко, днес ни критикувате, но не разбирате ли, че утре тези терористи ще дойдат у вас? „Това казваше Путин, сега го помня, въпреки че беше преди 20 години“, споделя Песков.

Относно случая Литвиненко, който получи убежище във Великобритания, почина в британската столица на 23 ноември 2006 г. Според експертизата това е станало заради отравяне с радиоактивен полоний, но всички обстоятелства около смъртта му все още не са установени и са спорни. Доклад, публикуван в Лондон през януари 2016 г. след така нареченото обществено разследване на смъртта на Литвиненко, предполага руско участие в смъртта му и идентифицира руснаците Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун като извършители на убийството. Москва смята, че действията на Лондон за разследване на „случая Литвиненко“ са политически мотивирани.

Не само Литва, но и другите две балтийски държави – Естония и Латвия – са прекратили от 1 април вноса на природен газ от Русия. Това съобщи тази нощ латвийската компания Conexus Baltic Grid, цитирана от АФП.

„Щом ние можем да направим това, и останалата част от Европа може да го направи“, са казва в съобщението. Трите републики ще ползват на първо време резерви в подземно газово хранилище в Латвия.

Снощи Литва обяви, че е спряла вноса на руски газ и че ще внася втечнен газ през своя терминал в пристанището Клайпеда. Литовският президент Гитанас Науседа призова страните от ЕС да последват примера на балтийските държави.

По данни на Евростат през 2020 г. Русия е доставила 93 на сто от внесения в Естония газ, 100 на сто в Латвия и 48,8 на сто в Литва. През 2021 г. Русия е доставчик на около 40 процента от внесения в ЕС природен газ., посочи АФП.

Източник: БТА

Москва се е съгласила „устно“ с ключови украински предложения в предложеният в Истанбул от Украйна договор, което поражда надежди, че преговорите за прекратяване на огъня продължават. Това съобщи ръководителят на преговорната група на Украйна с Русия Давид Арахамия, цитиран от „УНИАН“ и други световни агенции.

Арахамия е потвърдил, че евентуална среща между украинския президент Володимир Зеленски и руския президент Владимир Путин „с голяма вероятност“ ще се проведе в Турция, най-вероятно в Истанбул.

„Руската федерация даде официален отговор на всички позиции, който е, че приемат нашите искания с изключение на въпроса за Крим, анексиран от Русия през 2014 г.“, казва Арахамия. Но докато няма нищо черно на бяло, всички думи са просто „устни потвърждения“, допълни преговарящият.

Новината идва на фона на съобщенията, че Украйна си е върнала контрола върху целия Киевски регион. По думите на Арахамия Москва се е съгласила, че референдумът за неутралния статут на Украйна „ще бъде единственият изход от тази ситуация“.

Запитан какво ще се случи, ако украинците гласуват против неутрален статут на страната по време на предстоящия референдум, преговарящият каза, че „може би ще се върнем към войната или ще започнат нови преговори“.

Кремъл настоява Украйна да възприеме неутрален статут. По думите на Арахамия „Украйна може да създаде свое НАТО“ и е важно гарант за сигурността на страната да са ядрени сили. Киев предлага това да бъдат постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН, а сред гарантите да влязат още Германия и Турция.

По последна информация Италия и Турция са изявили желание да влязат в ролята на гаранти на договора. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се е обадил и на украинската, и на руската страна, и е заявил желанието си да бъде домакин на среща между двамата президенти. „Нито датата, нито мястото са известни, но вярваме, че мястото най-вероятно ще бъде Анкара или Истанбул“, допълни Арахамия.

Източник: бТВ

Полша обвини Франция и Германия, че са твърде близки с Русия. Това става ясно от интервюто за германския в. „Ди Велт“ на вицепремиера на Полша Ярослав Качински. Той е и лидер на управляващата партия „Право и справедливост“.

„Германия, както и Франция, са силно пристрастни към Москва„, заяви Ярослав Качински.

„През годините германското правителство не искаше да види какво прави Русия под ръководството на Путин и днес виждаме резултата“, каза Качински.

„Полша не е доволна от ролята на Германия в Европа“, добави той.

Качински упрекна Берлин, че се е опитал да възстанови това, което бившият канцлер от XIX в. Ото фон Бисмарк „е направил… Германско господство, но рамо до рамо с Русия“.

Полският вицепремиер осъди Берлин най-вече за това, че не е доставил достатъчно оръжия на Украйна и е отказал ембарго поне върху вноса на петрол от Русия.

„Важно е да се знае, че Русия получава четири до пет пъти повече приходи от продажбата на петрол, отколкото от продажбата на газ“, каза Качински.

„Не можем да продължаваме постоянно да подкрепяме велика сила като Русия, като ѝ плащаме милиарди“, добави той.

Преди нахлуването на Русия на 24 февруари Германия внасяше 55% от природния си газ от Русия, половината от въглищата си и около 35% от петрола си.

Властите ни продължават да работят усилено, за да може двата кораба „Рожен“ и „Царевна“, блокирани в Украйна, да бъдат безопасно изведени от зоната на военни действия. Руската страна във вербална нота е дала съгласие за създаване на „син безопасен коридор“, съобщи за bTV посланик Марин Райков, който представя България в Международната морска организация.

„Настоях, че това далеч не е достатъчно за изтеглянето им, защото имаме нужда от тясно координирани действия на двете воюващи страни – украинската и руската, за да гарантираме безопасността на нашите кораби. Мнението на ММО е, че засега това не е постигнато“, посочи посланик Марин Райков.

Основният проблем остават мините около корабите.

Русия обвини Украйна, че е пуснала стотици морски мини край бреговете си, които застрашават търговското мореплаване, след като вчера Киев отправи същите обвинения към Москва, предаде Ройтерс.

Украинското външно министерство обяви в сряда, че Русия пуска във водите на Черно море морски мини като „безконтролно плаващ боеприпас“ и че мините са „фактически оръжие за безразборно действие“.

Руското външно министерство контрира вчера с твърдението, че от 24 февруари до 4 март миночистачи от украинския боен флот са пуснали около 420 мини с котва – 370 в Черно и 50 – в Азовско море. Според руското ведомство заради морските бури и лошото състояние на кабелите на котвите десетина украински мини са се откъснали и дрейфуват свободно в южна посока, с което създават заплаха за търговското корабоплаване.

По-рано този месец главната руска разузнавателна агенция обвини Украйна, че за да защити пристанищата си е пуснала морски мини, като неколкостотин от тях са се откъснали от котвите си и са отплавали. Тогава Киев отхвърли това като дезинформация, припомни Ройтерс.

През Черно море минават важни пътища за транспорт на зърно, петрол и петролни продукти.

Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова коментира изявлението на бившия командир на полските сухопътни войски генерал Валдемар Скшипчак, че Варшава трябва да повдигне въпроса за принадлежността към Калининградската област, която от 1945 г. „е окупирана от Русия“.

„Както повдига въпроса, така и ще спре да го повдига“, написа тя в събота в канала си в  Telegram.

По-рано полският генерал изрази мнение, че Варшава може да предяви претенции към Калининград. Според него Калининградска област е „под руска окупация от 1945 г.“ и сега „трябва да си припомним“ за това, тъй като той е убеден, че Полша може да претендира за тази територия.

Съветът за сигурност на ООН в сряда с огромно мнозинство отхвърли руската хуманитарна резолюция за Украйна, съобщи АП.

За да бъде приет документът, Русия се нуждаеше от минимум девет гласа „за“ в 15-членния Съвет за сигурност и без вето от един от четирите други постоянни членове – САЩ, Великобритания, Франция и Китай. Но Русия получи подкрепа само от своя съюзник Китай, като останалите 13 членове на съвета се въздържаха.

Резултатът показва неуспеха на Москва да получи широка подкрепа за операцията си Украйна, която отбелязва първи месец от началото си в четвъртък.

В същия ден Общото събрание започна разглеждането на резолюция, изготвена от Украйна и страни от всички части на света, подкрепена от близо 100 нации, в която ясно се посочва, че агресията на Русия е отговорна за влошаващата се хуманитарна ситуация. Асамблеята също беше готова да разгледа подобна резолюция на Южна Африка, която не споменава Русия.

Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя заяви пред Съвета преди гласуването, че резолюцията не е политизирана, както другите хуманитарни резолюции на Съвета за сигурност и той категорично отхвърли твърдението на САЩ, че страната му няма право да представя такава резолюция. Той каза, че руският проект ще бъде „важна практическа стъпка и важна рамка за усилията на хуманитарните работници“.

Посланикът на САЩ Линда Томас-Гринфийлд възрази, че Русия „се опитва да използва този съвет, за да осигури прикритие за своите брутални действия“.

„Наистина е безсъвестно Русия да има дързостта да предложи резолюция, с която да поиска от международната общност да разреши хуманитарна криза, която Русия сама създаде, каза тя. Русия не се интересува от влошаващите се хуманитарни условия. Ако беше така, щеше да спре да воюва. Русия е агресорът, нападателят, нашественикът, единствената страна в Украйна, ангажирана в кампания на бруталност срещу народа на Украйна и те искат от нас да приемем резолюция, която не признава тяхната вина.“

Русия представи своята резолюция на 15 март. Ден по-рано Франция и Мексико решиха да изместят предложената от тях хуманитарна резолюция, обвиняваща руската инвазия за хуманитарната криза, извън Съвета за сигурност, където бяха изправени пред руско вето. В 193-членното общо събрание няма вето.

По-рано в сряда руският Небензия каза пред асамблеята, че като се има предвид подкрепяната от Украйна френско-мексиканска резолюция, тя участва в „друго политическо антируско шоу, поставено този път в уж хуманитарен контекст“.

Украинският посланик Сергей Кислиця призова всички нации, които се противопоставят на войната на Русия срещу неговата страна, да гласуват за резолюция на ООН относно хуманитарните последици от нейната агресия, заявявайки, че това ще изпрати мощно послание, насочено към подпомагане на хората, попаднали в конфликта, и прекратяване на военните действия на Москва.

Небензя възрази, че извънредната специална сесия на Общото събрание на ООН, която разглежда резолюцията, е просто „поредното политическо антируско шоу, поставено този път в уж хуманитарен контекст“. Той призова членовете на събранието да гласуват против подкрепяната от Украйна мярка и да подкрепят южноафриканския проект, който се фокусира единствено върху хуманитарни въпроси без „политическа оценка“.

Посланиците на Украйна и Русия бяха сред първите от около 70 национални представители, планирани да говорят преди гласуването в асамблеята по съперничещите резолюции за хуманитарното въздействие на войната. Гласуването ще се проведе в четвъртък.

Кислиця каза, че подкрепяната от Украйна резолюция на асамблеята се фокусира върху необходимостта от облекчаване на страданията и „незабавно прекратяване на военните действия от Руската федерация“.

„Намерението на инициаторите и съавторите на проекторезолюцията е да гарантират, че думите ще бъдат претворени в бързи действия на място“, каза той. „Ще бъде от решаващо значение да се предотврати ефектът на разпространение за целия свят“, поради което текстът споменава въздействието на конфликта върху продоволствената и енергийната сигурност, особено за най-слабо развитите страни.

Небензя предупреди, че приемането на този проект „ще затрудни разрешаването на ситуацията в Украйна“. Това е така, защото това вероятно ще насърчи украинските преговарящи и ще ги „подтикне да запазят сегашната нереалистична позиция, която не е свързана със ситуацията на място, нито с необходимостта от справяне с първопричините“ за военните действия на Русия, каза той.

За разлика от резолюциите на Съвета за сигурност, резолюциите на Общото събрание не са правно обвързващи, но имат влияние в отразяването на международното мнение.

САЩ и други западни държави обмислят да изключат Русия от Г-20, съобщи Ройтерс, позовавайки се на свои източници.

Информационната агенция съобщава също, че Полша е предложила на американски представители да замени Русия в групата и че е получила „положителен отговор“.

Г-20 е група на най-големите икономики в света, която има за цел да координира действията по въпроси, засягащи световната икономика, включително изменението на климата и глобалното развитие.

Подобен натиск би допълнил съществуващите икономически санкции срещу Русия от страна на Запада. Но вероятно ще бъде наложено вето и от други ключови държави от Г-20 – включително Китай, Индия и Саудитска Арабия, предполагат анализатори.

Ето защо някои прогнозират, че западните съюзници от Г-7 може вместо това да бойкотират срещите на Г-20 тази година – нещо, за което според съобщенията Индонезия – настоящият председател на Г-20 е била предупредена.

Русия беше част от Г-7 – която през 2000 г. беше разширена до Г-8 – за да се приспособи към Москва в по-приятелски времена. Но Русия беше изключена след като анексира Крим през 2014 г./БГНЕС