Етикет: русия

Един човек е бил ранен в резултат на обстрел от страна на Украйна на село Безимено, в Белгородска област, каза вчера губернаторът на южния руски регион Вячеслав Гладков, цитиран от ТАСС.

„Ръководителят на град Грайворон Генадий Бондарев съобщи за обстрел от украинска страна на село Безимено. Има един пострадал – леко ранен“, написа Гладков в своя канал в Телеграм. Животът на пострадалия не е застрашен и той вече е получил необходимата медицинска помощ.

Гладков допълни, че в резултат на обстрела са нанесени и щети, в момента се извършва оглед и оценка. Жителите на руските села Безимено и Сподарюшено, които се намират в граничната зона с Украйна, бяха евакуирани за безопасност на 14 април, когато Сподарюшено беше обстрелвано, припомня ТАСС.

Вчера бе съобщено за обстрел и на руското погранично село Алексеевка в Курска област, при който е била повредена комуникационна кула, съобщи губернаторът Роман Старовойт. Нанесени са щети на три частни къщи и училище. Няма жертви, написа Старовойт в канала си в Телеграм. Председателят на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин разпореди разследване на обстрела от страна на украинските въоръжени сили на село Алексеевка. Също така има информация, че граничният контролно-пропускателен пункт в Теткино, Курска област, е бил обстрелван от украинска страна, но по предварителни данни няма жертви, посочва ТАСС.

България ще получи отсрочка за ембаргото за руски петрол. Това потвърди пред журналисти премиерът Кирил Петков, на влизане на срещата си с представители на превозвачите: „Очаквам конструктивен разговор с тях и ще ни чуете след срещата“, допълни Петков.

Припомняме, че в началото на месеца стана ясно, че България иска две години отсрочка от санкциите.

В понеделник ЕС не успя да постигне съгласие за въвеждане на нови санкции срещу Русия заради войната в Украйна, които включват забрана за вноса на руски петрол. Това събощи след заседанието на европейските външни министри върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел.

Той уточни, че се запазва непроменено мнението на Унгария, която не подкрепя ембаргото заради пълната си зависимост от руския петролен внос. По неговите думи въпросът ще бъде прехвърлен отново към посланиците на страните от ЕС.

Трябва постепенно, но възможно най-скоро, ЕС да прекрати зависимостта си от вноса на руски газ, въглища и нефт. Тази зависимост ни прави много уязвими. Трябва да се прецени коя държава от ЕС каква тежест би понесла. Това не бе обсъждано, посочи върховният представител, цитиран от БТА.

Той настоя, че по-важно от санкциите е как войната се възприема по света и дали светът споделя европейското виждане. Борел допълни, че Русия се опитва да обясни очакваната продоволствена и икономическа криза със санкциите, докато същевременно взривява житни складове в Украйна и спира корабоплаването в Черно море, откъдето може украинското зърно да бъде превозено до световния пазар.

Вашингтон умишлено „прикрива и замъглява“ военно-биологичната си дейност в Украйна, заяви заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков. Според него реакцията на противниците на Русия на информацията за биолабораториите в Украйна показва, че Москва е уцелила корена на проблема, съобщава ТАСС.

„Обстоятелствата, възникнали при провеждането на специалната военна операция, позволиха да се погледне отвътре какво се случва по предложение на САЩ в тази област (военно-биологична активност в Украйна – бел. ТАСС), която Вашингтон умишлено прикрива, замъглява всяка възможност други членове на международната общност поне да разберат какво, къде, как и по какви причини, с каква цел се извършва от тази страна“, – каза Рябков на заседание на парламентарна комисия за разследване на обстоятелствата, свързани със създаването на биолаборатории от американски специалисти на територията на Украйна.

„Разкритите факти за провеждане на военно-биологични дейности в Украйна показват, че функционирането на биолаборатории на територията на тази страна, включително подразделение на централния санитарно-епидемиологичен отдел на военното ведомство на Украйна, е било насочено към повишаване на патогенните свойства на патогените на чума, антракс, холера и други смъртоносни болести, включително чрез използване на методи на синтетична биология“, добави Рябков.

Дипломатът подчерта, че Агенцията за намаляване на военните заплахи, свързана с Пентагона, играе водеща роля във финансирането и провеждането на повечето военни биологични изследвания.

Русия изготвя пакет от документи, за да започне официално разследване на военно-биологичните дейности в Украйна в близко бъдеще, каза заместник-министърът на външните работи на Русия.

„Имаме намерение да вървим в посока стартиране на официално разследване (на дейността на биолабораториите), инициирано от Съвета за сигурност на ООН. Това наистина е така. Това ще се случи в близко бъдеще. В момента всъщност формираме пакет от необходими документи за това“, каза Рябков.

Според него противниците на Русия ще се проявят като безскрупулни играчи в Съвета за сигурност на ООН, ако възпрепятстват разследването. „Ако по политически или геополитически причини нашите противници, нашите опоненти започнат да поставят прът в колелата ни, това само ще ги изобличи като безскрупулни играчи в Съвета за сигурност на ООН, водени от цели и съображения, които нямат нищо общо със задачите за укрепване на сигурността и установяване на истината“, заключи той. Реакцията на противниците на Москва по отношение на биолабораториите в Украйна показва, че Русия „е уцелила корена на проблема“, смята още руският зам.-министър.

Първият заместник-председател на Комисията по държавно строителство и законодателство на Държавната дума на Русия Даниил Бесарабов изпрати писмо до посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова с молба паметникът на съветските войници в град Пловдив, известен като „Альоша“, да бъде поставен под опеката на посолството, предаде plovdiv24.bg, позовавайки се на ТАСС.

„Моля Ви, уважаема Елеонора Валентиновна, да вземете паметника „Альоша“ под опеката на посолството на Руската федерация в Република България, обърнете внимание на този паметник и за да му бъде отдадена почит в деня на Великата победа. И също така, ако е възможно, да се предотвратят опитите за оскверняване или събаряне на паметника като символ на Великата победа и приятелството между народите на Русия и България“, се казва в писмото.

„Напоследък в страните от ЕС има случаи на прояви на неприятелски действия спрямо Руската федерация. Това се изразява между другото във вандалски прояви на местата на военни погребения и паметници, посветени на съветските войници-освободители. Като депутат от Думата получавам жалби от избиратели, в които се изразява загриженост във връзка с подобни факти“, завършва депутатът.

Пенсионираният генерал от армията на САЩ Уесли Кларк каза в събота, че администрацията на президента Джо Байдън не се придвижи достатъчно бързо, за да помогне на Украйна да победи Русия, което заплашва да удължи военния конфликта и през лятото.

„Моето лично мнение е, че администрацията казва правилните неща, но не предоставя достатъчно бързо подходящото оборудване на украинците“, зави ген. Уесли Кларк пред Си Ен Ен (CNN), цитиран от NOVA.

Кларк беше върховен главнокомандващ на НАТО в Европа от 1997 до 2000 г., командвайки операцията на Съюзни сили по време на войната в Косово.

Ген. Уесли Кларк каза още, че „за Украйна не е възможна стратегия за дълго водене на война“. В тази връзка той посочи, че страната има възможен прозорец през лятото да изгони руснаците от своите територии.

Според ген. Кларк, ако до лятото Украйна не получи подходящата подкрепа, Китай ще бъде свободен да направи повече, за да помогне на Русия, след като китайският президент Си Цзинпин бъде одобрен за трети управленски мандат.

„Руските ракетни удари малко по малко „сдъвкват“ инфраструктурата на Украйна“, каза Кларк и добави: „Съединените щати трябва да удвоят усилията си, за да вкарат точно сега военна техника в Украйна, каквато да могат да използват украинските военни сили, за да изгонят руснаците през лятото“.

Министерството на външните работи на Кремъл е извикало посланика на Великобритания в Русия и му е връчило протестна нота с остра реакция във връзка с новите санкции на Обединеното кралство срещу руските медии.

Русия ще продължи да реагира „остро и решително“ на всички санкции, наложени от Лондон, се казва в изявление на ведомството. Обединеното кралство наложи санкции на отделни руски журналисти и медийни организации в последната си вълна от мерки заради инвазията в Украйна.

Руските войски продължават да извършват въздушни удари по Мариупол и настъпателни действия в Донбас, гласи най-актуалната оперативна информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна отпреди часове, пише УНИАН.

„В мариуполско направление противникът продължи да нанася въздушни удари по Мариупол. Основните им усилия бяха насочени към блокиране на нашите войски в района на завод „Азовстал“, както и прехвърляне на частите от Мариупол в посока Курахово“, се казва в доклада. В същото време в посока Курахово групата на нашествениците беше подсилена с допълнителни артилерийски части от Първи армейски корпус.

„Противникът продължава да нанася въздушни и ракетни удари с цел унищожаване на цивилната инфраструктура и нарушаване на системата за логистична поддръжка на нашите войски. За изясняване на позицията на украинските отбранителни сили, противникът извърши въздушно разузнаване с помощта на разузнавателн дрон „Орлан-10″. Те продължават да губят техниката си, се казва в съобщението. Освен това в Донецко и Таврийско направление вражеските части се опитват да проведат настъпление в Лиманско, Северодонецко и Попаснянски направления“.

„Противникът продължава да се опитва да установи пълен контрол над населените места Рубежное и Попасная и извършва подготвителни мерки за настъпване към Северодонецк. Врагът продължава да обстрелва нашите войски“, се казва в доклада.

„Като цяло противникът продължава да извършва настъпателни действия в Източната оперативна зона с цел установяване на пълен контрол над територията на Донецка и Луганска области и поддържане на сухопътен коридор с временно окупирания Крим“, отбелязва Генщабът.

Бивш морски пехотинец от САЩ е бил убит, докато се е сражавал на страната на Украйна

22-годишният Уили Джоузеф Кенсъл, бивш морски пехотинец от САЩ, е бил убит в понеделник в Украйна. Той е работел за военна компания, която го е изпратила там, съобщи вдовицата му Британи Кенсъл по американската телевизия „Фокс нюз“, предаде Асошиейтед прес.

„Съпругът ми загина в Украйна“, каза Британи Кенсъл. „Той отиде там с желанието да помага на хората, той смяташе, че това е главната му мисия в живота“, посочи вдовицата.

Си Ен Ен съобщи, че Кенсъл се записал да работи за частната военна компания по договор малко преди началото на руската инвазия в Украйна и е пристигнал там в средата на март.

Кенсъл казал на майка си Ребека Кабрера, че редом с него има мъже от най-различни държави. Хората, уведомили я за смъртта на сина ѝ, са казали на Кабрера, че тялото на Кенсъл още не е намерено.

Кенсъл е първият гражданин на САЩ, за когото се съобщава, че е убит, докато се е сражавал в Украйна.

Американските власти до момента не са потвърдили тази информация. Днес Държавният департамент каза, че следи ситуацията отблизо и от съображения за поверителност няма да коментира, предаде АП. Външното ведомство на САЩ повтори настояването си американците да не пътуват до Украйна заради активния въоръжен конфликт там и стремежа на руски служители по сигурността да набелязват американски граждани. Поради това граждани на САЩ трябва незабавно да заминат, ако е безопасно да го направят, като използват всякакви търговски или други налични частни средства за сухопътен транспорт.

Двама британски представители са били задържани от руски военни

Двама британски доброволци, които били в Украйна, за да предоставят хуманитарна помощ, са били задържани от руските въоръжени сили на пропускателен пункт южно от град Запорожие, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на информация от хуманитарната организация, от чието име те са били в страната.

Организацията „Президиум нетуърк“ съобщи, че двамата мъже са работели по проект в Украйна за предоставяне на храна, медицински консумативи и подкрепа за евакуация. Доминик Бърн, съосновател на организацията, каза, че мъжете са изчезнали, след като навлезли в контролирана от Русия територия, където възнамерявали да помогнат на жена да се евакуира. Три часа след като трябвало да пристигнат в дома ѝ, жената била разпитана от руски войници за двама мъже, които те заловили. „В сряда вечер получих обаждане и съобщения от техни контакти в Англия, които ми казаха, че са в неизвестност. Смятаме … че те са били задържани от руснаци“, заяви Бърн пред Ройтерс.

„(Британското) външно министерство прави всичко, което е по силите му, за да подкрепи и идентифицира тези две лица“, каза пред телевизия „Скай нюз“ британската министърка на международната търговия Ан-Мари Тревелян.

Китай потвърди подкрепата си за Русия, противопоставяйки се на САЩ и други държави, които искат Пекин да осъди Москва за войната в Украйна, съобщава Bloomberg.

„Важен извод от успеха на отношенията между Китай и Русия е, че двете страни се издигат над модела на военен и политически съюз в ерата на Студената война“, заяви говорителят на външното министерство Жао Лицян, добавяйки, че те „се ангажират с разработването на нов модел на международните отношения”.

Този модел включва избягване на конфронтации или обединяване срещу трети страни, заяви говорителят на китайското дипломатическо ведомство.

Той добави, че това е различно от „манталитета на Студената война“, демонстриран от някои страни – стандартната критика на Пекин към сътрудничеството на САЩ с блокове като Организацията на Северноатлантическия договор, чието разширяване според Пекин е довело до атаката на Русия.

Президентът Джо Байдън предупреди президента Си Дзинпин миналия месец с „последствия“, ако Пекин подкрепи Москва за инвазията, а китайският лидер каза, че страната му няма намерение да води войни, или да се включва в такива.

Както отбелязва авторитетната американска агенция, засега няма признаци Китай да подкрепя Русия в заобикалянето на санкциите, но предлага риторична подкрепа чрез повтаряне на руските твърдения, че САЩ управляват мрежа от оръжейни биолаборатории в Украйна и по света.

Пекин също така многократно посочва, че поддържа приятелството „без граници“, което Си и руският президент Владимир Путин заявиха, когато се срещнаха точно преди Зимните олимпийски игри през февруари в Пекин.

Източник: dariknews.bg

Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков съобщи, че Кремъл не вижда тема за преговори около ситуацията около обсадения от руски сили завод „Азовстал“ в Мариупол, предаде ТАСС.

Така той отговори на изразената от украинския президент Володимир Зеленски обяви готовността на Украйна за преговори за евакуация на хора от „Азовстал“ след разговори с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш,

„Президентът Путин каза съвсем ясно – цивилните могат да излизат и да отидат във всяка посока. Военните също трябва да сложат оръжието си и да излязат. Животът им ще бъде пощаден. На всички ранени и болни ще бъде предоставена медицинска помощ“, каза Песков, предаде БНР.

Конфликтът на Русия с Украйна неимоверно усложни международната обстановка в икономическо и стратегическо отношение. Европейският съюз и Съединените щати застанаха твърдо в подкрепа на нападнатата Украйна и наложиха разнообразни санкции на агресора. Остават обаче още ефективни ходове, които международната общност би могла да предприеме, за да засили изолацията на Русия и да придвижи развитието на конфликта в желаната посока. Един от тези ходове е търсенето на работещ диалог с две големи азиатски държави – Иран и Индия.

Ако проследим развитието на отношенията на САЩ и ЕС от една страна с Иран от друга и с Индия от трета, можем да откроим силните и слабите страни на западната дипломация до момента, както и възможностите за привличане на още страни, които подкрепят суверенитета на Украйна или поне не съдействат на руската агресия.

След Ислямската революция в Иран (1979 г.) и кризата с америакнските заложници в Техеран (1979 – 1981 г.), страната вече не се разглежда от САЩ и западноевропейските страни като надежден партньор за преговори, а ядрената ѝ програма буди откровено недоверие у Израел, Саудитска Арабия и САЩ. Следват икономически санкции. Част от тези санкции произхождат от ООН и имат международна юридическа валидност. Друга част от санкциите принадлежат на американското законодателство, но заради значимостта на американските компании в световната икономика, не могат да бъдат пренебрегвани и от голяма част от неамериканските фирми. Те не подлежат, разбира се, на наказателна отговорност, но рискуват да бъдат стигматизирани и изолирани. 

В следствие на санкциите Иран губи достъп до редица високотехнологични стоки и услуги и е значително ограничен в износа на енергоносители. Илюстративен пример в това отношение е трудният внос на резервни части за иранските граждански самолети, купени преди санкциите и произтичащите от това проблеми в тяхната поддръжка. Освен това Иран се стреми към разширен износ на петрол и газ за да увеличи националните си приходи. Развитието на ядрената му програма е тясно свързано както с икономическата му политика, така и с геополитиката на санкциите: Иран планира строежа на нови ядрени електроцентрали за да покрива чрез тях нарастващите енергийните нужди на вътрешния си пазар и така да освободи още количества петрол и газ за износ. Тези цели не могат да бъдат постигнати с единствената действаща иранска ядрена електроцентрала в Бушер с мощност от 915 мегаватчаса – скромен капацитет за страна с увеличаващо се население от около 85 милиона души. От друга страна, развиването на ядрената програма на близкоизточната страна служи и за отправяне на заплахи, че ако санкциите не бъдат премахнати, Иран ще разработи радиологично или ядрено оръжие, под чийто прицел може да попадне Израел, Саудитска Арабия или други съюзници на САЩ в региона.

Редувайки заплахи и дипломация, Иран търси премахване на международните санкции и признание за правото на страната да обогатява уран и да ползва ядрени технологии. Едно от значителните достижения на кабинета на американския президент Барак Обама беше сключването на т. нар. Съвместен всеобхватен план за действие (Joint Comprehensive Plan of Action) през 2015 г. с участието не само на САЩ и Иран, но и на Великобритания, Франция, Германия, Европейския съюз, Русия и Китай. За положителното развитие на преговорите допринесе значително и посредничеството на Европейския съюз, благодарение на което и двете преговарящи страни смекчиха позициите си. Договорът обаче не просъществува дълго. Подписването му предизвика остри реакции в Саудитска Арабия и особено в Израел. След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, външнополитическият курс на Америка рязко се промени. Отношенията с Израел се подобриха значително, но на висока цена: всичко постигнато в преговорите с Иран беше заличено, а САЩ се оттеглиха от договора през май 2018 г. В тогавашния момент това изглеждаше приемливо и не будеше притеснения, но в контекста на набиращата скорост енергийна и ценова криза, Европа и САЩ тепърва ще изчисляват щетите от влошаването на отношенията с енергийния гигант от Персийския залив. Допълнително усложнение в момента е нежеланието на Саудитска Арабия да увеличи добивите си от петрол и да изнася повече енергия за Запада. В момента САЩ се намират в уникалната ситуация да бъдат в лоши отношения едновременно и с двамата противници в Залива: Иран и Саудитска Арабия. При това проблемът за кабинета на Байдън се задълбочава и вътрешнополитически заради повишаването на цените на петрола вътре в страната: обратнопропорционално на растящите цени рейтингът на настоящият президент чувствително спада. В този контекст застоят и неяснотата в отношенията с Иран, въпреки някои обнадеждаващи сигнали, не са никак благотворни от стопанска и политическа гледна точка и полезният ход на Байдън би бил връщане към линията на предшественика му демократ Обама.

Страна, която неведнъж е изразявала желание да купува и е купувала ирански петрол, несъобразявайки се със западната линия на поведение, е Индия. Голямото ѝ население и бърза урбанизация и индустриализация я превръщат в жаден за все по-големи количества енергия потребител. Търговските отношения, които възникват между Индия и Иран на основа енергоносители не са единственият фактор за сближаването между двете страни. Обединява ги и взаимната неприязън към Пакистан.

Иран като шиитска страна, обявила се за защитник на шиизма по света, е в естествен конфликт със сунитски Пакистан, който от своя страна е силно обвързан със Саудитска Арабия. Последното, меко казано, не увеличава симпатиите на Иран към своя източен съсед. Роля играят и кървавите атентати, които сунитски екстремисти са организирали срещу шиитското малцинство в Пакистан.

Индия няма как да не възразява срещу претенциите на Пакистан да обединява всички мюсюлмани на полуостров Индостан. Мюсюлманското малцинство в Индия е най-голямото в света мюсюлманско малцинство. Граничните индийски щати Джаму и Кашмир са нестихващи огнища на конфликта между двете страни: при разделянето на Индия и Пакистан в средата на миналия век преобладаващото мюсюлманското население в тази област е предпочитало да се присъедини към Пакистан, но наследственият политически елит на  Джаму и Кашмир избира присъединяване към Индия. Традиционна политика на пакистанските правителства е да се стремят да привличат на своя страна мюсюлманите в Индия, като дават широка гласност на всякакви случаи на реална или имагинерна дискриминация срещу тези хора от страна на индийските власти. Индийската позиция по въпроса е, че мюсюлманите са равноправни на всички останали религиозни малцинства в разноликата в това отношение страна. На практика дискриминацията често се дължи повече на кастови, а не само на религиозни предразсъдъци.
    
Това, което задържа Индия относително по-близо до Русия не е само разбирателството ѝ с Иран. Южноазиатската страна е силно зависима от вноса на руско оръжие. Индия е един от основните купувачи на руска военна техника, като този тип търговски връзки са традиционни и съществуват още от времето на Студената война. Все пак, главните причини Индия да бъде толкова крупен клиент на руската военна промишленост са други: руското оръжие е евтино и надеждно, a Индия със своето население от 1,4 милиарда души се нуждае от големи количества оръжие. За нея е жизнено важно да поддържа голяма и боеспособна армия не само заради Пакистан. Друг опасен съсед на Индия е Китай. Двете държави неведнъж през последните години са стигали до въоръжени сблъсъци с жертви по границата си в Хималаите, въпреки тежкия терен. Причините за споровете им са както демаркационни спорове, основаващи се на това, че Китай не признава северната граница на Индия, начертана от британските колонизатори, така и външнополитическите им партньорства: Китай въоръжава Пакистан, а Индия признава независимостта на Тибет от Китай и предоставя политическо убежище на Далай Лама.
    
Въпреки всичко казано, Индия не е склонна да се държи като руски сателит. В последните години тя купува оръжие и от САЩ, но високата цена на американската военна техника води до това, че азиатската страна трудно може да си позволи необходимите количества.
    
Друг сигнал от страна на Индия, че е отворена за диалог със западните държави е поведението ѝ по време на гласуването за отстраняването на Русия от Съвета по правата на човека на ООН. Въпреки предупреждението, че Русия ще смята за жест на враждебност дори гласуване с „въздържал се“, Индия гласува именно така. Ако ѝ се предостави изгодна алтернатива за въоръжаване на приемлива цена, напълно възможно е тя да се отдалечи от руската орбита.
    
Към момента Индия и Иран изглеждат по-скоро близки до Русия. Дори и само да ѝ предоставят своя благосклонен неутралитет, това е достатъчно, за да дестабилизира опитите на демократичния свят за изолиране на Русия. Ако Иран допуска трафик на стоки към Русия, с която го дели Каспийско море, а Индия внася валута в икономиката на Руската федерация, това е съществена помощ за Москва. Въпрос на политическа воля и реални действия е тези страни да бъдат привлечени извън влиянието на Путин, където в момента ги държи неумела дипломация и натрупани грешки от миналото.