Етикет: канцлер

Германският канцлер Ангела Меркел коментира в четвъртък коронавирусната пандемия, заявявайки, че „можем да видим светлина в края на тунела“ и твърдейки, че „ще победим този вирус“.

Тя обаче предупреди също така, че COVID-19 „ще бъде с нас още дълго“ и посочи „огромните“ икономически щети, причинени от пандемията.

Агенция Ройтерс напомня, че днешното изказване на Меркел е факт 24 часа, след като в сряда тя се отказа от договорените с лидерите на 16-те федерални региони само ден по-рано планове за строг локдаун в Германия по време на удължени до пет дни Великденски празници (1-5 април). Подобен локдаун има за цел да се преустанови надигащата се трета вълна на коронавирусната пандемия в страната, като вчерашният отказ от този план започва да повдига опасения, че немската канцлерка е загубила контрола си на кризата.

В 27-минутно обръщение към депутатите в четвъртък Ангела Меркел призна колко труден е животът на много хора, но ги призова да мислят позитивно, аргументирайки се, че ваксинациите срещу COVID-19 предлагат изход от пандемичната криза.

„Ще отнеме още няколко месеца, но светлината в края на тунела се вижда. Ще победим този вирус!“, заяви тя пред депутатите от Бундестага (долната камара на германския парламент), съобщава Ройтерс.

„Сега е необходимо да съберем сили и положителен напредък, въпреки че в момента ситуацията е трудна. Това искам от всички в тази страна“, заяви Меркел под бурните аплодисменти на германските депутати.

По-рано в четвъртък стана ясно, че през последните 24 часа новозаразените с коронавирус в Германия са нараснали с 22 657, докато броят на починалите се е увеличил с 228 до общо 75 440 от началото на пандемията. Смъртните случаи са намалели спрямо по-рано през тази годината, когато не беше започнала ваксинацията, но приемът в отделенията за интензивно лечение нараства и седемдневната осреднена честота на случаите е 113 в сравнение с 90 преди седмица.

Ангела Меркел се обърна към Бундестага преди срещата на върха на лидерите на ЕС по-късно в четвъртък, като отбеляза, че на тази среща ще се обсъди как да се гарантира да се произвеждат повече ваксини на европейска земя.

По въпроса за доставките на ваксини, Меркел заяви, че Европейският съюз ще обсъди начини да „стане по-независим в производството на ваксини“. Тя обясни, че въпросът е „не колко ваксини сме поръчали, а колко можем да си произведем“ в рамките на блока.

В сряда ЕК въведе допълнителни изисквания за допускане на износ на ваксини от ЕС, като по този начин Комисията индиректно заплаши да забрани износа за страни като Великобритания, които имат по-високи нива на ваксинация, но те от своя страна на изнасят ваксинационни дози за Европейския съюз. Целта е да се осигурят доставки за собствените граждани на европейския един блок, тъй като те са изправени пред трета вълна от коронавирусната пандемия.

„Британските производствени обекти произвеждат за Великобритания, а САЩ не изнасят ваксини, така че разчитаме на това, което можем да произведем в Европа“, каза Меркел.

„Трябва да предположим, че вирусът със своите мутации може да ни занимава за дълго време, така че въпросът с производствените мощности надхвърля рамките на тази година“, добави тя.

Великобритания и ЕК заявиха в сряда, че обсъждат как могат да работят заедно, за да създадат „печеливша“ ситуация за ваксините срещу COVID-19, след като блокът заплаши да предприеме по-строги мерки за ограничаване на износа на ваксинационни дози.

Преди срещата на върха на ЕС баварският премиер Маркус Зьодер подкрепи призивите за контрол в Европа върху износа на ваксини.

„Трябва да има забрана за износ на европейски ваксини за страни, които сами произвеждат ваксини и не доставят нищо за Европа“, написа той в Туитър.

Източник: Факти

Германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че Германия може да се наложи да обмисли затваряне на границите, ако другите европейски страни не предприемат действия за спиране на разпространението на коронавируса, особено на новите, по-заразни щамове, съобщава Ройтерс, цитирано от БНР

„Можем да правим всичко, което ни харесва, но няма да успеем, ако другите не работят паралелно с нас“, каза Меркел пред журналисти – два дни преди видеоконференция на европейските лидери. „Трябва да се уверим, че всички около нас правят същото. В противен случай трябва да разгледаме мерки като ограничения за влизане в страната“.

Нейните коментари дойдоха, след като тя и лидерите на 16 германски провинции се съгласиха да удължат с още две седмици частични локдаун в страната за повечето магазини и училища до 14 февруари.

През последните дни новите инфекции намаляват и натискът върху отделенията за интензивно лечение леко намалява, но вирусолозите, визирайки ситуацията във Великобритания, където има най-голям брой на починали от Covid-19 в Европа, предупреждават, че вирусните мутации могат да отменят целия постигнат напредък.

Германия споделя граници с девет държави и има нарастващи опасения относно нивата на инфекция в някои от тях, включително Чехия, от където трафикът на хора е интензивен.

Повечето училища ще останат затворени, въпреки съпротивата, като се имат предвид доказателства, че някои нови варианти на коронавируса са по-преносими сред децата, посочи Меркел.

„Ако имахме ситуация като тази в Лондон, тогава вече нямаше да говорим за училища, а за линейки и препълнени болници“, каза тя.

Медицинските маски, а не обикновените памучни, ще бъдат задължителни в обществения транспорт и в магазините, а компаниите трябва да оставят служителите да работят от вкъщи до 15 март, където това е възможно.

Помощта за засегнатите компании ще бъде подобрена и ще бъдат взети под внимание отписванията на търговците на сезонни стоки – които могат да включват от зимни палта до ски оборудване.

Гратисният период за несъстоятелност на фирми, засегнати от коронавирусната криза, ще бъде удължен до края на април. Разпоредбата, която трябваше да изтече в края на месеца, помогна за ограничаване на фалитите в най-голямата европейска икономика.

Броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия се е увеличил с 11 369 до 2,05 милиона, показват данни от Института по инфекциозни болести „Робърт Кох“, докато броят на жертвите е нараснал с 989 до общо 47 622.

Вечният втори – така е известен Армин Лашет заради претърпяваните партийни поражения. Но от днес вече е първи – министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия пое ръководството в партията на Меркел, отбелязва Кристоф Щрак за „Дойче Веле“

Той събра 521 гласа  – с 55 повече от конкурента си Фридрих Мерц, с когото стигнаха до балотаж в избора за лидер на ХДС. Преди това третият участник в надпреварата – Норберт Рьотген – отпадна при първото гласуване. Така 59-годишният Армин Лашет стана новият председател на ХДС. Той е министър-председател на най-гъстонаселената германска провинция Северен Рейн-Вестфалия от 2017-а година. И от тримата кандидати за лидерския пост в партията бе този, който най-силно се застъпваше за продължаване на курса на Ангела Меркел и за дефиниране на ХДС като „центристка партия“.

Преди гласуването Лашет изтъкна, че в програмен план ХДС трябва да остане „центристка партия“ и предупреди за опасността от по-нататъшно разделение на обществото. „Можем да спечелим само, ако сме силен център“, каза той. По думите му, политиката не трябва да поляризира хората, а да говори ясно и да създава доверие. Лашет се позова на опита си като правителствен ръководител и заяви, че ХДС не се нуждае от мениджър, а от обединител.

От 2012-а година Армин Лашет е един от петимата заместник-председатели на ХДС и винаги е бил надежден партньор на съответния партиен лидер. В този смисъл до 2018-а година на него разчиташе Ангела Меркел, а след това и нейната наследничка Анегрет Крамп-Каренбауер. Дори и когато настроенията в партията се обърнаха срещу Меркел заради бежанската вълна, Лашет продължи да ѝ е верен.

За модернизация на Германия

Във вътрешнополитически план Лашет е привърженик на обществената сплотеност, социалния мир и социалната пазарна икономика. От февруари 2019-а година той работи в тандем със здравния министър Йенс Шпан, с когото броени дни преди избора в ХДС излязоха със съвместната инициатива #Impulse2021 – програма от 10 точки. В нея те се обявяват за „ясно разграничаване от дясното“ и по-широко позициониране на ХДС като народна партия с по-скоро ляво работническо крило и консервативно икономическо крило. Своите намерния те формулират така: „20-те години на този век трябва да се превърнат в десетилетието, което ще модернизира Германия – с нова икономическа динамика, сигурност и най-добрите и справедливи шансове за получаване на образование“. Лашет и Шпан се обявяват още за „мораториум върху по-нататъшното натоварване“ на пострадалата от пандемията икономика, искат федерално министерство на дигитализацията и „нулева толерантност спрямо престъпността и екстремизма“.

Външнополитически Лашет и Шпан подкрепят ясно изразения проевропейски и евроталантически курс на партията. Настояват за разширяване на сътрудничеството със САЩ по екологичните и търговските въпроси, пледират за дееспособен ЕС, както и повече ангажименти от страна на Германия и Франция.

Той не би отказал да стане и канцлер

Армин Лашет е роден в Аахен, завършил е право и от над 30 години е в политиката: първоначално в екипа на някогашния председател на Бундестага Филип Йенингер, а по-късно и в този на неговата наследничка Рита Зюсмут. От 1994-а до 1998-а е депутат в Бундестага, а от 1999-а до 2005-а – евродепутат. От 2010-а година е в Ландтага на провинция Северен Рейн-Вестфалия.

В политическата кариера на Лашет има обаче и поражения. През 1998-а г. той губи мястото си в Бундестага, а през 2010-а Норберт Рьотген го надвива в борбата за лидерския пост в партийната организация на ХДС в Северен Рейн-Вестфалия. Две години по-късно след оспорвани вътрешнополитически битки Лашет все пак успява да излезе начело. А сега – 11 години по-късно, печели и на федерално ниво. Това показва, че той може да чака. И че издръжливостта е едно от качествата му.

Председателският пост в партията отваря пътя и към номинацията за канцлерското място в случай, че ХДС спечели парламентарните избори. Дали обаче Лашет ще бъде номиниран изобщо не е сигурно. От една страна и Йенс Шпан, който е с 19 години по-млад от него, има такива амбиции. От друга страна въпросът за канцлерската кандидатура ще бъде решен след предстоящите след около два месеца избори в две германски провинции и в конкуренция с лидера на Християнсоциалния съюз Маркус Зьодер.

„Министър-председател, който управлява успешно провинция с 18 милиона население, определено може да бъде и федерален канцлер“, заяви преди броени дни Армин Лашет. С което потвърди амбициите си и за канцлерския пост.

Германският канцлер Ангела Меркел е посетила руския опозиционер Алексей Навални, докато той бе подложен на лечение в болницата „Шарите“ в Берлин от отравяне, предаде „Ройтерс“.

Тази стъпка показва колко сериозно възприема тя случилото се, коментира списание „Шпигел“. Без да цитира източници, списанието пише, че Меркел е отишла да види Навални, докато траеше 32-дневното му лечение, след като той бе прехвърлен от руска болница, съобщи БНР.

Говорител на Меркел отказа да коментира информацията. Германското правителство обяви, че тестове в Германия, Франция и Швеция са установили, че Навални е отровен с „Новичок“, произвеждан в СССР нервнопаралитичен агент, и настоя за обяснения от Кремъл. Москва отрича да е замесена в инцидента и иска доказателства за извършено престъпление.

Полицията е предприела „извънредни мерки“ срещу мъжа още през декември 2019 г.

Мъж, който е работил в пресслужбата на канцлера на Германия Ангела Меркел, е заподозрян, че е шпионирал за Египет, се казва в полицейски доклад, цитиран от БГНЕС.

Полицията е предприела „извънредни мерки“ срещу мъжа още през декември 2019 г., след като бе установено, че „е работил години наред за египетска разузнавателна служба“, сочи доклад за защитата на конституцията. Разследването продължава.