Висшия съдебен съвет прие остра декларация срещу внесения в разпуснатия вече 45-и парламент законопроект за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратурата
С 18 гласа „за“ и 3 „против“ пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) гласува декларация срещу внесения в разпуснатия вече 45-и парламент законопроект за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратурата.
Текстовете така и не стигнаха до второ четене в Народното събрание, но е вероятно това да се случи в следващото.
„Пленумът на Висшия съдебен съвет изразява категорична подкрепа към съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители, които се обявиха срещу закриването на специализираните наказателни органи. Присъединяваме се към заявеното в декларациите на Прокуратурата на Република България, специализираните съдилища, съсловните магистратски организации и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в защита на независимостта на съдебната власт от политическо влияние и нарушаване на конституционно определения принцип за разделение на властите и върховенството на закона.
Остро се противопоставяме на посоченото в мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт по отношение на специализираното наказателно правосъдие, че „през целия период на тяхното функциониране, публичното възприятие е преобладаващо негативно, като се възприемат не като независими органи, а като инструмент на „извънредното правосъдие“, което изпълнява политически мотивирани поръчки“, пише в документа.
Декларацията в защита на спецмагистратите беше предложена от трима членове на ВСС – Боян Магдалинчев, Цветинка Пашкунова и Калина Чапкънова и пламенно подкрепена от главния прокурор Иван Гешев.
По време на дебатите преди гласуването служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов, който за първи път председателства заседание на кадровия орган, предложи регламент за изказвания в рамките на до 5 минути, но това не се случи, съобщи БТА.
Председателят на ВКС Лозан Панов пръв взе думата и заяви, че няма да подкрепи декларацията.
„С това сляпо подкрепяне на декларацията се оказва, че разделение на съдийска и прокурорска колегия няма. Както е допустимо създаване на спецмагистратури, така е допустимо закриването им“, каза той и определи декларацията като политическа и без правни мотиви.
„Пленумът на ВСС не е политически орган и затова не може да разглежда такава декларация. Приемането й в ситуация на служебно правителство също е доказателство, че тя е политическа“, каза още Панов и допълни, че натовареността в спецсъдилищата намалява, голяма част от делата са споразумения и разрешения за СРС-та.
„Миналата година до ВКС са стигнали само 14 дела от спецсъда. Апелативният спецсъд е на предпоследно място по резултатност по потвърдени актове от всички апелативни съдилища в страната“, каза още Панов.
Пашкунова обаче определи декларацията като израз на съпричастност.
„Няма как да запазим мълчание и да се правим, че нищо не се е случило. Начинът, по който беше внесен законопроектът е в посока незачитане независимостта на властите. Нямаше и обществена дискусия по темата. Всичко това е пренебрежително отношение към институциите и прилича на реваншизъм“, каза тя.
Главният прокурор Иван Гешев определи като лъжа твърдението, че няма ефективност и ефикасност от работата на тези институции.
„В момента по дела и разследвания са блокирани над 3 млрд. лева, запорирани – на подсъдими и обвиняеми. Целта на предложените законови промени е тези пари да се върнат към хората, срещу които се водят разследвания именно от спецпрокуратурата. Закриването на тези институции ще е в интерес на мафията, а цената ще платят хората. Ясно трябва да бъде казано – това, което се случва, е по-скоро тричане на съдии, ако мога да използвам думите на г-н Панов, които той постоянно използва. Второто, което ще възникне, е да се прекратят или започват отначало най-важните дела в държавата. Цитирам само делото „Сарафово“ – представете си какъв отзвук щеше да има това на европейско и международно ниво“, изтъкна Гешев.
Той допълни, че всички специализирани структури получават различни форми на стимулиране във всички европейски страни.
„Мога да посоча Румъния, която е емблематична. Оценката вече е дадена от европейските структури. Благодарение на тези структури беше временно преустановено наблюдението над България. Може да прочетете какво казва и ЕК, че внимателно наблюдава хода на законопроектите, въпреки че няма практика да дава становища и да коментира проекти, преди да са били приети“, подчерта главният прокурор.
„Ние сме ВСС, ние сме хората, които дължим реакция и да защитим всеки работещ в съдебната система, без значение дали е прокурор, следовател или съдебен служител. Иначе не ни е тук мястото“, категоричен бе той.
Сериозен дебат по отношение на планувана за приемане декларация от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу закриването на специализираното правосъдие се състоя между кадровиците, предаде „Правен свят“. Точката за обсъждане на проблема от целия орган бе на Боян Магдалинчев, Цветинка Пашкунова и Калина Чапкънова, които са и част от специалния екип за реакция при кризи и нарушаване на независимостта на съдебната власт. Декларацията на Пленума бе именно по силата на този механизъм.
Личностна нападка Панов отправи и към Цветинка Пашкунова, която е и една от вносителите на идеята за обсъждане на проблема по време на Пленум. Поради факта, че Пашкунова не се солидаризира с неговото мнение и желанието на политическата формация, която очевидно представлява в съдебната система, той я обвини в „користни цели“, поради това, че очаква реакция от колегите си.
Отговорът на Пашкунова не се забави: „Подписала съм тази декларация като член на екипа за реакции и не съм го направила с користни цели, а абсолютно убедена в това, което се изразява в нея относно случващото се в държавата. Тази декларация беше предложена в отговор на призива на Прокурорската колегия за професионален дебат по въпроса, а не като „сляпа“ подкрепа към заявеното към тях.
Тази декларация е в отговор на изразените становища на всички прокурори, следователи, съдии, съсловни организации, служители. Тя е подкрепа към работещите в тези структури, които противно на вашето отношение към тях, са част от магистратската общност. ВСС е орган, който трябва да брани правата и интересите на работещите в тези структури и не може да се прави, че нищо не се е случило.
Всички знаем, че начинът, по който беше внесен този законопроект, съдържанието му, будят безпокойство и сочат към намеса в независимостта на съдебната власт“, каза Пашкунова.
И продължи: „Всички тук сме юристи, всички знаем, че изработването на нормативните актове трябва да следва процедурата в закона. Предвижда се в закона провеждане на обществени дискусии с граждани, обществени организации, страни, което не беше направено, колеги.
Законопроектът беше внесен и приет в Правна комисия при липса на обективна оценка за дейността на специализираните органи, без професионален дебат с магистратите, без да се поиска становище на заинтересованите страни. Беше демонстрация на пренебрежително отношение към институциите и закона и внуши отношение на реваншизъм. Няма да се спирам на детайлите в законопроекта, защото се надявам следващите депутати да предизвикат широко обществено обсъждане и да направят необходимите оценки, и да потърсят мнението на магистратите.
Част от текстовете в законопроекта пряко накърняват независимостта на съдебната власт, засягат се условията за назначаване и кариерно развитие на магистратите. Предвиденото преназначаване на магистратите ще доведе до започване на поредица дела от самото им начало. Периодът по преназначаване ще доведе до забава. Няма дори да говоря за произвола по преместване на различни колеги в части от страната, което накърнява правото им на личен живот. Става дума за понижаване в длъжност без виновно поведение, без това да е доказано през дисциплинарно производство. Колеги, извинявайте, но подобен подход създава заплаха за магистратската общност, че ако съдиите не работят по начин, който да се хареса на политическата власт, те ще бъдат санкционирани.
Това е пряка намеса в независимостта на съдебната власт. Откриването и закриването на политически юрисдикции е въпрос на политическа воля, но когато това не се прави с отговорност, създава чувство за произвол и недоверие в обществото. По този начин беше въведена фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор, макар и в случая да бе поискано нашето становище. То обаче не беше взето предвид и резултатът е налице – фигурата е обявена за противоконституционна“, допълни тя.
Главният прокурор Иван Гешев също подкрепи декларацията на Пленума, като подробно изрази становището си, че всъщност тази подкрепа не се дава към прокуратурата в частност, а се дава в защита на всички магистрати, на цялата гилдия, а най-вече на съдиите от тези структури.
„Ще започна от там, докъдето стигна г-жа Пашкунова. Един съдия нарече този законопроект „екзекуция“ на специализираното правосъдие и „заточение“. Този законопроект противоречи на законодателството, на всички нормативни актове, може би на Конституцията, но и на европейското право, на международните актове.
Становището на прокуратурата е ясно, но трябва да се каже следното – това, че няма ефективност на специализираното правосъдие не е вярно. Това е или лъжа, или неистина в зависимост от това дали се казва целенасочено. Целта и това, което щеше да случи е, че над 3 млрд. лева нямаше да бъдат върнати при хората. Второто, което щеше да възникне, е да се прекратят или започват отначало най-важните дела в държавата. Цитирам само делото „Сарафово“ – представете си какъв отзвук щеше да има това на европейско и международно ниво. Казахте колко струва това правосъдие – струва 3 млрд. лева запорирани на лица, подсъдими и обвиняеми пред тези органи. Всички специализирани структури получават различни форми на стимулиране във всички европейски страни. Мога да посоча Румъния, която е емблематична. Оценката за тези структури – този анализ трябва да бъде направен в хода на дискусия относно ефикасността и ефективността на тези структури. Оценката обаче вече е дадена от европейските структури. Благодарение на тези структури беше временно преустановено наблюдението над България. Може да прочетете какво казва и ЕК, че внимателно наблюдава хода на законопроектите, въпреки че няма практика да дава становища и да коментира проекти, преди да са били приети. Европейските институции и нашите партньори много подробно описват ефективността на тези структури. Трябва да се каже ясно – закриването на тези структури ще е единствено в интерес на мафията и цената ще платят българските граждани. Това, което се случва е по-скоро тричане на съдии, ако мога да използвам думите на г-н Панов, които той постоянно използва. Прокуратурата в случая няма проблем. Ние сме ВСС, ние сме хората, които дължим реакция и да защитим всеки работещ в съдебната система, без значение дали е прокурор, следовател или съдебен служител. Иначе не ни е тук мястото“, каза и главният прокурор.
Вероника Имова от своя страна се изненада от позицията на Панов и обърна специално внимание, че всъщност той не я изрази в свободно изказване, а буквално я изчете от предварително подготвен текст, чийто автор е неизвестен. „Целта е да се нанесе удар върху специализираното правосъдие. Самите мотиви към тези законопроекти са в обем от половин страница текст, които са изключително неубедителни и повърхностни. Данните за ефективността са ясни. За 10-годишен период са осъдени 2300 лица, а над 400 са оправдани. Липсва всякакъв анализ в мотивите за закриването на този съд с контекст, че едва ли не е неефективен, защото не отговаря на очакванията на обществото. Това твърдение е произволно. Вярно е, че политическата целесъобразност не изисква нищо друго, освен тя да бъде наложена, но трябва да е в съответствие със законите, Конституцията и международните актове. Приемането на тези законопроекти ще нанесе удар срещу демокрацията и правовата държава и ние трябва като един да се изправим срещу тези опити“, каза и Имова.
Думата взе и Калина Чапкънова, която посочи, че за разлика от Имова, тя не е изненадана от позицията на Панов „против“ декларацията на ВСС. „Аз съм член на екипа за реакция при кризи. Но нека не забравяме, че ВСС все още е единен и в екипа има представители и на Прокурорската колегия, и на Съдийската. Подкрепила съм декларацията не защото съм част от Прокурорската колегия, а защото съм призвана да браня независимостта на съдебната система“, каза Чапкънова и се противопостави на твърденията, че декларацията е „политическа“.
Накрая и служебния правосъден министър Янаки Стоилов, който за първи път влезе в ролята на председателстващ Пленума, взе думата. След като направи поредица от забележки на кадровиците да се изказват по-кратко, по-структурирано и им отне думата десетина път, демонстрирайки „строго, но справедливо“ отношение към ролята си на „водещ“ на заседанието, той започна директно да поправя текста на декларацията на ВСС, изземвайки функциите им. Макар че по закон няма правомощия да променя текстовете на решенията на членовете на кадровия орган, нито пък да гласува по определени предложения, той все пак настоя кадровиците да предвидят неговите идеи в декларацията, а именно – проверка на дейността на специализираните органи за срок от 1 месец.
Атанаска Дишева отбеляза факта, че проф. Стоилов започва да превишава правомощията си на ръководител на Пленума и опита да „спаси“ служебния министър от процедурни нарушения, като направи то свое име същото предложение. Дишева обаче поиска срокът за анализ на дейността на тези структури да е до 2 месеца, а анализите да са два отделни– за прокуратурата и за съда – след което да минат през Колегии и чак тогава да бъдат внесени в Пленум.
Огнян Дамянов от своя страна отбеляза, че е безспорна нуждата от два отделни анализа, но те трябва да вървят по еднаква структура, еднакви правила, което отново е отговорност на ВСС.
Накрая Пленумът прие, че възлага на двете колегии поотделно да изготвят анализ за дейността на специализираните съдилища и прокуратури по предварително определени критерии. Както и да се инициира обществен дебат за ролята и функциите им. Самото решение за започването на анализите и по какви правила – критерии и структура – ще се случват те бе насрочено еднолично от служебния министър за следващата седмица. Първо правилата ще се одобряват по колегии, а после и от Пленума. Като по изрично настояване на проф. Стоилов това ще трябва да се случи още следващия четвъртък, в спешен порядък.
Декларацията на Пленума срещу закриването на специализираните органи все пак също бе приета, като „против“ бяха единствено Лозан Панов, Олга Керелска и Атанаска Дишева.
