Защо шефът на комисията по отбрана от ГЕРБ обича да се заиграва с оръжейни търговци?

По неясни критерии, с дъх на лобизъм, о.з. ген. Константин Попов си назначи нещатен сътрудник, син на бизнесмен от отбранителния сектор. Лобирал ли е бившият командир на ВВС за надуване на сметките за поддръжка на учебните самолети „Пилатус”?

Нещатните сътрудници в Народното събрание са над 400. Полагат се на всеки депутат, парламентарна група и парламентарна комисия. Като се изключат тези, които се водят към комисиите, за които се иска профилирана експертиза, няма никакво изискване за ценз за това що за човек може да стане нещатен сътрудник. Затова не е изненадващо, че из Народното събрание щъкат среднисти, роднини на депутати и бивши партийни величия с неясни цели и задачи. На теория нещатните сътрудници трябва да подпомагат работата на депутатите, но на практика повечето от тях се стрпемят да получат допуск за Народното събрание и топла връзка с депутатите и министрите там.

В последните години скандалите с нещатните сътрудници понамаляха, но ето че май се задава един, свързан с отбраната и харченето на милиони там.

До януари 2017г. Константин Попов бе началник на отбраната, но след като изкара по-малко от година на поста реши да се гмурне в политиката, като водач на листата на ГЕРБ в 17-ти многомандатен избирателен район Пловдив- област. Впоследствие амбициите на Попов бяха насочени към поста министър на отбраната, но той не успя да се пребори с Каракачанов и получи утешителния пост на председател на председател на комисията по отбрана в НС, с право да си назначи до трима сътрудници.

За разлика от много свои колеги, Попов е „скромен” и при разрешени трима е назначил само един сътрудник – Калоян Росенов Панчелиев, който трябва да подпомага депутата, забележете – във военната област.

Калоян Панчелиев е име, което не говори нищо на обществото, а той самият е известен най-вече с това, че е син на баща си Росен Калудов Панчелиев.

И тук започва да става интересно. Панчелиев баща се представя като писател и издател на няколко списания с военна тематика, но реално повече от десетилетие основните му доходи идват от търговия с оръжия, консултантска и посредническа дейност в областта на отбраната.

През 2009г. основава фирмата „Хронекс” ООД, в която държи половината капитал. Другата половина е на Христо Минков- бивш офицер от ВВС, който в последните години на службата си работи в разузнаването. Двамата правят първия си удар с покупката на танкове Т-55 от Сърбия, ремонта им у нас и пласирането им в Камбоджа.

Дейността на мощната фирма „Хронекс” ООД в последните години е свързана със самолетите Пилатус, с които разполагат нашите ВВС. Българската фирма е официален представител на швейцарците у нас.

Разбира се, бащите не са отговорни за заниманията на пълнолетните си синове, но в МО има редица явни документи, които ясно показват, че цялата кореспонденция между швейцарската компания и българското МО минават през „Хронекс”, а на значителна част от тях за лице за контакт е посочен не друг, Калоян Панчелиев.

Синът редовно посещава и военното летище в Долна Митрополия, където влиза, като официален представител на самолетите Пилатус. Това обаче не му пречи да парадира с близките си отношения с Константин Попов и позицията му в парламента.

Бизнесът на „Хронекс”, който не се ограничава само до швейцарските самолети, явно върви добре. За 2017г., по данни на Българската търговско-промишлена компания, фирмата има приходи от почти 3,6 млн. лв. и печалба от над 1,2 млн. лв.

Назначаването на сина на виден оръжеен търговец от шефа на комисията по отбрана за негов съветник е явен проблем, защото създава видим конфликт на интереси и предпоставки за корупция и търговия с влияние, но въпросите около това назначение не приключват тук.

Откакто Константин Попов е депутат фирмата Пилатус е сключила договори с МО на стойност от почти 13 млн. швейцарски франка, което е близо 23 млн. лв. На фона на вечното нямане на пари за армията и постоянните критики на опозицията за приземената военна авиация, наливането на десетки милиони за поддръжка на самолетите Пилатус би трябвало да е повод за хвалби от страна на военното министерство и министър Каракачанов., но от там идва само гузно мълчание. И май има защо.

Харченето на почти 23 млн. лв. за поддръжката на самолетите Пилатус в рамките на няма и две години е абсолютен рекорд.

Бърза справка на сайта на Агенцията за обществени поръчки показва, че толкова пари общо не са давани за периода 2011г.- 2016г. За това време в поддръжка са вложени под 16 млн. лв., които са счетени за адекватни, за да се осигурят полетите с три-четири ПС-9 и един ПС-12. Но за какво отиват толкова пари накуп? Единият от трите договора, който е на стойност близо 2 млн. швейцарски франка или към 3,4 млн. лв. е за ремонт на разбилия се през 2010г. самолет ПС-9М. Самолетът бе сериозно потрошен при аварийно кацане след повреда в двигателя. С друг договор пък се купуват тренажори и компютърни класове за обучение.

Winbet – удвои тръпката от играта! (18+)

Самият Попов на 08.10. 2019г. в Долна Митрополия заявява: „Ние, в комисията по отбрана, настоявахме да се вложат достатъчно средства за възстановяване на техниката в Долна Митрополия за подготовка на летците като летателни апарати, но и за закупуване на такъв вид съвременна техника”, явно визирайки новозакупените тренажори.

Възникват няколко въпроса: имат ли права членовете на комисията, които да им дават основание да настояват за закупуване на тренажори и не е ли това намеса на законодателната власт в правомощията на изпълнителната.? Кои са народните представители, членове на комисията за отбрана, притежаващи компетенции, позволяващи им да настояват какво да се купи или не за нуждите на ВВС? Защо Попов като командир на ВВС, а след това заместник и началник на отбраната не настояваше за закупуване на тази техника, а точно сега? Може би някой го съветва правилно… Въпросите са много, дано скоро получим и отговори.

Запознати от МО споделят, че никой не е искал да влага толкова пари в поддръжката на самолетите Пилатус, а ВВС са имали съвсем други приоритети, свързани с осигуряването на наличните самолети и хеликоптери. Твърди се, че натискът за надуване на поръчката за швейцарските самолети е дошъл отвън. А ремонтът на разбилия се преди осем години самолет въобще не е бил желан от МО и от ВВС, като вместо това е имало планове от него да се направи тренажор с малка част от парите, които сега се дават за швейцарски тренажор.

Проблемите не свършват дотук. Рамковото споразумение от 2013г. въобще не предвижда извършване на ремонт на разбилия се ПС-9М и сключването на този договор е фактическо нарушение на Закона за обществените поръчки.

Няма как да не се постави въпросът дали назначаването за нещатен сътрудник на Калоян Панчелиев от депутата Попов не е свързано с резкия разцвет на бизнеса на баща му и сериозен натиск за наливане на пари в швейцарските самолети.

Не е ясно дали щвейцарците в Пилатус имат въобще представи какви ги вършат местните им представители, което прави скандала и международен. Точно заради проблеми от страна на бизнес-етиката и възможността за повдигане на обвинения в корупция на местните представители е строго забранено да имат официални контакти с политически лица. А по-официален контакт от това местният ти представител да се мотае безпрепятствено в парламента в ролята си на нещатен сътрудник на шефа на комисията по отбрана, здраве му кажи.

В момента Пилатус са затънали в корупционен скандал в Индия, като индийското правителство прекрати всякакви контакти с швейцарската фирма и там тече сериозно разследване. Прокуратурата в алпийската държава пък разследва компанията за отношенията й със Саудитска арабия и Обединените арабски емирства.

Ясно е и друго- на местните посредници се полага процент от всяка успешно сключена сделка. Процентът варира около 5-10, а предвид дадените почти 23 млн. лв. вече говорим за една доста сериозна сума вече, която ще отиде в джобовете на собствениците на „Хронекс”, а може би и не само там.

Знае се обаче откъде идват тези пари- от джобовете на българските граждани, които плащат за неясни посреднически услуги. Порочна практика, за която министър Каракачанов говореше доста в началото на мандата си, но изглежда сега е на друго мнение. В годините, когато Попов бе командващ ВВС, след това заместник-началник и началник на отбраната бе известно, че той е много внимателен и предпазлив в контактите си. Попов се стараеше нищо да не цапа биографията му., а където имаше петна, се изчистваха старателно.

Точно около това лъскане на имиджа му е и причината за топлите отношения между Попов и семейство Панчелиеви.

Един от бизнесите на Панчелиев- баща е издателската къща „Еър груп 2000” ООД, която държи и популярния сред военните сайт pan.bg. Сайтът най-често препечатва текстове от други издания, но служителите на МО се възползват от анонимността на коментарите под публикациите и често изливат нелицеприятни истини за началниците си във военното ведомство.

Собствениците на сайта пък обожават да пишат фалшиви коментари, за да атакуват една или друга личност от военните кръгове съобразно моментните им бизнес интереси. Из коридорите на МО е пресен споменът за това как Попов е изчитал коментарите под всяка публикация за него и след това е звънял на Панчелиеви с молба за триене на коментари и дори вземане на IP- адресите на публикувалите ги, а публикуването на отрицателни новини и коментари по негов адрес е било повод за скандали.

Когато през лятото на 2017 г. се видя, че Попов е назначил Панчелиев – син за свой нещатен сътрудник тръгна приказката, че така той си осигурява медиен комфорт.
През миналата есен Панчелиеви, през тяхната частна фондация „Български криле”, издават книга за Попов, която го представя в героични краски.

Тогава бившият генерал имаше амбиции за евродепутатско място или в краен случай кметско място в голям областен център, а книгата трябваше да му служи за рекламна брошура.

Близките му връзки с отлюспения втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов обаче му изиграха лоша шега.

Изглежда апетитите в тази топла връзка между български законодатели и оръжейни босове са по-големи от книгоиздателската дейност.

През средата на септември на сайта pan.bg се появи рекламен текст, който хвали дейността на Пилатус у нас и системата, която е изградила в страната ни. Текстът завършва с многозначителното изречение: „ Работилите в тази система днес вече се реализират като генерали, полковници, военни аташета, инструктури и авиационни школи, а в гражданския сектор като президенти, началници на кабинети, зам.-министри, народни представители, председатели на комиии в Народното събрание, директори на дирекции и експерти в дирекции, учени в университети и др.”

При всички случаи на Константин Попов му предстоят тежки обяснения- от това защо назначава човек като Панчелиев-син и какви компетенции има той, през това дали е упражнявал влияние за надуване на парите, давани за Пилатус, до това дали е наясно как оръжейни търговци боравят с името му, когато се опитват да си осигурят повече бизнес.

Източник: Afera.bg