Делото се гледа по съкратената процедура, защото обвиняемата Цвета Таскова се призна за виновна

Софийският окръжен съд призна за виновна и осъди на 4 години затвор 30-годишната плевенчанка Цвета Таскова за предизвиканата от нея катастрофа с автобус на магистрала „Тракия“, довела до смъртта на шестима души и причиняване на телесни повреди с различна тежест на над 20 пътници.

Тя ще изтърпява присъдата при общ режим. Таскова трябва да плати 20 000 лв. кръвнина на брата на една от починалите.

Делото се гледа по съкратената процедура, защото обвиняемата Цвета Таскова се призна за виновна. Прокурорът по делото Мирослав Ангелов поиска условна присъда. По думите му трагедията е голяма не само за близките на жертвите, а и за подсъдимата, която живеела с вината си.

Прокурорът подчерта, че тя не е осъждана, има висше образование и е оказала първа помощ на пострадалите. Освен това Таскова била психическа нестабилна.

Самата Цвета Таскова каза пред съда: „Още веднъж искам да изкажа съжаление, извинение и съболезнования към всички близки на жертвите и пострадалите. Някой от Вас може да си каже: Какво толкова, тя е жива? Аз искам да кажа, че има разлика между жива и живееща. Няма нощ, или ден аз да не живея с мисълта за катастрофата и за хората. От 13 април 2018 година лягам и в малкото време, в което спя, ставам с мисълта за погубените животи. Представете си на улицата за вас има просто светофар а аз си представям поне 30 възможности за катастрофа“, предаде Трафик Нюз.

Магистратите я попитаха какво иска от съда. А отговорът беше една дума: „Шанс!“.

Тежкият инцидент стана на 13 април 2018 г. Тогава Цвета Таскова, правоспособен водач от 2009 г. и с едно наложено наказание за извършено нарушение, управлявала лек автомобил „Рено“ от Пловдив към София. В района на 28-ия километър Таскова застигнала движещ се пред нея автобус „Мерцедес“, собственост на „Юнион Ивкони“, пътуващ по линия Бургас-София.

Жената предприела маневра „изпреварване“, като ускорила скоростта. В момента, когато се изравнила с автобуса, Таскова забелязала, че колата й се отклонила твърде много вляво и застрашително се доближила до металната мантинела, разделяща двупосочното движение по магистралата. При това, обвиняемата рязко завила вдясно към автобуса и веднага отново завила волана вляво, за да предотврати удар с него. Изплашена, водачката направила трета маневра обратно вдясно, при което автомобилът й започнал да се клати и ударил с предната дясна част автобуса.

Последвало приплъзване на реното и достигането му до предната ос на автобуса. Предната дясна гума на колата се вклинила в предния ляв калник на автобуса. Външната част на дясната гума на лекия автомобил била срязана и блокирана в калника на „Мерцедес“. По този начин гумата на лекия автомобил променила посоката на движение на автобуса вдясно. Водачът му нямал никаква възможност да я промени и въпреки задействаните от него спирачки и опита да завие наляво, продължил да се движи вдясно.

„Мерцедес“-ът преминал косо през „аварийната“ лента и банкета и с челната си дясна част навлязъл във водосточна канавка. Автобусът се наклонил вдясно, при което лекият автомобил се откачил от него. При накланянето на автобуса, дясната му страна опряла в земята. В това положение, триейки се в земята, продължило движението му напред около 20-30 метра.

Според заключението на назначената по делото автотехническа експертиза непосредствено преди катастрофата, автобусът и колата на обвиняемата са били изправни. Автобусът се движел със скорост 120 км/ч., а лекият автомобил със 100 км/ч.

Решението на окръжните магистрати не е окончателно и подлежи на обжалване и протест.

Снимка: Bulphoto