Човечеството е преминавало през много кризи, един по-малки, други по-големи, трети предизвикващи промяна на общественото устройство. Днес все повече гласове на авторитети най-вече от групата на яростните неолиберали и глобалисти предвиждат, че след настоящата криза на планетата ще се установи нов световен ред. Къде обаче е проблема и защо днес света е вече различен?

Няколко десетилетия така наречения „златен милиард“ на неолибералния свят паразитира върху планетата Земя и изсмуква нейните жизнени сокове, без да е отговорно за бъдещето на света. Не е тайна, че този милиард консумира 60-70% (по някои статистики и повече) от ресурсите на земята за сметка на нищетата на останалите 6 милиарда от населението. Тази „превилигирована“ част от човечеството прикрива ненаситната си алчност и консуматорство с безалтернативната (според тях) етика на неолиберализма и глобализма. Но дойде COVID-19 и изкара на яве всичките им лъжи, недъзи и голи фрази. Опитвайки се да заблуждават (и за сега успешно) останалата част от човечеството зад паравана на лъскавата фраза евро-атланитически ценности прикриват своето хищническо консуматорско поведение.  Коронавирусът порази не само човешкото здраве и икономиката, но и това което никой не очакваше (без)нравствеността на неолибералното и глобализаторко общество.

Епидемии като ебола и други също засегнаха огромно население, а и смъртността не бе малка. Но те не нарушиха ритъма на живот на „цивилизования свят“. Някак си тези болести бяха далеч, извън „техния дом“ и те не ги засягаха. А най-засегнатите (предимно третия свят) бе просто статистика. Сега COVID-19 се заби в сърцето на неолиберлния свят и нанесе своя удар.

Обществото от много дълго време е в перманентна криза (някой казват от десетилетия, други от столетия), която беше силно катализирана не от огромните социални неравенства, сериозните екологични проблеми или дори и от съвременното преселение на народите, а от едно от най-низшите същества на нашата планета – вирусът COVID-19.

Преди два месеца най-засегнатите днес държави неглижираха задаващата се опасност вторачени в техните евро-атлантически ценности, разчитащи може би на здравната си система изградена също на неолиберален принцип (здравето е търговия и то е за тези, които могат да си платят), но най-вече очакваха географията на заразата да бъде както при предишните епидемии и да остане далеч от тях.

С всеки изминал ден от данните на заразените от коронавирус в света (официлно отчитана от СЗО в реално време) все по-ясно се очертава географията на поражение, която показва нещо много отчетливо. Държавите в челото на „корона-класацията“ с много голямо съвпадение са от групата на така наречените демократични страни с неолиберална икономика и висок стандарт на живот. Това е напълно противоположно на географията на заразата от предишни пандемии. Изключение в челото правят Китай и Иран, където стандарта на живот не е висок. Докато за Китай бе епицентъра на заразата, то за Иран все още няма обяснение. COVID-19 като оцветител очерта географията на глобализираната част от планетата и показа страните от нейната структура (правя уточнението, че има голяма разлика между глобализирана и глобална, но това е предмет на друг разговор).

Къде е България в цялата картина. Анализирането на данните показва, че нашата страна е по-скоро в клуба на „бедните“. От една страна е добре, защото с голяма доза на вероятност показва, че може би корона-тайфуна ще ни заобиколи или най-много ще сме в периферията му. Но цифрите показват и нещо друго, че ние сме и в периферията на световната икономика. Макар и членове на ЕС вече от 13 година, ние по-скоро сме в клуба на развиващите се държави. На яве лъсва голямата лъжа на прехода и ежедневната мантра и основна опорна точка на властта през последните 10 години, че България е развита и благоденстваща страна. Но ние не само, че не сме от развитите страни, но по класациите по БВП и по стандарт на живот сме около 75-то място в света (преди 30 години бяхме в топ 30 по данни на ООН).

Болезнен въпрос тегне и то все повече през последните дни и седмици, дали преди 30 години България отново не избра грешната страна на която да застане, както сме го правили много пъти до сега. И още по болезнено става, че този избор не бе направен от цялата българска нация, а от елита, които историята ще покаже колко е бил зрял или по скоро недозрял. Светъл лъч остава надеждата, че в България евро-атлантическите мантри нямат здрави корени. Тези корени, които останаха живи 500 години на основата на нашите традиционни български ценности пренасяни през вековете и през всички територии, които сме населявали.

В зората на човешката цивилизация в първобитното общество взаимоотношенията в общността са се регулирали в продължения на хилядолетия само на базата на споделени от общността ценности. Днес в евро-атланчическото пространство и най-вече в ЕС взаимоотношенията между хората се регулират от свръх процедури, които отдавна не въплъщават ценности, а са едни безкрайни бюрократични „измислици“, които започнаха да отвращават всички ни, а британците даже напуснаха. В тези безкрайни процедури има как кокошките да са щастливи, каква да е дължината на краставиците и пр. с една единствена цел да се внушава на хората заблудата, че има справедливост, равенство, загриженост за здравето, солидарност, но дали е така? Директивите, регламентите и процедурите се създават от елитите (политически и икономически) и са предназначени най-вече да защитават техните лични интереси. За „простолюдието“ обаче е задължително да ги спазва, защото иначе ще бъде наказвано. Така елитите стават все по богати, а не-елитите все по-бедни. Дори и така наречените идеологии – капитализъм, социализъм, либерализъм и пр. не успяват да донесат в обществото така търсената справедливост.

Всъщност либералната демокрацията колкото и да е парадоксално се ръководи най-вече чрез процедури и закони, но да се измислят и напишат закони и процедути, които да регламентират всички възможни варианти на човешките действия и взаимоотношения е невъзможно. Математически възможните варианти клонят към безкрайност. Това, което трябва да постигат законите е да защитават определени обществено-полезни ценности и да санкционират тяхното погазване.

След кризата са възможни три сценария за бъдещето на обществото.

Първият, властта принадлежи на чиновническия корпус, а бизнесът е неговата най-превилигирована рожба. Народът в този случай получава само мястото на „роб“.

Вторият, властта принадлежи на бизнес-олигархията, която единствено обслужва своята жажда за забогатяване, а държавността му е напълно подчинена.  В същото време народът отново получава мястото на „роб“.

Третият, обществото престава да бъде сбор от индивиди от вида „всеки за себе си“, „един път се живее“, „всички са ми длъжни, а аз на тях с нищо не съм задължен и нищо не дължа“, „тези там горе знаят какво и как“. А страната и обществото се гради на основата на една нова концепция на жизненото устройство.

Конкретно България трябва да приеме пътя на нова концепция за възраждане, базирана на хилядолетните традиционни български ценности – вяра, любов към семейство, трудолюбие, състрадание, здрава връзка със земята, гостоприемство, търпимост, пестеливост, природна интелигентност и други. С помощта на тази концепция България трябва да се извиси на подобаващото ѝ се място в региона и света, и да стане страна, където всеки гражданин да се чувства достоен, че е Българин. Държавността и бизнеса да служат на всички хората, а обществото да се развива на основата на категорична хармония с биосферата и техносферата и една етика за всички без никаква двойственост на нравственните стандарти.

Грешно е да се смята, че смяната на една идеология от извесните днес (капитализъм, социализъм, глобализъм, марксизъм, неолиберализъм пр.) до новите, които ще бъдат предложени на обществото ще доведат до промяна, ако не се бръкне още по-надълбоко. Това означава смяна на концепцията за жизнеустройството, където векове наред се води нескончаемата борба, кое е по-важно материалното или духовното. В новата концепция за жизненото устройство на обществото на бъдещето, материалния свят – витални ценности (живот и здраве), консумативни ценности (храна, вода, въздух, жилище, кола и други), икономически ценности (работно място, заплата и други) и т.н. са в хармония с духовните ценности – творчество и изкуства, спорт, социални контакти, контакта с природата (туризъм) и най-вече повече хуманизъм. Нашия живот и жизнеустройство трябва да бъде в хармония с повелите на Твореца и природата. Факт е, че коронавирусът засяга не само материалните ценности, но най-вече засегна духовния свят на хората, като спря достъпа до култура, спорт, природа, ограничи социалните контакти. Технологиите в лицето на Интернет ни свързва, пренася образ, картина, звук, но не може да пренесе духовната аура усещана при непосредствения контакт на човека с човек.

Естествено е да поставим въпроса, а „кои ще са новите лидери и водачи?“, които ще поемат отговорността и ще ни поведат към промяната и възхода. Тях вече ги има, те са сред нас. Сегашната корона-ситуация ще ни ги покаже и всички ние ще ги разпознаем на основата на нашата нравственост онаследена от нашите предци и възпитана в нас от нашите родители. Вярвам, че развръзката предстои, но за да стъпим на правилния път се изисква и нашите общи усилия.

В Китай криза и  възможност се изписват с един и същи йероглиф. Искам да вярвам, че тази криза може да бъде за България възможност трезво да преосмислим последните 30 години лутане и да намерим най-после правилния път. Това задължително минава и през преосмисляне на нашите ценности като нация и най-вече намирането на търсения вече столетие национален идеал.

Автор: Д-р инж. Георги Ривов

Снимка: SpaceNews/Robin McDowall