150 дни от началото на протестите срещу правителството на Бойко Борисов

Софийските булеварди „Дондуков“ и „Цар Освободител“ са блокирани от протестиращи срещу правителството и главния прокурор.

Днешната демонстрация отбелязва 150 дни недоволство на жълтите павета. Обстановката е спокойна, има засилено полицейско присъствие, предава БНР.

По-рано протестиращи заявиха пред БНР, че искат по-добро и по-справедливо бъдеще:

„Крайно време е вече да ни чуят, да ни видят“;

„Смятам, че протестът изпълни ролята си, защото това беше нашата цел – да покажем истинското лице на властта. Смятам, че ние успяхме в това“;

„Показахме, че няма да се примирим, ще продължим да протестираме, искаме промяна, а не, както всички казват, подмяна“.

 

Какво се случи през тези 150 дни?

Антиправителствените протести започнаха на 9 юли с исканията за оставките на главния прокурор Иван Гешев и премиера Бойко Борисов. Повод за протестите дават серия от събития, свързани с действия и бездействия на изпълнителната и съдебната власт. Едно от основните събития е акцията на Христо Иванов на „Росенец”, отбелязва debati.bg.

На 9 юли много от протестиращите изразиха и своята подкрепа за държавния глава, като Румен Радев излезе пред протестиращите, заявявайки: „Ще си върнем България – мутри вън“. Президентът Радев и вицепрезидентът Йотова се присъедини към демонстриращите Няколко дни по-късно се организира и така нареченото „Масово ходене на Росенец“, което беше белязано от сблъсъци между членове на ДПС и протестиращите.

На 15 юли Бойко Борисов поиска оставките на трима свои министри – Владислав Горанов, Младен Маринов и Емил Караниколов, за да се опровергаят „внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски.“ По-късно въпросните министри са сменени, но това не спира протестите.

В края на месец юли броят на протестиращите се увеличава, като от този ден се обяввява гражданско неподчинение, а хората започват да блокират кръстовищата в столицата. Впоследствие за по-дълъг период от време остават блокадите на кръстовището при Ректората на СУ, на Орлов мост и „триъгълника на властта“. Започват и блокади на ключови пътища в цялата страна. След няколко полицейски акции блокадите на столичните кръстовища бяха премахнати.

На 14 август в отговор на протестиращите премиерът Бойко Борисов направи предложеие за свикване на Велико народно събрание, а проектът на ГЕРБ за Нова конституция беше внесен няколко дни по-късно. Това предложение даде началото на така наречената поредица от протести, провеждащи се под името „Велико народно въстание“, които събраха десетки хиляди българи и привлякоха вниманието на чуждестранните медии, а впоследствие и на европейските институции.

Първия подобен протест е насрочен за 2 септември – датата, на която Народното събрание започва работа. Протестът многократно бива посочван като един от най-големите през последните години. Своята подкрепа към протестите изразяват учени от БАН, редица университетски преподаватели, хора на изкуството и други известни лица от българската общественост.

На 100-ния ден от протестите в София пристигнаха и четирима евродепутати, които изразиха своята подкрепа към протестиращите.

В началото на ноември от „Отроновто трио“, едни от основните организатори на протестите, обявяват край на протестите по начина, по който се провеждат до този момент заради влошената епидемична обстановка в страната. Въпреки това, малки групи хора се събират всяка вечер в „тригълника на властта“ и до днес.

източници: Дебати, БНР, тв Алфа