Войната със средната класа приключва сега – със затварянето на заведения, фризьорски салони и забележете – галерии! Галерии за изящно изкуство! Там такава навалица става според нашите властници, че хората си дишат във врата. Но банките не се затварят, нали?

 

Автор: Волен Сидеров

Всеки начинаещ всичколог ще ви каже, че стабилността на едно общество се крепи на средната класа. У нас такава имаше през втората половина на социализма –  70-те и 80-те години. На празноглавците, които ще подскочат тук да ми опонират, ще обясня ясно: бяхме сред първите 25 развити индустриално страни и висококвалифицираните кадри от индустрията, минното дело и военните вземаха заплати далеч над средната. А някои майстори, шести разряд вземаха и по 1000 лева. Тогава, когато една нова Лада струваше 6000 лв. Тази соцсредна класа имаше апартамент, вила или къща на село, парцел за обработване край града и ходеше на курорт със семейството всяка година, както и на екскурзия в ГДР, Чехословакия и Унгария.

Първият опит за убийството на тази средна класа беше веднага след 1989 г. , когато започнаха да закриват учреждения, да фалират заводи и предприятия и да разпускат служби, които работеха за стабилността на държавата, включително икономическата. Баща ми завърши живота си като инспектор в „Държавен контрол”. Това беше национална инспекция с ранг на министерство, от която трепереха всички стопански ръководители, които имаха и най-малки опити в корупцията. Първото, което закри Луканов след преврата срещу Живков, беше именно Инспекцията за държавен контрол. За да може да бъдат разсипани хилядите предприятия и производства, които ни правеха индустриална страна, а не страна на третокачествен туризъм, секс услуги и алкохолна дестинация за английски и скандинавски получовеци.

Средната класа у нас обаче надхитри „демократичната революция” и създаде над 500 000 малки и семейни фирми в периода 1989 – 1991 г. Но това не влиза в плана, казаха сценаристите. И спретнаха кабинета Попов. Бях свидетел и съм показвал медийно вече нелепостта на раждането на това правителство. През неговото съществуване – от началото до края на 1991 г. инфлацията скочи на 400 %, парите на хората се стопиха, а намеренията на българина да върти малки семейни фирми поумряха. Остана крилатата кретенска фраза „За бога, братя, не купувайте!”

Средната класа, обаче, особено при българина, е упорито нещо. Изправи глава и пак се огледа да прави някакъв бизнес. Тогава сценаристите създадоха мутрите. Рекет и страх от насилие дебнеше всеки, осмелил се да отвори магазин, заведение, или да прави някакво производство. Въпреки това в средата на 90-те години се завъртяха инициативи, натрупаха се пари, които започнаха да изграждат икономика на средната класа.

Не, това не може да продължава така, отсякоха външни сценаристи и вътрешни изпълнители. И през 1995 – 1996 г. бе разиграна операция „девалвация”. Левът беше сринат и за виновник бе посочен „злодея” Виденов, който до ден днешен живее в панелния си апартамент в Пловдив и няма вътрешен асансьор като Цветанов. А Сорос със смях обясняваше на близки:  „тия българи какви са глупаци”.

Средната класа отново остана на сухо, но затова пък изгря звездата на Костов. Най-после! Стига с тия комунисти! То в България комунисти няма от 1925 г., но така трябва да се повтаря. Костов довърши тези, които изграждаха индустрията и производството десетилетия подред. Стопански мениджъри, инженери, проектанти, строители, машиностроители, химици, програмисти, висококвалифицирани работници…Безценни кадри, които се създават за половин век и които всъщност са истинската средна класа, останаха зад борда. Само от БГА Балкан изхвърлиха хиляди хора , най-квалифицирани кадри. Самата авиокомпания беше продадена за 150 000 долара! С десетки имоти в чужбина, права за кацане, стотици самолети и осигурени дестинации в цял свят. Още няма подсъдими за това престъпление. Същата съдба сполетя и БМФ и корабостроителницата във Варна. И още 3500 структуроопределящи предприятия.

Избирателите все пак изхвърлиха Костов от властта, но сложиха хан Симеон. Щом в учебниците пишат пред Тервел „хан”, а той има официална титла от Константинопол „кесар”, което значи „цар”, то мога да наричам Симеон „хан”. Пази се и изображение, на което до цар Тервел стои християнски кръст, но нищо, дори и в БАН казват  „хан” и толкова!

Хан Симеон доказа, че е верен на сценаристите. Той пък продаде БТК за около 200 милиона, след което тя беше препродадена за 1,3 милиарда, после пак – за повече и днес се казва „Виваком” и спира сигнала на тв Алфа, защото сме забавили плащането на няколко десетки хиляди лева.

Продаде и Енергото на цена, която не покрива само кабелите. Днес купувачите ЧЕЗ и останалите дерат по три ризи от българите за тока и нашите пари изЧЕЗват навън. Средната класа пак е на сухо.

При ГЕРБ средната класа се размърда, каза си: „а май пак ще можем да вдигнем глава”. Известно време изглеждаше така. Но да не забравяме, че сценаристите не допускат кой да е да сяда на трона. ГЕРБ беше създаден от чужди фондации и в чужди посолства с идеята да не допуска национално отговорни партии до тронната зала. Току виж, че създали средна класа, а това не влиза в плана за България.

И през годините на изГЕРБването стана ясно, че бизнес у нас ще правят няколко човека, за да може после за какво да им повдигат обвинения. На няколко човека е лесно, на цяла средна класа няма как.

Но упоритият българин не миряса. Хотелиерство ли ще е, фермерство ли, кабели за мерцедесите на висшата раса от Запада ли ще е, все нещо заформи през годините. Все пак премиерът, колкото и да обикаля с джипа, не може да надникне навсякъде. Изпуска някои от поглед и те взеха, че направиха някой лев…

Не, така не става, реши световният съвет на старейшините. Съветът реши, че и по света, и в малка България, са си повярвали големи маси хора и искат да живеят независимо, да правят предприемачество извън корпорациите. Не може да го допуснем! Моля да гласуваме, колеги сценаристи! „Против” сме, ясно , пускайте прилепите!

Последният опит за ликвидиране на средната класа е впечатляващ. През април* т.г. казах по Алфа тв, че резултатът от обявената пандемия ще бъде обогатяване на малък кръг от вече богатите и обедняване на широки маси от хора. Днес това е реалност. Войната със средната класа приключва сега – със затварянето на заведения, фризьорски салони и забележете – галерии! Галерии за изящно изкуство! Там такава навалица става според нашите властници, че хората си дишат във врата. Но банките не се затварят, нали?

Банките – не! Замисляли сте се за това?

Искам да завърша не в черни тонове. Битката срещу средната класа завърши успешно с вирусната истерия. Но войната – не!

От всички нас, потърпевшите в тази битка зависи ще извадим ли поука и ще контраатакуваме ли. Краят предстои…

. . . . . . . . . .

* след изявлението през април, на Волен Сидеров са повдигнати три обвинения