НАП разкри 10 000 физически лица, които действат като търговци и продават стоки в интернет, но са „пропуснали“ да си декларират данъците.

Данните са за изминалата 2020 г. Откакто интернет търговията се разрасна, НАП следи изкъсо всички продажби в мрежата. Тя получава информация от куриерските фирми за доставките, платени с наложен платеж.

След това сравнява тези данни с това, което продавачите са декларирали в своите годишни данъчни декларации. Ако има разминаване – тоест получил си доходи от търговия в нета, пък не си ги обявил пред данъчните, от НАП първо звънят на неизрядните лица. В телефонен разговор им напомнят, че имат задължения към фиска и трябва да си пуснат нова или коригираща декларация, за да си обявят дохода от е-търговия.

От близо 10 000 селектирани лица данъчните са успели да се свържат със 7707 души, пише в. „Телеграф“. От тях 4682 са се ангажирали, че доброволно ще си декларират доходите. По последни данни това реално са направили 2870 човека. Те са декларирали допълнителен доход в размер на над 25 милиона лева и дължим данък за довнасяне 2,4 млн. лв. Така данните сочат, че средно 8700 лева от човек са били извадени на светло.

Данъчните подчертават, че не всеки, който продава в нета, трябва да си декларира тези доходи. Ако например продаваш инцидентно своя лична вещ – например старото колело на детето, което вече му е малко, или пък панталон, който си купил, но не ти става, то тогава тези сделки не подлежат на данъчно облагане. Но ако действаш като търговец по занятие, дори да не си регистриран като такъв, тогава подлежиш на облагане, и то със ставката от 15%, която важи и за ЕТ. Да си търговец по занятие означава да извършваш покупка на стоки или други вещи с цел препродажбата им в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство и т.н.

„Дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец: сделките го определят като такъв, а не то определя сделките като търговски. Обективният критерий тук са извършените действия, а не статутът на лицето, което ги извършва“, обясняват от НАП.

Ако лицата пък не си декларират данъка, следват действия от страна на НАП като проверки и ревизии. Оттам съветват хората, които извършват дейност в нета като търговци по занятие, да се регистрират като фирма или ЕТ, тъй като ще могат да си приспадат повече разходи от облагаемия доход.

От НАП съобщават още, че сега за първа година се извършват проверки на лица, изпращали чрез Български пощи пратки извън територията на страната. При тях данъчните няма информация за получените суми. Обикновено те се получават по банка, карта, PayPal и др. платежни оператори.

300 милиона лева средногодишно са щетите за бюджета от неотчетени сделки в интернет, изчисляват от НАП. Тук се включват не само сделките на физически лица, но и на сайтове, които не отчитат коректно оборота си. За да хващат нарушители, данъчните правят контролни покупки в интернет. Така през миналата година са били направени 241 проверки. При 65 от тях са установени нарушения и са образувани административно-наказателни производства. Проверявани са доставки на храни и хранителни продукти по домовете, онлайн магазини и лица, търгуващи чрез платформи за обяви и социални мрежи.

Източник:pik.bg