Инфлацията е резултат не от един, а от цели 4 дългосрочни инфлационни фактора

Всяка санкция представлява пречка пред търговията, тя нарушава нормалната международна конкуренция

Навремето в поделението в Мусачево, имаше един старшина със засукан мустак, който обичаше да ни казва на нас, новобранците: „И да знаете, че службата при мен ще бъде дълга, но за сметка на това тежка“. Спомних си за този предтеча на прогресивната логика, когато напоследък прочетох, че видите ли, инфлацията щяла да е хем кратка, хем лека, защото войната в Украйна скоро щяла да свърши. Не колеги, инфлацията ще бъде хем дълга, хем тежка. Инфлацията е резултат не от действието на един, а на цели 4 дългосрочни инфлационни фактора.

Първият от тях действа вече повече от 10 години и краят не му се вижда. Това е „политиката на евтини пари“, провеждана от Европейската централна банка, а и от останалите централни банки в западните страни. Тя води до отрицателни реални банкови лихви, когато номиналната лихва, тази която е записана например в договора за банков депозит, е под размера на инфлацията. Пример: получаваш 1 процент лихва на сумата по банковия си депозит, а за периода на депозитния договор инфлацията е била 8 процента, значи реално в края на срока на депозита с парите, които получаваш от банката, можеш да си купиш по-малко стоки, отколкото с парите, които си дал на банката. При отрицателните реални лихви е безсмислено да държиш пари в банка и затова гледаш да ги похарчиш. Когато с тях купуваш инвестиционни стоки, като злато, диаманти, акции, облигации и други, няма проблем, но когато започнеш да купуваш потребителски стоки като енергия за отопление, храна, лекарства и други, тогава инфлацията започва да расте. Досега хлабавата парична политика дълго време не се отразяваше особено на инфлацията, защото парите отиваха у най-богатите и те си ги харчеха за покупка на инвестиционни стоки, които не се отчитат при инфлацията, вместо нея растяха борсовите индекси и цената на златото. Сега обаче палачинката се обръща, както казват елитът не може да живее по-старому, а народът не иска. Причината е масовото обедняване. Все повече „евтини пари“ се насочват към слоевете със средни и по-ниски доходи, които купуват основно потребителски стоки и при това положение инфлацията няма как да не  расте.

Вторият дългосрочен инфлационен фактор е свързан с т.н. Зелен преход. Какъв е при него проблемът? Съгласно инструкциите, които прие Европейския съюз, а и Западът като цяло, инвестициите в разработката на фосилни източници на енергия – въглища, нефт, природен газ, както и за добив и обогатяване на уран, за изграждане на ядрени електроцентрали, са обявени за „неетични“ инвестиции. Банките и фирмите, които правят подобни инвестиции, подлежат на обществено порицание, граничещо с изолация. Това бе направено заради промените в климата. В същото време обаче делът на фосилните горива, а и на ядрената електроенергия, в потреблението на енергия в ЕС и в целия свят, продължава да е на много високо ниво, в ЕС то е около четири пети от цялото потребление на енергия, в световен мащаб е над 90 процента. Но откъде ще дойдат тези четири пети, или 90 процента от енергията, щом се ограничава разработването и експлоатацията на фосилни горива и се затварят атомните централи? Май някой е поставил каруцата пред коня, а това означава, че скоро дефицитът на енергоносители няма да бъде преодолян.

Третият инфлационен фактор са търговските санкции, разширени сега заради войната в Украйна. Всяка санкция представлява пречка пред търговията, тя нарушава нормалната международна конкуренция, а това неминуемо води до инфлация. Представете си например, че ЕС  забрани вноса на кафе от Бразилия защото тази страна не се грижи достатъчно за тропическите гори край Амазонка. Какъв ще бъде резултатът – рязко покачване на цената на кафето! Даже очакването за въвеждане на нови санкции, какъвто бе случаят с очакваната забрана на вноса на природен газ и нефт от Русия, предварително предизвика рязко покачване на цените. При това опитът от последните години показва, че санкционната политика като правило е дългосрочна. Даже и да спре войната в Украйна търговските санкции срещу Русия ще останат, а въобще не ми се мисли какво би станало с международните цени ако някой вземе и реши да въведе търговски санкции и срещу Китай.

Следващият инфлационен фактор е разстройството на международната търговия в резултат от пандемията Ковид-19. Считаше се, че този фактор ще отшуми за година-две, а тя каква стана, на есен се очаква нова Ковид вълна.  На ред са и други вируси, които чакат своя звезден час. Явно здравният фактор също се очертава да е дългосрочен и той безспорно е проинфлационен. Пандемиите предизвикват търговски протекционизъм, водят до затваряне на граници, до забрана за износ на определени стоки, до разкъсване на веригите за доставки, правителствата се стремят да гарантират най-вече сигурността на своя вътрешен пазар, а след това да мислят за експорт и съответно експортните цени растат.

Може ли управляващите да предприемат нещо смислено за да спрат действието на изброените инфлационни фактори? Твърде малко. Няма как да повлияят на лихвите, защото те не зависят от правителството, нито даже от централната ни банка, а от политиката на Европейската централна банка във Франкфурт. Засега там не се забелязва раздвижване, Франкфурт продължава да снабдява Еврозоната с „евтини пари“. Това се прави от страх, че удрянето на спирачката при печатането на еврото може да доведе до крах на борсата. Относно втория инфлационен фактор – Зеления преход, то и тук правителството няма думата. Нещата се решават в Брюксел и засега не само не се очертава някаква отсрочка в амбициозните зелени планове, но напротив изгледите са, че се отива към ускорение на прехода, което означава още по-силен натиск за затваряне на ТЕЦ-ове, АЕЦ-ове и каквото друго е останало. По третият фактор, свързан със санкциите, картината е подобна като при Зеления преход – правителство следва общата линия, която се определя в Брюксел, понякога даже се престарава за да го похвалят. Относно инфлационното въздействие на здравния фактор, дето се вика, можем само да стискаме палци да ни се размине. Единственото поле за изява в борбата с инфлацията, е ограничаване на търсенето чрез антиконсуматорска пропаганда, от сорта да се къпем по-рядко и да не ядем месо, но това едва ли ще повлияе особено. Другата възможност е да се насърчи вътрешното производство на енергоносители, метали и храни, но и тук възможностите са ограничени поради съществуващата строга регулаторна рамка.

Ето защо управляващите, при това не само у нас, се стремят да представят като антиинфлационни своите, всъщност проинфлационни мерки. Те отговарят на растящите цени и съответно на растящото народно недоволство, с увеличение на бюджетните субсидии.. Дават се допълнителни пари заради поскъпналия бензин, ток, парно, хляб или други стоки от първа необходимост, това дава глътка въздух на управляващите, но в никакъв случай не води до намаляване на инфлацията. Скоро цените отново тръгват нагоре, защото действието на посочените по-горе четири дългосрочни инфлационни фактори не е спряно, и тогава отново се налага да се раздават необезпечени бюджетни субсидии, следва пак временно затишие и отново ръст на цените и така до…края на света, както се казваше в една песен. Това се нарича инфлационна спирала. Поради сезонни фактори тя ще се забави малко през лятото и ранната есен, но ще се развърти с пълна сила някъде към края на годината, до пълното изпразване на хазната. Когато бюджетни субсидии раздават САЩ, Япония и страните от Еврозоната, те не изпадат в банкрут, защото имат висок инвестиционен имидж и емитираните от тях дългови книжа се купуват като „топъл хляб“ от инвеститорите по целия свят. Ако бяхме в Еврозоната и ние щяхме да ползваме този почти неограничен кредит, но не сме и няма да ни пуснат там именно поради тази причина, че може да им развалим имиджа. А като сме извън Еврозоната можем единствено да разчитаме на доброто име на нашия доста изпохапан юнашки Лев. От тук – тема за размисъл: когато цените ударят в тавана и хазната вече е празна, ще се намери ли някой смелчага да управлява страната ни и ако вече има такъв смелчага, дали не е редно той да сподели с нас как мисли, че ще можем да излезем от блатото?