Лидерите на НАТО и западните новинарски медии трябва да осъзнаят, че може би празнуват прелюдията към продължителна, изключително кървава война или дори предстояща ядрена катастрофа. Това предупреждава американското издание The National Interest.

Автор на материала е Тед Гален Карпентър е старши сътрудник в Cato Institute и сътрудник-редактор в American Conservative and the National Interest, автор е на 13 книги и повече от 1100 статии.

Представители на НАТО и западните новинарски медии не крият радостта си, че контранастъплението на Украйна е наложило бързо изтегляне на руските войски от значителна част от територия близо до източния град Харков. Изглежда атаката изненада Кремъл. Руските лидери очакваха основното контранастъпление да дойде на юг и по-голямата част от усилията на Киев наистина изглежда са съсредоточени в този регион. Въпреки това загубата на изток е значителен военен неуспех – и още по-голям срам – за руското военно командване и правителството на Путин. Ентусиазирани проукраински фигури в Европа и Съединените щати празнуват и твърдят, че успехът на Киев предвещава цялостното поражение на Русия във войната. Според тази теза руският президент Владимир Путин ще трябва да приеме мирно споразумение, което далеч не отговаря на първоначалните цели на Кремъл. Най-доброто, на което може да се надява, е споразумение, което възстановява статуквото ante – което би означавало, че Москва не печели територия, нито Украйна ще бъде възпрепятствана да се присъедини към НАТО. По-оптимистично настроените спекулират, че такъв грандиозен провал, който идва след огромни разходи както на кръв, така и на съкровища, може да доведе до свалянето на Путин. Подобни тържества са много преждевременни.

Русия все още има няколко военни възможности и някои от сценариите трябва дълбоко да разтревожат Съединените щати и техните съюзници в НАТО.

Вариант 1: Москва може да предприеме контранастъпление – фокусирано върху черноморското пристанище Одеса. Този град е последният излаз на Украйна на Черно море и превземането му на практика би превърнало Украйна в страна без излаз на море. Това също би дало на Русия хватка за главната икономическа спасителна линия на Украйна, тъй като по-голямата част от износа и вноса на Киев преминава през Одеса. Загубата на този град би била колосален икономически и психологически удар за Украйна. Като се има предвид, че Русия предислоцира значителен брой войски и количества оръжия от Източна Украйна на юг дори преди източната офанзива на Киев, има голяма вероятност Одеса сега да е основната цел на Москва. Вече на прекомерно разтегнатите украински сили на юг ще бъдат много трудно да отблъснат съгласувана руска атака.

Вариант 2: Въпреки че би било изключително амбициозно, руснаците биха могли да обмислят иницииране на голямо „движение в клещи“, изпращайки войски на север от съществуващите крепости в Южна Украйна и започвайки нова офанзива от Русия в североизточната част на Украйна. Целта ще бъде отрязването на побеждаващите в момента украински войски близо до Харков. Подобна стратегия би напомняла за офанзивата на Съветския съюз през 1942 г., която хвана цялата, прекомерно разпръснатата германска армия в Сталинград. Подобен успех в този случай може да бъде смъртоносен удар върху военната съпротива на Украйна. Въпреки това, логистиката за изпълнение на такава маневра над голяма територия би била обезсърчителна, а логистиката е явна слабост на руската армия в Украйна до този момент.

Вариант 3: Путин може да заповяда пълна национална мобилизация. Досега Русия води войната в Украйна с ограничени средства. Най-вероятно това решение е отражение на прекомерния оптимизъм, че армията на Киев ще се разпадне, проруските в южните и източните области на Украйна ще се обединят към каузата на Русия и правителството на украинския президент Володимир Зеленски бързо ще поиска мир. Нищо от тези неща не се случи. Освен това Кремъл подцени решимостта на НАТО да налее огромни количества качествени оръжия в Украйна. Путин може да реши да поправи първоначалната си грешка. Изтощителната война вече нанесе големи жертви на военния персонал на Украйна. Тъй като населението на Русия е 3 пъти по-многобройно от това на Украйна, малко вероятно е Киев да оцелее в дълга война на изтощение дори при сегашното разполагане на руските войски. Пълната мобилизация би дала на Москва непреодолимо предимство.

Вариант 4: Русия, изнервена от сегашното си унижение, решава да разреши проблемите бързо и решително, като използва тактически ядрени оръжия. Такъв удар дори само с няколко заряда би унищожил големи части от армията на Киев и би причинил разпадането на ефективната съпротива. Преминаването на ядрения праг би било монументален, изключително опасен ход и Путин със сигурност разбира това. Въпреки това, ако той заключи, че единствената алтернатива е да приеме унизително, наложено от НАТО споразумение, което би рискувало задържането му на власт, би било глупаво да се предположи, че той никога няма да поеме риска. Всъщност руският ръководен елит смята Украйна за жизненоважен интерес за националната сигурност. Нации, които са изправени пред заплаха за жизненоважни интереси, ще направят почти всичко, за да отблъснат такава заплаха. В случая с Русия не може да се изключи прибягването до използването на тактически ядрени оръжия за победа над проксито на НАТО в настоящата война.

Съединените щати и техните европейски съюзници опасно не обръщат внимание от години на ескалиращите предупреждения на Кремъл, че Москва никога няма да позволи Украйна да се превърне в политическа и военна пешка на НАТО. Това арогантно, тъпо неуважаване на основната зона за сигурност на Русия беше основната причина за нахлуването на Путин в Украйна. Използването на ядрени оръжия би предизвикало конфронтация между Москва и Вашингтон, съперничеща на тази от Кубинската ракетна криза. Но възможните отговори на НАТО на използването на тактически ядрени оръжия от Русия са определено ограничени, освен ако Съединените щати не искат небрежно да рискуват с Армагедон.

Празнуването на последните военни успехи на Украйна е едновременно преждевременно и силно пресилено. Наистина, аплодисментите може да се окажат напълно неуместни. Лидерите на НАТО и западните новинарски медии трябва да осъзнаят, че може би празнуват прелюдията към продължителна, изключително кървава война или дори предстояща ядрена катастрофа.

Превод: Ганчо Каменарски

Източник: actualno.com