Войната убягва на западните страни. Крим може скоро да се окаже в обсега на обстрел на украинската артилерия. Но за Русия полуостровът е много по-екзистенциален и взривоопасен залог. Как да знаем дали украинците ще спрат навреме?

Войната, дори и прокси войната, остава рискована. От нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, западните страни внимаваха да не прекрачат границата, понякога несигурна, на съвоюването. Никой, нито във Вашингтон, нито в Европа, не искаше да бъде въвлечен в пряка конфронтация с Москва. Но преди девет месеца трябваше само да се забави падането на Украйна и да се санкционира Русия. Оттогава силите на президента Володимир Зеленски надделяват на терен. Победата изглежда на една ръка разстояние. Може би при условие на допълнителна помощ, която системно заплашва да се превърне във въвличане.

Във вторник генщабовете се видяха на ръба на пропастта, докато в Полша, ударена от ракета или нейните отломки, скърбяха за двамата загинали. Варшава, Пентагонът и НАТО увериха по-късно, че това са случайни последици от изстрелването на украинска ракета за противовъздушна отбрана. Ако беше дошла от Русия, умишлено или не, последствията можеха да доведат до непреднамерена ескалация. Във вторник вечерта украинските социални мрежи сякаш се надяваха на това, като натрапчиво се позоваваха на член 5 от договора на Северноатлантическия съюз, който предвижда солидарност на съюзниците в случай на агресия срещу един от тях – като любопитна повеля за Варшава.

Екзалтацията трудно спада. “Нямам никакво съмнение, че тази ракета не е наша”,

заяви в сряда вечерта украинският президент Володимир Зеленски. Той каза, че се опира на военните доклади на своята армия, поставяйки под съмнение официалната версия. Настояването смути НАТО. То подхранва аргументите на онези, които смятат Украйна за твърде “войнолюбива” и биха искали да се намали военната помощ. Тогава Зеленски смекчи: “Днес е невъзможно да се каже нещо определено”, уточни той в четвъртък.

Войната убягва на западните страни. Крим може скоро да се окаже в обсега на обстрел на украинската артилерия. Но за Русия полуостровът е много по-екзистенциален и взривоопасен залог. Как да знаем дали украинците ще спрат навреме? Въпросът за Крим “трябва да бъде обмислен и решен от украинското ръководство”, избегна, смутен, американският министър на отбраната Лойд Остин.

Темпото на войната също не може да бъде овладяно. Украинското напредване от септември е бързо. Ако руското отстъпление беше по-бавно, Кремъл можеше да свикне с поражението, казват военните. Рискът от ескалация би могъл да остане под контрол. Но ако войната продължи, нейната цена също ще бъде по-висока за западните икономики, които поддържат Украйна.

Невъзможно е да се налагат дискусии или червени линии на украинците, говори се в средите на властта.

Единственото възможно нещо е “да се изразят опасенията” от ескалация. Дилемата е неразрешима. Ако западните страни намалят подкрепата си, за да забавят украинците, те поемат друг риск, този от руска контраофанзива. Несполука за украинците ще мине за западно поражение. Путин ще обяви победата си срещу Запада. Неприемливо.

Въпросът за края на войната не се поставя директно пред съюзническите генщабове. Те могат само да предложат отговор. “Вероятността да се случи скоро украинска военна победа – дефинирана като прогонване на руснаците от цяла Украйна, включително от това, което те определят или претендират, че е Крим – не е много висока във военно отношение”, предупреди в сряда шефът на американския генщаб ген. Майли. От политическа гледна точка, продължи той, моментът за преговори “от позиция на силата” би могъл да дойде по-бързо за Киев. Съветът за умереност има малки шансове да бъде чут в Украйна, където оплакват загиналите в конфликта. В Москва също, където Владимир Путин е пленник на войнствения си инат. Мирът не се сключва чрез пълномощник.

Превод от френски: Галя Дачкова