Европа не от вчера алармира за действията на САЩ, които нарушават пазарните принципи, за които от двете страни на Атлантическия океан твърдят, че са техни стожери.

Когато висши европейски и американски служители се срещнат във Вашингтон в началото на следващия месец, те вероятно ще постигнат съгласие по много въпроси – от ваксините до изкуствения интелект. Само да не засегнат същността на проблемите между съюзници, които се славят като стожери на свободен, но регламентиран пазар – въпроса за субсидиите на САЩ за електромобили, пише в. „Политико“. Този спор вероятно ще затрудни усилията за възстановяване на трансатлантическите отношения.

Разразилата се трансатлантическа търговска разпра заради Закона за намаляване на инфлацията в Съединените щати (ЗНИ), който осигурява големи субсидии за хората, за да купуват произведени в САЩ автомобили, засенчва едно от основните усилия за възстановяване на отношенията между Брюксел и Вашингтон в ерата след Доналд Тръмп. Това е мнението на повече от дузина служители, пряко запознати с тези обсъждания.

В рамките на Съвета по търговия и технологии между ЕС и САЩ (EU-US Trade and Tech Council, TTC; СТТ) два пъти годишно се провеждат срещи между еврокомисаря по конкуренцията и цифровите технологии Маргрете Вестагер и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, чиято цел е да се насърчи по-тясното сътрудничество във всички области – от финансирането на съвместни телекомуникационни проекти в развиващите се икономики до съвместната работа в борбата с руската дезинформация.

Само че когато тези висши представители на Брюксел и Вашингтон се срещнат във Вашингтон на 5 декември, разговорите им вероятно ще бъдат затруднени от разногласия относно американските субсидии за производство на електромобили. САЩ твърдят, че субсидиите са необходими за раздвижване на икономиката им, а Брюксел – че те представляват несправедлив протекционизъм.

Европа не от вчера алармира за действията на САЩ, които нарушават пазарните принципи, за които от двете страни на Атлантическия океан твърдят, че са техни стожери. Противопоставянето, което рискува да се задълбочи, поставя под въпрос ще излязат ли от сферата на празни политически декларации усилията на президента на САЩ Джо Байдън и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да преодолеят ерата на Тръмп и да укрепят връзките между двама от най-големите партньори в областта на търговията и сигурността в света.

„Винаги ще има разногласия“, заяви Вернер Щенг, старши съветник на Вестагер, на събитие на Атлантическия съвет в началото на ноември във връзка с продължаващите търкания между Европа и САЩ. „Винаги ще има области, в които просто не сме съгласни едни с други – което е нормално, случва се и при най-добрите семейства.“

През август Европейската комисия за първи път отправи критики, че Законът за намаляване на инфлацията (ЗНИ) на стойност почти 400 млрд. долара нарушава международната конкуренция. По-конкретно, той би могъл да дискриминира автомобилната индустрия на ЕС, възобновяемите енергийни източници, батериите и енергоемките отрасли, заяви заместник-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис.

В Европа особено силно безпокойство с политиката на САЩ изразяват Франция и Германия.

Германският канцлер Олаф Шолц наскоро предупреди за „огромна трансатлантическа тарифна война“ между ЕС и САЩ. За да се предотврати това, той посочи, че е съгласен с френския президент Еманюел Макрон: Европа трябва да намери бърз отговор на политиката на правителството на САЩ „Made in America“, която изкривява пазара. Макрон беше още по-ясен в публичното пространство: „Нуждаем се от закон за купуване на европейски стоки като американците, трябва да запазим субсидиите си за нашите европейски производители“, каза той по френската телевизия.

Германският министър на икономиката Роберт Хабек също се обяви за решителна реакция на европейско равнище. Програмата на САЩ не трябва да „разрушава справедливите условия на конкуренция между САЩ и ЕС“, заяви Хабек в средата на октомври след консултации с френския си колега Льо Мер в Берлин.

Френският министър на икономиката и финансите Брюно Льо Мер призова Европейския съюз да заеме единна и силна позиция в тази ситуация. Европа трябва да защитава интересите си в условията на заплашителна надпревара със субсидиите на САЩ, заяви той пред вестник „Ханделсблат“ и още три медии. Той посочи, че Европейската комисия трябва да разработи правила, които да облагодетелстват европейските продукти, или предложения, които биха позволили вносът да се извършва при по-строго спазване на европейските интереси в областта на опазването на околната среда.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон заплаши да предприеме  правни действия срещу САЩ в Световната търговска организация (СТО) заради мащабната им програма за субсидии. Бретон заяви пред френската радиостанция BFM Business, че ЕС обмисля контрамерки, тъй като изискванията на САЩ противоречат на правилата на СТО и застрашават свободната световна търговия. Ако Вашингтон не реагира на опасенията на Брюксел, ЕС може да се обърне към СТО, предупреди Бретон.

В някои случаи субсидиите, предлагани от американското правителство, са четири до десет пъти по-високи от максималната държавна помощ, разрешена от Европейската комисия, каза еврокомисарят. Само във Франция са застрашени инвестиции в размер на десет милиарда евро и хиляди работни места в промишлеността. ЕС трябва да защитава принципите си за отворена, но справедлива световна търговия, основана на правила и реципрочност.

В кулоарите на среща на страните от еврозоната в Брюксел германският министър на финансите Кристиан Линднер заяви, че германското правителство, както и Еврокомисията „вижда със загриженост, че решенията на САЩ могат да се отразят негативно и на европейските компании и индустрии“. Въпреки това ЕС и САЩ трябва да разговарят помежду си и „да не влизат в схемата „Око за око, зъб за зъб“, предупреди той. В противен случай, допълни министърът, има опасност от търговска война.  Линднер предполага, че могат да бъдат намерени решения. „От друга страна, във Вашингтон не бива да се заблуждават, че ние, разбира се, също ще можем да действаме.“

На срещата на върха за технологиите и търговията във Вашингтон и САЩ, и ЕС ще се стремят да омаловажат разногласията около субсидиите за електрически автомобили на срещата, посочва „Политико“. Очаква се Вашингтон и Брюксел да използват събитието, за да обявят шест проекта на „по-ниско ниво“ за насърчаване на трансатлантическото сътрудничество, твърдят източници на изданието.

Те ще включват финансиране на два телекомуникационни проекта в Ямайка и Кения, обявяване на правила за това как може да се развива нововъзникващата технология на т.нар. надежден изкуствен интелект, както и по-добра координация за открояване на потенциални блокажи във веригите за доставка на полупроводници, казват длъжностните лица. Подробностите за отделните проекти могат да се променят, преди те да бъдат подписани до края на месеца.

Очаква се също така европейските и американските политици да очертаят как могат да създадат общи стандарти за начина на зареждане на електрическите превозни средства; споразумение за взаимно признаване на производството на ваксини; и пилотен проект, така че митническите служители на ЕС и САЩ да могат да използват инструменти за цифрова документация като част от работата си.

Въпреки това продължаващата разправия относно субсидиите за електрически автомобили на Вашингтон, които ще започнат да се прилагат от януари, остава сериозен повод за спорове, дори след като двете страни създадоха съвместна работна група от висши служители, която да разглежда търговските жалби. Някои европейски политици, включително тези от страни като Германия и Франция, които са със значителни местни сектори за производство на автомобили, искат Брюксел да заеме твърда позиция, която потенциално да включва ответни мита срещу американски стоки.

За Валдис Домбровскис, европейския комисар по търговията, целта е работната група по ЗНИ да докладва за потенциални решения на спора преди срещата през декември.

Но комбинацията от политически спорове около междинните избори в САЩ и нарастващата враждебност на страните членки на ЕС към американските субсидии правят малко вероятна подобна обратна връзка през следващите седмици. Представителите на САЩ отхвърлят обвиненията, че планираните субсидии са протекционистични, и контрират, че собствените политики на Европа – включително усилията за изграждане на индустрия за наличност на компютърни ресурси, способни да съхраняват данни, която да се конкурира с американски компании като „Гугъл“ (Google) и „Амазон“ (Amazon) – също представляват несправедливи търговски бариери.

„СТТ беше специално създаден, за да регулира въпросите, свързани със субсидиите. Беше поет ангажимент да се информираме взаимно, за да избегнем войни за субсидии“, каза пред „Политико“ един от представителите на ЕС. „Твърде жалко е, че сега ЗНИ върна целия въпрос за субсидиите в центъра на вниманието“.

В крайна сметка се очертава ясна разделителна линия между смятаните за „единни“ партньори  САЩ и ЕС и наличие на откровено противоречащи си отношения – докато Вашингтон демонстрира едностранно протекционизъм и дискриминация към Европа, Брюксел се стреми да изведе деловите отношения на равноправна основа. И ролята на „по-малкия“ играч за пореден път алармира за необходимостта Европа да бъде единна в защитата на общите си интереси, а не просто отделните членове на съюза да мислят само в рамките на националните си интереси.