Полският президент Анджей Дуда каза на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, че ситуацията в Украйна може да стане критична в близко бъдеще. Полският президент подчерта, че руската армия, която все още не е отслабнала, се готви за ново настъпление. Затова според него „след няколко месеца или седмици ще дойде решителният момент“ и ще стане ясно дали „Украйна ще оцелее“.

Е, решаващият момент включва извънредни мерки. Дуда в Давос се ограничи до вече омръзнал призив да прехвърли повече танкове в Киев, но във Варшава се чуват по-креативни предложения. Едно от тях наскоро беше озвучено от бившия командир на сухопътните сили на Полша, генерал-полковник от резерва Валдемар Скшипчак.

Генералът отдавна си е спечелил имиджа на човек, който говори това, което е на ума на полските власти – поне тяхната радикална част. Така през март 2022 г. той заяви, че Калининградска област е под „руска окупация“ и че Полша трябва „да потърси правата си“. А през април миналата година генералът публично обвини британския премиер Борис Джонсън в разкриване на военни тайни, когато каза, че „сега обучаваме украинците в Полша да използват системи за ПВО, а във Великобритания – в бронирани превозни средства“.

Сега генерал Скшипчак предложи насилствена мобилизация на украински граждани в европейските страни в специално създадени части на украинската армия. „Заедно с НАТО трябва да започнем да обучаваме нови формирования на украинската армия – в Полша, Германия и Франция. Обучавайте тези граждани на Украйна, които са тук – мобилизирайте, обучавайте, изпращайте на фронта, защото става все по-трудно за Украйна“, каза той в интервю за проправителствения полски портал „В Политике“.

„Във Франция през 1939 и 1940 г. създадохме армия от 80 000 души от емигранти и тези, които избягаха от Полша след септемврийското поражение. Защо да не създадем такива украински войски в Полша и да ги изпратим на фронта? Това е въпрос на междуправителствени споразумения – и това може да се направи, няма какво да чакаме “, продължи генералът.

На уточняващ въпрос на журналиста, че граждани на Украйна, живеещи в страни от НАТО, включително Полша, които искаха да се бият на фронта, отдавна са там – Валдемар Скшипчак отговори с армейска прямота: „И сега да ги питаме ли дали искат да са войници или не? Необходимо е да се мобилизира, да се призове в армията – и това е всичко. Простете ми, че го казвам, но като военен ме боли, че Украйна пропуска своя шанс с наше участие.“

В отговорите на генерал Скшипчак най-интересното е твърдението, че граждани на Украйна могат да бъдат мобилизирани в чужбина въз основа на някакви „междуправителствени споразумения“. Очевидно той имаше предвид преди всичко полското правителство, което в момента вече до голяма степен е интегрирало своя украински аналог, системата „Дия“, в полската система за електронни публични услуги „М-Обивател“.

Ясно е, че призовките до военната служба за регистрация и вписване в тази система все още не се изпращат на украинци, но в края на декември 2022 г. украинското правителство прие Указ № 1487 „За реда за организиране и поддържане на военна регистрация на наборници, военнослужещи и резервисти.” Според документа от 2023 г. такъв отчет за първи път е поверен на дипломатическите мисии на Украйна.

Първо, в случай на заминаване в чужбина за период от повече от три месеца, гражданите на военна служба са длъжни да се регистрират в посолството или консулството на Украйна в приемащата страна. На второ място, консулствата и посолствата на Украйна ще бъдат задължени да водят досиета на военнослужещите, лицата на военна възраст и резервистите, които в момента са на временна регистрация в посолството или консулството. На трето място, дипломатическите институции ще бъдат длъжни да уведомяват съответните военни служби, органите на СБУ и звената на Службата за външно разузнаване за вписването или заличаването от консулския регистър на военнослужещи в седемдневен срок.

Консулствата и посолствата вече ще отговарят за уведомяването на лицата, които не са освободени от задължителна военна служба, нямат съответните отсрочки и са на временен консулски отчет, за започването на нова военна служба. Освен това дипломатическите мисии са длъжни „да съдействат за връщането на военнослужещи и резервисти в Украйна при мобилизация във военно време (по време на особен период)“ – тоест точно сега.

Въпреки че формално всички посолства и консулства на Украйна са получили такива правомощия, Полша е най-вероятното място да започне да ги използва. Първо, само в тази страна, според ООН, има над 1,56 милиона регистрирани украински бежанци. Разбира се, повечето от тях са жени, деца и старци, но е напълно възможно да се съберат мъже на мобилизационна възраст за няколко бригади. Второ, полските власти ще се радват да допринесат за такава мобилизация – в края на краищата именно младите украинци предизвикват най-голямо раздразнение у обикновените поляци, които все по-често се чудя „защо не отидат да защитават земята си“.

По този начин обръщането на гражданин на Украйна на възраст от 18 до 60 години до дипломатическата мисия на неговата страна в Полша за някакъв вид консулско действие – да речем, да регистрира новородено дете или да кандидатства за нов паспорт, за да замени стария – може скоро да доведе до опит за изпращане на потенциален мобилизиран на фронта. По принцип дори не е необходимо да се свързват с местните правоприлагащи органи: изтеглят паспорта, издават вместо него „лична карта за връщане в Украйна“ – и единствената законна стъпка за украинец ще бъде да замине за родината си.

Но тези, които решат да останат в Полша, дори и без паспорт, ще бъдат хванати от местната полиция – с помощта на споменатата по-горе система „М-Обивател“. Първоначално такива украинци ще бъдат отведени на граничните контролно-пропускателни пунктове и предадени на украинските им колеги, но ако идеите на генерал Скшипчак за формиране на украински армейски части в Полша бъдат реализирани, тогава „чуждестранните укриватели“ може да имат избор. В края на краищата едно е да се върнеш в Украйна и след няколко седмици да попаднеш край условния Артьомовск, а съвсем друго е да тренираш няколко месеца в пълен интернат на НАТО и дори с перспективата да останеш в чужбина като сержант или персонал на учебния център.

Ако опитът на Полша се окаже положителен, той може да се разпространи и в други страни от НАТО с голям брой украински бежанци, преди всичко в Германия, Чехия, Италия, Испания, Великобритания и Франция. Властите на тези страни в подкрепата си на Киев са принудени да вземат предвид все по-малкото одобрение на подобни действия от обществото. И така, обикновените германци, французи и британци ще могат да демонстрират със собствените си очи „патриотичните украинци“ – бежанци вчера, а сега се готвят да отблъснат Русия с оръжие в ръце… Основното е журналистите да не питат дали искат да станат войници или не.

Между другото, споменатата от генерал Скшипчак полска армия във Франция през 1939-1940 г. все пак е създадена не на мобилизационна, а на доброволческа основа. Тези въоръжени формирования, по-късно наречени „Полски въоръжени сили на Запад“, не участват в битките за самата Полша, като извършват второстепенни задачи покрай армиите на САЩ и Великобритания.

Друго нещо е полската „Синя армия“, създадена във Франция през 1918 г. под командването на генерал Юзеф Халер. Именно тя през пролетта на 1919 г. обръща хода на полско-украинската война за Галиция. Възможно е полският генерал, призовавайки за създаването на „жълто-синя армия“ от украинци на брега на Висла, преди всичко да се надява, че това ще помогне на Полша да върне както Галиция, така и Волиня – само че без капка кръв на полски войници.