Прагматично, без пробиви и с малки икономически ползи, но и без стратегия за Китай. Така се описват отношенията между азиатския гигант и България от последното десетилетие в изследването, публикувано от фондация „Фридрих Науман“ и Софийския форум за сигурност тази седмица.

В доклада с автори мрежа от национални експерти и съставители Пламен Тончев и Мирела Петкова се говори за взаимодействието на Китай с държавите от Югоизточна Европа. В частта за България се отбелязва, че чарът на Пекин в общи линии не работи в опитите да бъде разработена рамка за сътрудничество, с която да се работи по конкретни цели. Интересът на българите към Китай е по-малък от този в други държави в Югоизточна Европа, макар да има и хора, които да виждат във взаимодействието с Китай възможността София да укрепи международните си позиции.

В резултат на това Китай е впрегнал усилията си в промяната на предпочитания метод за сътрудничество – от междуправителствен към нивото на общините – 7% от тях имат споразумения за сътрудничество с колегите си от азиатския гигант. В общините асиметрията в способностите се оказва незаобиколима, а общините и неправителствените актьори като земеделски институти и университети приветстват икономическите обещания с отворени обятия.

България: Без успех

България не успя да капитализира обещаващия си потенциал за растеж чрез евтината работна сила и географията, се казва още в частта за България, написана от Мирела Петкова. Едва 61-ото ѝ място сред 190 в правенето на бизнес и опасенията от корупция и неефективна съдебна система са проблем за инвеститорите.

Китай се оказва в сложна позиция в сектори като енергетиката (заради Русия) и пътното строителство (заради „сенчести местни компании“). Опити на играчи като China Communications Construction Company (СССС) опитаха да влязат на пазара – например да изградят тунела под Шипченския проход или жп връзката Ихтиман – Костенец, но загубиха от местни компании.

Китай дори не е сред първите 20 инвеститора в страната, седми по големина вносител и осми износител е (промяната е само с по две позиции нагоре за последните шест години). Посочва се и липсата на значими инвестиции в критична инфраструктура, а основно в земеделие и производство. Голяма част от китайските инвестиции или не са се материализирали, или няма информация за съдбата им след първоначалното им обявяване, продължава докладът (дават се примери като намерението на China Machinery Engineering Corporation да участва в проект за развитие на пристанище Варна). България не прави активни опити за сътрудничество и общи проекти, макар идея за такива да има.

Без скандали, но…

Китай отсъства от публичния дебат, образът му не е опетнен от скандали, в медиите се отразява безкритично. Теми като нарушенията на човешките права в Синцзян не се обсъждат активно и не са предизвикали сериозен обществен отпор (дори прокитайската позиция по темата се олицетворява от „маргинални“ онлайн медии). Същевременно вестници като „24 часа“ представят съдържание от държавната телевизия CGTN, според което Китай няма проблем с ислямофобията, а с тероризма.

Въпреки охладняването на национално ниво неизпълнените обещания на Китай не се отразяват на възприемането му в обществото. Цитира се проучване на Евробарометър от 2022 г., според което 50% от българите гледат на Китай положително (при средно 22% от европейците) – увеличаване спрямо предходни изследвания. Липсва обаче социално-политическа привлекателност – Китай се харесва от прагматични подбуди.

Едновременно с това „политическият пейзаж в страната позволява на китайските компании да проникнат на микронивото на общините и университетите и да създадат рамки на сътрудничество с местните елити“, пише Петкова. Отбелязва, че от 265 общини 19, или 7%, вече имат споразумения с китайските си колеги. Над 140 споразумения са подписани между български университети и китайски колеги – основно около студентски обмен, съвместна изследователска дейност и публикации.

Нужни са още изследвания на сътрудничеството в секторите сигурност и правосъдие: например на случаи като екстрадицията на китайски гражданин, заподозрян в корупция, опит за депортиране на уйгури въпреки риска за живота им и дарения от китайското посолство в София за вътрешното министерство. „Тези събития са значими, доколкото българските институции желаят да си сътрудничат с китайските колеги, без да привличат вниманието.“

Докладът също така препоръчва разработване на регулации за сътрудничеството с трети страни в области в академичната, изследователската и земеделската сфера, където Китай взаимодейства с България, но и да се положат усилия за борбата с корупцията и гарантирането на върховенството на закона.

В региона: спорни резултати

В обобщението за региона се отбелязва, всички държави биха имали полза от добри стратегии за Китай поради потенциала му и като източник на инвестиции, и като огромен желан пазар, но това трябва да става с мисъл и за цената, и за дългосрочните последици на китайските инвестиции – Пекин следва собствените си интереси.

Предвид нуждата на региона да обнови инфраструктурата и индустриалната си база привлекателността на Китай може да се свърже с икономическата му тежест, растежа му през последните две десетилетия и очакванията за две ползи: инвестиции в инфраструктурата и промишлеността, от една страна, и нарастващ износ към огромния китайски пазар, от друга.

Проблемът пред тази визия е, че китайските инвестиции (с изключение на пристанището на Пирея, Гърция и някои минни и металургични проекти в Сърбия) са основно в строителството, договорите отиват при китайски компании, а проектите се осъществяват с китайски заеми. Въпреки пренебрежимия дял на китайското участие в България, Румъния и Албания регионът отчита по-големи размери на китайски заеми и инвестиции от други държави в Централна и Източна Европа, но и те остават далеч под очакванията. Пекин ги подхранваше с формата Китай – Централна и Източна Европа, но говоренето за „китайското присъствие“ и обещанията не отговарят на инвестициите.

Съществува и разбирането за спорния характер на проекти с китайско участие – често непрозрачни, възложени без търгове, недостатъчно съобразени с екологичните или трудовите стандарти на държавата. За по-сенчестите от тях законодателството не се прилага, а за сблъсък с Пекин по спорните въпроси липсва политическа воля.

Сръбското изключение

Ограничени са и резултатите по второто направление – търговията. Регионът остава в икономическата орбита на Европейския съюз и макар износът му към Китай да нараства, остава белязан от тежък дисбаланс.

Въпреки всичко това имиджът на Китай в Югоизточна Европа е по-добър от този в други части на Европа – особено в Сърбия, въпреки че там го оформят държавно контролирани медии. Най-резервирана е Румъния, а различието в нагласите между двете основни съставни части на Босна и Херцеговина – Федерация Босна и Херцеговина (населена от бошняци и хървати) и Република Сръбска (сърби), е отчетливо.

Мнозинството жители в региона обаче вероятно не биха били склонни да подкрепят въвеждането на китайските управленски стандарти и не са очаровани от еднопартийната система въпреки критиките към ефикасността на западната демокрация и начина, по който Евросъюзът спазва обещанията си – особено на Западните Балкани. Забавянията и двусмислеността на европейската перспектива на Западните Балкани със сигурност влияят негативно на нагласите към Европа.

Двусмислен е отпечатъкът на публичната „ваксинна дипломация“ на Пекин – от времето, когато в началото на пандемията единствено китайските ваксини бяха налични на Западните Балкани. Сърбия и Северна Македония могат да се смятат за изключения.

Единствено заглавията на главите за Сърбия („Сърбия и Китай – стоманено приятелство“) и босненската съставна част Република Сръбска („Република Сръбска – опората на Китай в Босна“) създават представа за добри и перспективни отношения. Сърбите в Босна са много по-положително настроени (79%) към Китай от бошняците (40%) и хърватите (42%) според цитирано проучване.

Задълбочаването на сръбско-китайските отношения се определя като „безпрецедентно“ в последните години. Проблемът е, че китайският капитал руши околната среда, върховенството на закона, околните стандарти, влияе на местните общности в градовете, които го получават, отбелязва авторът на главата за Сърбия Вук Вуксанович.

Това е продукт в голяма степен на „нелибералния завой“ в сръбската политика, свързан и с възпиращия ефект на връзките Белград – Пекин, заради които ЕС е внимателен в критиките си. Прокитайският разказ идва основно не от правителството в Пекин, а от проправителствените медии в Сърбия. Това е и причината за силно положителната репутация на Китай в Сърбия, която обаче е свързана с действията на „местни сръбски актьори“. Без сериозна и добре организирана опозиция, усилия на ЕС и гражданското общество изкривената картина не може да се промени.

Между 2010 г. и 2020 г. от Китай идват 4.28% от преките инвестиции в Сърбия – след ЕС (67.5%) и едноцифреното изражение на Русия и Швейцария. Най-голямата инвестиция на зелено в Сърбия – 1 млрд. долара – е в китайска фабрика за гуми в Зренянин. До края на 2021 г. инвестициите от Китай в Сърбия са над 3 млрд., инфраструктурните заеми на Пекин – 8 млрд. Между двете страни има ангажимент за споразумение за свободна търговия, но засегнатата от търговски дефицит с Китай Сърбия трудно ще проникне на големия и изискващ китайски пазар. Към 2021 г. Китай формира 43% от целия сръбски национален дефицит, като над 70% от сръбския износ към Китай представлява мед от притежаваната от китайска компания RTB Bor.

В босненския случай обаче се говори за „големи обещания и малко пари“ през предишното десетилетие – в страната процесът едва започва в последните две години. Повечето проекти са в Република Сръбска, като в изграждането на големите и там, и в съседна Сърбия е замесена една и съща голяма компания.

Властите в Баня Лука постоянно говорят за меморандуми за сделки с Китай, но при твърдения за инвестиции в размер на 1 млрд. евро от азиатския гигант, а според Балканската мрежа за разследваща журналистика общата стойност на проектите, договорени и само обявени, достига 5 млрд., но реалната стойност е трудно да се оцени. В Баня Лука преговарят директно с китайските компании, а договорите, обвити в тайнственост, пораждат съмнения – какво ще получи компанията, какво ще струва да данъкоплатците, условията за чуждите работници. Нито един голям китайски проект все още не е завършен в Босна.

Източник: dnevnik.bg