Войната срещу Иран не донесе нито победа за САЩ, нито пробив за Израел. Двете страни не постигнаха нито една от заявените си цели, а конфликтът приключи без капитулация, смяна на режима или разоръжаване. Това е политически и стратегически провал, роден от лично решение на Доналд Тръмп, движено от суета, импулс и доверие в израелските оценки, че Техеран е на ръба. Това каза политологът и публицист Норман Финкелщайн в YouTube канала Unapologetic на Ашвак Карим.
Новини
Според него Тръмп е влязъл във войната с очакване за „лесна победа“, подхранено от уверенията, че Иран ще се срине отвътре, но вместо това населението се е обединило около държавата. Финкелстийн твърди, че Израел е убедил Вашингтон, че ударът ще бъде бърз и решаващ, но резултатът е обратен. По думите му САЩ от десетилетия имат курс срещу Иран и не са били „въвлечени“, а са действали съзнателно. Той добавя, че при заплаха за съществуването си Иран има право на самоотбрана, включително чрез удари по цели в региона.
Ашвак Карим: Здравейте, добър ден. Добре дошли в поредния епизод на „Unapologetic“. Аз съм вашият домакин, Ашвак Карим, а с мен днес отново е Норман Финкелстийн. Норман, добре дошъл в шоуто.
Норман Финкелстийн: Благодаря за поканата.
– Норман, Вие сте при нас в деня, след като Иран и САЩ, тоест Тръмп и Иран, се споразумяха за прекратяване на огъня, с посредничеството на Пакистан. Как гледате на прекратяването на огъня?
– На пръв поглед не ми се стори като победа за Иран – без да искам да изчислявам нещата в такива категории. Със сигурност не беше победа за САЩ. Ако погледнем различните цели и намерения на Тръмп от последните 40 дни, той със сигурност в някакъв момент каза, че няма да се задоволи с нищо по-малко от безусловна капитулация. И със сигурност не получи това. Със сигурност спомена, че иска смяна на режима и не получи това. Със сигурност спомена, че се надява, или очаква, да разоръжи Иран, и това също не стана. Така че, може да се каже със сигурност, че Тръмп не постигна нито една от обявените си цели.
От друга страна, Иран каза, че няма да отвори Ормузкия проток, докато не е убеден, че няма да има възобновяване на нападенията след няколко седмици, в които Израел и САЩ ще се възстановят и подготвят за следващ рунд, както и че няма да отворят Ормузкия проток в замяна на прекратяване на огъня. Те поискаха твърдо финално споразумение, каквото със сигурност не получиха. Много често беше повтаряно, че за да спечели, Иран трябва единствено да не загуби. И те не загубиха. На това ниво може да бъде изказано твърдението, че те спечелиха.
Ясно е – както казах и снощи, когато бях интервюиран – че най-важната роля за постигането на това прекратяване на огъня изигра Китай. Китай очевидно е тежко зависим от международната търговия, а също и от петрола от Залива. Както и има съюзници сред страните от Залива. Китай в действителност няма врагове, или най-малкото в непосредственото си обкръжение. Има напрежение между него и Япония и между него и Тайван, както и между него и Виетнам. Но като цяло Китай участва за парите. Дали това е добро, или е лошо, трябва да бъде обсъдено от философите. Но Китай няма свой залог във военен конфликт. Точно обратното – Китай знае, че е икономическа сила, глобалната икономическа сила, и че ако възникнат военни конфликти, той ще победи и ще спечели битката за глобално доминиране. Затова не иска да се бие. И са прави, по мое мнение, когато казват, че действията на Тръмп, това брутално прилагане на сила, са предсмъртните гърчове на умираща империя. Когато нямаш други инструменти в бараката, освен грубата сила, означава, че си в упадък. Китайците осъзнават, че това са тантруми на загиващата суперсила на планетата. Тя е в състояние на упадък и постоянното прибягване до сила, суровостта, с която тя се прилага, е знак за нейния упадък.
Китай очевидно оказа натиск над Иран да приеме сделката. Не бих казал, че това означава, че иранците са всезнаещи или че винаги упражняват перфектни дипломатически умения. Може би китайците бяха прави да ги спрат, преди да стигнем пропастта и целият свят да пропадне в бездната.
Трябва да отчетем фактора на китайската намеса. Всички онези, които казват, че са предсказали това, че са знаели какво ще стане, говорят пълни глупости. Аз съм от школата на толстоистите. Има толкова много непредвидими фактори, когато става дума за война, че резултатът наистина не може да се предскаже. В този случай колко коментатори предсказаха, че Китай ще излезе на сцената и в общи линии ще каже на Иран, че трябва да подпише? Нито един не предсказа такова нещо. Това е един от тези фактори, които не можеш да знаеш с никаква степен на сигурност, и точно затова смятам, както казах, че Толстой е бил прав.
След като казахме това, мисля че има няколко важни неща за отбелязване. Първо, не мисля, че това ще се случи отново. Каквото и да излезе от тези преговори, войната приключи. Нека се опитам да обясня защо. Имаме необичайна ситуация в американската история. Имаме не тотално, но в много голяма степен персонализирано президентство. Тръмп е наясно с американските национални интереси, а САЩ винаги са искали да се отърват от Ислямска република Иран. Още от 1979 година. Затова САЩ подкрепяха иракчаните по време на войната от 1980-1988 година. И затова наложиха много отдавна брутални санкции на Иран, и така нататък, и прочее. Имаше една обща тенденция, имаше известно облекчение със Съвместния всеобхватен план на действие, но той не продължи дълго. И когато администрацията на Байдън получи възможност да отхвърли Тръмп и да се върне отново към Всеобхватния план, Байдън и държавният секретар Блинкен се противопоставиха. Така че, с изключение на сравнително малък период от време, имаше последователен американски национален интерес, както беше дефиниран от управляващите елити, да се освободи от иранската заплаха.
Когато Тръмп започна атаката над Иран в съучастие или в тайна договорка с Израел, той не действаше срещу националните интереси на САЩ и не беше манипулиран, подведен или подлъган от Израел. Това е голяма глупост. Трябва да си станал напълно сляп за 30 години от историята, за да забравиш, че отърваването на Близкия Изток от Иран винаги е било определяно от управляващите елити като национален интерес. Мога да мина през документите, но няма да го направя, освен ако Вие не поискате. Ако се върнем и погледнем 2003 г., атаката срещу Ирак – Ирак трябваше да бъде стъпало към Иран. Единствената разлика между САЩ и Израел в този момент беше дали Иран да бъде първи – това беше предпочитанието на Израел – или Иран да бъде последен, след Ирак и Сирия, което пък беше предпочитанието на САЩ. Но имаше пълно съгласие, че Иран трябва да бъде премахнат. Непрестанно се говореше за лудите молли през 2003-та, същите приказки за смяна на режима. И това не беше оркестрирано от Израел, а от двама автентични американци – Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни. Те не действаха в изпълнение на волята на Израел, а действаха за това, което се смяташе за национален интерес на САЩ.
Започнах с екскурс за това, което се промени при президентството на Доналд Тръмп – то е силно персонализирано. Истина е, че фоновата музика е националният интерес на страната, а Тръмп е член на управляващия елит. Той е част от тази класа. Неговите инстинкти са винаги в съзвучие с националния интерес. Но в конкретния момент той действа в свой много персонализиран интерес. Никога не сме имали такъв президент. Американските президенти като цяло са били много отговорни по отношение на своите отговорности към управляващите елити. Ще кажете: ами Клинтън? Ок, той имаше някои глупави страни, глупаво съпътстващо шоу, но Клинтън никога не е изпускал от вниманието си американския национален интерес. Картър беше свръхестествен в своята преданост към този национален интерес. Обама не беше истински Zainteresovan от политиката, нито пък Джордж Буш Мл. – те нямаха сериозен интерес към политиката, но те назначаваха хора на висши позиции, които бяха много чувствителни и разсъдителни за американските национални интереси.
Тръмп не е това. Тръмп влезе в тази война, защото мислеше, че това може да бъде още един момент, може би бляскав момент на величие за него. Много персонализирано. Той имаше тези привидни победи в Газа, където той „приключи войната“, очакваше да получи Нобелова награда за това. После дойде непорочният преврат във Венецуела. И сега преживява някакъв, можем да го наречем излишък от хюбрис. Освен това той преживя две големи поражения. Претърпя поражение в Гренландия – каза, че взима Гренландия, със сигурност, без обсъждания, без дебат, и в крайна сметка това се превърна в пълен провал. После претърпя поражение в Минесота, вътрешно, когато каза, че Имиграционната служба на САЩ поема контрол и това не стана, наложи му се да се оттегли в Минесота. След тези две поражения той искаше да възвърне величието си. Решението да се тръгне срещу Иран, въпреки че не е било в разрез с американския национален интерес, беше все пак много персонализирано решение. На Тръмп му беше казано от израелците, че ще е лесна работа. Че Иран е на ръба, трябва само някой леко да го побутне и той ще падне. Той повярва. И тук Израел изигра, по мое мнение, критичната си роля, защото Тръмп сглоби някаква администрация от посредствени послушковци. Но работата е в това, че той знаеше, че тези хора са посредствени послушковци. Точно затова ги избра. И затова не повярва на преценката им. Не се допита до тях. Това беше необичайно. На Чейни и Ръмсфелд им имаха доверие и игнорираха останалите, но това беше, защото те имаха много добра преценка. Сгрешиха в случая с Ирак, но като цяло бяха добри в преценката, извънредно компетентни, много умни и много съзнателни в службата на националните интереси така, както те ги разбираха. А Тръмп имаше някакви посредствени послушковци и затова се допита до преценката на израелците, а те, така да се каже, запълниха информационния вакуум. Информационният вакуум, който самият Тръмп създаде, когато назначи хора като Хегсет и Рубио, посланици като Уиткоф и Къшнър. Затова вярвам, че израелците наклониха везните и казаха на Тръмп, че ще триумфира като Цезар или Наполеон. Тръмп повярва. Те наклониха везните, като му казаха, че ще бъде лесно. Между другото, точно това си мислеха и Ръмсфелд и Чейни през 2003 г. – че ще бъде лесно.
Моето мнение е, че тъй като това е персонално, независимо че националният интерес съществува, но той не е приоритетен за Тръмп, той няма да го направи отново. Точно както стана с Гренландия. Щом се разбра, че с Гренландия нещата няма да се случат както той се надяваше, тя беше забравена. Колко души говорят за Гренландия сега? А помните, че беше първа новина в продължение на седмици. Той просто си тръгва, не го интересува. Той е като цяло агент на хаоса. Ще намери друго място, на което да създаде хаос, защото като всеки мегаломан, той разбира се обича заглавията на новините и обича да бъде в светлината на прожекторите. Според мен, понеже не стана така, както той си мислеше, точно както и с Гренландия, той просто ще си тръгне и ще забрави за случая. Един отговорен държавник не би го направил, защото би го сметнал за загуба за американския национален интерес. Отговорният държавник би помислил много пъти за подобно решение. Аз не мисля, че Тръмп е имал някакви двоумения, защото националният интерес не е на първо място в ума му. Всичко се превърна в катастрофа, той разбра, че трябва да го прекрати по някакъв начин и сега, по типичен тръмповски маниер, според мен просто ще си тръгне.
Според някои хора Тръмп ще има огромен проблем с Нетаняху, защото, както знаем, първият инстинкт на всеки човек е да обвини някой друг. А в неговото съзнание Нетаняху го е подвел. Нетаняху е сгрешил, казал му е, че ще е лесно, че Иран е на ръба, че хората ще въстанат… Той каза, че из цял Иран е пълно с негови агенти, готови да възбудят народни брожения. Да, но това не стана. Трябва да кажа честно, че аз не знаех как ще се развият нещата с населението. Говорих с много хора, които познават Иран като дланта на ръката си, имаше две възможности. Едната възможност беше сценарият от Венецуела. Лидерът си тръгва, на хората не им пука. Мадуро беше много непопулярен. Втората възможност беше сценарият на Съветския съюз, който просто беше стигнал до много брутален период. Колективизация, десетки милиони избити, чистки през 1930-те години… За тези от Вашите слушатели, които не познават историята: когато нацистка Германия напада Русия, първите месеци са разходка в парка, те нахлуват в Русия, катастрофа за Съветския съюз. Но германците правят една голяма грешка: те искат жизнено пространство в Русия, „lebensraum“, а това означава, че трябва да премахнеш населението, което живее там. Затова влизат във война на унищожение, която се оказа катастрофа за Хитлер, защото въпреки бруталността на Сталиновия режим, въпреки колективизацията и въпреки чистките, които елиминират цялото военно и политическо ръководство в Съветския съюз, хората се хвърлят във Велика отечествена война и побеждават, до голяма степен сами – забравете за глупостите, които четете на Запад – в голяма степен сами побеждават нацистката армия. Това беше втората възможност. И втората възможност е това, което се случи. Колкото повече Тръмп се ориентираше към война на унищожение, както нацистите направиха с Русия, колкото повече се насочваха към унищожаване на цивилизацията, толкова повече хората се обединяваха за отпор и това се превръщаше във Велика отечествена война за втори път.
Помним известната фраза на Тръмп – не че той има каквито и да е известни фрази, защото той е умствено изостанала маймуна, но просто ще го цитирам. Той каза: „Това е вашата страна, вдигнете се и си я вземете!“ Да, но не стана така. Те се обединиха за Иран, около цивилизацията. Знаем известната строфа на Шекспир в „Хамлет“, „Що за хора са това!“ Има моменти за човечеството, има сублимни моменти на истински човешки кураж и характер. И видяхме картините на множество иранци, обграждащи мостовете си – мостовете на своята цивилизация – обграждащи електроцентралите, енергийните източници на своята цивилизация. Днес получих имейл от приятел в Иран, който ме осведомява за хрониката на събитията, защото искам да знам. Пише ми как заедно с двамата си внука са били навън, около моста, в смразяващ студ, готови да умрат. Това е дълбоко вълнуващо. Тази картина достига най-дълбоките гънки на душата и на духа и стои далеч, далеч по-високо от лудите молли и всички останали неща. Става дума за нещо много по-дълбоко. Ще видите същото, ако четете „Война и мир“ на Толстой, за войната срещу Наполеон и ще разберете как тези моменти разкриват нещо наистина дълбоко и сублимно за човешкия дух.
Никой не предсказа това. Защото, кой е Нетаняху? Да, на младини може би е бил умен, няма да му го отричам. Но сега той е просто един талантлив продавач на коли на старо. Ако погледнем лицето му – то е толкова празно, а осанката му се е свила. Да, това се случва с възрастта, но при него е по-драматично. Ако сте запознати с пиесата „Смъртта на търговския пътник“, Нетаняху сега е като Уили Ломан, една жалка – аз не го съжалявам – но той е жалка, трагична гледка. Продавачът на стари коли, с неговите диаграми като от детско филмче. Със сигурност е било шок за него. Вярвам – може и да греша, със сигурност – че дори и умствено изостанала маймуна, като човекът, който в момента заема Овалния кабинет в Белия дом, се оттегли при вида на заливащите компютърния екран картини на хора, обградили бомбардираните си мостове, за да ги запазят. Както се казва, това не е добър фотоматериал за пресата. Така че, мисля че ще има малко разрив между Тръмп и Нетаняху. „Ама ти ми каза, че целият народ ще въстане, каза ми, че агентите ти са навсякъде…“ И Вие да бяхте, и Вие щяхте да се ядосате, със сигурност. Знам, че някои хора са се хванали за факта, че Тръмп се съгласява да преговаря въз основа на иранския мирен план от 10 точки. Намирам това за безсмислено. Смятате ли, че този човек е в състояние дори да прочете мирния план? Сериозно говоря – той няма дисциплина на ума, за да прочете и десетте точки. А освен това, мислите ли, че му пука? Може ли някой да бъде толкова глупав, толкова наивен, че да повярва, че изобщо го е грижа за мирния план? Какви съвети за мир? Той създава и използва тези инструменти за целите на спектакъла и на величието. Не му пука за подробностите.
Той е 78-годишен човек, времето му в кабинета ще свърши след три години. Основните му интереси са парите и голфът и, разбира се, жените. Мирни планове?! Съвети за мир?! Обаче имаме тези идиотски и кретенски експерти, които размишляват върху всички тези работи, сякаш те могат да имат каквито и да било последици, когато говорим за президента Тръмп. Ако ми кажехте Джими Картър, ще ви кажа: О, да! Него го е грижа. Джими Картър беше микромениджър. Чел съм томове за неговия президентски мандат, документите от неговото управление. Той е писал в полетата на изпращаните му меморандуми и най-микроскопичните подробности. Давал е инструкции да се провери нещо до най-малък детайл. Бях шокиран от степента му на познаване на детайла. Същото е и при Клинтън, така се говори и смятам, че е вярно. Казват, че след преговорите в Кемп Дейвид и последвалите преговори в Таба (които имат за цел да постигнат окончателно разрешаване на израелско-палестинския конфликт – б.пр.) през 2001 г., той е казал: „Познавам всяка улица в Йерусалим“. Мисля, че това е вярно. Но Тръмп?! Не, това няма да стане. Така че това, че има хора, които смятат за победа това, че Тръмп ще вземе предвид иранския мирен план в 10 точки, е просто смешно. Цялата тази история разкрива едно нещо, което вероятно е вярно: новините се сменят много бързо и всичко, което Тръмп трябва да направи, е просто да предизвика нова ситуация на хаос и цялата история с Иран ще бъде забравена. Ще бъде! Някой спомня ли си изобщо Минесота? Колко души си спомнят Гренландия?
Той разчита на това, защото си представя, че повечето хора имат същата способност за концентрация като неговата. Така става, когато прекалено много сърфираш в мрежата. Това намалява все повече и повече твоята способност да се концентрираш. Затова мисля, че той вероятно просто ще си тръгне, ще се опита да забрави, да смени темата. Нов ден – нова сцена на хаос. Това е Тръмп. Ако четете „Ню Йорк Таймс“ сега, бих казал, че 70% от статиите са какво е казал Тръмп, какво е направил Тръмп, Тръмп това, Тръмп онова. И това е всичко, от което той се интересува. Той обича вниманието, факта, че целият свят се страхува от него. „Какво ще направи Доналд Тръмп?“ Представете си чувството на могъщество, което той е преживял преди две вечери! Макар че в този случай е било чувство на сила, но също и чувство на страх. Въвлякъл се е в бъркотия. Мисля, че израелците имат пръст в това. Тръмп не беше сигурен дали да го направи, или не, защото не знае нищо за каквото и да е, освен Залива и парите, а също така и не вярва на съветниците си. На кого да вярва, на Марко Рубио? Когато отива до тоалетната, Марко Рубио си носи GPS-а, за да намери аналното си отверстие. Той е пълна нула. Ние сме имали политици – аз не ги харесвам – но Хилари Клинтън беше високо компетентна; Антъни Блинкен – много компетентен. Рубио, както и Хегсет – той не знае дали да се нарича секретар по войната, секретар по отбраната, или секретар по гела за коса. Аз клоня към третото. Ако погледнем към назначените жени – Пам Бонди, Кристи Ноем, прессекретарката Каролин Левит – те всички изглеждат сякаш последната им месторабота е била в закусвалнята „Hooters“ (Сервитьорките в ресторантите „Hooters“ са предимно млади жени, наричани обикновено просто „Hooters Girls“, чиито разголени тоалети и сексапил са основен елемент от имиджа на компанията – б.пр.).
И накрая, Джаред Къшнър. Джаред Къшнър изглежда като човек, който през последните 30 години е приемал блокери на пубертета. Някой просто трябва да каже на Джаред, че е време да спре блокерите и да си пусне малко окосмяване по лицето. Лицето му прилича на порцеланова ваза. Много е странно. Уиткоф. Ок, ако играя голф и трябва да реша дали да използвам дървен, или метален стик, съветите на Уиткоф могат да ми бъдат доста полезни. В останалите случаи – не. И той го знаеше, Тръмп е достатъчно умен, за да знае, че е назначил идиоти. Затова се консултира с израелците. Ръмсфелд и Чейни никога не биха се доверили на израелците. Те винаги са знаели, че израелците имат свой дневен ред. Той не е наш и ние не взимаме нищо от тях. Не взимаме никаква разузнавателна информация, която е изцяло нагласена, защото израелците са такива. Не слушаме какво имат да кажат те. Но Тръмп, заради администрацията, която създаде, беше в информационен вакуум и израелците го запълниха. Има прост тест, който доказва моето твърдение. Той е следният: има информационен вакуум, всички сме съгласни по това. Той се обръща към израелците и ги пита: „Да нападна ли Иран?“ Ако израелците бяха казали, ако Нетаняху беше казал „Не го прави, ще бъде катастрофа. Има много непредвидими фактори. Стой настрана. Може да се превърне в провал“, нямам съмнение, че Тръмп не би го направил. Нямаше да го направи. Израелците наклониха везните. Не че неутрализирането на Иран нямаше да бъде приветствано, разбира се, че щеше да бъде приветствано. Ако Тръмп беше успял, нямаше ли целият управляващ елит да каже, че това е огромна победа – освобождаване на Близкия Изток от лудите молли? Разбира се, че това беше американски национален интерес според убежденията на американския управляващ елит. Но истината е, че този път Израел наклони везните, според мен. И това се превърна в катастрофа.
– Благодаря, Норман. Споменахте, че Израел е наклонил везните, освен това те успяха още веднъж да унищожат част от Южен Ливан, което е доста важно за тях и очевидно е ужасяващо за хората от Южен Ливан. Израелският инстинкт да се опитват през цялото време да отслабят Иран и да създават хаос в региона ще продължи да работи, независимо че за Тръмп това беше лично и че заради тази загуба той може да се наложи да се оттегли. Как мислите, че ще се развият тези неща – унищожението на Южен Ливан и желанието на израелците да провалят прекратяването на огъня, за да се създаде още хаос – как тези две неща ще бъдат ограничени?
– Трябва да си припомним каква беше ситуацията в Ливан – как започна и как се разви. Нека започнем с основните факти. Иран беше жертва на може би най-наглото, грубо и възмутително нарушаване на Хартата на ООН в модерната история. Войната на агресия, която беше започната срещу него, няма сравнение според мен дори с времената преди Хартата на ООН. Да вземем нацистите през 1939 г., когато нападнаха Полша. Те изфабрикуваха граничен инцидент. Той беше фалшив, но те знаеха, че трябва да имат някакво оправдание, за да нападнат Полша. Трябва да имаш някакъв вид оправдание, дори и нацистите признават този факт. Беше измислен граничен инцидент, но знаете израза „Лицемерието е комплиментът, който порокът отдава на добродетелта“. Това е негова вариация. Те съзнават, че трябва да имат някакъв претекст, за да оправдаят нападението.
Когато САЩ засили участието си във Виетнамската война с армия на терен, президентът Джонсън изфабрикува инцидента в Залива Тонкин. Вие сте твърде млад, за да помните, но това беше повратна точка във войната. Беше обявено, че плавателен съд на Северен Виетнам е нападнал американски плавателен съд, което се оказа фалшиво. Но това сложи начало на огромна ескалация на американската война във Виетнам. За зрителите, за които това представлява интерес, това беше наречено „Тонкинска резолюция“, която даде начало на огромна ескалация на войната. Имаха нужда от претекст. В случая с Иран нямаше претекст. Никакъв. Нападението над Иран беше толкова нагло, толкова грубо. Толкова възмутително. Оттам нататък вече не съществуват никакви военни закони. Те изчезнаха. Вече писах през ноември 2025 г. за това, че Съветът за сигурност на ООН връчи на Доналд Дж. Тръмп нотариален акт за Газа – много малко хора знаят, защото не са чели резолюция 2803. Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН предава Газа в ръцете на Доналд Дж. Тръмп, на тази умствено изостанала маймуна. Тогава написах, че ООН вече е разлагащ се труп.
Когато САЩ и Израел нападнаха – или би трябвало да кажа започнаха война на агресия срещу Иран – извънредните изслушвания в Съвета за сигурност бяха спиращи дъха. Ако ги прочетете или изслушате, което аз направих, звучеше сякаш Иран е агресорът. Руският представител, а аз невинаги цитирам руснаците, но в този случай руснакът каза: „Сякаш британците и французите живеят в паралелна вселена“. Той дори се позова на книгата „Алиса в страната на чудесата“ и нейното продължение „Алиса в огледалния свят“. Пълна лудост. Обвинявате Иран?! Това беше най-наглото, грубо и възмутително нарушаване на Хартата на ООН в модерната история. Дори и отпреди Хартата. От този момент вече не съществува господство на закона. Върнахме се към така нареченото от философите от XIX век „естествено състояние“, при което всеки е отговорен единствено за себе си и за запазване на собствения си живот от това, което Джон Лок нарича „дивите зверове“. Иран сега е нападнат от два диви звяра, които не знаят никакви ограничения нито от закон, нито от морал. Два диви звяра.
В тази ситуация Иран, разбира се, имаше право на самоотбрана. Това не е въпрос дори на спор между разумни хора. А също и „Хизбула“, партията на Бога, имаше пълното право, а можем да твърдим и пълната отговорност, да дойде в защита на Иран, който беше нападнат от два диви звяра. Разбира се, че имаха правото да се притекат на помощ на Иран. В края на 1990-те имаше цяла доктрина, наречена R2P – Responsibility to Protect (Отговорност за защита). Това беше либерална доктрина и в общи линии предвиждаше, че когато международни институции не успяват да изпълнят своите отговорности да защитят страни от геноцид, агресия и т.н., е отговорност на останалите индивидуални страни да защитават. Е, точно това направи партията на Бога „Хизбула“. Тя изпълни своята отговорност да защити цивилизованата страна Иран срещу дивите зверове, които я нападнаха. Обаче – всъщност не искам да кажа обаче, а по-скоро освен това – правото и отговорността да дойдат в защита на Иран срещу дивите зверове за мен са ясни като бял ден. Но има политически съображения: ако го направите, Ливан ще бъде унищожен. И те знаеха, че ще бъде унищожен. По време на израелския геноцид в Газа Саид Насрала, генералният секретар на „Хизбула“, отчаяно се опитваше да проправи среден път. Той искаше да защити – и вярвам, че беше искрен, това не беше просто стратегическа калкулация 9 хората в Газа от геноцида, но знаеше, че ако отиде само малко по-далеч, Ливан ще бъде сринат със земята. Той се опита да прокара този среден път, но не се получи. Не можа да го намери, беше брилянтен военен стратег и дълбоко сериозен политически играч. Вероятно, по мое мнение, най-сериозният политически играч на световната политическа сцена в онзи момент, и беше в невъзможна дилема. След неговото убийство, помните, „Хизбула“ спря дейността си в защита на Газа. Спря. Осъзнаха, че няма възможност за среден път.
Сега изглеждаше сякаш е настъпил моментът на истината в Иран: да живее или да умре. „Хизбула“ избра решението да умре, да приеме пълното унищожение, защото знаеха, че не е възможен среден път и това е точката, в която се намираме сега. Израел в момента е безумец. Бесен е. Не му се получи каквото искаше в Иран и сега буйства в състояние на кататонична лудост. Научих от приятели тази сутрин, че Ливан е бил тотално разрушен. Това е луд човек. Казвам го от много години и изглежда сега мнението ми се споделя от повечето хора. Повтарям го от много години, това е побъркана държава. Стигнах до това заключение, след като прекарах голяма част от зрелия си живот в четене на докладите за правата на човека в тази държава. Но трябва да направя една квалификация към това, което казах. Не само държавата е побъркана – обществото е побъркано. Това е много различно. Напълно побъркано общество.
Миналия ден професорът от МТИ Тед Постал – експерт по балистични ракети, системи за противоракетна отбрана, много начетен човек, който знае също и иврит – описа Нетаняху два пъти в едно интервю като хомоциден маниак. Той смята, че Нетаняху води Израел към пълното му унищожение. Не бях запознат, но той каза, че Иран е много близо до ядреното оръжие. Не е истина, че са много далеч – много са близо. И той мисли, че Израел ще удари Иран с ядрено оръжие и Иран ще отвърне на удара. И каза, че Нетаняху е хомоциден маниак. Но това, според мен, е само една част от историята, тривиалната част. Всъщност това е нация от хомоцидни маниаци. Те всички са хомоцидни маниаци. Погледнете нивото на подкрепа, което те дават на израелското правителство по време на геноцида в Газа. В течение на 2,5 години само 5% от израелското население, само 5% от израелското общество смята, че правителството използва твърде много сила. 40% от израелското еврейско общество смята, че не използват достатъчно сила. Германците при нацисткия режим поне имаха алиби, макар и в голямата си част фалшиво. Те не знаеха, че окончателното решение се случва зад стените на концентрационните лагери и лагерите на смъртта. Беше възможно да кажат, че живеят в тоталитарна държава и нямат алтернативни новини, ако използваме днешния израз. Но са знаели достатъчно – 50% от евреите, които бяха унищожени, бяха унищожени на бойното поле. Били са подреждани в редица и разстрелвани. Останалите 50% са убити в лагерите на смъртта и концентрационните лагери. Войниците са знаели. Израел няма дори и това алиби. Те публикуват в социалните медии това, което правят. Напълно побъркана нация.
Новини
Така че ще има унищожение на Ливан, защото сега побеснелите израелци се отприщват, защото маниакално хомоцидният им лидер не постигна своето. Ще бъде трудно за Ливан. Няма по никакъв начин да отричам гнева на ливанците и „Хизбула“. Те имат правото да живеят и не искаха да жертват живота си за Иран, имам предвид частта от населението, която не принадлежи към „Хизбула“. Имат правото да не искат да се жертват. От друга страна, „Хизбула“ имаше правото, и можем да кажем отговорността, да се притече на помощ на страна, която е попаднала под атаката на диви зверове, които казаха, че ще приключат иранската цивилизация.
– Норман, още няколко неща, които искам да засегнем, преди да Ви пуснем да си ходите. Отговорът на Иран срещу тези два звяра – което е много хубава метафора – тактическият им ход беше да отговорят на Израел, но удариха също и активи на САЩ в региона, както и ключови икономически активи на страните от Залива. Споменахте, че Тръмп като че ли е принуден да се оттегли, защото осъзнава, че може би губи, или вече е загубил – не че има някакви победители. Какво мислите за тази стратегия, какво е мнението Ви по въпроса?
– Добре. Нека започна със закона, който познаваю доста добре. В 1996 г. – надявам се да ми простите, че правя историческа референция, която се връща назад повече от седмица – в 1996 г. беше изказано историческо консултативно становище от Международния съд. Въпросът беше много прост: Заплахата или употребата на ядрени оръжия законна ли е според международното право? Нека заради Вашите зрители да го опростя съвсем. Аз преподавам международно право, преподавам и това конкретно решение на Международния съд, така че познавам въпроса много добре, затова имам капацитета да го опростя. Всеки от Вашите зрители знае, че по международните закони нямаш право да стреляш, нямаш право да бомбардираш безразборно, а трябва да се прицелваш единствено във военни обекти или бойни части. Не можеш безразборно да бомбардираш всичко. Трябва да щадиш цивилните жители и гражданските обекти и инфраструктура. Както всеки от Вашите зрители знае, ядреното оръжие не може да не е безразборно. Ядреното оръжие е по своята същност безразборно. Следователно въпросът е: може ли ядреното оръжие да бъде законно по международния закон? Защото то няма капацитета за отсяване. То ще унищожи много повече цивилни, отколкото военни, ако бъде използвано. Както и гражданска инфраструктура спрямо военни обекти.
Съдът обсъди този въпрос и окончателното решение беше следното. Съдът каза, че според международното право повечето употреби на ядрено оръжие – повечето! – са незаконни. Казаха обаче и следното: Ако оцеляването на дадена държава е заложено и е в опасност, тогава употребата на ядрено оръжие не е задължително незаконна.
Според мен Международният съд казва, че „когато оцеляването на дадена държава е заложено, имате право да използвате ядрено оръжие, което може би ще унищожи човечеството.“ Заради неизбежната ескалация – ако ти го използваш, другата ядрена сила ще го използва и това ще бъде терминално. Но Международният съд казва, че не е сигурен, че дадена държава не може да го използва. С други думи – възможно е да го използва.
Оцеляването на Иран като държава беше заложено. Мисля, че никой не може да не се съгласи с това. Беше ясно, че израелците искаха Иран да се разпадне. Те не се интересуваха от последиците, просто искаха Иран да бъде унищожен като държава, за да не съществува пречката, че той има контрол над Близкия Изток. САЩ от един момент, предвид изказванията на Тръмп, също искаха Иран да бъде изпратен в каменната ера и да бъде приключена иранската цивилизация. При тези обстоятелства Иран взе на прицел някои обекти от гражданската инфраструктура в страните от Залива. Това е така, никога не споря с фактите. Те атакуваха бази, но удряха и гражданска инфраструктура. Да се поразява цивилна инфраструктура е несравнимо по-малко, отколкото да се рискува тотална ядрена война. А Международният съд казва, че може да имат право да използват ядрени оръжия. Иран направи много по-малко от това. Смятам, че Иран беше в законното си право, както е дефинирано от Международния съд, да се ангажира с тези насочени атаки в страните от Залива. Вие може да попитате защо страните от Залива? Ще бъда директен с Вас. Какво направиха страните от Залива за Газа? Каквото и да е? Така че казвам на страните от Залива: „Cry Me a River“ (известна песен, чието заглавие в превод означава „Изплачете река от сълзи“, но днес се употребява само в саркастичен смисъл: „Не ми се жалвай“, „Недей да ми хленчиш“ – б.пр.). Чувате ли ме – недейте да ми хленчите. Знаете ли какво направи Съветът за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), първото му действие след израелско-американската атака? Погледнете заглавията от онзи момент. Те обявиха, че ще увеличат наличностите от петрол. Защо? За да улеснят, да подпомогнат агресията на тези диви зверове. Те увеличават наличностите от петрол, за да улеснят агресията на САЩ-Израел, а когато можеха да намалят наличностите от петрол, за да подкрепят хората в Газа, забравените от Бога хора в Газа – можеха да направят нещо, но не направиха нищо. Те улесниха агресията на САЩ-Израел срещу Иран. Cry me a river.
– Благодаря, Норман. Още две неща, ако имате време, тъй като знам, че разполагате с един час, а ние вече почти го изпълнихме. Първо, Вие споменахте, че Тръмп се е похвалил, че ще унищожи иранската цивилизация и ще прати Иран в каменната ера. Има и туит, в който той казва „Слава на Аллах“, а след това, че в четвъртък ще бъде денят на електроцентралите и мостовете, както и репликата „Отворете шибания проток“. В отговор на този туит един човек, настроен много анти-Тръмп, но първоначално много близък до него – Тъкър Карлсън – каза следното: „За кого се мислиш?! Ругаеш в утрото на Великден“, а после, по повод туита на Тръмп: „Ще живеете в ада“, уточнява: „Адът не е място, а състояние, и Вие сте пример за това състояние. Вие не сте Бог, и можете да говорите по този начин, само ако сте си въобразили, че сте.“ Вие също казахте в това интервю унищожителни неща за Тръмп. Как мислите, в какво положение оставя това избирателите на Тръмп? Смятате ли, че Тъкър Карлсън и хората, които са били на негова страна, са прави в критиките си, че той позволява на Израел да превземе американската външна политика? Хора като Ник Фуентес, Кандис Оуенс, Тъкър Карлсън според Вас променят ли в достатъчна степен нагласите на поддръжниците на Тръмп и представляват ли те елита на републиканската партия?
– Ако съдим по проучванията, подкрепата за Тръмп остава твърда. Това е един вид култ, може да се каже, а лидерът на един култ не може да сгреши. Това е известно. В младежките си години бях маоист, последовател на председателя Мао, и председателят Мао не можеше да сгреши в нищо – това е култ. Но вярвам – и тук трябва да внимавам за изказа си, защото не искам да бъда погрешно разбран – вярвам, че назрява проблем. Спомняте си, казах Ви малко по-рано, че имаше информационен вакуум, който израелците попълниха. По същия начин съществува известен политически вакуум в Съединените щати. Има някои изключения като победата на Зохран Мамдани в Ню Йорк, както и факта, че Бърни Сандърс все още може да изкара хора на улицата срещу републиканската администрация на Тръмп при пътуванията си на различни места. Но като цяло, ако погледнете една диаграма, която ми беше изпратена вчера, беше кръгова диаграма, посочваща кои са най-големите подкастъри в САЩ сега, най-големите инфлуенсъри. Най-големият беше Илон Мъск, имаше хора като Джаксън Хинкъл… Ясно е, че лявото няма глас в САЩ. Няма такъв, поне в социалните медии няма реално присъствие. Единственият, който изобщо присъстваше в класацията, беше Мехди Хасан. Но Мехди Хасан е просто един опортюнист. Инцидентно може да каже нещо, което звучи левичарски, а след това следва само демократичната партийна линия. Той не е глас на лявото и не мисля дори, че той би нарекъл себе си човек на лявото.
Най-големият институционален бенефициент на провала в Иран ще бъдат Тъкър Карлсън, Ник Фуентес, Кандис Оуенс – всеки един от които каза, че това ще бъде катастрофа. Трябва да даваме кредит там, където е заслужен, нямам проблем с това. Тъкър Карлсън не само когато войната започна, когато агресията започна, а още месец преди това беше посещавал Белия дом няколко пъти по различни поводи, съдейки по това, което говореше, и е изразявал твърда позиция срещу войната и е казвал, че ще бъде катастрофа. Беше прав. Знаете израза „Победителят получава плячката“ – неговият рейтинг сега ще пробие тавана. Той ще стане пророк. Ще спечели и добри пари от това, със сигурност.
Не искам да оспорвам неговите религиозни убеждения, нямам идея. Трябва да призная, и вероятно ще бъда убит от левичарите за това, което ще кажа, но това, което Тъкър Карлсън туитна на Тръмп, беше някак трогателно. Човек с власт, който истински се вълнува за човешкия живот. Това е много необичайно. Нямам представа дали трябва да се съмняваме в неговите религиозни убеждения, или не. Не го познавам, говорил съм веднъж с него по телефона за кратко. Познавам го само от мрежата. Но съм готов да дам доверие там, където е заслужено. Но идеята, че това е война на Израел, че САЩ нямат интереси в нея, че по някакъв начин израелците са убедили Тръмп, че Иран е наш враг – това не е вярно. То съществува още отпреди 30 години. Оттогава Иран е наш враг. Ако слушаме Тъкър Карлсън, той отива още една крачка по-напред. Той каза, че Израел е въвлякъл САЩ във войната, защото е искал САЩ да бъдат победени. Искал е да подкопае американската национална сигурност, военните постижения на САЩ, защото Израел иска да направи алианс с Индия.
Честно казано, нямам си идея откъде идва това, наистина нямам. И за жалост тези идеи сега ще влязат в обращение, защото когато имаме пророк, е типично неговите идеи да не бъдат разглеждани поотделно. Няма да кажем: „Ок, ти беше прав за Иран, прав беше за друго, прав беше за трето, ама това вече е лудост!“ Не, това е пакет. Ако слушаме тези хора, те са абсолютно убедени, че израелците са убили Джон Ф. Кенеди. Да, всички те го вярват. Може би следващия път ще чуем, че те са убили и Ейбрахам Линкълн, че са причинили Гражданската война. Не се шегувам. Вие се смеете, но ако нямате нищо против да кажа нещо: трябва да видите нещата от моята перспектива, от моята възраст. Аз бях роден по времето на убийството на Кенеди. Помня го много добре, бях в пети клас. Помня учителката, когато ни го съобщи със сълзи в очите. Защо го споменавам? Не за да се удивляват зрителите колко съм възрастен. Не познавам Ейбрахам Линкълн, но си спомням Дж.Ф.К. Споменавам го по следната причина: от деня на убийството на Кенеди всички бяха обсебени от въпроса „Кой го направи?“. И се появиха порой, лавина от книги на тази тема – стотици и стотици книги. Най-известната беше от човек на име Марк Лейн, казваше се „Rush to Judgment“ (Прибързано заключение). Имаше и книга от Харолд Уайсбърг… Как знам тези неща? Аз също бях любопитен, четях тези книги. Не всичките, но много от тях. Всеки искаше отговор на този въпрос, защото изглеждаше толкова недостоверно, че един единствен стрелец, при това толкова невзрачен като Лий Харви Освалд, е извършил събитието, на което беше придадено световно историческо значение. А всъщност убийството на Дж.Ф.К. беше до голяма степен незначително. Кенеди беше прекарал три години на поста, никой не можеше да посочи и едно нещо, което той е направил, освен че докара света до ръба на ядрено унищожение с Куба и Русия през 1963 година. Нямаше нищо друго извън това. Но беше изфабрикуван този мит за Камелот, за който зрителите Ви вероятно нямат идея.
Във всеки случай, ако прочетеш тези книги, стотици, повече от стотици – никой никога не е споменавал Израел. Говорят за организираната престъпност, говорят за Кастро, споменават Русия, споменават различни теории… но Израел?! Знаете ли какво беше Израел през 1963-та? Израел беше затънтено място. Имаха БВП на африканска държава. Бяха много бедни. Бяха много прости. Не бяха тема на какъвто и да е разговор, най-малкото между американските евреи. Израел и Кенеди? Не. Но в това вярват тези хора сега. Те вярват, че Съединените щати са неопетнена – знаете ли какво значи неопетнена? Значи чиста – Съединените щати са неопетнена невинност, а израелците контролират всичко, мамят всички, стоят зад всичко, което става. Ако има автомобилна катастрофа на „Оушън Паркуей“, където аз живея – това са ционистите. Истина е, получавам имейли от хора с напълно здрав разум, които са убедени, че Израел стои зад всичко.
И сега този глас, защото беше прав за Иран, ще бъде усилен неимоверно много. Което е проблем. И ще бъде много голям проблем за евреите, между другото. Евреите исторически винаги са изпитвали страх от обвинение в двойна лоялност. Какво означава двойна лоялност – означава, че евреите са по-лоялни към други евреи, отколкото към собствената си страна. Това обвинение в двойна лоялност има много дълга история на произход. Сега, докато слушаме тези коментатори, въпросът, който изниква, е: на кого са лоялни евреите? Към страната си ли са лоялни, или са лоялни на друга държава? И ако сега се казва, че другата държава е искала да отслаби САЩ, както каза Тъкър Карлсън, значи, че тези хора са виновни в измяна. Това е отвъд двойната лоялност, това е предателство. Ти подпомагаш и съучастваш на чужда държава да подкопае националната сигурност на собствената ти страна. Това е измяна. И сега нещата ще загрубеят. Знаете известната реплика на Бети Дейвис от „Всичко за Ева“: „Затегнете предпазните си колани, ще бъде бясно, бясна нощ“. Да, ще има проблеми за евреите. Не се радвам от това, защото мисля, че много от изложените там предположения са фактически неверни. Но донякъде ще пожънеш това, което си посял. Сега ще жънем буря, и това е много жалко. Ще има проблеми, надигат се неприятности, за жалост. Ако слушате подкаста – аз не го слушам, но чух достатъчно – идеята, че случилото се в Иран е „война на Израел, дело на Израел“ се повтаря от всички в целия спектър. Не смятам, че той е особено умен, но лявото вече няма много ярки светлини, ерата на великия Ноам Чомски отмина и сега останаха посредствени, с някои много малки изключения, хора. Но чуваме хора като Макс Блументал, дори и този Даниъл Леви, който беше обикновен ляв либерал, да казват, че това е дело на Израел. Да, Израел наклони везните, но нима САЩ нямаха интерес? САЩ, които бяха взели Иран на прицел още през 1979-та? САЩ, които одобриха употребата на отрова от Саддам Хюсеин във войната му срещу Иран? САЩ, които прикриха употребата на отровен газ от Саддам Хюсеин? Те ли нямат интерес? Не, не, това изобщо не е така.
– Благодаря, Норман. Последен въпрос: Виждали сме през последните две години и половина възмутени репортажи, не че тогава се появиха, но бяха особено засилени, и през последните 2,5 години се появиха много лоши медийни репортажи. Имаше особено ужасен пример по ВВС, в който се цитираше анонимен източник от Иран и се казваше следното: представят Редин, което е името на анонимния източник, и съобщават, че е на двайсет и няколко години и живее в Техеран. След това цитират казаното от него: „Ако те използват атомна бомба при ударите срещу енергийна инфраструктура или за да сравнят Иран със земята, аз няма да имам проблем с това.“ Малко по-късно редакцията се поправя и допълва изказването на Редин: „Ако атакуването на цели в страната ще доведе до падането на Ислямската република, за мен това е добре. Защото ако Ислямската република оцелее в тази война, ще остане завинаги.“ Тук има толкова много въпроси – дали Редин съществува, защо биха измислили тези думи, какво е нивото на дехуманизация, ако хората са готови да понесат дори атомна бомба… Каква е Вашата реакция на това?
– Очевидно е имало голям брой хора в Иран, които са искали да видят режима съборен. Точно както казах за Съветския съюз. В някакъв момент някой може и да е казал тези думи. Не знам, питал съм много пъти дали хората ще подкрепят падане на режима, ще се опитат ли да го отхвърлят? Или ще го подкрепят? Както казах и в началото, хората, с които говоря, са много запознати, но вдигат рамене и не знаят. Никой не знае. Беше ясно почти от самото начало, че излязоха огромни тълпи, че имаше голяма подкрепа. Но в страна с 90 милиона население, дори и хората на улицата да са 1 милион, не можем да знаем дали това е цялата подкрепа, която съществува, или е само представително за подкрепата.
Това, което със сигурност се случи, и един мой приятел ми написа вчера, защото му изпращах най-компетентния човек, когото познавам в Иран – името му е Еван Сигъл, и бих искал публично да му изкажа благодарност. Най-компетентният човек, когото познавам. Изпращах му кореспонденцията си с моя приятел в Иран, а той ми отговори: „Е, ясно е, че Тръмп и Нетаняху успяха да обединят народа на Иран около режима.“ Точно това се случи с режима на Сталин. Знаете ли към средата на Втората световна война как руснаците са наричали Сталин? Бащицата. Ако нацистите не бяха започнали война на унищожение, руснаците вероятно щяха да бъдат победени. Сега според мен е същото. Ако подходът на Тръмп беше по-селективен, имаше шанс хората да въстанат срещу режима. Трудно е да се каже, не знам със сигурност. Но приятели, които говорят отлично фарси или са иранци, казаха, че е било възможно. Но нещата бяха проведени по този начин. Съгласен съм с д-р Постал – те са хомоцидни маниаци. А Тръмп е просто маймуна.
Имал съм възможност да чета президентски документи: сбор от бележки, речи, какво ли не. Като цяло те са с много високо качество. Можете ли да си представите – ако приемем, че планетата оцелее, което е под въпрос – студенти да четат президентските документи на Тръмп? На първо място те представляват 90% туитове. Той не е способен да напише документ. Речите му? Речта, която изнесе в Давос, която трая два и половина дни? Наистина е шокиращо. Така че единственият успех беше да обединят иранския народ около режима.
– Какво мислите за цитирания по ВВС иранец, който казва, че няма нищо против да използват атомна бомба срещу страната му?
– Бих казал, че това е много невероятно. Давам кредит там, където е нужно, макар и това да е много малък кредит. Но бях поразен от премиер-министъра Стармър, когото в малката ми приятелска група наричаме Щърмър. Та бях доста поразен от дързостта на Щърмър да се противопостави на Тръмп. „Няма начин да използвате нашите бази!“ А няколко дни преди това излезе Макрон и каза, че този човек трябва вече да млъкне, защото всеки път, когато каже нещо, си противоречи. Харесват ми европейците, стигнаха до момента, в който им омръзна от този човек. Опитват се да се противопоставят на умствено изостаналата маймуна.
Аз идвам от семейство на хора, които са пострадали жестоко през Втората световна война, и не мога да се смея по повод война, недопустимо е за мен, защото би било оскверняване на паметта на семейството ми. Не само на умрелите, но и на живите. Но хубавото тук… Не взимам тези думи обратно, в една война няма нищо хубаво. Радвам се, че някои неща бяха разкрити, нека се изразя така – за природата на системата, за природата на принудата, природата на подмазвачите, природата на наведените пред властта. Толкова е жалко, толкова са нищожни да ги гледаш. „Да живее вождът…“
– Норман Финкелстийн, благодаря Ви много за времето.
– Благодаря.
Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова
