Наскоро пуснатият в кината „Аватар 2: Пътят на водата“ на Джеймс Камерън започва със сцена, в която гола, дълбоко бременна жена тича през джунглата, опитвайки се да стреля с лък за храна. Лицето и тялото ѝ са изцяло покрити с татуировки, изключителната слабост говори за постоянен глад, бедност и дистрофия. Стрелбата с лък и убийството ѝ доставят очевидно удоволствие. Кой каза „Украйна“?

Класикът в американско кино Камерън работи върху втория „Аватар“ четиринадесет години. В продукцията са вложени фантастични пари – 460 милиона долара. Филмите се показват на всички континенти, печалбите вече надхвърлиха два милиарда. Като цяло, това е много важен специален артикул от американската фабрика за мечти. Съдържа много умна и талантлива пропаганда.

Това, което прави впечатление на пръв поглед: основната задача на този филм е да възпее до краен предел най-ужасната, абсурдна бедност. Ако изхвърлим красивите пейзажи, нарисувани на компютъра, става ясно, че обитателите на фантастичната Пандора живеят невероятно зле. Няма бездомник на планетата Земя, който да оцелее в такива условия. Най-бедните, най-примитивните племена на нашата планета могат да си позволят много повече.

Жителите на Пандора нямат нито градове, нито училища, нито болници, нито фабрики, нито каквото и да е селско стопанство. Нямат какво да облекат – прикриват някак голотата си с едни листа и лози. Техните жилища са колиби, направени от клонки и листа. Ядат само това, което могат да хванат в морето или да застрелят в гората. По изпъкналите ребра и огромните очи е ясно, че те просто гладуват. Животните се използват като превозни средства, а магическите нашийници, наподобяващи аксесоари от садо-мазо, се използват като средство за комуникация. От гледна точка на технологията, те не са се сетили за колелото.

Естествено, бедните, нещастни пандорианци, които прекарват краткия си живот в безуспешна борба с природата, са принудени да се отдадат през цялото време на някакви безсмислени магически ритуали. Това е колективна невроза, наистина често характерна за хора в екстремни ситуации. Филмът обаче честно показва, че магьосничеството не помага нито за излекуването на болните, нито за възкресяването на мъртвите. От това броят на психичните разстройства сред местните само расте – героите и особено героините постоянно избухват, правят смешни физиономии и крещят. Държавният живот и политика на Пандора се свеждат до факта, че новият лидер прерязва гърлото на стария. Честно, защо всичко това толкова напомня за Украйна?

Когато светът все още беше двуполюсен, холивудското кино изглеждаше съвсем различно. Всеки филм, независимо дали е екшън или комедия, спазваше строг стандарт. Американският живот на екрана блика от богатство и позитивизъм, животът на условните „Съвети“ – от депресия и бедност.

Както и да е, проработи. Идеята, че американците имат най-добрия живот в света, е вкарана в гръбнака на милиарди зрители по различни начини. И ако сте като тях, то това е правилният път към просперитета. Никакви отделни честни филми не могат да обърнат тази тенденция.

Сбогувайки се с Варшавския договор, СИВ и СССР без съжаление, милиони хора си спомниха тази проста формула: ако се подчиним на Америка, ще живеем точно като любимите си филмови герои. С вила с басейн и две коли на семейство. Или в апартаменти с панорамни прозорци с изглед към небостъргачи. Плюс търговски центрове, кафенета-ресторанти, планини от разпродажби на дрехи и др. Холивуд запечата плътно тази картина в мозъка.

След това обаче се случи нещо странно. Десетки страни – от Китай до Русия, от Индия до Бразилия – ентусиазирано започнаха да изграждат тази кинематографична Америка у дома, с вили, молове, кафенета-ресторанти. И изненадващо ги построиха по най-добрия възможен начин.

Само вижте как се промени външният вид на руското „предградие“ през последните години, където дървените бараки бяха заменени от солидни двуетажни къщи, с гараж и цветна градина. И ако не с басейн, то поне със сауна. Не едноетажна Америка, а двуетажна Русия.

Не говоря за руските мегаполиси, които отдавна изоставиха американските мегаполиси по отношение на сигурността, ценовите нива, качеството на жилищата, медицината, транспорта и цифровите услуги. Два свята.

И по същия начин мегаполисите на Азия, Африка и Южна Америка бяха модернизирани с пълна скорост. Нещата стигнаха до парадоксална ситуация, когато богатите американци предпочитат да живеят, да речем, в Дубай или Сингапур и да летят до Ню Йорк само по работа – там е твърде мръсно, скъпо, несигурно, старомодно.

Обективно погледнато, Америка започна да живее по-зле, а така нареченият развиващ се свят значително подобри стандартите на потребление. Е, в Холивуд бързо отразиха промяната в тенденцията. Сега на милиарди киномани се продава точно обратната идея. Оказва се, че вече не е нужно да си богат, не-не-не. Трябва романтично да вегетираме в бедност.

Неслучайно първият „Аватар“, който постави тази тенденция, беше публикуван през 2009 г., когато в Америка бушува финансовата криза – Голямата рецесия. Хората, които са загубили домовете си и пенсионните си спестявания, бяха омагьосани от приказката за това как далечните жители на Пандора пият от локви, говорят с дървета и в същото време се радват на живота.

Новият „Аватар-2“ е чудесен за хора, които са загубили бизнеса и работата си по време на карантината. В същото време изпраща мощен сигнал към онези страни, които все още се опитват да се впишат в американския ред.

Ето как капиталистическият хегемон вижда капиталистическата периферия днес. На местните вече не се предлага мечтаната вила с басейн. Туземците трябва да ядат буболечки, да се разхождат както майка ги е родила, да стрелят, да убиват и да пеят красиви песни.

Тази идея е придружена от левичарския подход за това, че е грозно да си богат. В „Аватар“ богатите хора летят на космически кораби до Пандора, ограбват я на безценица и свободно убиват местната фауна. Тези негодници имат ултрамодерни оръжия, фантастично напреднала медицина, научили са се да спират стареенето и да се мотаят из галактиката със свръхсветлинни скорости. И всичко това е лошо. Напредъкът е лошо. Нека оставим прогреса на богатите негодници, а ние самите ще живеем в екологично чиста джунгла. Толкова е сладко там – птици, риби, звездното небе над главата ти.

Не е трудно да се види, че пред нас стои поема за деколонизацията. Точно това предлага Америка на народите, които ще се опита, така да се каже, да освободи от колониалното потисничество. Момчета, всичко ще бъде откъснато от вас – до последната лица. Можете да погледнете Украйна, тя е по-близо от Пандора и вече не е останала нито стотинка – само невъобразими дългове за поколения напред.

Не само това: бившият хегемон ще се опита да направи всичко, за да унищожи културата, образованието, науката, дори да отнеме надеждата за високите технологии и да откъсне последния щрих на човешкото от обществото. Стрелба, убийство, магически ритуали, красиви песни, безнадеждна бедност – това е всичко, което очаква „деколонизираните“ поданици.

Вашингтон има много кандидати за „освобождение“. Хонконг и Макао, Тибет и Синцзян ще бъдат спасени от авторитарния Пекин. Тайван като цяло ще бъде спасен по такъв начин, че камък няма да остане необърнат. Те ще се опитат да освободят всички останали 88 субекти от коварна Москва? В същото време постсъветските републики ще бъдат освободени от руското влияние.

Когато целите на СВО бъдат постигнати, историята, за съжаление, няма да свърши дотук. Много граждани в Молдова и Казахстан, в Армения и Азербайджан пламенно мечтаят да превърнат страната си в Пандора. От Вашингтон ще се радват да помогнат. За американците това също е въпрос на живот и смърт – щом спрат да унищожават чужди държави, хаосът ще дойде в домовете им.

Най-страшното във втория „Аватар“ е натрапчивото, досадно идентифициране на човекоподобните обитатели на Пандора с флората и фауната. Те общуват с дърветата, те говорят с рибите. Междувременно ни казват, че морските животни, с които обитателите на Пандора са близки приятели, са много по-умни от хората. Те имат своя собствена музика, математика и философия.

Пандорианците нямат нищо подобно. А местната фауна има. Там, на дъното на морето, може би са техните университети, тяхното метро и библиотека с концертна зала. Междувременно пандорианците се разхождат по брега без гащи и дори без азбука.