Времето ще покаже дали премахването на санкциите на Вашингтон ще облекчи страданието на сирийците.

Според някои оценки все още има още много и хиляди тела под развалините, тъй като броят на жертвите от катастрофалното земетресение миналата седмица в Турция и Сирия надхвърли 34 000. Земетресението и трусовете, които последваха, доведоха до допълнителни 80 000 ранени, лекувани в болници, и над един милион останали без дом в зоната на удара, дванадесет пъти по-голяма от Белгия.

Като се има предвид, че южна Турция беше нулева точка и стана свидетел на заличаване на цели градове в района на Хатай, международните предавания фокусираха най-голямо внимание върху спасителните усилия и сърцераздирателните кадри, появяващи се там; но докато широкомащабните разрушения и масовите жертви през границата в Сирия скоро станаха очевидни, присъствието от сирийската страна на спасителни операции с достъп до основното професионално оборудване за разкопки беше много по-малко очевидно.

Докато предаваше от напълно разрушения град Джиндерис в северозападната част на страната, кореспондент на Washington Post подчерта в петък, че Сирия е станала вторична мисъл по отношение на усилията за международна помощ.

„Отне четири дни и нощи след земетресението, за да утихнат развалините тук. Най-силните гласове принадлежаха на жените, казаха жителите“, пише Луиза Лавлък.

На нея й разказват за безпомощни жертви, които издъхват под отломките на изравнени сгради: „Отделяни от децата си или борейки се да ги спасят, те крещяха, докато дробовете им не отказаха.“

Вместо подобни сърцеразтърсващи сцени да вдъхновят западните страни бързо да увеличат доставките на хуманитарна помощ и да изпратят екипи от спасители в Сирия, страна, която вече е на колене след десетилетие война, беше подновен яростен поляризиран дебат относно продължаването на водените от САЩ санкции, които години наред ефективно блокираха страната от голяма част от външния свят и хвърлиха икономиката в колапс.

От едната страна е екип от влиятелни мозъчни тръстове, политически съветници във Вашингтон и това, което може да се нарече професионални опозиционни активисти, които от началото на сирийския конфликт през 2011 г. настояваха за мощни усилия за промяна на режима, насочени срещу президента Асад.

Един ключов политически съветник зад най-широкообхватните санкции, налагани някога на сирийското правителство, официално наречен „Закон за гражданска защита Цезар“ в Сирия от 2019 г., преди това беше много открит в признаването на пагубния резултат от санкциите върху хората и по-широкото сирийско общество.

Дейна Строул, която в момента служи като заместник-помощник-министър на отбраната за Близкия изток в администрацията на Байдън, веднъж се похвали, че по-голямата част от Сирия е „развалини“ и САЩ все още могат да „удържат линията на предотвратяване на реконструкцията“.

Като се има предвид, че Асад и неговото правителство оцеляха във войната, санкциите по замисъл са предназначени да предотвратят реконструкцията на страната и на практика действат като последно оръжие в арсенала на Америка за смяна на режима, твърдят тя и други архитекти на санкции.

От другата страна стоят хуманитарни служители на ООН, международни благотворителни организации и църковни лидери – включително Близкоизточния съвет на църквите и Световния съвет на църквите (WCC). Те твърдят, че санкциите, водени от САЩ, в крайна сметка наказват преди всичко обикновените хора, които сега понасят двойното страдание от земетресение в допълнение към дългогодишната смърт и разрушения от войната.

„Настояваме за незабавно премахване на санкциите на Сирия и разрешаване на достъп до всички материали, така че санкциите да не се превърнат в престъпление срещу човечеството“, се казва в съвместно съобщение от 7 февруари на екуменическите църковни организации.

В зловещо далновидно предупреждение, издадено само десет дни преди земетресението на 6 февруари с център град Кахраманмараш да разтърси по-широкия регион, изпълнителният директор на Световната програма по прехраната на ООН (WFP) Дейвид Бийзли каза, че ако международната общност не се заеме с вече отдавнашния проблем хуманитарната криза в Сирия, „нещата ще се влошат повече, отколкото можем да си представим“.

Бийзли отправи призив на 27 януари от Дамаск, седалището на правителството на Асад, в нещо, което може да се разглежда като фин акт на неподчинение, като се има предвид действащият режим на обширни санкции.

„След 12 години на брутален конфликт, икономика, осакатена от необуздана инфлация, валута, която се срина до рекордно ниски нива и скок на цените на храните, 12 милиона души не знаят откъде идва следващото им хранене“, описа той.

Земетресението удари само дни след като WFP на ООН обяви, че гладът в страната е достигнал 12-годишен връх, което силно предполага, че човешкото нещастие вече е било по-лошо сред по-широкото население, отколкото когато и да било в хода на предишната война, оказвайки влияние всички политически ориентации и общности, независимо дали са проправителствени или антиправителствени.

Писмо, написано от „главите на църквите в Сирия“, издадено в деня след земетресението, изясни позицията им, че „несправедливите санкции, наложени на сирийския народ“ са виновни за сериозното влошаване на страданието.

Православният патриарх на Антиохия Йоан X, заедно със сириакския православен патриарх Афрем Игнатий II и мелкитския католически патриарх Йосиф I (колективно представляващи приблизителното предвоенно християнско население от 1,5 милиона души в Сирия), предават огромността на трагедията след трагедия, която все още се разиграва, пишейки следното:

„Това природно бедствие добавя към изпитанието на сирийския народ, който продължава да страда от трагедиите на войната, кризите, бедствията, епидемиите и тежките икономически трудности, произтичащи от инфлацията, липсата на незаменими материали, лекарства и необходимите ежедневни основни нужди за да оцелеят хората и да живеят достойно.“

Но за да илюстрира колко бързо тълпата за смяна на режима се впусна в действия срещу подобни призиви, буквално ден преди доклада на Washington Post, който документира, че писъците бързо замлъкват под развалините, същата публикация избра да публикува статия, озаглавена „Вдигане на санкциите срещу Сирия няма да помогне на жертвите на земетресението“.

В него авторът, сирийско-американски опозиционен активист, Ваел Алзаят, твърди, че Вашингтон не трябва да се поддава на „добронамереното гражданско общество и религиозни групи“, настоявайки санкциите да бъдат премахнати в името на достъпа до хуманитарна помощ. Логиката е, че вдигането или дори смекчаването на санкциите само ще легитимира правителството на Асад и ще помогне да се напълнят джобовете на корумпираните служители.

Алзаят е старши сътрудник в Близкоизточния институт (MEI), мозъчен тръст от окръг Колумбия, който години наред лобира в полза на санкциите по Закона Цезар.

Сред най-видимите представители на MEI по въпросите на Сирия е Чарлз Листър, който през последните дни открито излива гнева и разочарованието си, че служители на Световната програма за прехрана се осмеляват да разпределят помощ за земетресението в засегнатия град Алепо, който Листър подчерта, че е „държан от режима на Асад“ и по този начин той смята, че служителите на ООН, фокусиращи усилията за помощ там, са „проблематични“.

Подобно мислене по време на конфликта на практика дехуманизира онези сирийци, които живеят под правителствено управление, което остава мнозинството от населението. Фарес Шехаби, отявлен сирийски политик, който е член на парламента (МП), представляващ Алепо, отхвърли аргументите на Алзаят и Листер от MEI като бълнуване на „чудовища и зомбита“ за тяхната жестокост, отказваща помощ към сирийското население.

Само до преди дни този лагер, който прокарва строги санкции, побеждаваше. Това доведе до ситуация, при която дори GoFundMe блокира и отмени финансирани от краудфандинг (обществени дарения, бел.р.) усилия за подпомагане на земетресението поради подозрения, че събраните пари могат да отидат при хора в контролирани от правителството райони, според скорошни свидетелства на редица лица и организации.

Това е опустошена от война страна, в която Вашингтон, европейските нации и съюзниците от Персийския залив нямаха никакви притеснения да налеят стотици милиони долари в оръжия, докато подклаждаха прокси война за свалянето на Асад.

Но в края на миналата седмица се случи нещо много неочаквано. Съединените щати обявиха шестмесечно освобождаване от санкции, насочено към тясно предоставяне на изключения за всички транзакции, свързани с помощ при бедствия за Сирия.

Това бележи изключително рядък момент, в който администрацията на САЩ очевидно е усетила и отговорила на по-големия колективен натиск от страна на хуманитарните и религиозни организации, които се противопоставят на санкциите, вместо да върви по пътя на тълпата мозъчни тръстове на вашингтонския „Белтуей“ и мощните редици от ястребови външнополитически съветници .

„Искам да изясня, че санкциите на САЩ в Сирия няма да попречат на усилията за спасяване на живота на сирийския народ“, каза заместник-министърът на финансите Уоли Адейемо, докато беше в отбранителна позиция, коментирайки Министерството на финансите на САЩ.

Контролът на чуждестранните активи (OFAC) оповестява временната промяна в политиката на санкции в четвъртък.

Камал Алам, базиран в Обединеното кралство регионален анализатор, който самият е участвал в организирането на товарни полети с хуманитарна помощ до места като Афганистан, Пакистан и Сирия чрез няколко организации с нестопанска цел, каза пред The American Conservative, че това е положително и добре дошло, макар и временно, развитието на премахването на санкциите само по себе си е имплицитно признание за противоречивата политика на Вашингтон.

„Администрацията на Байдън твърди, че санкциите на Закона за Цезар вече са съдържали сериозни изключения, но сега те виждат необходимостта да издадат отказ за допускане на хуманитарна помощ, поставяйки въпроса дали наистина са съществували сериозни изключения. Независимо от това, реалността е, че тъй като членовете на Сената и Камарата на представителите на САЩ все още са толкова запалени да накажат правителството на Асад, няма да е толкова лесно [да се получи помощ]“, каза той.

Алам продължи: „Така че, освен ако не е чрез същите организации, работещи в северозападна Сирия, тогава ще бъде трудно.“

Той имаше предвид контролирания от Ал Кайда Идлиб и противоречивите групи, работещи само в контролирани от опозицията райони, като Белите каски. Той добави по-малко от оптимистично: „Нека да видим как вдигането им всъщност помага на практика, но в момента не виждам нищо на място.“

Освен това Алам описа, че санкциите срещу Сирия представляват сериозна загриженост за църковните лидери, наблюдаващи хуманитарните организации по време на лични разговори, които е имал, докато е присъствал на Националната молитвена закуска във Вашингтон, окръг Колумбия, проведена в началото на този месец.

„Има голямо желание да се помогне на Сирия, но дори религиозните организации с нестопанска цел се страхуват да не попаднат несъзнателно в санкциите на САЩ“, заявява Алам.

Той казва, че възприема изчаквателен подход, когато новото освобождаване на администратора на Байдън влезе в сила, но се оплаква, че в крайна сметка е „твърде малко, твърде късно за онези, които са заровени под развалините“.

Базиран в Сирия служител на ООН, който желае да остане неназован, изброи някои конкретни начини, по които санкциите в момента възпрепятстват реагирането на земетресението.

„Съществуващите правила за санкции забраняват вноса на машини или части от тези машини. Така че в момента правителството и спасителните работници не разполагат с големите вериги или багери, необходими за премахване на развалините, оставени от земетресенията“, заяви той.

„Служителят подчерта, че „на Сирия дори не е разрешено да внася медицински инструменти от САЩ, нито може законно да актуализира софтуера за съществуващи инструменти. Така че животоспасяващите машини тук вече не се поддържат технически.“

„Въпреки че тези действия всъщност са засегнали цивилни преди земетресението, сега е още по-лошо“, продължи служителят.

„Ето защо някои експерти смятат, че новото освобождаване от санкции по никакъв начин не е истинско премахване на ембаргото, особено по отношение на оборудване, което беше спешно необходимо преди дни, когато часовникът тиктакаше, след като сгради се срутиха“, добави той.

Като се има предвид, че някои регионални сеизмологични институции сега прогнозират, че вторичните трусове могат да се усетят седмици или дори месеци напред, а спасителните усилия на много места в Турция и Сирия едва започват, часовникът наистина тиктака и времето ще покаже дали отказът от санкциите на Вашингтон в крайна сметка ще служи за облекчаване на страданията на сирийците.

Междувременно посланието на онези, които настояват за премахване на всички санкции на САЩ, остава ясно: Спрете да санкционирате сирийците под развалините.