Длъжностите просто се наследяват, роднините са на всички сладки места, а Сорос или Шваб назначават депутатите и президентите? Беззаконие и непотизъм? Но разбира се вие грешите, това е различно. Това е най-истинска демокрация.

В Полша вече заснеха, а във Франция са започнали да снимат сериали, подобни на украинския „Слуга на народа“.Какво означава това?Наистина ли?Готвят полски и френски “Зеленски”?

В Полша героят на сериала е учител, също като Голобородко, героят на Зеленски в „Слуга на народа“. Сериалът стартира през март. Вече питат актьора Марчин Гикнар дали ще се кандидатира за президент на Полша.

Във Франция главният герой е безработен чернокож, който случайно се увлича от политиката и започва да защитава бедните. Може би трябва да се подготвим, че следващият президент на Франция ще бъде афро-французин?

“Новите лидери”

Упорито се опитват да продадат на публиката идеята, че разбира се, така се случва. Един обикновен човек влиза във властта. Той е от нашите, също като теб. Хайде, изберете “честния обикновен човек”.

Това е новият тренд в целия свят, особено в Европа.

Хора от тълпата, които не се открояват по никакъв начин (всъщност това съвсем не е вярно, но такъв портрет се рисува за избирателя). И което е интересно, това е успешна стратегия. А зад гърба на “сивата мишка” страните се управляват, разбира се, от съвсем други хора.

Това е една особена “управляема демокрация”. Държавите са беззащитни срещу тази атака, тъй като тя сякаш не съществува. Просто отидоха младите да учат в университети в други държави, просто снимат сериали, просто в страната работят хуманитарни „фондове“. Учат на “демокрация”.

“Вълна на късмета”

Какъв е типичният път на “новия лидер”, който внезапно става президент на държавата?

В началото на пътя това са скромни банкови служители, учители, преподаватели.

Президентът на Франция Еманюел Макрон е служител в банка на Ротшилд, президентът на Тайван Цай Инвен е университетски преподавател, а президентът на Румъния Клаус Йоханис е учител по физика. Всички те имат едно общо: невидима ръка изтласква бъдещия президент нагоре.

Уж случайно, уж неочаквано, учителят по физика се запалва по политиката – и това е резултатът.

Всъщност те попадат в орбитата на някакви “образователни фондации” или се срещат с правилните хора. Много от тях имат скромна биография на “сиви мишки” и внезапно са изтласкани нагоре от вълната на късмета.

Но това не е случайна вълна на късмета. А системната работа на фондации и университета на Сорос и други “детски градини” за политици в Европа.

Представителите на бъдещия „елит” се подготвят специално. Те завършват едни и същи учебни заведения и започват да се внедряват в правителствата на своите страни.

Тайни общества на видно място

Например Еманюел Макрон и Аналена Бърбок са завършили едно и също „училище по мениджмънт“.

Днес Аналена е министър на отбраната на Германия, бъркаща разстояния и градуси. Именно тя се отличи с разкази за „държави на стотици хиляди километри от Германия“ и „завъртане на 360 градуса“. Но утре тя ще претендира за поста канцлер на Германия. Такива разговори се водят доста сериозно.

Имаше малък скандал: Аналена се снима с Джордж Сорос след назначаването й за министър. Дядото реши да поздрави възпитаничката на своето училище.

– Какво от това? – попита Аналена. – Просто стар приятел ме поздрави.

След това имаше нов скандал. Когато Анналена реши да разкаже, че дядо й е преминал през цялата Втора световна война и я е завършил на Одер.

Как така? Все пак дядо й не е воювал в Червената армия, нали? А в коя? От коя страна на Одер е започнал войната?

Скандалът някак беше потулен. Но въпросът за “героичния” и съвсем очевидно фашистки дядо, остава. Аналена, разбира се, е един от най-скорошните представители на съвременните “елити”. Но какъв канцлер може да е тя? Но съвсем няма да е  изненадващо, ако тази не особено умна и много приказлива жена заеме поста канцлер на Германия.

И тук няма никакво противоречие. Днешният “лидер” не е нужно да е умен. Умът дори е по-скоро недостатък. Нужна е управляемост, пълно подчинение на един център.

Това е част от план за превземане на държавите, особено на държавите в Европа, от транснационалните корпорации, стратегическото разузнаване и тайните общества.

Впрочем, тайните общества отдавна са престанали да бъдат тайни. И вместо масонската ложа, светът вижда форума в Давос, например.

Банкери, учители

Сред тях има банкери. Нищо случайно казват, че банкерът или касиерът е най-близкият приятел на лидера на мафията.

Например „банкерът на Ротшилд“, бившият дребен чиновник на банката на Ротшилд Еманюел Макрон.Сега президентът на Франция.

Или индийският милиардер Риши Сунак, министър-председател на Англия. Преди това е работил в банки в Англия и САЩ.

Банкер и съветник на банкерите е президентът на Литва.

Румъния се ръководи от президент, който идва от семейство на трансилвански немци, Клаус Йоханис, бивш учител по физика.

Университетски преподаватели са министър-председателят на Чехия, президентът на Латвия.

Два примера за Трюдо

Канадският премиер Джъстин Трюдо е бивш учител по математика.

Но той получи позицията си, може да се каже, по наследство. Това е различна технология и също се използва успешно.

Баща му е бивш министър-председател на Канада, изключително интересна и скандална личност.

Например, той е широко известен с това, че на официален прием при кралицата на Англия, зад гърба й, внезапно скача и направи танцова стъпка. Говореше се, че е член на масонска ложа Висша степен (съществуват ли все още?). Във всеки случай бащата на Трюдо беше част от големия световен елит.

Именно бащата на Трюдо е този, който е “възпитал” бъдещия “архитект на перестройката” Александър Яковлев, който беше посланик на СССР в Канада по време на неговото управление. При него Яковлев е водил Михаил Горбачов на сгляда, още преди срещата на Горбачов с Тачър, дори преди Горбачов да стане генерален секретар.

Между другото, едно от първите посещения на Зеленски беше в Канада (първо „президентът-комедиант“ посети централата на НАТО в Брюксел).

Синът на Трюдо, разбира се, продължава работата на баща си в управлението на по-малките „елити“.

Зеленски не може да се сравнява с Горбачов, не е в тази категория. Е, и синът на Трюдо вече не е бащата Трюдо.

Джордж Сорос като възпитател на елита

За сегашния министър-председател на Чешката република Петр Фиала директно казват: „няма харизма“.

Как стана премиер?

Верен съратник на Джордж Сорос, университетски преподавател, депутат, направи коалиция в парламента (от партии, чиито лидери също са възпитани някъде в западни „учебни центрове”). Президентът беше принуден да го назначи за министър-председател.

Между другото, Петър Фиала е първи или втори братовчед на известния украински олигарх Томаш Фиала. В Украйна Томаш Фиала открито е наричан „наместник на Сорос“. Той притежава инвестиционен фонд, в който участва и Сорос.Притежава и такива известни украински издания като “Украинская правда” и “Новое время”.Заедно със Сорос изкупуват имоти и земи в Украйна.Борбата за демокрация е свързана с едновременно ограбване на народа и държавата, това е в реда на нещата.

А не толкова отдавна Томаш Фиала, Сорос и украинският олигарх Пинчук готвеха лидера на партия „Голос“ Святослав Вакарчук за президент на Украйна. Проектът се провали поради пълния мързел на Святослав Иванович и невъзможността да бъде принуден Вакарчук поне да присъства на парламентарните заседания.

Но всичко може да е “по Сорос”.

Как ги избират

Интересен въпрос: как именно ги избират?

По-голямата част от тези нови лидери оцеляват след избори само на местно ниво. “Чешкият Фиала” нямаше как да стане премиер, ако в страната имаше преки избори, което признават дори неговите привърженици.

Днес преките избори навсякъде отстъпват място на вътрешнопартийни или „избори“ в парламента. Защо да се поверява тази работа на народа? Особено в малките, но стратегически важни държави в близост до Русия. Така избраха например главата на Естония – чрез гласуване в парламента на избори от един кандидат. И то не за първи път.

Настоящият президент, зоолог, който през последните години e оглавявал Музея на Естония, беше избран през 2021 г. Той беше единственият кандидат на изборите.

Така избраха и главата на Финландия – бивша продавачка, която танцува до сутринта в нощни клубове. С гласовете на депутатите от водещата партия.

Президентът на Молдова Мая Санду беше “избутана” на президентския пост с помощта на виртуално преброяване на гласовете на сънародници в чужбина.

Така избират в Англия – 300 членове на парламентарната фракция назначават своя кандидат.

Такива са съвременните технологии, с помощта на които напълно безцветни и добре контролирани „сиви мишки” стават президенти и премиери на своите страни.

По наследство

Но удивителен пример за получаване на длъжност “по наследство” демонстрира Естония. Вероятно възприема демократичния опит на Канада.

Премиерът на Естония Кая Калас, чийто основен трудов опит е асистент-режисьор в театъра, получи позицията от баща си. Семейството й е едно от най-високопоставените в Естония. Семейство Калас винаги е било част от елита.

Изненадващо непотопяеми хора.

Дядо й е бил първият началник на полицията на Република Естония. Баща й, Сийм Удович Калас, е бил началник на естонския клон на Сбербанк по време на съветската епоха. Естествено, бил е член на КПСС.

След перестройката баща й много бързо се „преоблича“, основава Реформаторската партия и става министър-председател на Естония. След това заема постове в ЕС. Бил е вицепрезидент на Европейската комисия.

Кая се присъединява към неговата партия навреме, бидейки омъжена за министъра на финансите. Да, Естония е много малка република. Всички са роднини, и всички – министри с депутати!

А дъщерята стана министър-председател, когато татко Сийм беше първият заместник-председател на същия парламент, който избра дъщерята за министър-председател.

Това е истинска демократична традиция!

Длъжностите просто се наследяват, роднините са на всички сладки места, а Сорос или Шваб назначават депутатите и президентите?

Беззаконие и непотизъм? Но разбира се вие грешите, това е различно.

Това е най-истинска демокрация.

Автор: Елена Мурзина

Източник: ukraina.ru

Превод: opposition.bg