Светът не е доволен от Майкъл Ноулс. По-рано тази седмица, от главната сцена на Конференцията на консервативната политика, коментаторът на Daily Wire заяви очевидното:

„Няма среден път за справяне с трансджендърството“, каза Ноулс.

„Всичко или нищо. Ако трансджендърството е истина – ако мъжете наистина могат да станат жени – това е вярно за всеки, във всяка възраст. Ако трансджендърството е лъжа (каквато то е) – ако мъжете наистина не могат да станат жени – това също е лъжа за всеки. И ако е лъжа, значи ние не трябва да го оправдаваме, особено ако това оправдаване отнема правата и навиците на толкова много хора. Ако то е лъжа, тогава за доброто на обществото и най-вече за доброто на бедните хора, които са паднали жертва на това объркване, трансджендърството трябва да бъде изкоренено от публичния живот изцяло – цялата абсурдна идеология, на всички нива.“

Преди десет години позицията на Ноулс щеше да бъде безспорна. Още десет години по-рано и мнението щеше да бъде и единодушно, освен може би за най-крайните общности на американското общество.

Бързата и драматична промяна е достатъчно добро доказателство, че човекът може би има право. Единствената посока за идеолозите е напред. Те не могат дори да обмислят друга. Всред вълненията, предизвикани от тази уместна забележка, най-яростните критици на Ноулс хвърлят основната му предпоставка обратно към него: Не може да има среден път, всичко или нищо.

Преди година и половина аз заявих същото на тези страници, изненадан от внезапното разпространение на декларациите за използването на местоимения. Тогава посочих, че „Тези идеи – за пол, който не е обусловен от биологичната реалност – не са и не могат да бъдат ограничени до физически хермафродитните индивиди, при чието изучаване те са били развити, нито дори до минималната част от хора, които чувстват, че те се отнасят до тях. Джендър идеологията е фундаментално империалистична: когато и където и анормалните претенции да получат одобрение, те неизбежно тръгват и колонизират хората с биологично съответстващ пол. Полът или е обвързан с биологията, или не е. Не може за едни хора да е по един начин, а да е по друг начин за останалите. Ако приемем за истина, че джендърът може да бъде автентично отделен от пола, ние приемаме за истина, че джендърът е отделен от пола. Трансджендърите и други „джендъркуиър“ индивиди вече не са просто отклонение от физическите и менталните норми, а стават доказателство за относителността на същите тези норми. Обявяването на нещо за относително е винаги деклариране на универсална истина.“

Първото нещо, което консерваторите трябва да разберат, е че другата страна не храни илюзии за съвместно съществуване. Те биха се изсмели на нагласата „живей и остави другите да живеят“ на по-благосклонните критици, защото знаят, че само една от страните може да бъде права.

Това е и причината за тази истерична реакция – защо издания като Rolling Stone невярно преформулираха забележките на Ноулс като призив за геноцид, а после само от страх, че ще ги обвинят в клевета, промениха курса? Това е и причината Дайана – не Дъглас – Гойч да почувства необходимост да напише безсмислен и подвеждащ текст в Los Angeles Times, обвинявайки Ноулс във „фашизъм“ заради коментарите му. (Господин Гойч, който освен всичко останало, се ласкае и от идеята, че е ковач на думи, дефинира „фашизъм“ като „състояние, когато политическа партия призовава за изкореняването на група от хора“)

Поддръжниците на трансджендърството разбират своята кауза като борба на всяка цена срещу смъртен враг. Те знаят също толкова добре, колкото и Майкъл Ноулс, че техните искания са или истина или лъжа. Човекът е или едно нещо, или е друго. Природният закон е или едно нещо, или е друго. Абсолютният морален императив кара хората или в една посока, или в друга.

Внезапната неотложност на техния кръстоносен поход, безсмислените приказки за „джендър утвърждаваща грижа за транс-младежите“ и хирургичното обезобразяване като въпрос на живот и смърт – да не споменаваме часовете по история с драг-кралицата, зловещите намеци на активисти и учители, които изповядват символ веруюто на дъгата – имат смисъл само в тази светлина. Тяхната реалност просто не е същата като нашата и идеята, която те са заложили, прави най-лошите страхове на консерваторите съвсем основателни.

Те може и наистина да дойдат за децата ви. Това е много лошо. Но в крайна сметка, те идват за реалността. Те не просто са недоволни от Майкъл Ноулс. Те са недоволни от света.

Това е най-сериозната заплаха от трансджендърството. И макар и не толкова шокираща, тя е по-дълбока, отколкото физическите опасности, които създава за следващото поколение. Това е отхвърляне на човешката природа, на единството между душа и тяло, и в крайна сметка – на природата като цяло. Неговата крайна цел е не само обезобразяването на тялото, но и дислоцирането на душата от нейните правилни основи – не само за дисфоричните и дистресираните, но за милиони и миолини хора, които ще бъдат съсипани от цялостното преосмисляне на човека и неговото място в света.

Всеки, който не е готов за такова нещо, трябва да каже очевидната истина: Трнасджендърството трябва да бъде изкоренено. То трябва да бъде заличено, изчистено, прогонено от устите на цивилизованите хора, сведено до кратък момент от историята, когато е било във възход, прогонено веднъж завинаги обратно в огъня, от който е дошло.

Източник: theamericanconservative.com