Позицията на президента Румен Радев е „хем да останем в ЕС, но и да провеждаме политика в интерес на държавата. Демокрацията е да се съобразяваш с мнението на мнозинството
Бомбените заплахи са нещо, което ни се случва за пръв път. Трудно е да предвидим как ще реагират различните категории хора. МВР и останалите компетентни органи ни уверяват, че са предприети всички необходими мерки, за да не се случи нещо, защото вероятността да е едно на хиляда – не можем да си позволим такъв риск. Надявам се да не се уплашат много хората.
Това заяви в студиото на на Нова телевизия съветникът на премиера Гълъб Донев и председател на Стратегическия съвет при президента проф. Александър Маринов в коментар може ли така създалата се ситуация със сигналите за бомби, да създаде проблеми за изборния ден.
Той подчерта, че все още няма достатъчно данни за мотивите и извършителите на това деяние. „Но четох изявление от МВР, че са по следите на може би част от хората, подали сигнали за бомби”.
Професор Маринов коментира и предстоящия вот и въпроса дали отношенията между първия и втория са ключови са сформирането на кабинет? „Каквито и думи да използваме, за да характеризираме отношенията между първия и втория – които и да са те на вота – те са слаби. В тази конфигурация без едната от двете големи сили много трудно ще може да се сформира правителство”, посочи той.
Проф. Маринов коментира и „нюансите“ в поведението на държавния глава Румен Радев, на които трябва да се обръща внимание, не всички колеги се объркват. Става въпрос за противоречието на представляващия страната ни в Съвета на ЕС за подкрепа на общата рамка, но и отказ България да участва в поръчката на боеприпаси за украинската армия. Маринов също подчерта, че страната ни не е единствената, което не се присъединява към тази поръчка – това не правят и Ирландия, и Словакия, а за Унгария посочи – „ще видим какво ще се получи накрая“.
Мнозинството от българите са против доставката на боеприпаси и оръжие на Украйна, но и мнозинството е и за оставане в Европейския съюз. Така че позицията на президента Румен Радев е „хем да останем в ЕС, но и да провеждаме политика в интерес на държавата“, обясни проф. Александър Маринов и допълни, че разбира демокрацията точно по този начин – да се съобразяваш с мнението на мнозинството.
Winbet – победата е емоция! (18+)
Съобразяването с мнението на мнозинството е също така „инвестиция в политическото бъдеще на един политик“. Александър Маринов обаче отказа да отговори на въпрос какво ще прави Румен Радев след края на втория си мандат, тъй като дотогава има много време.
Според Маринов обаче е напълно несъстоятелно твърдението за узурпиране на власт от страна на президента. Несъстоятелно е и да се смята, че Румен Радев иска да управлява в настоящите условия.
Съветникът на премиера и на президента подчерта, че грешно се разбират и тълкуват действията на служебното правителство и фактите, които се изнасят от него – не бива да се възприемат като политическа намеса и така само срещу определени политически партии. Това е „изнасяне на факти за текущи проблеми, с които трябва да се справя същото служебно правителство“. Докладът на Министерство на финансите не съдържал нищо от апокалиптичните тълкувания в медиите, а поставяне на конкретни задачи, които се поставят включително и на следващото Народно събрание.
Надявам се да не се уплашат много хората. В последните години все се плашим от нещо – пандемията, машините… Затова и президентът призова хората да не се плашат. Припомняме, че Румен Радев отправи своя призив към политическите партии, а към обществото се обърна премиерът Гълъб Донев.
Въпреки това Александър Маринов смята, че в тази конфигурация на българската политическа система без една от двете големи партии много трудно ще бъде да се направи устойчиво управление. Общо управление на двете големи би било много трудно, заради острото противопоставяне на самите им електорати.
Според проф. Маринов обаче съставянето на правителство от Народното събрание е „въпрос на желание“. Според него не е добре принципно да се смесват двата типа избори и те да са 2 в 1. Но това не е въпрос на политическа воля, а на процеси, които се развият в самия 49-ти парламент, обясни проф. Александър Маринов.
