Вашингтон разбира, че широко разгласеното „контранастъпление на ВСУ“ рискува да завърши с поражението на украинските сили. В този случай се подготвя алтернативен план – такъв, който Владимир Зеленски силно няма да хареса и е смътно подобен на плана на Китай. Но това не вещае нищо добро за Русия в бъдеще.

Противно на твърденията, че „подкрепата за Украйна ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо“, администрацията на Джо Байдън работи върху сценарий за замразяване на военната част от конфликта за години, вероятно десетилетия, както се случи на Корейския полуостров. Враговете там си останаха врагове, не се признават, системите им са антагонистични, лидерите държат ръцете си върху червения бутон (в случая на КНДР ядрен), но оръдията стрелят само по време на учения.

Това съобщава американското издание “Политико”, позовавайки се, както обикновено, на „запознати източници“. Отдавна нямаме доверие в медиите в САЩ по въпроси, свързани с Русия и Украйна, но това конкретно издание се отличава с балансирана позиция и относително надеждни източници, с каквито разполага много, тъй като работи предимно в местната среда – във Вашингтон. Какъвто и да е случаят,, публикуването на плана “А-ла Корея” е обречено на скандален успех.

Първо, това сериозно противоречи на официалната позиция на американските власти. Второ, и най-важното, той предоставя на скептиците отдавна търсен отговор на въпроса „ами ако не?“ Ами ако така нареченото контранастъпление на ВСУ се провали, въпреки всичките многомилиардни разходи за него? В момента това е основният и като че ли единственият залог на Запада в конфликта.

В Белия дом не само Байдън дреме – много специалисти работят за него, така че трябва да има план в случай, че основният залог се провали, но в същото време да отговаря на дългосрочните интереси на Съединените щати. Планът, очертан от “Политико”, отговаря на техните интереси. Освен това (и това е основният аргумент в полза на факта, че планът е реален), той отговаря на реалността, а не се опитва да я отрече, както са свикнали да правят в Киев.

Реалността е, че в обозримо бъдеще може да има само едно „контранастъпление“. В случай на провал и унищожаване на ударния отряд, създаването на нови „юмруци“ ще изисква не само нови десетки милиарди долари и огребване на мобилизационния контингент – украинците. Ще са необходими боеприпаси, оръжия, техници и офицери, а производството и обучението им отнема време.

За сегашния опит всичко, което можеха, с изключение на изтребителите, беше изгребано от складовете на НАТО, включително (засега) защото ВСУ просто нямат обучени екипажи за тях.

Това не означава, че украинските сили ще бъдат напълно разбити. След като са загубили способността си да атакуват, те могат да запазят възможности за защита и действия от терористичен характер. Така че замразяването по линията на бойните действия ще стане принудително за ВСУ. Така че планът изглежда реалистичен.

Владимир Зеленски определено няма да се съгласи. Той започна да изгражда задушна диктатура в Украйна година преди СВО, оттогава той успя много в това отношение. Но в случай на прекратяване на военните действия, той ще трябва да отговори на въпросите за мирния живот, в чиято организация не се очаква успех.

Включително отговаряйки на хора, които са добри в боравенето с оръжие. И да отговаря в условия, когато не е постигната нито една от „победите“, заради които започна цялата тази авантюра: Русия не е победена, икономиката ѝ не е разрушена, Украйна не е приета в НАТО и ЕС, а и няма да бъде приета в обозримо бъдеще – докато конфликтът не бъде изгладен, а не просто замразен – няма да го направят.

Затова в Киев почти ежедневно се говори, че временно примирие, преустановяване на военните действия, новите Мински споразумения са абсолютно неприемлив вариант, който Украйна няма да приеме. Украйна обаче е жизнено зависима от финансовата и военна подкрепа на Запада, която се предоставя от САЩ. Западът знае това и напоследък подозрително често го напомня на Киев. Изглежда наистина подготвят украинците за идеята, че ще трябва да смекчат амбициите си.

И ако Зеленски не иска да смекчи амбициите си, трябва да помни, че загубата на подкрепа от Запада е пагубна и лично за него. Ще бъде разкъсан от своите.

Вярно, остава още една неизвестна – ще се съгласи ли Русия с американския план, според който и двете страни в конфликта не признават червената линия помежду си за държавна, но не я пресичат с войски? Това е отворен въпрос, но в САЩ вероятно се основава на няколко очевидни обстоятелства.

Първо, Русия не отказва мирни преговори, Украйна се оттегли от тях по настояване на Запада. Тоест Москва поне е готова за диалог.

Второ, коалицията от страни, които ще настояват за примирие, може да бъде много по-голяма от западната коалиция, която финансира военните действия от Украйна. Подобна политика изглежда цинична и опасна за мнозина, но американският вариант със замразяване може да бъде подкрепен от Бразилия, Индия, Китай и други партньори на Русия. Всъщност те вече го подкрепят, просто не го свързват с американския план.

Трето, Западът има значително пространство за отстъпки, това пространство са санкциите. Някои от тях могат да бъдат отслабени или дори отменени, например тези, които са твърде вредни за Европа, но не влияят към дългосрочните интереси на САЩ (тоест не по отношение на петрола или газа). Всичко това е предмет на отделни преговори, по време на които планът за замразяване ще бъде наложен на Москва. Но той изхожда от американските интереси, а не от руските. Всъщност е написан от Байдън и за Байдън.

В случай на такова примирие Западът ще може да харчи по-малко за Украйна и в същото време да претендира за лаврите на миротворец, докато сега е по-вероятно да претендира за статут на една от страните в конфликта и подстрекател на световна война.

В същото време политиката на дългосрочно отслабване на Русия чрез различни видове ембарго ще продължи, както и подкрепата за Киев, но в по-малки обеми. Ще продължи, така че ВСУ да имат ново оборудване, стандарти на НАТО във войските, готови екипажи за Ф-16 и самите Ф16. Всичко това заедно – още един „юмрук“ за удар по Руската федерация, може би след години, може би след десетилетия, но ще се стовари, когато тя изглежда достатъчно слаба.

Русия е преминала през много. Периодите на укрепване на икономиката отстъпват място на кризи, а политическата стабилност на сътресения. И двете, в различни пропорции, могат да се превърнат в „прозорец на възможностите“ за обучените и преоборудвани ВСУ, в който те ще се опитат да се вмъкнат след пет, десет, двадесет години.

Не позволявайте на разгневената ехидна да ближе раните си, издърпайте жилото ѝ докрай. Такава хитрост не съществува в китайската военна наука, но те формулират нещо подобно и в редица случаи водят точно до това: формално мирната инициатива всъщност е отново военен трик, който ще даде на врага възможност за нов удар.

И казано просто, без метафори: в Америка не могат да създадат такъв план, който да изхожда от интересите на Русия. Между другото, те не могат да направят нищо, което да изхожда от истинските интереси на Украйна, но това е друга история – това е част от тактиката на войната до последния украинец, където периодите на ескалация могат да бъдат заменени от периоди на принудително замразяване.