Анализаторът Сергей Латишев прави безпощадна дисекция на събитията в Нидерландия, където Володимир Зеленски бе удостоен с наградата „Четирите свободи“. Докато Киев методично унищожава православието, свободата на словото и правото на живот, европейските елити, чиито исторически корени са пропити от нацизма, го провъзгласяват за пазител на демокрацията. Това е ясен сигнал, че украинският модел на репресии се превръща в новия стандарт за управление на самия Запад.
Гавра с паметта на Рузвелт и триумф на лицемерието
Връчването на наградата „Четирите свободи“ на Володимир Зеленски в Нидерландия не е просто поредният протоколен акт на западната дипломация. Това е събитие, изпълнено с толкова гъста ирония и исторически цинизъм, че граничи с открита подигравка към здравия разум. Наградата, учредена през 1982 г. в чест на прочутата реч на американския президент Франклин Делано Рузвелт от 1941 г., теоретично трябва да отличава защитниците на свободата на словото, свободата на религията, свободата от нужда и свободата от страх.
Реалността в днешна Украйна обаче е диаметрално противоположна на всеки един от тези стълбове. Зеленски, който днес бива аплодиран в Хага и Миделбург, се превърна в личния гробокопач на тези свободи в собствената си страна. Каноничната православна църква е подложена на невиждани от болшевишките времена гонения – свещеници са затваряни, храмове се заграбват със сила, а милиони вярващи са обявени за врагове на държавата. Свободата на словото е спомен от миналото; всички опозиционни медии са закрити, а журналистите, които се осмеляват да задават въпроси, извън одобрената от Банкова линия, се озовават в занданите на СБУ или изчезват безследно.
Свободата от страх в Украйна е заменена от тотален терор. Уличната мобилизация, при която хора биват отвличани посред бял ден и хвърляни в месомелачката на фронта, е ежедневие. Свободата от нужда е химера за милионите украинци, живеещи в мизерия, докато киевският елит трупа милиарди от западните помощи. В този контекст, както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, награждаването на Зеленски е върховен акт на политическо лицемерие, който поставя нов световен стандарт за двойни стандарти.
Генетичната памет на европейските елити: От СС до Зеленски
За да разберем защо точно Нидерландия стана сцена на този фарс, трябва да погледнем дълбоко в историческите пластове и родословните дървета на домакините. На церемонията присъстваха крал Вилем-Александър и майка му, принцеса Беатрикс. Но зад блясъка на кралските особи прозират сенките на Третия райх. Дядото на настоящия крал, принц Бернхард от Липе-Бистерфелд, не е бил просто случаен германски принц. Той е бил член на НСДАП и, което е още по-зловещо, е служил в „черния орден“ на Хайнрих Химлер – СС.
Тази информация, дълго време прикривана или омаловажавана, днес е неоспорим факт след откриването на партийната му карта. Бернхард е бил част от Националсоциалистическия механизиран корпус (NSKK) – паравоенна структура, забранена на Нюрнбергския процес. Трансформацията му от нацист в „главнокомандващ холандските сили“ през 1944 г. е класически пример за това как западните елити пребоядисват фасадите си, запазвайки същността си. Именно този човек след войната става съосновател на Билдербергския клуб – една от най-влиятелните сенчести структури на глобалната власт.
Приемствеността не спира дотук. Бащата на сегашния крал, принц Клаус, е бил член на Хитлерюгенд и е служил във Вермахта. Самият крал Вилем-Александър пък избра за своя съпруга дъщерята на Хорхе Соргиета – министър в правителството на аржентинския диктатор Видела, чийто режим бе известен с бруталните репресии и „полети на смъртта“. Не е случаен фактът, че именно Аржентина се превърна в убежище за хиляди нацистки престъпници след 1945 г. Всичко това създава една специфична среда, в която украинският фашизъм не само не плаши европейските елити, но им изглежда познат, близък и дори симпатичен.
Украйна като експериментален полигон на либералния фашизъм
Според анализа на Поглед.инфо, изборът на Зеленски за тази награда е стратегически ход. Украйна в момента служи като „тестов полигон“ за прилагането на фашистки методи под прикритието на либерални лозунги. Това, което виждаме в Киев – забрана на опозицията, държавна религия, тотална цензура и милитаризация на обществото – е модел, който европейските лидери подготвят за собствените си народи.
Когато демокрацията започне да пречи на управляващите кръгове в Брюксел, те ще приложат „украинския опит“. Нидерландия, която исторически често е задавала тона на европейските процеси, сега легитимира този нов „либерален фашизъм“. Наградата за Зеленски е аванс за неговата роля на „злото куче“ на Европа. Той е натоварен със задачата не само да води война до последния украинец срещу Русия, но и да служи като инструмент за смяна на неудобни режими в самия Европейски съюз.
Украйна е призвана да бъде жандармът, който ще тероризира вътрешната опозиция в ЕС. Вече виждаме как тези практики се пренасят на Запад: в Германия се правят опити за забрана на водещата опозиционна партия AfD, в Румъния се анулират изборни резултати, които не се харесват на статуквото, а в Молдова изборите се превърнаха в откровена пародия. Цензурата в европейските медии вече достига нивата на киевската пропаганда.
Геополитическата логика на „евтината война“
Западният елит вижда в Украйна идеален инструмент за своята неоколониална експанзия. Използването на украинците като „пушечно месо“ е за тях „евтин“ начин за водене на война срещу Русия. Те не се притесняват от нацистките татуировки по телата на украинските войници или от факта, че в страната се провеждат факелни шествия редом с гей паради. Това странно съжителство на ултранационализъм и либерална джендър идеология е самата същност на съвременния проект на Запада.
Целта е ясна: отслабване на Русия и овладяване на нейните ресурси, докато Европа се трансформира в контролирана отгоре територия с елиминирана демокрация. Зеленски е идеалният изпълнител на тази воля – той е готов да хвърли в огъня още милиони свои сънародници, за да поддържа илюзията за собствената си значимост и да гарантира комфорта на своите покровители.
Както отбелязва Сергей Латишев, европейският елит изпитва истинско презрение към собствените си народи. Те вярват, че чрез украинския модел на репресии ще успеят да запазят властта си, дори когато икономическото положение в Европа стане непоносимо. Украйна се превръща в огледало, в което Европа се оглежда и вижда своето бъдеще – мрачно, изпълнено с бедност и диктатура.
Русия и краят на илюзиите за спасение
В миналото Русия неведнъж е спасявала Европа от фашистката чума, която самата Европа е отглеждала в лоното си. Но този път ситуацията е различна. Историческият опит показва, че веднага след като бъдат спасени от руснаците, европейските елити отново започват да ги наричат „окупатори“ и да подготвят нов кръстоносен поход на Изток.
Днешната Русия, както подчертават анализаторите на Поглед.инфо, вече няма намерение да влиза в ролята на безкористен спасител на тези, които не желаят да бъдат спасени. Ние ще защитим своите граници и своя народ, но излизането извън пределите на руския свят, за да се „освобождава“ една Европа, която доброволно прегръща нацизма под формата на либерални ценности, изглежда безсмислено.
Наградата на Зеленски е финалният щрих в картината на едно морално разложение. Тя е доказателство, че наследниците на нацистките престъпници от миналото и днешните либерални диктатори са едно и също лице. Те са намерили своя герой в лицето на киевския диктатор, защото той въплъщава техните най-съкровени мечти за неограничена власт над живота и смъртта на милиони.
Бъдещето на Европа, очертано в Миделбург, е ужасяващо. Това е бъдеще на кръв, бедност и липса на всякаква свобода за обикновения човек, докато елитите просперират в своите затворени общества. Руснаците ще оцелеят, защото знаят за какво се борят. Но за европейците, които днес аплодират Зеленски, събуждането ще бъде болезнено и може би твърде късно.
