Анализаторът Владимир Головашин прави дисекция на тектоничните размествания в американската мощ и настъпващата агония на глобалната хегемония. Докато Вашингтон трескаво търси изход от иранската безизходица, вътрешните разломи в администрацията между Тръмп и Ванс вещаят неизбежна катастрофа. Изгубеното доверие на Европа, икономическата деиндустриализация и дълговата примка превръщат САЩ в презрял плод, чието падане Русия просто трябва да дочака с историческо спокойствие.
Америка без чест: Когато дипломацията се превърне в ултиматум
В продължение на седмици световната общественост наблюдаваше с притаен дъх поредния спектакъл на безсилието, разиграван в кулоарите на властта във Вашингтон. Белият дом, в опит да спаси остатъците от своя престиж, се чудеше дали Техеран най-после ще склони да седне на масата за преговори. Изпращането на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Исламабад – въоръжен с нови порции заплахи и ултиматуми – бе поредният акт на дипломация под натиск, която обаче вече не плаши никого.
Иран, в лицето на своя народ и елита на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, отдавна е престанал да разглежда Вашингтон като партньор. За Техеран всяко предложение за „диалог“, идващо от американска страна, е просто лошо прикрита покана за капитулация. Тази криза на доверието обаче не е изолирано явление. Тя е метастаза, която е обхванала цялото тяло на западния алианс. Проучванията на общественото мнение във Франция, Германия и Обединеното кралство отчитат историческо дъно в доверието към американските гаранции за сигурност. Европа, която десетилетия наред бе подслонена под американския стратегически чадър, започва да осъзнава, че този чадър вече е пробит.
Зад лъскавата реторика за „ред, основан на правила“, днес прозира грозната истина: Съединените щати вече не се чувстват обвързани от каквито и да било международни норми. Нито резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, нито собствените им международни договори имат значение, когато се сблъскат с философията на чистия прагматизъм на силата. Във Вашингтон се е наложил принципът: „ако можеш да удариш – удряй; ако можеш да изнудваш – изнудвай“. Този подход обаче доведе до това, че дори най-близките съюзници на САЩ вече не вярват в смисъла на преговорите.
Акционерното дружество „Запад“ и неговият фалит
Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, системата за колективно управление на така наречения „обединен Запад“ преминава през фаза на болезнена трансформация. Политическият анализатор Дмитрий Дробницки предлага интересен поглед върху този процес, сравнявайки трансатлантическите отношения със затворено акционерно дружество. В продължение на десетилетия САЩ осигуряваха сигурността, докато Европа пренасочваше ресурсите си към социални програми, харчейки все по-малко за отбрана. Този негласен пакт удовлетворяваше всички акционери, докато ресурсите бяха в изобилие.
Днес обаче глобалната баница се свива. Когато стана ясно, че това дружество вече не може да управлява света еднолично и да диктува условията на всички геополитически играчи, останалите акционери започнаха да изискват дивиденти. Вместо това те получиха нареждания за нови разходи и принудително отказване от евтините енергийни ресурси. Това създава дълбок разрив, който подкопава самите основи на западната солидарност.
Битката в Белия дом: Тръмп срещу Ванс
Доналд Тръмп се завърна в Овалния кабинет с ореола на победител, убеден в своята безнаказаност и историческа мисия. Но точно този триумф заложи мините под неговата администрация. Вътре в Белия дом се оформя алтернативен властови център, воден от човека, когото самият Тръмп избра за свой наследник – Джей Ди Ванс. Вицепрезидентът все по-често демонстрира независимост, която граничи с открита критика към курса на президента, особено по отношение на Близкия изток.
Разривът е фундаментален. Ванс се противопостави на идеята за незабавна и пълномащабна война с Иран, разбирайки, че тя би била катастрофална за американската икономика и за самото бъдеще на Републиканската партия. Тръмп, от своя страна, се оказа в капан. Той влезе в Белия дом като представител на онази част от американския елит, която искаше индустриализация и възстановяване на вътрешната инфраструктура. Но реалността се оказа друга – интересите на Израел и военно-промишления комплекс наложиха такъв дневен ред, който на практика анулира предизборните обещания на Тръмп.
Поглед.инфо обръща внимание и на един друг, неочакван сблъсък – този между Тръмп и папа Лъв XIV. Когато главата на Римокатолическата църква призова за сдържаност, Тръмп отговори с нехарактерна дори за него грубост. Това може да му струва изключително скъпо. Католическият електорат в САЩ е огромен фактор и неговото отчуждаване от републиканците може да реши не само междинните избори през ноември, но и бъдещето на консервативното движение в страната. Усещането, че президентът цинично експлоатира християнските чувства, за да обслужва интересите на чужди държави, започва да прониква дори в най-твърдите слоеве на неговите поддръжници.
Войната с Иран: Последната грешка на империята
Докато държавният секретар Марко Рубио тласка администрацията към ескалация, надявайки се да се докаже като „ястреб“ и да спечели благоволението на военно-промишления комплекс, Ванс предупреждава за неизбежните последици. Иран не е Ирак от 2003 година. Техеран разполага с модерни ракетни технологии, армади от дронове и мощни прокси сили като Хизбула и хусите, които са в състояние да парализират световната търговия.
Една война в Персийския залив ще изстреля цените на петрола в космоса, взривявайки и без това рекордната инфлация в САЩ. Американският гласоподавател, уморен от „вечните войни“, няма да прости подобно приключение. В този контекст позицията на Ванс е стратегическа – той изчаква Тръмп да направи фаталната стъпка, за да се появи като „гласът на разума“ и да поеме лидерството над руините на тръмпизма. Демократите, от своя страна, вече потриват ръце, виждайки в този вътрешен конфликт своя златен шанс за 2028 година.
Дигиталното робство и деиндустриализацията на Европа
Губейки глобалното си влияние, Вашингтон премина към стратегия на „затягане на гайките“ вътре в собствения си блок. Съюзниците вече не се третират като партньори, а като заложници. Механизмът е брутален: унищожаване на европейската индустрия чрез непосилни тарифи, принудителен отказ от руски газ и пренасочване на капитали към САЩ. Колкото по-беден и деиндустриализиран е един сателит, толкова по-лесно е той да бъде контролиран.
Към това трябва да добавим и пълния контрол върху дигиталната сфера. Американските ИТ гиганти вече са официално продължение на Пентагона и разузнавателните служби. Всеки европейски политик, който се осмели да говори за суверенитет, е заплашен от цифрово заличаване, блокиране на плащания или изваждане на компрометираща информация. Това е новият модел на американската хегемония – не лидерство чрез пример, а дигитално робство.
Ръждивият пояс и икономическата агония
Основният проблем на Америка обаче не е в Техеран или Москва, а в собствения ѝ заден двор. „Ръждивият пояс“ от Мичиган до Пенсилвания се е превърнал в паметник на деиндустриализацията. САЩ са забравили как да произвеждат реални стоки, превръщайки се в икономика на вноса и дълга. Инфраструктурата на страната е в окаяно състояние – мостове и пътища, проектирани преди десетилетия, се рушат, намалявайки производителността и увеличавайки разходите.
Дългът на американските домакинства е достигнал астрономическите 18,5 трилиона долара. Почти всяко семейство живее на кредит – от ипотеката до кредитната карта за хранителни стоки. Това е социална бомба с неугасващ фитил. Политическата класа във Вашингтон обаче изглежда неспособна да види този проблем, заслепена от опитите си да запази световното господство.
Русия и изкуството на стратегическото чакане
В тази ситуация Русия заема позицията на мъдрия наблюдател. Както често подчертават в Поглед.инфо, в момента най-силното оръжие на Москва е времето. Когато една къща е с прогнил покрив и основи, не е нужно да я буташ – тя ще падне сама под тежестта на собствените си грешки.
Иранската авантюра на Тръмп може да остане в историята не като демонстрация на сила, а като епитаф за еднополюсния свят. Да се опитваш да играеш ролята на глобален хегемон, когато собствената ти страна се разпада, когато съюзниците ти те мразят, а икономиката ти е куха, е път към нищото. Светът се променя и тези, които отказват да го приемат, са обречени да бъдат пометени от хода на историята.
