Цената ще бъде изцяло платена от средната класа
Процедурата по прекомерен дефицит ще оскъпи обслужването на нарастващия държавен дълг
Европейската комисия публикува своя редовен пролетен пакет в рамките на Европейския семестър и официално обяви стартирането на процедура по прекомерен дефицит спрямо България. Този акт е логично следствие от фискалната безотговорност през последните години. Поводът за първоначалното разхлабване на бюджетната дисциплина беше кризата, породена от COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението му, и безспорната необходимост от подкрепа за домакинствата и бизнеса. За съжаление, всички правителства от този период до настоящото редовно правителство, продължиха този кризисен режим, като го превърнаха в перманентна политика.
Служебното правителство също има сериозен принос за настоящата критична ситуация на държавните финанси и задълбочаването на дефицита. Въпреки че действаше в условията на удължителен закон за държавния бюджет, то не предприе мерки за ограничаване на разходите, които вече бяха неразумно увеличени от предходните кабинети. Този отказ от фискална консолидация на практика гарантира задълбочаването на структурните дисбаланси в държавния бюджет и подготви почвата за намесата на европейските институции.
Политиците, които управляваха през този турбулентен период, продължават да отричат наличието на сериозен фискален проблем в страната. Те не спират да твърдят, че е напълно възможно да бъде приет бюджет за 2026 г. с дефицит, който да не надвишава критерия от 3% от брутния вътрешен продукт. Тези твърдения обаче противоречат на обективните факти – дефицит от 3.5% от БВП през изминалата година и рекорден размер според предварителните данни за изпълнението на консолидирания бюджет до края на май (2% от БВП). Още по-притеснителен е фактът, че резултатът през 2025 г. беше постигнат с помощта на креативно бюджетно счетоводство.
Държавата прибегна до редица спорни практики, за да замаскира реалния размер на дефицита, включително изнасяне на разходи през Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. Бяха отложени плащания към бизнеса, беше изискано авансово внасяне на корпоративен данък от банковата система, което силно изкривява реалната картина на фискалните приходи. Допълнително беше приложено декапитализиране на държавни предприятия чрез изплащане дивидент в размер 100% от печалбата им, което ги лишава от собствен инвестиционен ресурс. Всички тези еднократни мерки само отлагат проблема за бъдещето, но не го решават, като същевременно подкопават дългосрочната стабилност на публичния сектор.
Според обявения от Министерството на финансите дефицитът за 2026 г. при запазване на досегашните политики и без предприемане на консолидационни мерки би надвишил 7% от БВП. Възможно е тази стойност да е надценена в някаква степен с цел дисциплиниране на политическата класа, но негативната тенденция остава напълно безспорна. При всички възможни сценарии без радикална промяна, бюджетният дефицит значително и трайно би надвишил референтния праг.
Процедурата при прекомерен дефицит е елемент от Пакта за стабилност и растеж. Това е основният корективен механизъм на Европейския съюз, който се задейства автоматично, когато дадена държава членка наруши или е в риск да наруши фискалните правила. Целта на процедурата е по-скоро дисциплинираща и коригираща отколкото наказателна, като изисква от съответното правителство да приеме надежден план за възстановяване на фискалната стабилност. Влошеното състояние на публичните финанси дори в една държава би могло да има силни негативни външни ефекти върху целия ЕС.
Конкретните стъпки, през които преминава тази наказателна процедура, са регламентирани в европейското законодателство и изискват активно взаимодействие с европейските институции. Всичко започва с изготвянето на доклад от ЕК при констатиране на нарушения. Следва обстойно становище на Икономическия и финансов комитет, след което Комисията отправя официална препоръка до Съвета на Европейския съюз. Самият Съвет, съставен от финансовите министри на държавите членки, взема окончателното решение дали съществува прекомерен дефицит въз основа на гласуване с квалифицирано мнозинство – т. е. България понастоящем се намира в началото на този процес.
След като Съветът официално констатира наличието на прекомерен дефицит, той отправя специфични препоръки към държавата членка с ясен времеви график за неговото коригиране. От България ще се изисква да представи подробен, детайлен и най-вече реалистичен план за фискална консолидация, базиран на дълбоки структурни реформи. Обичайната практика е на държавата да се даде срок от три до шест месеца, през които да предприеме ефективни законодателни действия и да докладва за тях. Този процес на засилено наблюдение продължава, докато дефицитът не бъде трайно и устойчиво свален и задържан под критичния праг от 3% от БВП.
Ако държавата не изпълни препоръките в зададения срок, процедурата преминава към своята същинска наказателна фаза, която предвижда санкции и тежки рестриктивни мерки. За държави като България, основна заплаха е възможността за спиране на достъпа до кохезионните фондове. Това би нанесло удар върху публичните инвестиции, голяма част от които разчитат именно на този източник за финансиране. Освен това репутационните щети водят до неизбежно влошаване на кредитния рейтинг, което ще оскъпи новото дългово финансиране на международните финансови пазари.
В своя доклад ЕК обръща специално внимание на структурата на българския дефицит. Основният проблем за България е фактът, че влошаването на бюджетната позиция има дълбоко структурен характер. През годините бяха приети редица постоянни ангажименти за увеличаване на социалните плащания, пенсиите и възнагражденията в публичния сектор, без те да бъдат финансово обезпечени. Този тежък дисбаланс между трайните разходни ангажименти и ограничения капацитет на данъчната система генерира перманентен и нарастващ недостиг на средства в държавната хазна.
Комисията посочва също силно притеснителната очаквана траектория на фискалната позиция, която без реформи показва ясна и необратима тенденция към влошаване. Оценката на европейските институции категорично отхвърля оптимистичните и нереалистични сценарии на родните политици, че дефицитът е просто временно явление, причинено от външни шокове. ЕК подчертава липсата на ясна политическа воля и необходимия парламентарен консенсус за провеждане на непопулярни, но критично необходими фискални реформи през изминалите години.
Специфичните за страната препоръки на ЕК са най-важният инструмент на Европейския семестър за реална координация. За настоящата 2026 г. те са фокусирани върху неотложната необходимост от възстановяване на фискалната устойчивост и категорично спиране на дълговата спирала.
Най-категоричната препоръка в доклада се отнася до незабавното налагане на строг контрол върху общия растеж на първичните публични разходи. Комисията императивно изисква нарастването на всички текущи разходи, финансирани с национални бюджетни средства, да бъде задържано под потенциалния икономически растеж. Това може да се тълкува като задължително замразяване на нови социални програми и преразглеждане на вече поети ангажименти, които не са финансово обезпечени. Тази рецепта за фискална консолидация е доказана във времето, но винаги за сметка на обществено недоволство.
Друга съществена препоръка е директно насочена към необходимостта от разширяване на данъчната база. ЕК настоява за мерки за ограничаване на неформалната икономика и повишаване на събираемостта на данъчните задължения. Това включва цялостна дигитализация на приходните агенции, усъвършенстване на информационните системи и затваряне на съществуващите законови вратички за избягване на облагане.
Комисията недвусмислено подсказва, че ако бюджетните разходи не могат да бъдат оптимизирани, България ще трябва да увеличи ключови данъчни ставки и това е съществен риск при налагането на такава процедура.
Третата група препоръки е свързана с усвояването на европейските средства за стимулиране на икономиката.
Настоява се за ускорено и прозрачно изпълнение на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
ЕК обръща внимание на лошото управление на държавните предприятия и спешната необходимост от тяхното реформиране. Използването им като инструмент за квазифискални операции и заобикаляне на бюджетните правила е остро критикувано. Изисква се незабавно въвеждане на стриктни правила за корпоративно управление, които да гарантират, че те оперират единствено на пазарен принцип.
Буди сериозно безпокойство как някои политически субекти продължават да твърдят, че държавният бюджет за 2026 г. може магически да се вмести в Маастрихтските критерии, представляват опасен финансов популизъм, който ще попречи на управлението на кризата. Подобно системно и упорито отричане на обективната действителност възпрепятства обществения дебат за това кои публични сектори имат нужда от спешна реформа и оптимизация, поради което корективните мерки ще трябва да бъдат наложени много по-рязко и шоково.
Липсата на бърза и адекватна реакция от страна на новото редовно правителство ще има сериозни последици за макроикономическата стабилност на страната. Официалното стартиране на процедурата вече служи като ясен сигнал към международните финансови пазари, че България окончателно губи своя фискален статут. Това неминуемо ще доведе до повишаване на рисковите премии и оскъпяване на обслужването на нарастващия държавен дълг през следващите месеци. В крайна сметка цената ще бъде изцяло платена от средната класа чрез по-високи ставки по данъци и осигуровки.
Времето за отлагане изтече. Докладът на Европейската комисия представлява последното предупреждение, което дава сигнал за предстоящ сблъсък с влошената фискална реалност. Българското правителство трябва незабавно да изостави вредните практики на креативно бюджетно счетоводство и да приеме сурова, но спасителна програма за фискална консолидация. Само и единствено чрез отговорно поведение и категорично завръщане към принципите на твърди бюджетни ограничения могат да бъдат избегнати най-тежките европейски санкции и вдигане на данъци.
