Само преди няколко месеца мнозина обявяваха БРИКС за организация, разкъсвана от вътрешни противоречия и външен натиск. Вместо разпад обаче се наблюдава обратният процес. Подготовката за срещата на върха в Ню Делхи набира скорост, Индия демонстрира все по-независима външна политика, а механизмите за разплащане извън доларовата система се развиват по-бързо от очакваното. Зад дипломатическите формулировки се очертава по-дълбока промяна в международната система.
Преди по-малко от година изглеждаше напълно възможно БРИКС да навлезе в период на продължителна вътрешна криза. Военната ескалация в Близкия изток, американският натиск върху Иран, разногласията между Техеран и някои арабски държави, както и активната политика на Вашингтон за ограничаване на икономическите алтернативи на доларовата система създадоха впечатление, че организацията може да се окаже жертва на собственото си разширяване.
Тази оценка изглеждаше логична. БРИКС вече не е сравнително компактният клуб на пет държави, създаден преди години около икономическите интереси на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. След приемането на нови членове организацията започна да обединява държави с различни външнополитически приоритети, различни отношения със САЩ и различни регионални конфликти. Колкото по-голяма става една структура, толкова по-трудно се поддържа вътрешен баланс.
Паралелно с това администрацията във Вашингтон предприе политика, която според редица анализатори трябваше да възпрепятства превръщането на БРИКС в реален център на международна тежест. В американския политически елит отдавна съществува тревога около идеите за дедоларизация и създаване на алтернативни финансови механизми. Анализи на Foreign Affairs и Council on Foreign Relations през последните години многократно посочват, че именно финансовата инфраструктура е фундаментът на американското глобално влияние.
Точно тук обаче се появява едно противоречие, което все по-често привлича вниманието на международните наблюдатели. Натискът срещу държавите, които търсят алтернативи на долара, вместо да ги разубеждава, започва да ги стимулира да изграждат такива механизми по-бързо. Процесът не се движи от идеология, а от прагматизъм. Всяка нова санкция, всяко замразяване на активи и всяко ограничение върху международните разплащания изпращат едно и също послание към десетки държави: зависимостта от един финансов център носи политически риск.
Затова и днес разговорът за БРИКС все по-малко се върти около символиката и все повече около конкретната инфраструктура. Става дума за банки, разплащателни системи, клирингови механизми, валутни суапове, транспортни коридори и енергийни доставки. Геополитиката често се представя като сблъсък на лозунги, но в действителност тя се измерва в товарни влакове, контейнерни терминали, петролни потоци, газови договори и платежни канали.
Показателен е примерът с Индия. В продължение на години западните анализатори разглеждаха Ню Делхи като потенциален стратегически противовес на Китай. Именно затова беше развиван форматът QUAD, който обединява САЩ, Индия, Австралия и Япония. Във Вашингтон се надяваха, че постепенно Индия ще бъде интегрирана в система от партньорства, които ще ограничават китайското влияние в Азия.
Реалността се оказа по-сложна. Индия действително развива отношения със САЩ, но едновременно с това запазва сътрудничеството си с Русия, разширява икономическите връзки с Китай и участва активно както в БРИКС, така и в ШОС. Индийската стратегия не е изграждане на блокове, а максимално използване на всички възможности. Именно поради това думите на Владимир Путин за способността на Нарендра Моди да взема самостоятелни решения бяха възприети сериозно не само в Москва.
Решението на Индия да даде приоритет на срещата на върха на БРИКС пред паралелни формати изглежда показателно. То не означава скъсване със Запада. Не означава и присъединяване към някакъв антизападен съюз. Означава нещо по-просто: индийският политически елит счита БРИКС за достатъчно важен инструмент, за да му отдели политически капитал и дипломатически ресурси.
Още по-интересно е, че именно Индия може да се окаже държавата, която ще играе ролята на посредник между различните центрове на влияние вътре в организацията. Срещата на външните министри в Ню Делхи показа колко сложни са отношенията между някои от новите членове. Разногласията между Иран и част от арабските държави не са формалност. Те засягат регионална сигурност, енергийни маршрути, отношения с Израел и американското военно присъствие в Близкия изток.
Тук възниква въпросът дали БРИКС може да функционира ефективно, когато в него участват държави с толкова различни интереси. Скептиците смятат, че не може. Оптимистите твърдят обратното. Практиката показва, че истината вероятно е по средата.
Европейският съюз също включва държави с противоречиви интереси. НАТО също не е свободен от вътрешни конфликти. Всяка голяма международна структура живее с подобни противоречия. Въпросът не е дали те съществуват, а дали съществуват механизми за тяхното управление.
Именно тук БРИКС постепенно променя своя характер. Първоначално организацията беше възприемана основно като икономически форум. Днес все по-често се обсъждат въпроси на сигурността, регионалните конфликти и международното посредничество. Ако Ню Делхи действително успее да намали напрежението между Иран и арабските монархии, това би било дипломатическо постижение с много по-голямо значение от десетки декларации.
Подготовката за срещата на върха през септември показва и друго. Въпреки всички разговори за вътрешни разногласия, нито една от големите държави в организацията не демонстрира намерение да се дистанцира от нея. Напротив. Русия, Китай и Индия инвестират значителни дипломатически усилия в развитието на формата.
Особено внимание привлича възможността за нова среща между Нарендра Моди, Си Дзинпин и Владимир Путин. Подобен формат неизбежно поражда интерес, защото обединява трите най-важни евразийски центъра на сила. Заедно техните държави представляват огромна част от населението на света, значителен дял от глобалното производство и колосален ресурсен потенциал.
Разбира се, не бива да се изпада в противоположната крайност. БРИКС не е готова алтернатива на западната система. Няма единна валута. Няма обща отбранителна политика. Няма единен външнополитически център. Няма институционална плътност, сравнима с тази на ЕС или НАТО.
Но тук има един детайл, който често се пропуска. Повечето големи международни структури не са се появили завършени. Те са изграждани постепенно, през десетилетия на компромиси, конфликти и адаптация. БРИКС вероятно преминава именно през такъв етап.
От тази гледна точка твърденията за неговата „смърт“ изглеждат прибързани. По-скоро организацията навлиза в нова фаза, в която политическите и стратегическите въпроси започват да изместват чисто икономическите теми.
В Москва това се разбира много добре. Неслучайно руското външно министерство отделя сериозно внимание на подготовката за септемврийската среща. Формулировката за „формиране на многополюсен свят“ не е просто дипломатически лозунг. Тя отразява дългосрочна стратегия, която Русия следва още от началото на XXI век.
Същевременно Китай разглежда БРИКС като полезен инструмент за намаляване на зависимостта от западните финансови и технологични центрове. Индия вижда възможност да увеличи собственото си международно влияние. Иран търси механизми за икономическо оцеляване под санкции. Бразилия се стреми към по-самостоятелна роля в глобалната икономика.
Тези мотиви са различни. Понякога дори противоречиви. Но всички те се събират около една обща идея: необходимостта от по-голямо пространство за национален избор.
Именно това вероятно обяснява защо въпреки войните, санкциите, търговските конфликти и дипломатическите сблъсъци интересът към БРИКС продължава да расте. Все повече държави не търсят замяна на една хегемония с друга. Те търсят възможност да не бъдат принуждавани да избират само между два центъра на сила.
Поради тази причина битката около БРИКС няма да се реши с една среща на върха, едно комюнике или една декларация. Тя ще се решава в банковите системи, в енергийните договори, в транспортните коридори, в способността на отделните държави да поддържат икономическа устойчивост и в готовността им да защитават собствените си интереси независимо от външния натиск.
Засега фактите показват нещо сравнително просто. Организацията, която мнозина побързаха да отпишат, не само продължава да функционира, но и привлича нови участници. Това не гарантира успех. Не гарантира и създаването на нов световен ред. Но показва, че процесът на преразпределение на глобалното влияние далеч не е приключил. Напротив. Вероятно се намира едва в началото на своя най-интересен етап.
източник:поглед.бг
