Изтекла информация от заповедите на американското Министерство на отбраната разкрива дълбоки разногласия между военното ръководство и министър Пит Хегсет относно кампанията срещу Иран. Според публикувани документи четирима висши адмирали и генерали отказват по-нататъшно пренасочване на ресурси от Европа и Тихия океан, посочвайки изчерпване на ракетните арсенали и прекомерно напрежение в бюджета на ВМС. В същото време Белият дом обявява пълна победа, което поражда въпроси относно реалните оперативни възможности на САЩ.
Финансовата и логистична сметка на шестмесечната операция
Институционалният сблъсък във Вашингтон, за който се съобщава в американската преса, не е просто епизод от междуведомствено съперничество, а индикатор за достигнати технически и финансови лимити. Операцията срещу Иран навлезе в своя шести месец, изчерпвайки оперативните фондове на Военноморските сили на САЩ и поставяйки под въпрос наличността на ключови оръжия. Според публични данни, представени по-рано пред Сената от министъра на отбраната Пит Хегсет, прогнозираните разходи за военните действия до септември вече надхвърлят 37,5 милиарда долара.
Основната част от тези средства не отива за гориво, а за компенсиране на използваните зенитни ракети с голям обсег от семействата Standard (SM-2, SM-3, SM-6) и противоракетни системи THAAD. При интензивността на прихващанията в Червено море и Оманския залив годишното производство на американската отбранителна индустрия се изразходва за броени седмици. Индустриалните капацитети на корпорации като Raytheon и Lockheed Martin нямат технологичната възможност да удвоят или утроят поточните линии в рамките на няколко месеца.
Конфликтът оголва и друг структурен проблем. Бюджетът на ВМС на САЩ е разчетен за поддържане на глобално присъствие с ротационен цикъл на самолетоносачните ударни групи от шест до осем месеца. Задържането на кораби в зоната на Централното командване (CENTCOM) извън тези графици води до амортизация на силовите установки, изчерпване на ресурса на летателните апарати и рязък спад в морала на личния състав.
Административен демарш в Книгата със заповеди
Основа за медийните разкрития стана изданието от 14 август на Книгата със заповеди на министъра на отбраната. В този документ традиционно се фиксират стратегическите указания и официалните оценки на началник-щабовете и командирите на географските командвания. Според публикуваните откъси четирима от най-висшите офицери в американската армия са заявили формално несъгласие с план за удължаване на мисията.
В списъка на офицерите, за които се твърди, че са отказали подкрепа, влизат адмирал Дарил Кодъл (началник на военноморските операции), генерал Алексус Гринкевич (шеф на Европейското командване – EUCOM), генерал Франсис Л. Донован (Южното командване – SOUTHCOM) и адмирал Самюъл Папаро (командващ Индо-Тихоокеанското командване – INDOPACOM).
Формулираните от тях възражения се базират на технически показатели. Адмирал Кодъл посочва, че флота няма финансови и технически ресурси да поддържа безсрочни ангажименти в Близкия изток, без това да срине поддръжката на корабостроителните заводи на източното крайбрежие. От своя страна адмирал Папаро твърди, че постоянното привличане на самолетоносачи и разрушители с система Aegis от Тихоокеанския театър оставя американските бази в Гуам и Окинава без необходимия противоракетен щит.
Реакцията на говорителя на Министерството на отбраната Шон Парнел бе насочена главно към самия факт на изтичането, определяйки го като „престъпление“ и „предателство“. Парнел не отрече напълно съществуването на спорове, но ги класифицира като нормална част от военния планиращ процес, приписвайки медийния отзвук на така наречения „синдром на обсебеността от Тръмп“.
Оголените флангове: От Тихия океан до Латинска Америка
Истинският дебат не е за политическа лоялност, а за разпределение на военния инвентар. Пренасочването на разузнавателни самолети, спътников ресурс и патрулни кораби към зоната на CENTCOM пряко ощетява мисиите в останалите региони. Генерал Гринкевич и генерал Донован са подчертали в оценките си, че с оглед на намаления брой достъпни платформи за електронно разузнаване, контролът върху ключови морски маршрути извън Близкия изток е практически отслабен.
За да се осигури ротацията на една самолетоносачна група в Арабско море, са необходими общо три такива групи: една на бойно дежурство, една в процес на транзит и подготовка, и една в ремонт в корабостроителниците. САЩ разполагат с 11 самолетоносача, но поради забавяния в корабостроителниците в Нюпорт Нюз и ВМБ Норфолк, реално оперативни в момента са значително по-малък брой.
Военният колумнист Дан Ламот отбелязва, че журналистическата работа по разкриването на тези документи не представлява нарушение на правото, доколкото касае прозрачността при изразходването на публични средства и изпращането на войски. Остротата на реакцията от страна на софтуерни инженери и служители в Пентагона, като Дженика Паундс, обаче показва дълбокото разделение вътре в самата отбранителна администрация относно това кое представлява държавна тайна и кое – институционално прикриване на неудобни факти.
Декларативен триумф срещу индустриалната реалност
На заден план остава разминаването между официалните политически изявления и докладите на място. Президентът Доналд Тръмп обяви в социалната мрежа Truth Social, че Иран е „напълно провалена държава“, лишена от флот, военновъздушните сили и икономическа стабилност. В изявлението му се посочва още, че техеранското ръководство е загубило контрол над финансовата си система, при инфлация от 300%.
В същото време излизат анализи като този на Робърт Каган в списание „The Atlantic“, според когото американо-израелските действия не са постигнали стратегическо парализиране на иранската държавна машина. Напротив, постоянният военен натиск е ускорил преговорите за сигурност между държавите от Персийския залив и техни външни партньори, формирайки нови регионални оси, които заобикалят Вашингтон.
Политиката на Вашингтон се сблъсква с факта, че разрушаването на иранска инфраструктура не ликвидира асиметричните способности на Техеран да застрашава корабоплаването чрез евтини дронове и балистични ракети. Цена-ефективност е в рязка диспропорция: прихващането на дрон за $20 000 с ракета SM-2 за $2,5 милиона изчерпва бюджета на САЩ далеч по-бързо, отколкото иранския индустриален капацитет.
Институционалният сблъсък и изтичането на информация като механизъм за натиск
Секретните оценки не изтичат в пресата случайно. В историята на Пентагона подобни епизоди – от „Документите на Пентагона“ за Виетнам до докладите от Ирак – се случват тогава, когато висшият генералитет смята, че цивилното ръководство поставя изпълними цели, незащитени с ресурси.
Пит Хегсет е изправен пред дилема: да принуди генералите да продължат оперативния натиск с рискуване на аварии и материални загуби в други театри, или да приеме съкращаване на присъствието в Близкия изток, което противоречи на политическата реторика за „пълна победа“. Военноморските командири изглежда са решили да си осигурят институционален алби, документирайки писмено своите предупреждения.
Въпросът с липсата на достатъчно ракети за системите за ПВО на корабите вече не е просто теоретичен показател, а пряк фактор за оцеляването на плавателните съдове в зони на обстрел. Ако ракетите-прихващачи изчерпят критичния си праг, американските разрушители ще трябва или да се изтеглят на сигурно разстояние, или да разчитат единствено на системи за близък бой от рода на Phalanx CIWS, което увеличава рисковете за корабокрушения.
източник:поглед.инфо
