Малко известен водопад е най-високият в България. Това показват проучванията на екип от учени, които събират данни за регистър на водопадите в България. За работата им разказа тази сутрин Нова телевизия.
Дяволското пръскало по северните склонове на връх Ботев е със забележителната височина от 202,5 метра и това го прави първенецът на водопадите у нас. И трите най-високи водопада са в Стара планина, като ТОП 3 се допълва от Видимското пръскало (159 м) и Врачанска скакля (139,2 м). Райското пръскало, според регистъра, е с височина 127,6 м – малко повече от традиционно познатата 124,5 м.
Трите най-високи водопада в Рила са Рилска скакавица (92,1 м), Малка скакавица (76 м) и Безименен (52,9 м). В Родопите има по-високи водопади отколкото в Пирин – водопад Безводно е 56,9 м, Сливодолското падало е 49,2 м, а Орфей – 42,6 м. Първенецът на Пирин е Мечкулският водопад – 51,3 м.
Един от най-внушителните водопади в Родопите е Самодивското пръскало – атракция в Девинско, по известната екопътека Струилица-Калето. Доскоро беше известно, че е висок 70 метра, разделени в два скока. Последните данни обаче показват друго – височината му е 40,3 метра. Подобни изненади, които буквално „преобръщат” географията има и на други места в страната, разказва планинският водач Момчил Цветанов.
Учените обясняват и как се определя кое точно е водопад. „Ясно е, че трябва да имаме река и долина. Водата заглажда скалите, оставя наноси и подсказва, къде има сравнително постоянно течение“, казва доцент Ахинора Балтакова, геоморфолог в Геолого-географски факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.
„Освен това по долината трябва да има прагове. Точно по тези прагове се образуват водопадите. Горната част на водопада обикновено се дефинира по един ръб. Съответно докъде стига водопадът? Дотам, където имаме чупка в склона. Тези две чупки на склона са нашите горна и долна граница на водопада. Обикновено праговете не са вертикална стена. Може да има неравности по тях. Затова приемаме усреднен минимален наклон на склона 30 градуса”, обяснява доц. Балтакова.
Учените в екипа са приели утвърдена методика за измерване с лазерен далекомер. Регистърът на водопадите в България постоянно се обогатява. Обхождат се обекти в цялата страна. Учените попълват липсващата или понякога неточната информация за някои от тях. Откриват се и нови и то на слабо познати места в страната, разказва климатологът Христо Попов от Геолого-географски факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.
