Икономическата капан на пояса Ориноко и цената на тежкия петрол

Смятаните за най-големи в света доказани резерви от суров петрол — 303,008 милиарда барела по данни за 2025 г., представляващи близо 17,17% от световните запаси — се оказват физически и финансово труднодостъпни. Основната част от тези ресурси е концентрирана в битуминозния пояс на река Ориноко (Faja del Orinoco). Физическите характеристики на венецуелския суров петрол го класифицират като свръхтежък (с плътност под 10° API) и с високо съдържание на сяра и метали.

Извличането на тази суровина изисква специфични смесители (разредители като нафта) и специализирани мощности за първична преработка (упгрейдъри), които да повишат плътността на продукта до търговския стандарт Merey 16. Според оценки на индустриални аналитици и инженерни консултанти, възстановяването на изоставените сонди, подмяната на корозиралите тръбопроводи край Пуерто Ла Крус и възстановяването на преработвателните комплекси в Хосе ще изисква между 100 и 200 милиарда долара инвестиционен капитал.

При настоящите нива на глобалните цени на суровия петрол и капиталовите разходи за пробиване на хоризонтални кладенци, възвръщаемостта на подобни проекти се изчислява на над десетилетие. Финансовите директори на големите американски енергийни компании са изключително предпазливи към поемането на дългосрочен кредитен риск във Венецуела, независимо от политическата промяна в Каракас.

Завой към суровините с бърза ликвидност

Препятствията пред петролния сектор принудиха Белия дом да проучи алтернативни възможности за бързо извличане на икономическа стойност. През април венецуелското Национално събрание гласува нов закон за минното дело, предназначен да отвори минералните ресурси за чуждестранни оператори. Както съобщава агенция „Ройтерс“, позовавайки се на участници в закрити срещи с правителствени представители във Вашингтон, фокусът на администрацията бързо се е изместил към критичните минерали и благородните метали.

Официалният говорител на Белия дом Тейлър Роджърс потвърди провеждането на консултации със западни миннодобивни корпорации, а представители на Министерството на енергетиката на САЩ подчертаха, че съществуващата нормативна рамка позволява сключването на преки договорености без нужда от нови извънредни укази.

Данните за минералните резерви на Венецуела се базират предимно на официални правителствени доклади от 2018 г. и геоложки карти от 2021 г. Според тези документи страната разполага с:

  • 14,68 милиарда метрични тона желязна руда (главно в района на Сиера Иматака);
  • 321,5 милиона метрични тона боксит за алуминиевата промишленост;
  • 407 885 метрични тона никел;
  • 644 метрични тона официално потвърдени златни резерви.

Геоложки проучвания на Академията на науките на Венецуела и оценки на независими експерти, сред които професор Мануел Съдърланд от Централния университет на Венецуела, сочат, че реалният златен потенциал в южните щати Боливар и Амасонас надхвърля 3000 тона. В картирането фигурират и находища на мед, колтан (танталит-колумбит), уран и волфрам. Всички те обаче изискват мащабни повторни проучвания по стандартите NI 43-101 или JORC, тъй като наличните архивни данни от ерата на Corpoven и Corporación Venezolana de Guayana (CVG) се считат за остарели.

източник:поглед.инфо