Сигнал до P26 поставя редица въпроси около миналото на Николай Ненчев – бивш министър на отбраната и настоящ посланик на България в Украйна. В него се съдържат твърдения за случай от времето на военната му служба, предполагаеми връзки с Държавна сигурност, отношения с лица, свързвани с различни скандали, както и въпроси около неизлъчената втора част на онлайн предаването „Църквата на ГРЕХА“ на Станислав Цанов. Твърденията не са доказани с посочените в сигнала документи и предстои да бъдат проверени.
Сигналът до P26 поставя на дневен ред въпроса има ли неизследвани обстоятелства от миналото на Николай Ненчев, които са останали извън публичното внимание.
Сред изложените твърдения е случай от 1986 г., когато Ненчев е бил военнослужещ. Според сигнала той е напуснал поделението си заедно с друг войник, след което двамата са отнели автомобил и са участвали в катастрофа, при която е загинал човек. Твърди се, че по случая е било образувано наказателно производство за престъпление, свързано с военната служба и пътнотранспортно произшествие със смъртен резултат, но Ненчев е бил оправдан.
В сигнала се поставят въпроси и за евентуални контакти на Ненчев със структурите на Държавна сигурност. Според изложеното той е бил вербуван да наблюдава своя баща и да събира информация за негови контакти с брат му, който е избягал в САЩ, както и с неговия син – военнослужещ в американската армия.
Посочени са и имена на лица, свързвани с агентурното минало на ДС. В тази връзка сигналът прави твърдения за лични отношения между Ненчев и близки на такива лица. Тези обстоятелства обаче следва да бъдат проверени чрез архивни документи и официални източници.
Въпросите около Троянския манастир
Отделен акцент в сигнала са твърденията за връзки между Ненчев и хора, чиито имена са се появявали в публичното пространство около скандали, свързани с Троянския манастир. Тъкмо тук се появява връзката с онлайн предаването „Църквата на ГРЕХА“ на Станислав Цанов.
В предаването бяха поставени въпроси, засягащи духовници, манастири и хора от политическия и обществения живот. Появиха се и твърдения, свързващи Николай Ненчев с определени лица и събития. Това поражда и ключовия въпрос, поставен в сигнала до P26:
Какво трябваше да съдържа втората част на „Църквата на ГРЕХА“ и защо тя не беше излъчена?
Не е изяснено публично дали решението за неизлъчването е било редакционно, техническо или е било резултат от външен натиск. Не е ясно и дали във втората част са били подготвени материали, засягащи Ненчев или други политически фигури.
Твърденията за периода във властта
Сигналът съдържа и твърдения за действия на Ненчев по време на заеманите от него политически длъжности. Посочва се периодът, в който той е бил началник на кабинета на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. В сигнала се твърди, че Ненчев е бил замесен в схема за търговия с помилвания и че случаят е бил прикрит, въпреки че е довел до напрежение около президентската институция.
Излагат се и твърдения за негови кадрови решения като министър на отбраната. Сред тях е посочено назначаването на жена, с която според сигнала той е бил в лични отношения, на висока финансова длъжност в Министерството на отбраната.
Тези твърдения са от категорията на конкретните проверими обвинения и могат да бъдат потвърдени или отхвърлени чрез документи – заповеди за назначения, административна кореспонденция, съдебни материали и други официални източници.
Какво всъщност се опитва да изясни сигналът?
Сигналът до P26 не се ограничава само до твърдения за миналото на Николай Ненчев. Основният му въпрос е дали определена информация, засягаща публична фигура, е била умишлено оставена извън публичното пространство.
Ако твърденията са неверни, естественият журналистически въпрос е защо не са били опровергани с документи.
Ако са верни, следва да се установи защо не са били проверени и представени публично.
А ако втората част на „Църквата на ГРЕХА“ е съдържала конкретни материали по тези теми, обществото има право да знае защо тя не е видяла бял свят.
На този етап няма основание твърденията от сигнала да бъдат представяни като установени факти. Те са твърдения, които подлежат на проверка. Но именно затова въпросите, които поставят, не бива да бъдат подминавани.
И един от тях остава особено важен:
Кой прикрива скандалните разкрития от миналото на посланика ни в Украйна?
източник:p26.bg
