Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. от 2,8 на 2,6 на сто и преразгледа възходящо очакваната средногодишна инфлация от 3,8 на 4,9 на сто спрямо пролетната си оценка. Това показва октомврийското издание на доклада „Световни икономически перспективи“ (World Economic Outlook), публикувано днес, предаде БТА.
За 2027 г. Фондът очаква икономическият растеж на България леко да се ускори до 2,7 на сто. Прогнозата е повишена спрямо заложените през април 2,5 на сто. Същевременно очакването за средногодишната инфлация през следващата година е увеличено от 3,7 на 4,8 на сто.
Значително е влошена и прогнозата за текущата сметка (отразява международното финансово състояние на дадена страна, като измерва разликата между сумите, които тя получава от износ на стоки, услуги и доходи от чужбина, и парите, които изплаща за внос към останалия свят – бел. ред.). МВФ очаква дефицитът по текущата сметка да достигне 8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. при прогнозирани през април 4 на сто. За 2027 г. се предвижда дефицит от 6,6 на сто от БВП спрямо предишна оценка за 3,2 на сто.
Прогнозите за пазара на труда остават без промяна. Безработицата се очаква да се понижи от 3,6 на сто през 2025 г. до 3,4 на сто през настоящата и 3,3 на сто през идната година.
Очаква се българската икономика да нараства значително по-бързо от средното за еврозоната, но и инфлацията в страната ще остане осезаемо по-висока. За валутния съюз МВФ прогнозира растеж от 1,1 на сто и инфлация от 3,1 на сто през 2026 г. За 2027 г. очакванията са съответно за растеж от 1,2 на сто и инфлация от 2,8 на сто.
Новата прогноза на МВФ за растежа на България през текущата година е по-предпазлива от оценката на Министерството на финансите. В есенната си макроикономическа прогноза финансовото ведомство повиши очакването си за растежа през 2026 г. от 2,6 на 3 на сто, позовавайки се на по-благоприятни от очакваното отчетни данни през първата половина на годината.
За 2027 г. министерството запази прогнозата си за растеж от 2,5 на сто. Ведомството очаква средногодишна инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), от 4,8 на сто през 2026 г. и 4 на сто през 2027 г.
Инфлационните показатели на двете институции не са напълно съпоставими. Министерството на финансите изрично използва ХИПЦ, докато таблицата на МВФ за България съдържа средногодишното изменение на индекса на потребителските цени.
България на фона на съседни страни
Октомврийската прогноза на МВФ показва различни тенденции при три съседни на България държави — от по-висока инфлация и слаб растеж в Румъния до по-добри очаквания за икономическия растеж в Сърбия.
За Гърция е запазена прогнозата за растеж от 1,8 на сто през 2026 г. и е повишено очакването от 1,7 на 1,8 на сто за 2027 г. Инфлационната прогноза е увеличена от 3,5 на 4,2 на сто за тази година и от 2,7 на 3,6 на сто за следващата.
Прогнозата за равнището на безработицата също е повишена — от 7,4 на 8 на сто през 2026 г. и от 7,1 на 7,6 на сто през 2027 г.
За Румъния МВФ вече очаква свиване на икономиката с 0,5 на сто през 2026 г. при априлска прогноза за растеж от 0,7 на сто. За 2027 г. очакваният растеж е понижен от 2,5 на 2,2 на сто.
Инфлацията в Румъния се очаква да достигне 8,2 на сто през 2026 г. спрямо предишна прогноза за 7,8 на сто. За 2027 г. оценката е повишена от 3,9 на 4,1 на сто.
Безработицата се очаква да се повиши от 6 на 6,5 на сто през 2026 г., докато прогнозата за 2027 г. остава 5,9 на сто.
За Сърбия МВФ е преразгледал възходящо очакванията си за растежа на БВП от 2,8 на 3,3 на сто през 2026 г. и от 3,5 на 4 на сто през 2027 г.
За разлика от България, Гърция и Румъния, инфлационната прогноза за Сърбия е понижена. Фондът очаква средногодишната инфлация да бъде 3,1 на сто през 2026 г. при априлска оценка за 5,2 на сто. За 2027 г. прогнозата е намалена от 4,9 на 4,2 на сто.
