Докато Русия продължава да си освобождава по три-четири пъти едно и също село в Донбас, Тръмп /и Натаняху/ заложиха на хегемонията върху веригите за доставки на енергия…
Войната с Иран не е за енергийните му ресурси, а за контрола над петролните коридори, за ликвидиране достъпа на Китай до енергийните пазари. В сравнение с Китай, САЩ са енергийно джудже, а договорите му с Иран и Венецуела, гарантираха и лидерството в „ИИ“ – нещо, което щатите не искат да допуснат.
През тези райони, с площ от над 6,5 милиона кв. км /включващ 21 държави – Персийския залив, Червено море, Арабско море, части от Индийския океан и Оманския залив/ – преминава 90% от световната търговия с петрол. Чрез „Пети американски флот“, САЩ обхваща трите жизненоважни стратегически точки: Хормуз, пролива Баб ал-Мандеб и Суецкия канал – така контролът на САЩ обхваща свързаните звена за доставка на енергия по целия свят.
„Срутването на фасадата „Персийския залив като сигурно убежище за инвестиции“ ще форсира обезценяването на долара“ – заявява д-р Вихра Павлова в сайта „www.brodbg.com“.
Така изглеждат нещата с Иран извън Израел и Нетаняху, извън Великобритания и Турция, извън Шиитския ислям и духовните устои на една древна империя. Тази многовекторност, прави проблемът сложен от десетилетия, а територията на „Персийския залив“ – жизненоважна, критична зона за света. Това нека послужи като препратка към темата за войната, която Израел и САЩ започнаха срещу Иран, отново базирана на лъжа, но този път срещу себе си имат противник, който е носител на цяла цивилизация.
Хората се объркаха от динамиката на събитията, от липсата на яснота и правила, от хаоса и липсата на международните правни субекти и разбира се, от дефицита на логика, ценности и, каквато и да било, справедливост…
Може би, е добре, преди да задълбочим анализа за участието на Израел, да започнем с разграничението между ортодоксалните евреи, които искат мир и ционистите – превръщащи вярата в националистическа доктрина. Всъщност, те направиха най-големия подарък за своите врагове, обединявайки ги радикално – създавайки на иранците, най-устойчивия символ на съпротивата. Ислямски духовен лидер, най-влиятелният шиитски лидер в света, беше мъченически убит по време на свещения месец Рамадан. Въпреки, че са бомбардирани и буквално сред руините – милиони са по улиците на Техеран, Машхад, Исфахан и другите големи градове, в дни на траур и всички подкрепят своята власт в лицето на един новосъздаден символ – мъченик. Държавен Джихад срещу „АБСОЛЮТНОТО ЗЛО“ – САЩ и Израел..!
Безспорно, това е един неравностоен конфликт, в който от едната страна стои най-могъщата военна машина в света – американците, заедно с най-силното лоби в света /еврейското/. А от другата страна е хилядолетна държава – цивилизация, която буквалнозащитава своето право на самостоятелно съществуване и развитие. Това е основното послание, което крещи към всички държави, които искат да защитят това си право.
Колко ще издържи Иран.?!
Какво ще предприеме и докъде е възможно да ескалира конфликта?!
Тежки въпроси, с многовекторни отговори и страховити прозрения…
Въпреки огромният информационно-разузнавателен потенциал на САЩ и Израел, все по-убедително се налага фактът, че беше допусната грешка в анализа и интерпретацията на средата и обстановката, в която се реализираха военните действия. А именно, лъжовната нагласа, че „иранският народ не иска своите управляващи“. И на база на това /зловещо/ грешно заключение, беше дадена „зелена светлина“ и изпълнена операцията по убийството на държавния глава и върховен духовен лидер, както и на голяма част от ръководния състав на държавата. Така бяха създадени предпоставки за гражданска война /Майдан, по евроатлантическите стандарти/ и вътрешно сваляне на властта. Но, това би било възможно, при условие, че има критична маса от народа, която да е мотивирана от тези убийства и е готова да изпълни тези очаквания. Тук не само липсва радикалната „Пета колона“ напазарувани „жълтопаветници“, дрогирани гей-агитки и паравоенни диверсанти… В 16 милионен Техеран, 3 или 30 000 дисиденти какво са.?! Каква част от обществото биха били ефективната „критична маса“ другомислещи, способни да се противопоставят на близо 100 милионен Иран.?! /И тук е основната голяма грешка!/ „Епично яростните“ не разбират устоите на духовността, или поне не отчитат водещото основание, което е над всичко останало в Шиитския Ислям. Това е идеята за мъченичеството и саможертвата.
/Излезе информация и видео на Върховният лидер – записано непосредствено преди започването на атаките, в което цитира библейски текст от Корана /има го и в Библията/ и заявява, че на 86 години за него това е най-върховната чест – да бъде убит от своите най-големи врагове. Той се принася сам в жертва, не се скри в бункера. И ефектът, който ескалира от това – американците и ционисткото лоби, както и техните мозъчни и „ИИ“ анализатори, не успяха да предвидят.
Така се стигна за първи път в новата ни история до обявяването на Джихад от държава – страна член на ООН ! От държава – цивилизация..! Не от групировка, не от терористична организация, а от легитимна държава с хилядолетна история.
Именно в този резултат е големия пропуск, голямата грешка в анализа. Това ясно пролича от заявленията на Тръмп, което веднага елиминира евентуални претенции към експертния анализ на списание „Сигурност“ и нашето изложение за внушения и манипулации, а именно: В първия ден, Тръмп каза „…Ние правим бърза операция.“ В края на втория ден, срокът се промени на четири седмици, сега вече се говори за съвсем различен срок, а министърът /секретарят/ на министерството на войната каза, че „…колкото е нужно, толкова дълго ще продължи“. Тук навлизаме към текущото състояние на войната, което също е част от анализа, предвиждането на възможното развитие на конфликта, както и възможните асиметрични реакции на Иран.
След ескалацията във военнотехническо отношение, продължителността на сблъсъка е в интерес на Иран. От гледна точка, през призмата на джихада, този конфликт е без алтернатива. Или оцеляват и издържат на натиска, или следва разпад на държавата на отделни, малки територии, формирани на кланов или на родов принцип, със сигурност овладяни от Израел и САЩ. Краят на Иран означава край на опита за промяна на световния ред. И край на Иран означава, че след това идва ред на Турция и Русия, защото американците ще си отворят пътя към онзи исторически „втори фронт“ на Русия.
Тук е мястото, за една предистория: През 2003 г. генерал-майор Мохамад Али Джафари прави анализ на операцията срещу Ирак и констатират, как САЩ обезглавяват централизираната командна структура на Саддам Хюсеин за три седмици! Следва разпад. Години наред след това, той прекарва в Центъра за стратегически изследвания на ИРГК с основна задача – да се проектира военна архитектура, която никога не може да бъде обезглавена! През 2007 г. той е назначен за командир на ИРГК и преструктурира цялата иранска армия в 31 автономни регионални зони, всяко с независим щаб, командване и контрол, арсенали от ракети и дронове, въоръжение и складирани боеприпаси с предварително делегирани правомощия за изстрелване, флотилии от бързоходни лодки, интегрирани милиции Басидж, и запечатани заповеди за извънредни ситуации. Доктрината е изградена за един сценарий: смъртта на Върховния лидер. Тя не е била предназначена да печели. Тя е била предназначена да направи загубата невъзможна. Джафари е изучавал как централизираните армии умират. Той е създал такава, която не може да умре.
Този сценарий се случи на 28 февруари 2026 г. Доктрината се активира в рамките на часове. Оттогава тя продължава да работи.
Не знам дали се осъзнава мащабът, с който действа Иран. Най-ужасяващият сценарий за щатите, не са дори ракетните установки, видими от сателитите.
„Истинската заплаха се крие в трюмовете на товарни кораби, тайно преминавали през морските пътища. През януари 2025 г., когато вниманието на света беше насочено към дипломатически битки, два ирански кораба се впуснаха в пътешествие, което ще остане в историята на военната логистика.
Над хиляда тона натриев перхлорат, натоварени в Китай, бяха предназначени за Иран. За непосветените това е просто химикал. За военните това е жизнената сила на войната. Тази суровина се използва за производството на амониев перхлорат, основата на твърдото ракетно гориво. Хиляда тона не е просто резерв. Това е способността да се произвеждат ракети на поточна линия, без да се притесняват от блокади и санкции. Това е горивото за хиляди крилати ракети, които вече биха могли да бъдат насочени към американски бази в региона.“ – сподели Яков Кедми, в актуално интервю, като завършва с извода: „…Иран вече не е просто регионален играч. Той се е превърнал в крепост, подсилена от руското небе и китайската стомана, готова да отговори на всяка агресия по начин, който ще накара американските адмирали да съжаляват за деня, в който са решили да доведат самолетоносачите си до бреговете на Иран…“
Сега САЩ и Израел, свикнали да се бият с технологично по-слаби противници, се озоваха в класически капан. Разкрития от течове на информация и съобщения в западните медии, както и от социални групи, които междувременно Израел забрани, рисуват картина на пълен провал на САЩ разузнаването и Израел.
Времето за реакция на Иран беше не повече от час и половина, тоест мигновено. Нямаше вакум за предаване на властта, за какъвто говорят някои псевдоексперти. Не беше нужно никакво технологично време, сложната военно политическа система да мине на военни релси. В рамките на 48 часа, Иран порази всяка една американска военна база в Близкия изток – общо над 27 обекта. Няма такъв прецедент до днес в света, никой досега, не е успявал да удари толкова американски обекти едновременно, в различни държави. Успяха да поразят, явно осезателно и самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“, който мигновено беше изтеглен далеко в Индийския океан, извън обсега на бойните способности на „ОТР“. Разрушиха един от най-модерните американски радари за ранно известяване. Тактиката през първите дни беше фокусирана върху радарните системи в различните бази, както и във военноморските бази, които служат за координация, насочване, поддръжка и за снабдяване на флота. Това говори за много ясен и ефективен план, който успешно се реализира в този контекст на ликвидиране на командния състав. В противен случай, ликвидирането на командния състав на Иран щеше да доведе до колапс. А това не се случи. Опитът на САЩ и Израел да решат „близкоизточния казус“ чрез пряка военна агресия и смяна на режима в Техеран, се превърна в бумеранг с исторически последици. Резултатите днес, не само не постигнаха проектирания хаос в Иран – те предизвикаха безпрецедентна консолидация в ислямския свят.
Политика
Забележете, че всеки удар на Иран, всеки удар е точен. Това не може да се случи без целеуказване от навигационни системи и спътници, координиране на полети и траектории. Изводът е еднозначен – Иран разполага с достъп до /китайските?!/ сателитни ресурси, включително и трансфера на информацията се осъществява през космическа логистика. И това са „изненадващи“ способности на Иран, които доказват, че Иран не е сам и тези способности им позволяват да правят това, което виждаме в момента.
Блокирането на Ормузкия проток и след това, затварянето на Баб ел-Мандеб, което на практика, би означавало – 30-40% от световната икономика спира… Това си е стратегически удар и при липсата на ядрено оръжие, това за Иран е техният аналог. Изводът е жесток – Иран е в състояние самосиндикално да спре световната икономика!
Иран унищожи радарите и голяма част от логистичната и административната инфраструктура на пристанището в Бахрейн. Пети американски флот в Бахрейн е гръбнакът на регионалната военна хегемония на щатите /над 90% обезпечава цялостната информационна база данни, комуникации за война, разузнаване, морска логистика, политика…/
Иран прави опит да измъкне морските пътища, граничещи с Персийския залив изпод носа на американските самолетоносачи и да ги постави под свой контрол. /Това, което всъщност е важно и за Русия – отворени морски експортни маршрути./
Ако успее, Техеран радикално ще промени геополитическата конфигурация и геофинансовата архитектура. Унищожаването или блокирането действията на Пети флот ще сведе до минимум способността на САЩ/Израел да оперират ефективно в залива, което би било безпрецедентна военна катастрофа за янките…
Коридорът на Тръмп за „международен мир и просперитет“ през Южен Кавказ /който трябва да свърже Туркменистан и другите страни от Централна Азия с Азербайджан и да реконфигурира енергийната карта на Евразия/ – ще бъде бламиран.
Индия ще бъде принудена да се върне към, /и да остане с…/ вноса на руски петрол, като е много вероятно да отпаднат и санкциите срещу Русия.
Селективното затваряне на Ормузкия проход в продължение на месеци, ще взриви хаоса на европейските пазари на газ и ще предизвика непредвидима криза на пазара.
Преди да тълкуваме възможностите за развитие на конфликта, както военно технически, икономически, а така също и геополитически, нужно е да погледнем внимателно и в един друг вектор. А, именно, представете си какво би се случило ако Иран капитулира и падне.?!
За кого биха били най – големите ползи – знаем! Най-големите загуби ще бъдат, първо за Китай, а след това за Русия – това са „големите губещи“. Но това няма да спаси световната икономика от крах и темата е за запасите от петрол и снабдяването на цялата логистична верига.
Беше извадена от строя най-голямата рафинерия в Саудитска Арабия, след това в Катар, от строя бе извадена рафинерия Фуджейра, в ОАЕ. Бойните единици, с които разрушават тези рафинерии са за няколко хиляди долара, а унищожават инфраструктура за милиарди. Следва веригата на пренос и транспорт, с което нанасят щети в целия свят за стотици милиарди. На кои държави им стиска да покажат такъв дух и такъв кураж, който показва Иран в момента.?! Така, че какъвто и да е като държавна система, победител или губещ войната, Иран е в състояние самостоятелно да срине световната икономика, дори ако жертва себе си. Експертите са категорични – да му мисли Европа! А, без „Лукойл“, изводът е красноречив – да му мисли и България!
Обобщавайки събитията около този военен конфликт и ползвайки разработките на експертите от колегията на списание „Сигурност“, както и анализите на д-р Вихра Павлова и Владимир Константинов, едно информационно военно комюнике би изглеждало така:
В ранните дни на съвместните американско-израелски военни операции „Епична ярост“ в Иран, Въздушните удари на Вашингтон и Тел Авив, обезглавиха религиозното и военно ръководство на Ислямската република и частично разградиха ракетните възможности на Пасдаран. Сега войната се премества от въздуха в морето. Именно в това измерение, във водите на Персийския залив, Иран демонстрира, че държи едни от най-силните си активи. Тук – на остров Харг, където се обработва 90% от износа на петрол на Ислямската република, и най-вече в пролива, през който преминават над 25% от световния суров петрол – ще се решава съдбата на войната.
Промяната на бойното поле е в полза на Техеран, позволявайки на режима да спечели време за консолидиране и укрепване на вътрешния си фронт. Чрез блокиране на Ормузкия проток, да продължи да оказва натиск върху световните енергийни пазари и съюзниците на САЩ, които са подложени на постоянни атаки.
Тръмп се готви да отговори на иранското предизвикателство с нова ескалация. Вече отлично вижда, че блокадата на Ормузкия проток застрашава амбицията му и затова, в последните часове президентът на САЩ обяви унищожаването на военни цели на остров Харг, уточнявайки, че ако свободното корабоплаване в пролива не бъде възстановено, ще насочи удара към нефтената инфраструктура на Иран. Този ход, обаче, би имал допълнителни негативни последици не само върху международните енергийни пазари, но и върху бъдещето на един „американски“ Иран, след евентуален край на режима.
„Уолстрийт Джърнъл“ се опита да оцени инициативите, които Пентагонът би могъл да приложи, за да деблокира и осигури функционирането на Ормузкия проток. Някои от тях Тръмп официално обяви, докато за други в момента спекулират експерти.
Кой колко може да издържи. Доколко могат САЩ да си позволят дълъг конфликт. Първо, от гледна точка на доставките на оръжие и снабдяването на своите бойни части. По официални данни /цитираме Ройтерс, които пък цитират Министерството на войната на САЩ/ – „Локхийд Мартин“ за цялата 2025 година са произвели и доставили 620 броя ракети за „Пейтриът“. Това е количество, което се изразходва в рамките на дни. Тъй като за всяка иранска ракета или дрон, независимо стара или нова, отиват поне по два броя ПВО – ракети. Какво се случва, когато започне ракетен глад?! А той, явно, вече е факт. Ако САЩ изразходват ракети, които произвеждат за една година в рамките на два-три дни, това според експертите означава, че предстои много „интересна“ развръзка, ако Иран издържи.?! И затова, натискът ще бъде огромен върху тях. Затова безогледно ще ударят по базова инфраструктура, банки, пристанища – всичко! Ако в този момент, някой организира за американците друг военен конфликт, в някоя друга точка в света /дори интензитет в Украйна/, това води до коренна промяна на баланса. В тази връзка, вече се появиха заглавия в различни медии /предимно арабски/, че САЩ загърбват своите съюзници за сметка на въздушната отбрана на Израел.?! /Де факто, ракетният глад в тези кралства вече се усеща/. Могат ли САЩ да обезпечат това огромно логистично предизвикателство и снабдително рамо, което в момента се простира, /ако включим и Украйна/ – от Северна Европа до Персийския залив. Както потвърждават анализаторите на сп. „Сигурност“, в Сайтът „Flightradar24“, който проследява въздушния трафик, /може да проследите през седмицата/, че поне 4-5 транспортни самолета и танкери, летят в посока: от Рамщайн в Германия, през въздушното пространство на Чехия, Унгария, България и стигат до Израел. ...Тоест, тепърва предстои развитие, непосилно за прогнози. Иранците са готови да стигнат докрай. Те са в състояние на тотална война. За първи път от столетие насам има провъзгласяване на джихад от легитимна държава. Така, че дългосрочно – това е загуба за САЩ. Иран успя да ликвидира тяхното присъствие в Близкия изток. Успя да разруши Мита, че американска база – дава сигурност! Иран може да бъде поразен – битката е неравна, но дългосрочните последствия остават за сметка и на Израел – защото успя да отгледа огромно недоволство срещу себе си в целия свят. И това не се забравя! А, поглъщайки Иран, САЩ на практика, самоубиват себе си…
Днес, Вашингтон в лицето на Американския лидер и министъра на отбраната Пийт Хегсет обещават, че американските военни кораби ще започнат да ескортират петролни танкери и други плавателни съдове, преминаващи през пролива. В няколко публикации, Доналд Тръмп поиска помощ от други държави за изпълнението на плана си. Засега американският президент се бави, вероятно разубеден от предупрежденията на своите експерти, че иранските военни способности, наистина биха могли да превърнат Ормузкия проток във възмездие.
Все по-убедително се налага извода, че евентуални „ескортни операции“, организирани от ВМС на САЩ, биха изисквали месеци и значителни финансови инвестиции.
…Белият дом обмисля възможни варианти, включително опцията за „ботуши на земята“, която носи огромни рискове от значителни американски загуби, което вероятно американската администрация не би си позволила, въпреки налудничавото изкушение на „магната – президент“ да преследва това решение. Вероятна е и друга цел – американската сухопътна операция за окупацията на остров Харг.
Изглежда, трудно да се предвидят ходовете на Доналд Тръмп, който разчита на своята непредсказуемост – качество, което може да изненада враговете ти, но и да разочарова партньори и приятели. Особено при предстоящи избори.
В същото време, събитията в Близкия Изток намират отражение в цял свят, а финансовите загуби достигат непознати нива.
На този фон, в България предстоят избори и високата летва ни налага, този път, да надскочим себе си. С пенсионирани шампионки и стари играчи този скок няма да се състои… Геополитическият скок е още по – центробежен и завлича България в сложен разлом. В този момент, конюнктурата на световните събития, предопределят стратегическо място на „Черноморският регион“ в сценарии, който го залага в центъра на голяма геополитическа игра. Сценарий, доскоро невъзможен или малко вероятен, но днес /след събитията в Иран/ според експерти и анализатори – неизбежен! Защо България става ключово звено в новата стратегическа конфигурация и какви рискове и възможни последствия носи този обрат за баланса на силите в Черно море и на Балканите? Този анализ предстои, но както каза Алексей Воронин – „…Това не е просто хипотеза – това е сигнал за възможна трансформация на цялата архитектура на сигурността на Черно море.“
сп. „Сигурност“
