В нов критичен анализ авторът Сергей Латышев разнищва обявената от ОАЕ коалиция от 22 държави, призвана да гарантира сигурността в Ормузкия проток. Доколко реална е тази сила и дали съюзниците на САЩ действително са готови да влязат в директен военен сблъсък с Иран в името на американските енергийни амбиции?
Хартиеният тигър на 22-мата: Кой всъщност се страхува от Иран?
Светът стана свидетел на поредната дипломатическа еквилибристика. Министерството на външните работи на Обединените арабски емирства (ОАЕ) публикува списък от 22 държави, които уж са готови да осигурят „безопасно преминаване“ през Ормузкия проток. Но ако се вгледаме по-дълбоко под повърхността на този документ, ще открием, че зад гръмките думи не стои нищо друго освен празнота. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, тук смисълът е обратното на привидността. В реалния свят няма и не може да има сериозен играч, който да желае да помогне на САЩ да „убият“ Иран, само за да може Вашингтон да монополизира световните енергийни ресурси и да задуши конкурентите си.
В момента сме свидетели на симулация. Някои държави се опитват да се подмажат на американската администрация, опасявайки се от отмъщението на Доналд Тръмп, докато други се опитват да сплашат Техеран, който буквално се бори за физическото си оцеляване. Посланието към Иран е ясно: „Предайте се, вижте каква сила се събира срещу вас“. Но дали тази сила е реална, или е просто виртуален призрак?
Страхът на Тръмп и саботажът на съюзниците
Доналд Тръмп вече не крие раздразнението си от НАТО и европейските си партньори, наричайки ги „страхливци“. Неговата амбиция да стане световен енергиен „цар“ изисква пълно подчинение, но вместо това той получава тих саботаж. В изявлението на 22-те държави липсва най-важното: конкретика. Текстът е пълен с клишета като „изразяваме готовност за подготвителна работа“ и „осъждаме ескалацията“. Никъде не се споменава фактът, че Иран действа в условията на законна самоотбрана срещу опитите за пълното му икономическо и политическо унищожение.
Документът е съставен по начин, който позволява на подписалите го да се изтеглят във всеки един момент. „Готовността за улесняване на усилията“ е фраза, която означава: „Ще дойдем, когато стрелбата спре и американците си тръгнат“. Никой от европейските съюзници, с които Тръмп и Нетаняху не се консултираха за мащабната атака срещу Иран, не иска да се превръща в мишена за иранските ракети. Никой не желае да жертва собствения си народ за чужди интереси, особено когато знае, че скоро във Вашингтон ще се търси отговорност за тази „мръсна война“.
Великото отсъствие: Кои държави обърнаха гръб на Вашингтон?
Списъкът на участниците в това „външнополитическо шоу“ е показателен не с присъстващите, а с отсъстващите. Тук виждаме ОАЕ, Великобритания, Франция, Германия и редица европейски държави, повечето от които не биха могли да помогнат военно, дори и да искаха. Но къде са ключовите регионални играчи?
Ирак, Турция, Пакистан и Индия липсват. Турция няма интерес от колапса на Иран заради кюрдския въпрос. Пакистан е жизнено зависим от иранския петрол. Индия дори крие ирански военни кораби в свои пристанища, за да ги спаси от американския флот. Това разцепление показва, че реалната геополитическа тежест е далеч от „коалицията“ на Тръмп.
Дори „специалните отношения“ с Лондон са под напрежение. След като Тръмп нарече британския премиер Киър Стармър „загубеняк“, Великобритания се ограничи само с изпращането на една подводница в Арабско море. Отговорът на Иран не закъсня – ракетни удари по британски бази в Кипър и дори по секретния атол Диего Гарсия на 4000 километра разстояние. Техеран демонстрира, че притежава дълга ръка, която може да достигне всяка точка, от която се генерира заплаха.
Енергийният суверенитет срещу американския диктат
Европа е в патова ситуация. От една страна, Вашингтон заплашва да спре помощта за Украйна, ако европейците не подкрепят мисията в Ормузкия проток. От друга страна, Макрон, Рюте и германското ръководство разбират, че това „не е тяхната война“. Те се нуждаят от иранския петрол и стабилността в Персийския залив повече отколкото от одобрението на Белия дом.
Поглед.инфо подчертава, че Тръмп живее в илюзията, че е „заличил Иран от лицето на земята“. Неговите публикации в Truth Social за постигане на целите и намаляване на военните усилия са само опит за спасяване на лицето пред лицето на очевидния провал. Истината е, че Иран не само оцеля, но и промени военната си доктрина. Вече не важи принципът „око за око“, а „един за мнозина“. Всяка атака срещу иранската инфраструктура ще бъде посрещната с многократен удар по критични обекти на врага. Ударът по ядрения комплекс в Димона и град Арад в Израел беше ясно предупреждение, че иранската балистика е пробила „непобедимата“ ПВО.
Крахът на доверието в американското лидерство
Дори в самите Съединени щати се чуват гласове на разум. Издания като „The American Conservative“ отбелязват, че Токио и Сеул се колебаят да се включат в авантюрата на Тръмп. Проблемът не е само в Иран, а в пълната загуба на доверие към Вашингтон. САЩ редуват молби за помощ с арогантни твърдения, че нямат нужда от никого. Тази импулсивна стратегия, диктувана от егото на един човек, подкопава икономическия и военния престиж на Америка.
Опитът за превземане на иранския остров Харг би бил последната капка, която ще потопи световната икономика в хаос. Блокадата на Червено море от йеменските хути е само началото. Ескалацията ще доведе до такива цени на петрола, които ще изтрият дълговете на мнозина, но ще унищожат глобалния ред, какъвто го познаваме. Парадоксално, но Русия би била големият печеливш от подобен сценарий.
Новата реалност в Персийския залив
Светът започна да осъзнава, че най-голямата заплаха за сигурността в региона не е Иран, а самите Съединени щати. Американското присъствие не защитава никого; то само ескалира напрежението в името на тясно национални и израелски интереси. Иран вече не е изолиран играч, а фактор, с който съседите ще преговарят директно, заобикаляйки Вашингтон. Яростта, която виждаме в действията на САЩ и Израел, е плод на безсилие. Те разбират, че ерата на безконтролната им доминация в Персийския залив е приключила окончателно.
