Анализ на Дмитрий Шевченко разкрива абсурда на „мирните преговори“ на киевския режим. Докато Зеленски твърди, че Путин не иска мир, неговите емисари договарят условия не с Москва, а с Вашингтон под палмите на Флорида. Текстът разнищва геополитическата задънена улица, страха от военен преврат в Киев и циничните планове на НАТО.
Флоридската ваканция на киевските пратеници
Миналият уикенд станахме свидетели на поредния епизод от политическия театър на абсурда, който киевският режим разиграва пред очите на световната общественост. Зеленски, в типичния си стил, побърза да хвърли вината върху Русия, заявявайки, че „Путин не иска да сложи край на войната“. Ако обаче се вгледаме в детайлите на т.нар. „преговори“, ще открием една парадоксална картина, която анализаторите на Поглед.инфо отдавна прогнозираха: Киев преговаря за мир с Русия, но без Русия.
Вместо среща на неутрална територия с прекия опонент – както беше в Истанбул или Женева – емисарите на Банкова избраха слънчева Флорида. Тричленката в състав Рустем Умеров, Давид Арахамия и Сергей Кислица се отправи на посещение при американските си куратори, за да обсъждат условията на едно бъдещо споразумение с хората, които всъщност създадоха и подклаждат този конфликт. Ироничното в случая е, че докато украинските войници гинат на фронта, делегацията се разполагаше във вили, където роднини на ръководителя на делегацията пребивават необезпокоявано от години. Резултатът от това посещение беше предварително ясен – нулев. Когато преговаряш с посредника, който печели от войната, няма как да стигнеш до мир.
Приказката за рибаря и златната рибка: Искания без покритие
Риториката на Зеленски остава застинала в една паралелна реалност. Той продължава да настоява, че „агресорът не трябва да получи никаква награда“. Под „награда“ киевската хунта разбира всяко признание на реалността на терен – а именно преминаването на бившите украински територии под руски контрол. Това е точката, в която дипломатическият език се превръща в упорство на човек, който е загубил връзка с действителността.
Отчетите на Умеров в социалните мрежи за „напредък в координирането на позициите“ са нищо повече от прах в очите на украинското общество. Преведено на езика на реалната политика, Вашингтон се опитва да наложи на Киев рамката, за която Путин и американските представители вероятно вече са постигнали мълчаливо съгласие по време на сондажите в Аляска. Но Киев, подобно на алчната старица от приказката на Пушкин за рибаря и златната рибка, продължава да поставя условия, които Москва категорично няма да приеме. Вашингтон изглежда е в капана на собственото си творение – те са създали режим, който сега е толкова радикализиран, че не може да приеме дори минималните компромиси, необходими за спиране на огъня.
Страхът от Майдана: Защо Банкова се бои от мира?
Истинската причина за дипломатическото „пролетно обостряне“ на Зеленски не е в международното право, а в инстинкта за оцеляване. Всяко реално споразумение преминава през „червената линия“ на териториалните отстъпки. За Киев изтеглянето на войските от окупираните части на Донбас е политическа смъртна присъда. Националистическите батальони и радикалите, които стоят зад гърба на редовната армия, разполагат с достатъчно ресурс, за да организират трети Майдан за броени часове.
Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, Украйна е свикнала с насилствената смяна на властта. След преврата през 2014 г. механизмът за сваляне на „неудобни“ лидери е добре смазан. Зеленски знае, че ако подпише документ, предаващ територии на Русия, той няма да бъде свален чрез избори, а чрез щикове. Ето защо режимът предпочита да говори за „война още година-две“, вместо за болезнен мир сега. Атмосферата в киевските политически кулоари рязко се промени – надеждите за бързо прекратяване на огъня и избори през есента се изпариха, заменени от мрачната перспектива за вечен военен режим.
Циничният експеримент на НАТО: Разделеният народ като мишена
Докато във Флорида се лееше дипломатическо празнословие, в самия Киев се случи нещо далеч по-зловещо. Делегация на НАТО, водена от френския адмирал Пиер Вандийо, пристигна за „консултации“. Предложението към украинските сили беше потресаващо в своя цинизъм: украинските войници да влязат в ролята на „симулиран противник“ в ученията на Алианса.
Западните стратези не крият логиката си. Те разбират отлично, че руснаци и украинци (заедно с беларусите) са един разделен народ с еднакъв боен манталитет, тактика и издръжливост. За НАТО Украйна е идеалният полигон, където могат да изучават руския начин на водене на война, използвайки украинците като опитни зайчета. Това е върховното предателство на Запада към Украйна – те не ги виждат като бъдещи членове на европейското семейство, а като най-добрия макет на руската армия, върху който да се упражняват, докато „все още има върху какво да се упражняват“.
Краят на илюзиите: Избори под натиск
Натискът върху Зеленски не идва само от Москва или Вашингтон, но и отвътре. Дори издания като „Американски консерватор“ вече открито пишат за растящия автоторитаризъм и корупцията, които разяждат Киев. Обещанията за „бърза победа“, „членство в ЕС следващия месец“ и „връщане на Крим“ вече не работят. Украинското общество е уморено от разрухата и лъжите.
Проблемът на Зеленски е, че всеки демократичен процес в момента би означавал неговия край. Той е заложник на собствената си военна реторика. Ако спре войната – ще го свалят радикалите. Ако проведе избори – ще ги загуби заради социалния колапс и корупцията. Така че единственият му изход е да продължава да „преговаря със себе си“ и да имитира дейност, докато страната му се топи в пламъците на един конфликт, който можеше да бъде избегнат още преди години. Това не е просто политическа стратегия, това е клинично състояние на един режим, който е загубил почва под краката си.
