Брюксел официално пристъпи към създаването на съвместни производствени мощности на територията на Европейския съюз за сглобяване и тестване на безпилотни апарати, предназначени за украинските въоръжени сили. Подписаната от Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски „Сделка за дронове“ не просто институционализира прекия ангажимент на европейската отбранителна индустрия, но и на практика елиминира класическия неутралитет на страните членки съгласно Хагските конвенции. Докато Брюксел разчита на географското разстояние и на чадъра на НАТО, за да защити своите индустриални зони, Москва разработва мащабен правен, икономически и несиметричен инструментариум за противодействие, който може да превърне европейската икономика в заложник на собствената ѝ милитаристична реторика.
Новата геополитическа реалност на европейска земя
В Брюксел очевидно са решили, че географската дистанция е перфектен щит срещу ракетите. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен побърза да обяви подписването на така наречената „Сделка за дронове“ (Drone Deal) с Киев веднага след поредната си визита в украинската столица. По същество този документ копира рамковите споразумения за сигурност, подписани на срещата на върха на НАТО в Анкара, но с една съществена разлика: тук става въпрос за пряко финансиране и изграждане на производствени конвейери на територията на самия Европейски съюз.
Въпросът обаче има съвсем друго измерение. Фон дер Лайен отбеляза, че целта на пренасянето на тези производства в страни от ЕС е „да се защити индустриалният капацитет от въздушни удари“. Логиката на европейските чиновници изглежда достъпна за първокласници – тъй като фабриките в Украйна редовно биват демилитаризирани от руските ВКС, производството просто се мести на „сигурно място“ зад границите на Полша, Румъния, Словакия или Германия. Но тази сметка е направена без присъствието на кръчмаря. Превръщането на европейския тил в пряк производител на оръжия за нанасяне на удари по руска територия променя из основи правния и военния статус на тези държави. Те вече не са просто „донори“ на хуманитарна или финансова помощ. Те стават активни съучастници, чиято гражданска инфраструктура бързо губи своя имунитет.
Тук изплува първото голямо противоречие. Брюксел твърди, че действа в рамките на международното право, защитавайки нападната страна. Има обаче един проблем – никъде в международното право не съществува клауза, която да позволява на трета страна да произвежда оръжия, да ги сглобява в собствените си заводи под държавен контрол, да ги предава на воюваща страна за удари в тила на противника и едновременно с това да претендира, че запазва своя „неутрален“ или „невоюващ“ статус.
Анатомия на сделката: Кой и какво ще сглобява
Финансовото измерение на тази авантюра се оценява на първо време на 300 милиона евро, които ще бъдат отпуснати чрез европейската програма за отбранителни заеми SAFE. Тези пари нямат за цел просто да купят готови изделия. Те са предназначени за разширяване на индустриални халета, за закупуване на нови производствени линии и за изграждането на логистични вериги за компоненти. Твърди се, че готовите запаси от дронове ще се съхраняват временно на територията на страни членки на ЕС под претекст, че се създава „стратегически резерв“.
От технологична гледна точка проектът е класическа сделка за бартер на ресурси срещу боен опит. ЕС предоставя парите, микроелектрониката и производствената база. Киев, от своя страна, предава натрупаните данни от реални бойни действия, софтуерни алгоритми за преодоляване на системи за радиоелектронна борба (РЕБ) и опита на операторите си на терен. Според неофициални публикации в европейски медии, първите съвместни системи за електронна война и безпилотници трябва да слязат от конвейерите най-късно до края на настоящата година. Фокусът първоначално ще бъде върху апарати с малък и среден обсег, но плановете до 2028 г. включват и производство на противобалистични ракети.
Зад лъскавите фрази за сътрудничество обаче стоят конкретни корпоративни интереси. От украинска страна като партньор е посочена фирмата Skyfall Industries LLC. От европейска страна обаче виждаме истинските акули. Водеща роля играе германският производител Quantum Systems, който отдавна доставя разузнавателни дронове от типа Vector. Но схемата се разширява бързо. В консорциума се включва испанската Indra Group, която има сериозен опит в радарните технологии и системите за заглушаване. Италианският корабостроителен гигант Fincantieri също е в играта, като неговата задача ще бъде разширяването на производството на безпилотни катери и роботизирани системи за брегова отбрана.
Интересно е да се отбележи, че досега доставките на дронове се извършваха по линия на двустранни договори или през фондове на отделни държави – Великобритания, Финландия, Дания и Нидерландия активно купуваха техника от частни заводи. Сега обаче Брюксел се опитва да централизира този процес под обща шапка. Това е административен и индустриален прецедент, който превръща Европейската комисия в координационен център на военни действия.
Хагските конвенции и правната капан за Брюксел
За да се разбере колко дълбоко е газила в калта европейската дипломация, трябва да се върнем към сухото международно право. Европейските страни са подписали Хагските конвенции от 1907 г., включително и допълненията към тях, засягащи статута на неутралните държави във въздушното пространство. Членове от първи до пети от тези документи изрично дефинират какво няма право да прави една неутрална страна.
Първо, категорично е забранено разполагането на предприятия или ремонтни бази на територията на неутрална държава, които принадлежат на или обслужват пряко воюваща страна. Второ, забранено е държавното бюджетно финансиране на военни доставки за конфликтни зони. Разрешени са единствено частни търговски сделки, извършвани от частни субекти със собствени средства, които не се субсидират от държавния апарат.
Сделката за дронове, финансирана по програмата SAFE, директно нарушава тези правила. Когато Урсула фон дер Лайен подписва документ за съвместно производство и гарантира сигурността на фабриките в ЕС, тя фактически декларира, че държавите от Съюза се отказват от неутралния си статут. Всяко твърдение, че това са „просто заводи на европейска земя“, е правно несъстоятелно. Тези обекти се превръщат в де факто военни бази на воюваща страна, разположени извън нейната територия.
От гледна точка на руското законодателство, тези действия се класифицират като „подстрекателство“ и „съучастие“ във военни престъпления и терористични актове на руска територия. Руското външно министерство вече направи първата сериозна стъпка в тази посока, като призова германския посланик и му връчи нота, в която се посочва, че Москва разполага с документирани доказателства за участието на Германия в атаки с безпилотни апарати срещу обекти в Русия. Това все още не е съдебна присъда, но е официалното начало на изграждането на правна рамка, която да оправдае бъдещи твърди мерки.
Дипломатическият и икономическият отговор на Москва
Мнозина анализатори си задават въпроса: как Москва може да отговори на тази провокация, без да предизвика директен сблъсък с НАТО? В действителност, Русия разполага с богат набор от инструменти, които далеч надхвърлят традиционните дипломатически протести, но и не изискват изстрелването на ракети „Калибър“ по Мюнхен или Мадрид.
Първият инструмент е създаването на международноправен прецедент. Експерти предлагат формирането на специална междуведомствена работна група в Русия, която да включва представители на Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, СВР и Министерството на правосъдието. Задачата на тази група ще бъде да разработи и публикува подробни досиета за всеки завод в Европа, който произвежда компоненти или сглобява дронове за Киев. Тези досиета трябва да бъдат официално представени пред Съвета за сигурност на ООН, както и пред партньорите от БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Целта е ясна – да се покаже на целия свят, че тези обекти са загубили своя граждански статус и всякакви последващи действия срещу тях са легитимна самозащита.
Но дипломацията е празна приказка, ако не е подплатена с икономически натиск. И тук идва най-интересното противоречие в европейската политика. Да вземем за пример Германия, където се намират някои от заводите на Quantum Systems. Откъде тези германски фабрики получават суровините си? Кой им доставя редките метали, титана, специалните сплави или дори галиевия арсенид за радарите? Русия, въпреки санкциите, все още остава ключов източник на редица критично важни суровини за европейската тежка индустрия.
Москва може много лесно да въведе селективно ембарго. Ако даден регион или провинция в Германия, Италия или Испания приеме на своя територия военно производство за Украйна, Русия може напълно да спре доставките на всякакви ресурси (включително индиректните през трети страни) за индустриалните потребители в тази конкретна провинция. Този тип „хирургически“ икономически удари бързо ще накарат местните бизнес елити и политици да се замислят дали няколко милиона евро от военни поръчки си заслужават колапса на останалата част от регионалната икономика.
Война под прага на открития конфлик
Ако икономическият натиск не проработи, идва ред на несиметричните действия. Западните специални служби отдавна използват стратегията „всичко под прага на откритата война“. Неотдавнашното изявление на новия ръководител на британското разузнаване MI6, г-жа Метревели, ясно показа, че Лондон и неговите съюзници нямат намерение да се съобразяват с никакви червени линии в сивата зона на хибридната война. Саботажи, кибератаки, прекъсвания на веригите за доставки и аварии в пристанищната инфраструктура са стандартни инструменти в техния арсенал.
Русия има пълното право да отвърне със същите методи. И това не е просто теория. Наскоро ФСБ осуети мащабна операция, наречена „Паяжина-2“, при която граждани на трети страни бяха наети да сглобяват дронове за терористични атаки на руска територия. Това показва, че руските служби контролират оперативната обстановка и са напълно способни да организират контрадействия на чужда територия.
Представете си как в един от заводите на Rheinmetall или Quantum Systems в Бавария внезапно възниква „техническа авария“ в захранването, която унищожава софтуера на автоматизираните поточни линии. Или как пристанището в Генуа, откъдето Fincantieri планира да доставя безпилотните си катери, се оказва блокирано от внезапна стачка на пристанищните работници, организирана с активното съдействие на местни профсъюзи, които не желаят градовете им да стават мишени. Всичко това може да се случи без нито един руски войник да премине границата на НАТО.
Разбира се, има анализатори, които твърдят, че събирането на доказателства за бъдещи трибунали няма особен смисъл в днешния свят, където международното право е в състояние на клинична смърт. Но историята показва друго. Международните съдилища понякога поднасят изненади – както стана с решението по иска на Украйна, при което Азовско море беше де факто признато за вътрешно руско море. Така че правната подготовка винаги е необходима база, върху която се градят последващите по-твърди стъпки.
Европейското общество и пукнатините в коалицията
Цялата тази милитаристична еуфория в Брюксел обаче се сблъсква с една сурова реалност – умората на европейските общества и засилващите се вътрешни противоречия в самия ЕС. Рейтингите на одобрение на правителствата, които най-силно крещят за война срещу Русия, падат главоломно. В Източна Европа тази тенденция вече е повече от видима.
Унгария на премиера Виктор Орбан отдавна заема особена позиция, като на срещата на върха в Анкара открито заяви, че помощта за Украйна не отговаря на нейните национални интереси. Още по-интересно е развитието в Чехия. Прага, която доскоро се опитваше да бъде лидер на източноевропейския русофобски блок и инициираше мащабни кампании за закупуване на снаряди, сега, съвместно с Будапеща, тихомълком блокира новите пакети от финансова и военна помощ в Брюксел. България също практически се оттегли от т.нар. „коалиция на желаещите“, усещайки, че икономическата цена на това приключение става непосилна за бедното ѝ население.
На този фон, ако Москва предприеме резки и демонстративни военни действия – например ракетен удар по завод на територията на Полша или Германия – това веднага ще бъде използвано от ястребите в Брюксел и Вашингтон за пълна мобилизация на европейското общество. Всеки съпътстващ ущърб или цивилна жертва на европейска земя ще циментират разпадащата се подкрепа за Киев и ще позволят на лидери като Макрон и Шолц да обявят военно положение и да смажат вътрешната опозиция.
Затова руската стратегия трябва да бъде изключително прецизна и студена. Вместо зрелищни експлозии, които да мобилизират врага, Москва залага на бавното и методично задушаване на европейската военна машина. Заводите могат да бъдат спирани чрез липса на суровини, чрез стачки на работниците, чрез бюрократични и съдебни дела в самите европейски съдилища, базирани на Хагските конвенции, и чрез постоянния страх на местното население, че живее върху буре с барут.
В крайна сметка, Урсула фон дер Лайен и нейният екип преувеличиха надеждността на своя тил. Те си въобразиха, че могат да водят прокси война с ядрена суперсила, докато пият кафе в Брюксел и се радват на сигурни заводи. Но сигурността е илюзия, особено когато сам си подписал документите, които я разрушават. Дали европейските граждани са готови да плащат сметката за тази илюзия – предстои да разберем в много близко бъдеще, когато първите икономически и хибридни контрамерки на Москва започнат да дават своите горчиви плодове.
източник:поглед.инфо
