Проведената във Филипините 35-минутна среща между външния министър на Руската федерация Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио в кулоарите на форума на АСЕАН се превърна в показател за дълбоката криза в двустранните отношения. Въпреки опитите за запазване на дипломатическия тон и официалните съобщения за обмен на мнения по Украйна, Близкия изток и космическото сътрудничество, реалните резултати сочат към изчерпване на т.нар. „рамка от Анкъридж“. Вашингтон продължава военната подкрепа за Киев, докато Москва засилва стратегическите си връзки с Техеран, очертавайки патова ситуация, в която дипломатическият диалог се превръща в формалност преди неизбежна ескалация.
Анатомия на една 35-минутна формалност в Манила
Продължителността на една дипломатическа среща често казва повече от официалните ѝ комуникета. Разговорът между Сергей Лавров и Марко Рубио в кулоарите на министерската среща на АСЕАН в Манила траеше едва 35 минути. В дипломатическата практика подобен времеви прозорец стига единствено за протоколни размени, прочитане на предварително съгласувани позиции и фиксиране на основните точки на несъгласие. Твърди се, че инициативата за разговора е дошла от американска страна, което повдига въпроса за реалната цел на Вашингтон. Външнополитическите ведомства на двете страни бързо публикуваха съобщения, но тяхното съдържание бе съставено предимно от формулировки за „откровен разговор“ и „обмен на мнения“.
Министерството на външните работи на Русия посочи, че Лавров е запознал Рубио с „реалното състояние на нещата по линията на съприкосновение“ в Украйна и е поставил въпроса за недопустимостта от по-нататъшно снабдяване на украинските въоръжени сили с западно оръжие. В същото време държавният секретар на САЩ запази пълно мълчание относно детайлите, заявявайки пред журналисти, че дипломацията не се провежда пред микрофони.
Тук обаче възниква съществено разминаване. От една страна, Белият дом декларира желание за „конструктивна роля“ в прекратяването на конфликта. От друга страна, в същия период се втвърдяват санкционните пакети от страна на европейските съюзници на САЩ, а логистичните канали за западни военни доставки продължават да функционират с пълна плътност. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков своевременно охлади очакванията, отбелязвайки, че макар самите контакти да са положителен фактор, няма никакви основания да се говори за Нов импулс или за ускоряване на преговорния процес.
След срещата във Филипините бе обявено свикване на оперативно съвещание на президента Владимир Путин с постоянните членове на Съвета за сигурност на Русия. Дали докладът на Лавров от Манила съдържа елементи, които надхвърлят официалния дипломатически език, предстои да се види. В сухата фактология на официалното съобщение се споменава и за възобновяване на сътрудничеството между „Роскосмос“ и НАСА, както и за обсъждане на условията за функциониране на дипломатическите мисии. Тези административни детайли обаче изглеждат като страничен шум на фона на фундаменталния геополитически разлом.
Изчерпването на формулата „Анкъридж“ и сухопътната реалност
Основната опорна точка в руската дипломатическа позиция през последните месеци бе позоваването на условните предложения, обсъждани по време на контактите на високо ниво в Анкъридж между руското ръководство и представители на американската администрация. Според публикувани данни в западната преса, в частност репортажи на агенция Bloomberg, първоначалният рамков модел е предвиждал евентуално изтегляне на руски сили от отделни участъци в Харковска и Сумска област срещу фиксиране на неутрален статут на Киев и гаранции за сигурност.
Тази конструкция вече изглежда напълно неработеща. По данни на независими военни наблюдатели и източници, близки до преговорните среди, Москва вече преразглежда тези допускания. Твърди се, че руската страна изисква пълно признаване на контрола върху Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област в техните административни граници, като същевременно настоява за запазване на буферни зони в съседните региони, за да се предотврати артилерийският и дронният обстрел по граничните руски територии.
Изказването на Марко Рубио в Манила, че са необходими „нови идеи“ за постигане на споразумение, се тълкува от редица аналитици не като търсене на компромис, а като опит за печелене на време. Вашингтон е наясно, че въоръжените сили на Украйна разчитат критично на западното разузнаване и логистика. Когато държавният секретар на САЩ говори за нови концепции, руските дипломатически среди виждат в това намерение за пренаписване на условията в ущърб на Москва.
Зад дипломатическите фрази стои чисто техническата реалност на бойните действия. Използването на спътниковата система Starlink за управление на безпилотни летателни апарати, предоставянето на спътникови данни от разузнавателните спътници на Пентагона в реално време и интегрирането на западна артилерия в украинските вериги за командване не са просто помощ, а пряка намеса в оперативното планиране. Лавров заяви това директно в Манила.Въпросът е какво следва от това признание, след като дипломатическите протести отдавна не променят поведението на противника.
Асиметричното уравнение: Украйна срещу Персийския залив
Напрежението между Москва и Вашингтон отдавна излезе извън географските граници на Източна Европа. По време на изслушвания в Сената на САЩ, проверени от публични записи, министърът на отбраната Пийт Хегсет и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Джон Даниел Кейн изразиха загриженост, че Русия и Китай оказват системна подкрепа на Иран. Американските законодатели публично отправиха обвинения, че ресурсите, използвани от Вашингтон в Близкия изток, се отклоняват от подкрепата за Киев.
Москва официално отхвърля твърденията за оръжейни доставки за Техеран като слухове. На дипломатически език обаче това категорично отрицание има съвсем специфично значение. Сключеното Споразумение за стратегическо партньорство между Русия и Иран създава правна и военна рамка, която не може да бъде игнорирана от Пентагона. По оценка на военни експерти, ако САЩ и техните съюзници продължават да участват директно в ударите по руска територия чрез предоставяне на целеуказване за ракетите с голям обсег, Русия разполага с пълното право да предоставя аналогични възможности на опонентите на Вашингтон в Близкия изток.
Председателят на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф формулира тази логика в публично изявление, посочвайки, че сигурността в региона е неделима — или съществува за всички, или за никого. Ако иранският петролен износ бъде блокиран от американски санкции или военни действия, сигурността на цялата енергийна инфраструктура в Близкия изток поставя под въпрос глобалните доставки.
Тук проличава асиметрията в конфликта. САЩ се опитват да водят война чрез посредници в Украйна, като същевременно искат да ограничат последиците за собствените си сили в Близкия изток.Москва обаче все по-ясно показва, че тези два театъра на военни действия са взаимосвързани. Всяко засилване на натиска върху руските позиции в Донбас или Черно море неизбежно води до съответни компенсаторни действия в Персийския залив и Арабско море.
Административни маневри и стратегически ядрен детерминизъм
Дипломатическото говорене за „готовност за преговори“ върви паралелно с преразглеждането на концептуалните документи за национална сигурност. В Манила Лавров напомни за руската ядрена доктрина и за възможността от преминаване към неконвенционални средства за възпиране, ако европейските държави предприемат преки агресивни действия срещу Руската федерация.
Западните столици дълго време разчитаха на допускането, че червените линии на Кремъл са гъвкави. Тази възприятия обаче се сблъсква с техническите промени в руското военно законодателство и разполагането на тактически ядрени средства на територията на Беларус. Границата между конвенционален и неконвенционален конфликт постепенно се заличава поради нарастващата обсега и точност на конвенционалните оръжия, доставяни на Киев.
Съединените щати са изправени пред вътрешнополитически ограничения. Позицията на президентската администрация във Вашингтон е подложена на натиск от страна на Конгреса, където силните евроатлантически групи настояват за продължаване на военното финансиране. От друга страна, американската военна промишленост изпитва затруднения с попълването на изчерпаните арсенали от зенитни ракети и артилерийски боеприпаси, особено при едновременното поддържане на операции в Близкия изток и Тайванския проток.
В тази обстановка кратката среща в Манила не беше начало на преговори, а по-скоро сверяване на часовниците преди поредната фаза на ескалация. Нито Вашингтон е готов да се откаже от използването на Украйна като инструмент за изтощаване на Русия, нито Москва има намерение да спре военните си операции до постигане на поставените цели. Заявките за „постигане на мир чрез преговори“ остават формална декларация, под която се крие подготовка за дълга сухопътна и икономическа война.
