По първоначална информация, арестувани са зам.-началникът на Трето РУ и началник на сектор в СДВР
Поне двама висши полицаи са задържани при спецоперация в София тази сутрин.
Акцията е на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР и прокуратурата.
По първоначална информация, арестувани са зам.-началникът на Трето РУ и началник на сектор в СДВР.
За момента от МВР и прокуратурата не коментират акцията.
На днешното редовно заседание Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ взе решение за внасяне осем искови молби за отнемане на имущество в окръжни съдилища в страната, на обща стойност 2 877 939. 42 лв.
Това съобщиха от комисия „Анитмафия“, оглавявана от Сотир Цацаров. Два са исковете, които ще бъдат внесени в Софийски градски съд. Те са срещу Валентин П. и Ивайло П., обвинени от прокуратурата за това, че са участвали в организирана престъпна група за подправяне на платежни инструменти. Общият размер на исковете срещу тях е 246 936.91 лв.
КПКОНПИ внася в Плевенския окръжен съд искане за отнемане на имуществото срещу Десислав А. – обвинен за обир на инкасо автомобил, извършен на 28.03.2018 г. в гр. Плевен. Претендираната от Комисията сума срещу Десислав А. е в размер на 401 374.00 лв. КПКОНПИ внася във Варненския окръжен съд иск срещу Александър Т. 47-годишният мъж е осъден с влязла в сила присъда „лишаване от свобода“ за избягване на установяване и плащане на данъчни задължения /ДДС/ в особено големи размери. Размерът на иска от страна на КПКОНПИ е 93 656.72 лв.
Искова молба за отнемане на имущество на стойност 622 262.82 лв. се внася в Окръжен съд Кюстендил срещу Росица С., обвинена от прокуратурата в засяване и отглеждане на канабис. Иск в размер на 863 636. 14 лв. внася КПКОНПИ във Великотърновския окръжен съд срещу Наталия Б. Същата съзнателно се ползвала от неистински официални и частни документи, за което е привлечена в качеството си на обвиняема от прокуратурата. Представила за действащ управител на фирма на италиански инвеститор пред банков служител и така е наредила банков превод към друга фирма, с което значително е ощетила първото дружество.
За последния случай ПИК съобщи още преди 4 години. Става дума за скандална схема на Наталия Боянова, при която са източвани фирми, включително чужди. При измамата Массимо Поджо, италиански гражданин, е бил заличен като управител на фирмата си. Той твърди, че са фалшифицирани документите – сменя се управителят чрез декларация в Търговския регистър. Лицето Наталия Боянова е прехвърлила 880 000 лева от сметката на италианеца в нейната. Тя е необезпокоявана и до днес, била е само разпитвана.
„Мина вече година, а нищо не се променя. Говорих с посланика на страната ни в България и му казах, че са длъжни – освен да рекламират ниските данъци в България, трябва да ни предупреждават и за опасностите. Тази схема за измама е жалка и не знам как минава пред властите”, казва през 2015 г. още Поджо. Според прокуратурата по това време това не е единственият случай на подобен грабеж. Сред пострадалите има и родни фирми.
От думите на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията Елена Маркова подобни схеми има отдавна и по последния случай се води предварително разследване от септември миналата година. За да се избегнат подобни измами обаче, тя обясни, че е въведена система за известяване с SMS при смяна на собствеността.
Така, според нея, всеки собственик получава съобщение в момента, в който е постъпило искане за смяна на собствеността и може да спре схемата до 3 дни. Не съдържаме регистър на адвокатите, които са недоброжелатели, коментира тя по отношение на защитниците, които обикновено са замесени в измамната схема.
Маркова апелира към Нотариалната камара да се създаде регистър по пълномощните, за да няма повече злоупотреби, но не успя да даде отговор как да постъпят вече опарилите се. Сега комисия „Антимафия“ на Сотир Цацаров най-после дава знак за възмездие на наглите схемаджии.
Източник: ПИК
Там, където има данни за нарушения, ще се образуват досъдебни производства, категорична е Сийка Милева
Там, където има данни за престъпления по линия на приватизационните сделки, ще бъдат образувани досъдебни производства. А ако има изтекла давност обществеността ще бъде информирана за целия приватизационен процес и нанесените щети от нея. Това заяви говорителят на главния прокурор Сийка Милева.
Милева припомни, че по-рано днес главният прокурор Иван Гешев възложи на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) извършването на пълна проверка на целия приватизационен процес, както и на последващия контрол от отговорните за това министерства, държавни агенции и други държавни ведомства.
„Проверката ще обхване всички приватизационни сделки, извършването на плащания по тях, независимо от вида на платежните средства. ДАНС следва да установи събрани ли са предвидените в приватизационните договори неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции, в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение. В тази връзка следва да се установи извършени ли са действия по разваляне на приватизационните договори, в случай на тяхното неизпълнение. Проверяващите трябва да установят как е била водена цялата документация по текущия следприватизационен контрол, извършвани ли са проверки по изпълнение на приватизационните договори и била ли е актуализирана своевременно информацията в публичните регистри“, обясни тя.
Милева добави още, че в обхвата на проверката трябва да бъде извършен анализ на одитните доклади на Сметната палата и какви действия са били предприети по изпълнението на дадените указания.
източник: Блиц
Въоръжен обир бе извършен в банков клон на столичния бул. „Цар Борис III“ днес
Вътрешният министър Младен Маринов е събрал професионалното ръководство на МВР на спешна среща след последния банков обир днес, съобщи NOVA.
Въоръжен обир бе извършен в банков клон на столичния бул. „Цар Борис III“. Маскиран и въоръжен мъж е успял да вземе близо 11 000 лева, след като е заплашил с оръжие банковите служители.
Освен насоките на конкретните текущи разследвания, които води полицията, са били обсъдени и конкретни мерки в две направления: мащабна проверка на физическата и техническа охрана на банковите клонове в страната, както и мероприятия за засилване на тяхната сигурност и превенция на евентуални бъдещи посегателства.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 463,6 млн. лева
Фискалният резерв е 8,8 млрд. лв., става ясно от съобщение на правителствената информационна служба.
„Размерът на фискалния резерв към 31.12.2019 г. е 8,8 млрд. лв., в т.ч. 8,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други“, се казва в съобщение от „Дондуков“ 1. В него се посочва, че на редовното си заседание министрите са одобрили доклад за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2019 г.
В съобщението се изтъква още, че има преизпълнение на приходите от данъци.
В прессъобщението се казва още:
„Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2019 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2019 г. са в размер на 44 048,5 млн. лв. или 100,4 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година те нарастват номинално с 4 397,7 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи – с 4 047,1 млн. лв. (10,8 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – с 350,6 млн. лв. (16,6 %).
Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 35 279,8 млн. лв., което представлява 102,1 % спрямо планираните за годината данъчни приходи.
Приходите от преки данъци са в размер на 6 714,8 млн. лв. или 102,4 % спрямо предвидените в разчетите за годината.
Приходите от косвени данъци са в размер на 16 847,7 млн. лв., което е 102,5 % спрямо разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 11 086,1 млн. лв. или 102,4 % спрямо планираните. Приходите от акцизи възлизат на 5 486,0 млн. лв. (102,9 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 230,9 млн. лв. или 97,5 % от годишните разчети.
Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 170,9 млн. лв. или 100,1 % изпълнение на годишните разчети.
Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 10 546,3 млн. лв., което представлява 101,6 % спрямо разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 6 305,1 млн. лв., което представлява 95,1 % от годишните разчети.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 463,6 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2019 г. възлизат на 45 196,9 млн. лв., което е 97,6 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл. разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС. както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по- високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други.
Нелихвените разходи са в размер на 43 354,7 млн. лв., което представлява 98,2 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2019 г. са в размер на 35 743,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 7 567,2 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 43,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 649,1 млн. лв. или 97,0 % от планираните за 2019 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2019 г. от централния бюджет, възлиза на 1 193,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС – Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2019 г. е отрицателно в размер на 1 148,3 млн. лв. (0,97 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 040,8 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 107,5 млн. лева. Съпоставено с разчетите към Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2019 г. се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с около 1,3 млрд. лева. Отчетеният за годината дефицит се дължи на извършените еднократни разходи във връзка с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип многофункционален боен самолет за българските военновъздушни сили.
Размерът на фискалния резерв към 31.12.2019 г. е 8,8 млрд. лв., в т.ч. 8,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.“
Дейността на Съвета по координация и сътрудничество ще започне при влизане в сила на решението на Европейската комисия за отмяна на Механизма за сътрудничество и проверка
Министерскят съвет ще създаде Граждански съвет към Националния механизъм за мониторинг на върховенството на закона, съдебна реформа, борба с корупцията и с организираната престъпност, съобщават от правителствената информационна служба.
С Постановление № 240 от 24 септември 2019 г. Министерският съвет създаде механизъм за осъществяване на мониторинг на национално равнище по показателите върховенство на закона, съдебна реформа, борба с корупцията по високите етажи на властта и с корупцията в по-общ план и борба с организираната престъпност.
Националният механизъм за мониторинг се осъществява чрез Съвета за координация и сътрудничество, в чийто състав се включват представители на изпълнителната и на съдебната власт и на независими държавни органи. В заседанията на Съвета ще могат да участват представители на парламентарните групи и председателя на Комисията по правни въпроси към Народното събрание. Предвиди се и създаването на Гражданският съвет, който ще осъществява гражданско наблюдение за постигнатия напредък и изпълнението на мерки и дейности по посочените показатели. Той ще включва представители на магистратските професионални организации и на други неправителствени организации.
С изменението на постановлението ще може да се конституира Гражданският съвет след провеждане на публична процедура за определяне по един представител на неправителствени организации с опит в областта на превенцията и противодействие на корупцията, на съдебната реформа и на работодателите, признати на национално равнище. Професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите също ще могат да посочат свои представители в Гражданския съвет.
ПМС № 240 ще влезе в сила в съответствие съобщото правило, предвидено в Конституцията, а именно три дни след обнародването. Дейността на Съвета по координация и сътрудничество ще започне при влизане в сила на решението на Европейската комисия за отмяна на Механизма за сътрудничество и проверка.
В свое заключение от доклада от 22 октомври 2019 г. ЕК посочи, че извършеният от България напредък по линия на МСП е достатъчен за изпълнение на ангажиментите на страната и за отпадане на самия механизъм. Тези заключения бяха подкрепени в края на 2019 г. от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешни работи към Европейския парламент (Комисията LIBE).
Президентът Румен Радев: Тази огромна амбиция на главния прокурор, която е похвална да се пребори с корупцията и престъпността, някакси не вижда очевадното
Проблемът не е просто в бруталната атака към държавния глава. Проблемът е в начина на управление на държавата – в ръководството, контрола и използването на службите и правоприлагащите органи в спазването на закона от тяхна страна, защото това всичко рефлектира върху правовата държава, върху устоите на демокрацията и върху правата на обикновения български гражданин.
И тук тепърва ще трябва да се отговаря на много въпроси. Първият и най-важен – това е връзката премиер-главен прокурор. Вие вече всички знаете кой всъщност подслушва и реализира СРС-тата. Това е ДАНС. На кого е подчинена ДАНС? Пряко – на Министерския съвет, по закон.
Въпросът е знаел ли е премиерът, че неговите подчинени подслушват и разработват президента в грубо нарушение на закона. Ако го е знаел защо е допуснал закононарушение. Ако не е знаел значи имаме човек, който е неспособен да управлява тези служби. Чак след ДАНС идва прокуратурата, която между другото бърза също да развее СРС-та в закононарушение явно в нечий интерес.
Премиерът си присвои правото всяка сряда да привиква главният прокурор и председателя на ДАНС в епичната борба с контрабандатата. Покрай това преборване дали не се преборват неудобните. Само питам. Това са важни въпроси.
Гешев ходи при премиера по много поводи. Въпросът е как така толкова бдителни по отношение на държавния глава служби проспаха водната криза, боклуците, обществените поръчки с нарушения, срива на търговския регистър, хазарта, проспаха, при положение, че имат присъствие в тези комисии. Проспаха, че плащаме самолети четвърто поколение по-скъпо от самолети пето поколение. Проспаха това, че имаме протоколи на важни комисии с невярно съдържание.
Друг въпрос, защо г-н Гешев вижда корупция навсякъде другаде, но не и в министерски съвет, където се харчи бюджет от първо лице. И тази огромна амбиция на главния прокурор, която е похвална да се пребори с корупцията и престъпността, някакси не вижда очевадното.
Във всяка една държава хранителната среда за корупция къде е – там, където се харчи бюджета, където са обществените поръчки. Напоследък няма и обществени поръчки. Харчат се милиарди и даже не знаем на кой се дават парите. Очаквам много повече от главния прокурор. Очаквам той да обърне внимание на тези сигнали в прокуратурата и на разследващата журналистика, която дава поводи за самосезиране.
От санирането и оградите по границата, хазарта, боклуците, апартаментгейт, къщи за гости, безобразни ремонти, очевадни нарушения. Брутално лобистко законодателство, мобилни инсенератори, където изтичат милиони по интересни поводи, за които още не знаем как изтичат при кого.
Трябва да горим нашите собствени боклуци, а не да вкараме отвън.
Трябва да има контрол върху боклуците, които се внасят за горене. Водихме ги под RDF, обаче се оказа, че не този за който сме си мислили. Горят се вредни отпадъци. Безогледно се внасят без никакъв контрол. От там трябва да започнем. Кой е отговорен за това, защо са го проспали служби, институции, отговорни фактори, кой е имаш интерес. Заради забогатяване то на една шепа бизнесмени, страдат всички останали българи. Това е абсолютно недопустимо. Това е пробив в начина на управление на държавата. Това е политическия аспект.
Ние трябва да горим нашите собствени боклуци, а не да вкараме отвън. В никакъв случай. Ако ги горим, трябва да има всички необходими филтри и инсталации така, че да бъде безвредно.
Трябва много сериозно да се замислим за кризата в образованието, която ни очаква и допълни, че това означава неконкурентноспособна икономика, нисък стандарт и качество на живот. Трябва да вземем решителни мерки, образованието трябва да стане стратегически национален приоритет.
С решения, приети на заседание днес, 12.02.2020 г., Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) установи наличие на конфликт на интереси по отношение на следните лица по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ:
– Петър Илиев, член на СД на БЕХ ЕАД и изпълнителен директор на НЕК ЕАД (отстранен от постовете си през август 20019 г., бел. ред.) – за това, че е гласувал приемането на годишен финансов отчет за 2017 и 2018 г., както и доклад за дейността на НЕК ЕАД за изпълнение на бизнес-програмата на дружеството. При одобряване на отчетите биха могли да бъдат изплащани допълнителни финансови възнаграждения на членовете на НЕК ЕАД. По този начин г-н Илиев е предоставил на себе си възможността за получаване на допълнително възнаграждение по договора му за управление на НЕК ЕАД.
– Кольо Динков, досегашен ректор на Университета за Хранителни технологии – Пловдив, по сигнал за това, че с докладна записка до председателя на Общото събрание на Университет, е определил себе си за ръководител на проект по Оперативна програма, за което е получил и възнаграждения;
– Цветомира Дончева, бивш директор на РИОСВ – Шумен, по сигнал за това, че е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор на РИОСВ“ така, че на условията да отговаря самата тя.
Това съобщиха от пресцентъра на КПКОНПИ.
На днешното заседание КПКОНПИ образува производства за установяване на конфликт на интереси по отношение на лица по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗПКОНПИ, както следва:
– Кмет на Община Ковачевци – по сигнал, че свързани с кмета лица ползват общински имоти, с част от които са участвали пред Държавен фонд „Земеделие“ и са им изплатени субсидии. В хода на производството ще бъдат проверени данни и за това, че кметът ръководи търговските дружества на майка си, като използва ресурси на общината. Проверка ще бъде извършена и за твърденията, че кметът използва суми, отделени за снегопочистването в общината, за предоставяне на бонуси на служители по негова преценка.
– Председател на Общинския съвет – Ковачевци, по сигнал, че негови роднини ползват общински имоти за получаване на субсидии от Държавен фонд „Земеделие“;
– Председател на Общински съвет – Мирково по сигнал, че е предложил на Общинския съвет да гласува месечно възнаграждение на кмета на общината, което да е процентно съотношение (73%) от възнаграждението на министър, както и свое възнаграждение като председател на Общинския съвет;
– Двама общински съветници от Общински съвет – Асеновград – по сигнал, че единият участва в управлението на спортни клубове, финансирани от общината, и е гласувал „за“ тези субсидии, а вторият – за това, че е гласувал месечното възнаграждение на баща си, който е кметски наместник в населено място в същата община;
– Директорът на РЗОК – София, по сигнал за това, че съпругът й работи на същото място и е назначен като неин подчинен служител;
Съгласно ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. След образуване на производството, Комисията изисква и получава необходимата информация и документи и се произнася с мотивирано писмено решение в срок до два месеца който може да бъде удължен еднократно до 30 дни.
Решението подлежи на обжалване или протест по реда на АПК, като установяването на конфликт на интереси с влязло в сила такова решение е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено друго. За всяко от лицата, посочени по-горе, конфликт на интереси не е установен с факта на образуване на производството – той се твърди в надлежно подадени сигнали и наличието или липсата му подлежи на установяване по предвидения в закона ред. Решенията на КПКОНПИ за установяване на конфликт на интереси, споменати по-горе, са неокончателни и подлежат на обжалване пред административните съдилиша.
Пореден въоръжен грабеж бе извършен в банка в София. Маскиран и въоръжен мъж е влязъл в банков клон на столичния бул. „Цар Борис III“
Нападателят е успял да вземе близо 11 000 лева, след като е заплашил с оръжие банковите служители, предаде БНР.
Полицията издирва маскирания мъж, няма пострадали при грабежа. В понеделник клон на банка в на бул. „Мадрид“ в центъра на София също беше ограбен.
Назрява конфликт между частните радиа и телевизии и министъра на културата Боил Банов заради идеята за въвеждането на задължителен процент българска музика в ефира
Организацията на частните медии АБРО разпространи позиция, в която се казва, че „идеята за прилагане на подобни мерки не за първи път се предлага като привидно положителна мярка за подкрепа на българската музика, език и култура, но винаги е била отхвърляна като неподходяща по редица причини“. Преди дни на среща с представители на композиторите и текстописците от организацията „Музикаутор“ министър Банов заяви, че идеята за въвеждане на квоти за родна музика е „надежден и правилен подход за защита на българското творчество и национален интерес“. Според АБРО обаче подходът не е правилен. На първо място сдружението посочва, че българската музика вече присъства в програмата на радиоператорите. „По данни на организацията интересът към българската музика в последните години се увеличава и води до естествена тенденция за увеличаване на присъствието на българската музика в радио и тв ефира. От години в България се разпространява радио, което излъчва само българска музика. Сред членовете на АБРО са и радио оператори, които излъчват само българска фолклорна музика“, се казва в позицията. „В програмите, които излъчват поп-фолк и актуална българска музика, българската музика е между 40 и 60 на сто“, пише още в нея.
Като втора причина от АБРО посочват, че пазарът на музика е изключително достъпен. „Към настоящия момент пазарът за разпространение на музика, в това число българска, е изключително отворен. Не са налице бариери за навлизане и разпространение на програми. Търговските радиа са само една от многобройните платформи за достигане на съдържание до аудиторията. Считаме, че държавната регулация на културното съдържание в частните медии в днешната дигитална среда е напълно неуместна и със спорен ефект. Въвеждането на задължително излъчване не означава непременно, че аудиторията ще слуша този наложен й продукт. Напротив, аудиторията на медиите ще предпочете свободните от държавна намеса чужди небългарски платформи“, смятат от АБРО.
На трето място организацията отбелязва, че въвеждането на задължителни квоти нарушава редакционната независимост на операторите и ще доведе до влошаване на качеството и еднакви програми. „Освен горното, ние сме убедени, че гарантираното място на пазара създава лош продукт. В заключение считаме, че да оставим предпочитанията на слушателите да определят музиката, която да се излъчва в ефира и да достига до тях.